Р Е
Ш Е Н И Е № 271
гр. Хасково, 13.04.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена
Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията гр.д. № 2345 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.И.А.,*** против „ФООД
МАШИНС“ ЕООД – гр.Хасково обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за сумата в размер на 5 031.96 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 22.01.2018г. до 17.12.2018г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, с правно основание чл.86
от ЗЗД за сумата от 519.70 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение, считано от всяко първо число на месеца,
следващ този, за който се отнася неизпълнението до датата на предявяване на
иска – 12.08.2019г., иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата в
размер на 596.16 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г., ведно със законната лихва, с правно основание чл.215 от КТ за
сумата в размер на 1 782.25 лева, представляваща неизплатени дневни пари за
командировка в Русия за периода 26.01.2018г. – 25.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
12.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86
от ЗЗД за сумата 247.06 лева –мораторна лихва върху неизплатените
командировъчни пари за периода от 01.04.2018г. до 12.08.2019г. /след допуснато
изменение в размера на предявените искове в съдебно заседание, проведено на
20.02.2020г./.
В исковата молба ищецът твърди, че имал сключен трудов договор № 21/22.01.2018г. за
длъжността „общ работник“ в ответното дружество. В Трудовия договор била
уговорена работна заплата от 510 лева месечно, която от 01.10.2018г. била
увеличена на 800 лева месечно. Мястото на работа не било посочено в трудовия
договор, но дейността полагал в производствените помещения
на дружеството на адрес: *******. След сключването на трудовия договор,
на 26.01.2018г. заминал в командировка в Р., гр. И., от която се завърнал на
25.03.2018г., като общият период на командировката в чужбина бил 59 дни. За
командироването му била издадена Заповед № 6/26.01.2018г. от ответната фирма, в
която било посочено, че командировката е с право на пътни, дневни и квартирни
пари, паспортни, визови и други такси, които са за сметка на ответното
дружество. В заповедта за командировка обаче не бил посочен размера на дневните
пари за времето на командировката. Устно му било обяснено, че във фирмата
плащат по 35 евро на ден командировъчни пари, или за 59 дни общо 2065 евро.
Получил обаче само 900 евро дневни пари, като останалите дължими дневни пари за
командировката не му били изплатени и до момента, в размер на 1165 евро (2065
евро - 900 евро). След като се завърнал от командировката продължил да работи
във фирмата работодател на адреса, на който се намирали производствените
помещения, посочен по-горе. Въпреки че добросъвестно изпълнявал трудовите си
задължения и не бил ползвал нито ден от полагаемия му се платен годишен отпуск,
не получил никакво заплащане за труда си за целия период на трудовия договор, а
само обещания, че ще му бъдат изплатени накуп. Поради неплащане на трудовото
възнаграждение от страна на работодателя, подал молба за напускане, като
трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №
8/17.12.2018г. В заповедта за уволнение не били посочени нито дължимите суми за
трудови възнаграждения, нито неплатените дневни командировъчни пари, нито
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Обещанията за изплащане на
дължимите суми продължавали и след уволнението, но и до момента не бил получил
никакви плащания. Ищецът сезирал Дирекция „Инспекцията по труда“ - Хасково,
като с Писмо, изх.№ 19066525/15.07.2019г. му било отговорено, че при извършена
проверка по документи във фирмата на работодателя са констатирали, че няма
доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение за отработеното време,
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и че не са изплатени
в пълен размер разходите за дневни пари. Въпреки че в същото писмо на ДИТ -
Хасково било посочено, че ответната фирма - работодател е получила предписания
на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ за отстраняване констатираните нарушения
на трудовото законодателство, до момента не му били платени дължимите суми.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати посочените суми, както и направените по делото разноски.
Ответникът не подава отговор на
исковата молба в законоустановения едномесечен срок. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове по размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са били в трудовоправни
отношения, като видно от приложения Трудов договор № 21/22.01.2018г. е, че ищецът
е заемал длъжността „общ работник“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 510 лева, като не се спори по делото, че, считано от 01.10.2018г.
основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 800 лева. Няма спор
според съда, че в изпълнение на трудовите си задължения ищецът е бил
командирован в чужбина /Р./ в периода 26.01.2018г. – 25.04.2018г., за което е
била издадена Заповед № 6/26.01.2018г. Посочено е в заповедта, че
командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и
други такси и разходи за служебен багаж и други. Установи се по делото, че
командировката е приключила на 25.03.2018г.
Трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено със Заповед № 8/17.12.2018., считано от същата дата, на
основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда, като ищецът е подал до работодателя Молба
от 17.12.2018г., с която е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност,
считано от 17.12.2018г., на основание чл.325, т.1 от КТ.
За правилното изясняване на делото
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е.Д. посочва, че размерът
на неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение за исковия период от
22.01.2018г. до 17.12.2018г. е 6 388.28 лева – брутен размер и
5 031.96 лева – нетен размер, като тези варианти са при неползван от ищеца
платен годишен отпуск, тъй като вещото лице е установило, че във ведомост за
заплати за м. ноември 2018г. е начислен платен годишен отпуск в размер на 18
работни дни, изчислен пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, но на експертизата не е била предоставена молба и заповед за платен
годишен отпуск. Размерът на мораторната лихва върху неплатеното на ищеца
трудово възнаграждение, изчислена от всяко първо число на месеца, следващ този,
за който се отнася неизпълнението, до датата на предявяване на иска –
12.08.2019г., е 519.70 лева /при неползван платен годишен отпуск/. Вещото лице
сочи още, че при ползван платен годишен отпуск, не се дължи обезщетение, понеже
е начислен дължимият платен отпуск през м. ноември 2018г. – 18 дни в брутен
размер 662.40 лева и в нетен размер 514.01 лева, след приспадане на личните
осигурителни вноски и ДОД. Като втори вариант посочва, че при неползван платен
годишен отпуск дължимото обезщетение на ищеца за 2018г. по чл.224, ал.1 от КТ е
в брутен размер от 662.40 лева и в нетен такъв – 596.16 лева, след приспадане
на ДОД. Експертизата е изчислила и дневните командировъчни пари за времето от
26.01.2018г. до 25.03.2018г. за 59 дни в общ размер на 1811.25 евро с левова
равностойност 3542.50 лева /при валутен курс 1.95583/. Дължимият остатък след
приспадане на авансово платените на ищеца 900 евро с левова равностойност
1760.25 лева, е в размер на 911.25 евро с левова равностойност в размер на
1782.25 лева /при валутен курс 1.95583/. Мораторната лихва върху неплатеното
обезщетение за дневни командировъчни пари в размер на 1782.25 лева, за периода
от 01.04.2018г. до 12.08.2019г., е в размер на 247.06 лева. По искане на
ответната страна вещото лице изготви заключение и за размера на дължимите
командировъчни пари в щатски долари, като посочва, че в този случай общо
дължимите командировъчни пари са в размер на 1094.06 лева, а лихвата за забава
е в размер на 151.66 лева.
При така възприетата от съда фактическа обстановка, се
налага извода за основателност на исковата претенция с правно основание чл.128,
т.2 от КТ досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата
на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от
тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово
възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по
делото заключение на вещото лице е, че работодателят не е заплатил трудовото
възнаграждение на ищеца за периода от 22.01.2018г. до 17.12.2018г., което е в
размер на 5 031.96 лева /нетен размер/.
Не се представиха по делото доказателства от негова страна да е извършил
плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***. Ето защо,
следва да се приеме, че искът с посоченото правно основание е основателен и
доказан в пълния предявен размер от 5 031.96 лева, като тази сума следва да се
присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска – 12.08.2019г. до окончателното й изплащане. Следва
да се посочи още, че съгласно чл.128 от КТ работодателят
е длъжен да заплаща уговорения размер на трудовото възнаграждение, върху което
обаче във всички случаи се правят задължителни удръжки /ДОД, осигурителни,
пенсионни и др./. В този смисъл не може да се приеме, че когато присъждането на
трудовото възнаграждение става по съдебен ред, то тези задължителни удръжки не
следва да се приспадат от размера на заплатата. Освен това в подкрепа на
горното следва да се посочи, че в КТ изчерпателно са посочени случаите, когато
за база се взема брутното трудово възнаграждение и това са обикновено
хипотезите на обезщетяване на работника, но не и при неплащане на трудовото
възнаграждение. Поради изложеното на ищеца следва да се присъди трудово възнаграждение в
размер на сумата 5 031.96 лева, представляваща чиста сума за получаване, а
не брутното трудово възнаграждение.
По отношение на
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено
трудово възнаграждение с правно основание чл. 245, ал.2 от КТ съдът намира и
този иск за основателен. Според посочената правна норма работодателят винаги
дължи на работника пълния размер на трудовото му възнаграждение, като то се
дължи ведно със законна лихва от момента, откогато вземането е станало
изискуемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищецът не е получил своето
възнаграждение за периода от 22.01.2018г. до 17.12.2018г., а при задължението
на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер
на лихвата възлиза на сумата 519.70 лева, според заключението на вещото лице.
Ето защо, ще следва и този иск да се уважи в пълния предявен размер.
От събраните по делото доказателства се установи също, че
при прекратяването на трудовите правоотношения между страните, ищецът е имал
неползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за 2018г., за които също му
се следва обезщетение на основание чл.224 от КТ. Съдът приема, че на ищеца се
дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., тъй като от
заключението на вещото лице става ясно, че от счетоводството на ответното
дружество не са предоставили молба от ищеца и заповед на управителя на
дружеството за ползване на платен годишен отпуск от ищеца, т.е. съдът приема,
че такъв не е бил реално ползван и му се дължи обезщетение на посоченото
основание при прекратяване на трудовото му правоотношение. Според заключението
на вещото лице размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата 662.40 лева
/брутен размер/ и 596.16 лева /нетен
размер/, поради което искът се явява основателен и доказан в пълния
предявен размер от 596.16 лева /доколкото е поискан нетният размер/. Следва да
се посочи, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ се дължи в брутен размер, а
не в нетния такъв, тъй като в КТ изрично са посочени
случаите, когато за база се взема брутното трудово възнаграждение и това са именно
хипотезите на обезщетяване на работника, но доколкото съдът не може да присъди
повече отколкото е поискано, следва да се присъди сумата от 596.16 лева,
представляваща нетен размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 12.08.2019г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.215 от КТ съдът намира, че
на ищеца е дължима сума в размер на 1 782.25 лева /911.25 евро/, представляващи
неплатени командировъчни за периода 26.01.2018г. до 25.03.2018г. Не може да
бъде споделено становището на ответника, че командировъчните пари следва да
бъдат изчислени спрямо дължимостта на щатския долар. Напротив, от заключението
на вещото лице се установява, че от ответното дружество са потвърдили, че
дневните командировъчни пари са в размер на 35 евро с левова равностойност
68.45 лева /при валутен курс 1.95583/, като с РКО без номер от 25.01.2018г. е
броена сума на ищеца Д.И.А. в размер на 900 евро. Казаното налага извода, че
обичайната практика в дружеството ответник е била дневните командировъчни пари
на работниците и служителите да се изплащат във валута евро, а не в долари,
включително и за командировките в Русия, като индиция в тази насока е платената
авансово сума на ищеца в размер на 900
евро на 25.01.2018г. Или, като краен извод се налага, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1 782.25 лева, представляващи неизплатени суми за
командировки. С оглед всичко изложено, предявения иск с правно основание чл.215
от КТ следва да се уважи в пълния предявен размер от 1 782.25 лева за периода от 26.01.2018г.
до 25.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019г. – датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на тази сума.
След като ищецът не е получил дължимите му се суми за
командировъчни пари за периода от 26.01.2018г.
до 25.03.2018г. и при задължение на работодателя да заплати тези суми веднага
след приключване на командировката, то той дължи лихва върху тях за периода от 26.03.2018г. до датата на предявяване
на иска – 12.08.2019г.
Тъй като обаче исковият период е заявен от
01.04.2018г. съдът дължи произнасяне именно за така посочения период, като видно от заключението на вещото лице е, че размерът на
лихвата за забава възлиза на сумата от
247.06 лева за периода 01.04.2018г. – 12.08.2019г. Поради изложеното, искът е
основателен и доказан в пълния предявен размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 780 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ФООД МАШИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, ул.“Чайка“ № 2, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***, адв. Л. П., сумите, както следва: 5031.96 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 22.01.2018г. до
17.12.2018г., ведно със законната лихва от 12.08.2019г. до окончателното
изплащане; 519.70 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение, считано от всяко първо число на месеца,
следващ този, за който се отнася неизпълнението до 12.08.2019г.; 596.16 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019г. до
окончателното изплащане; 1782.25 лева, представляваща неизплатени дневни
пари за командировка в Русия за периода 26.01.2018г. – 25.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2019г. до окончателното й
изплащане; 247.06 лева – мораторна лихва върху неизплатените
командировъчни пари за периода от 01.04.2018г. до 12.08.2019г.
ОСЪЖДА „ФООД МАШИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Хасково, ул.“Чайка“ № 2, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, адв. Л. П., направените по делото разноски в размер на 780
лева.
ОСЪЖДА „ФООД МАШИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Хасково, ул.“Чайка“ № 2, да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер на 424 лева и разноски за вещо лице – 184
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.