Районна прокуратура
Пловдив е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият М.М.К. да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това, че на 05.08.2018 г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди, е причинил на И.В.П. от гр. Пловдив, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28
НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото
обвинение по отношение на М.К.. Излага съображения, че от приобщените
доказателства се установява фактическата обстановка, описана в Постановлението
за освобождаване от наказателна отговорност. Пледира наказанието на същия да
бъде ориентирано към минималния размер, предвиден в закона.
Защитникът на обвиняемия К. – адв. З., излага
съображения, че фактите, изложени в Постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност се подкрепят от събраните по делото доказателства. Моли
на обвиняемия да бъде наложено минимално наказание в размер на 1000 лева,
доколкото при осъществяване на деянието същият е бил силно притеснен за
здравето на своята майка и на детето, което е било в лекия автомобил. Освен
посоченото, изтъква, че обвиняемият е заплатил и моралните болки и страдания на
пострадалото лице. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се изтъкват и
неговото семейно положение и обстоятелството, че се грижи за малко дете.
Обвиняемият М.К., редовно
призован, явява се лично. По същество поддържа изложеното от неговия защитник.
В предоставената му последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият М.М.К. е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***,
***, български гражданин, завършил е средно образование, женен, работещ, неосъждан,
ЕГН: **********. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
В края на месец август
2018 г. свидетелите Д.П. и И. П.а посетили гр. Велинград, заедно с двете си
деца, на почивка. На 01.09.2018 г., свидетелят П. се почувствал зле, като имал
оплаквания за изтръпване на крайниците, което наложило да посети болничното
заведение МБАЛ „Велинград” ЕООД. Там било установено, че свидетелят П. е
претърпял инсулт. В болничното заведение свидетелят П. бил хоспитализиран до
05.09.2018 г., след което бил изписан с препоръка за изследване и лечение в
отделение „Нервни болести” в болнично заведение в гр. Пловдив. Поради
изложеното свидетелката П.а организирала транспортирането на своя съпруг.
На 05.09.2018 г.
парамедици от БНМП „Евромед” – свидетелите Д.Н. и Г.Г., организирали превоза на
свидетеля П. до гр. Пловдив. Свидетелят Г. управлявал линейката, а свидетелката
Н. се намирала в задната и част, при свидетеля П.. Последният бил разположен на
носилка, която се намирала в непосредствена близост до задните прозорци на
линейката. Зад линейката пътувала свидетелката П.а в автомобил марка „Опел”,
модел „Астра”, с рег. № ***, като и двете превозни средства се движили бавно. В
гр. Пловдив, двата автомобила навлезли през Пазарджишко шосе, като свидетелката
П.а продължавала своето движение непосредствено зад линейката. След като двете
превозни средства навлезли в градския трафик на гр. Пловдив, малко след магазин
„Алати”, свидетелката П.а забелязала лекия автомобил, управляван от обвиняемия
– марка „БМВ”, модел „Х5”, с рег. № ***. Посоченият автомобил няколко пъти се
опитал да изпревари лекия автомобил, управляван от свидетелката П.а, като по
този начин щял да застане между него и линейката. Свидетелката П.а забелязала,
че невъзможността превозното средство на обвиняемия да заеме желаното от него
място, го ядосало до степен, че да изпревари лекия автомобил на П.а. На един от
светофарите, находящ се на бул. „България” до № 117, обвиняемият К. разположил
управлявания от него автомобил по диагонал между линейката и управлявания от
свидетелката П.а автомобил. Обвиняемият слязъл от своя автомобил, като същият
бил видимо ядосан. Той се насочил към свидетелката П.а, която спуснала преден
ляв прозорец на управлявания от нея автомобил, за да обясни на обвиняемия какви
са причините същата да се движи непосредствено зад линейката. Когато
обвиняемият се приближил, свидетелката П.а започнала да обяснява за
здравословното състояние на своя съпруг. Обвиняемият К. обаче, игнорирайки
всякакви морални и етични норми на общуване, се навел през прозореца на
свидетелката П.а и започнал да крещи на същата, че е: „селянка”. Той нанесъл
удар с отворена длан на лявата си ръка в областта на лицето на свидетелката П.а.
Думите и действията на обвиняемия били възприети от свидетелите Б.М. и Б.Ч.,
които се намирали в преминаващо в близост МПС, както и от свидетелката Н., като
всички били силно възмутени. Действията на обвиняемия били възприети от
свидетеля П., който се изправил от носилката, излязъл от линейката и се обърнал
към обвиняемия с думите: „Недей да биеш жена ми”. Свидетелката Н. също слязла
от линейката, като застанала между обвиняемия К. и свидетелят П., за да
предотврати конфликт между двамата. Свидетелят Г. също пристигнал на място и
обяснил на обвиняемия К. какво е състоянието на свидетеля П., а именно, че
същият е с инсулт.
За случая били уведомени
органите на МВР, като на местопроизшествието пристигнали свидетелите Б.С., А.В.
и Х.С. – полицейски служители. Свидетелката П.а посетила спешното отделение на
УМБАЛ „Св. Георги”.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението
на вещото лице, на И. П.а са нанесени следните травматични увреждания: контузия
на главата, сътресение на мозъка, контузия и кръвонасядане на лицето
/бледо синкаво, петнисто, овално
кръвонасядане, с размери 4 х 5 см. по дясната лицева половина в областта на
десния ъгъл на долната челюст, като областта е леко оточна. Посочените
травматични увреждания са причинени по механизма действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и отговорят да са получени при един удар
по лицето на пострадалата към инкреминираната дата. Контузията на главата със
сътресението на мозъка е протекло със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен
комоционна кома, като по този начин на И. П.а е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Контузията на лицето и кръвонасядането и
травматичния оток в дясната лицева половина са причинили на пострадалата П.а,
болка и страдание, без разстройство на здравето. Възстановяването е с
продължителност около десетина дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена изцяло въз основа на показанията на
свидетелите Д.Н., И. П.а, Д.П., Г.Г., Б.М., Б.Ч., А.В., Х.С., и отчасти от обясненията
на обвиняемия К. и свидетелката Г.К., от приложените писмени доказателства –
съдебномедицинско удостоверение, амбулаторен лист на И. П.а, амбулаторен лист
на Д.П., медицинска документация на И. П.а, разписка за заплатена сума на И. П.а,
както и от приобщената съдебномедицинска експертиза.
Съдът следва да
отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са
еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен извод за
описаната по-горе фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав кредитира
обясненията на обвиняемия само доколкото същите намират опора в останалия
събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележим че същите
следва да бъдат преценявани и през призмата на обстоятелството, че могат да
бъдат и средство на защита, освен годен източник на доказателства. В настоящия
случай съдът намира, че изложеното от обвиняемия, че е присъствал по времето и
мястото, посочено от обвинението, както и че е слязъл от управлявания от него
автомобил и е разговарял с пострадалата П.а, се подкрепят от събраните по
делото доказателства. В тази насока са показанията на всички преки очевидци, а
именно: Д.Н., И. П.а, Д.П., Г.Г., Б.М., Б.Ч. и Г.К.. Съдът не дава вяра на
обясненията на обвиняемия К. в частта, в която посочва, че не е нанася удар в
областта на лицето на пострадалата П.а и не е обиждал същата. Посоченото от обвиняемия
се оборва на първо място от показанията на свидетелите И. П.а, Д.П. и Д.Н.,
които се явяват преки очевидци на нанесения удар. Действително, свидетелката П.а
се явява пострадала от вмененото на обвиняемия деяние, поради което нейните
показания следва да бъдат подложени на по-внимателен анализ. Посоченото
обстоятелство се отнася и до нейния съпруг – Д.П., като изложеното от него
следва да се съобрази с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на
спора. Съдът намира обаче, че единствено положението на пострадал, респ. съпруг
на пострадалия, не могат сами по себе си да игнорират показанията на посочените
свидетели. Същите намират опора и в множество други доказателствени източници,
приобщени по делото. Това са на първо място показанията на свидетелката Д.Н.,
която се явява трето, незаинтересовано от изхода на спора лице. В насока
изложеното от свидетелите П.а са и показанията на свидетеля Г.Г., отново без
данни за каквато и да е било заинтересованост на посочено лице. Отправените
обидни думи от обвиняемия по отношение на свидетелката П.а се установяват и от
трети лица, случайно присъствали на инцидента, а именно свидетелите: Б.М. и Б.Ч..
Не на последно място, показанията на свидетелката П.а се подкрепят и от
приобщените по делото писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение,
медицинска документа и съдебномедицинска експертиза. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установено, че обвиняемият К. е нанесъл удар в областта на
лицето на пострадалата П.а, както и че е отправял обидни думи по отношение на
нея. В допълнение следва да се посочи, че единственото, събрано по делото
доказателство, в насока обясненията на обвиняемия К., са показанията на
неговата майка – Г.К.. Съдът намира обаче, че същата се явява заинтересована от
изхода на спора, предвид качеството на нейния син в производство. Както бе
посочено качеството на едно лице не може само по себе си да обоснове
дискредитиране на неговите показания, но съдът намира, че същите се явяват в
противоречие с показанията на свидетелите Д.Н., И. П.а, Д.П., Г.Г., Б.М. и Б.Ч.,
писмените доказателства – СМУ и медицинска документация на И. П.а, и
съдебномедицинска експертиза. В насока, обратна на изложеното от обвиняемия и
неговата майка, е приобщената по делото разписка, съгласно която същият е
заплатил имуществени и неимуществени вреди на пострадалата, причинени
вследствие на процесното деяние.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания, обясненията на обвиняемия, експертизата и
писмените доказателства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за
установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха
съществени противоречия. Приобщената по делото експертиза е компетентно
изготвена, с необходимите знания и умения, поради което бе кредитирана от настоящия
съдебен състав.
Изводът за съдебното
минало и характеристичнитте данни на обвиняемия, съдът направи въз основа на
приложените по делото справка съдимост и характеристична справка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият е
обективирал поведение, което изпълнява съставомерните признаци на престъпление
по чл. 131 ал.1 т.12,
вр. чл. 130 ал.1 НК, тъй като на 05.08.2018 г. в гр. Пловдив, по хулигански
подбуди, е причинил на И.В.П. от гр. Пловдив, лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Безспорно по делото се
установи, че обвиняемият К. се е насочил към свидетелката П.а, навел се през
прозореца на управлявания от нея лек автомобил и нанесъл удар с отворена длан
на лявата си ръка в областта на лицето на свидетелката П.а. Вследствие на
осъщественото деяние, на свидетелката П.а били причинени травматични увреждания
- контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия и кръвонасядане на лицето
/бледо синкаво, петнисто, овално
кръвонасядане, с размери 4 х 5 см. по дясната лицева половина в областта на
десния ъгъл на долната челюст, като областта е леко оточна. Посочените
травматични увреждания са причинени по механизма действие на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв и отговорят да са получени при един удар
по лицето на пострадалата към инкреминираната дата. Контузията на главата със
сътресението на мозъка е протекло със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен
комоционна кома, като по този начин на И. П.а е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Контузията на лицето и кръвонасядането и травматичния
оток в дясната лицева половина са причинили на пострадалата П.а, болка и
страдание, без разстройство на здравето. Възстановяването е с продължителност
около десетина дни. Независимо, че са причинени няколко травматични увреждания,
същите имат характер на една телесна повреда, която следва да се квалифицира
съобразно по-тежкия резултат, а именно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Касае се за разстройство на здравето, извън случаите средна
и тежка телесна повреда, в който смисъл е и т.15 от ППВС 3/79 г.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието
да е извършено по хулигански подбуди. Така съобразно константаната практика на
ВКС /Решение
№ 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д
278/2017 на ВКС, Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II
н.о., Решение № 401/10 ноември 2014 г.
на ВКС, Решение № 42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/
хулигански подбуди са налице, когато деецът
извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тук се включват
случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на
стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и
виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена
справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В настоящия случай се
установява, че пострадалата П.а не се е познавала преди това с обвиняемия К.,
респ. не се установява същият да е имал личен мотив за извършване на деянието.
Нанасянето на удар от обвиняемия К. на свидетелката П.а е било придружено
първоначално с агресивно управление на МПС, със спиране по диагонал на оживено
кръстовище в гр. Пловдив, както с отправени обидни думи към нея. Същият е
проявил силно агресивно поведение, като дори не е дал възможност на
свидетелката П.а да обясни причините, поради които е необходимо същата да
управлява своето МПС след линейката. Касае се за една публична – както
физическа, така и вербална агресия, която обектива едно поведение на
демонстративно незачитане на установения ред. Посоченото поведение силно е
възмутило намиращите се в близост граждани и несъмнено е нарушило установените
обществени порядки.
От субективна страна се
установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал
протовообществения характер на своите действие и че посредством тях, той
демонстрира явно неуважение както към обществото, така и към отделната личност,
причинявайки на пострадалата телесно уреждане.
По изложените съображения
обвиняемият М.М.К. съгласно чл.378 ал.4 от НПК беше признат за виновен за
извършеното от него престъпление съответно по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130
ал.1 НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия М.К. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр.
чл. 130 ал.1 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до три години.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че същият не е осъждан,
както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
По отношение размера на наложеното наказание, следва
да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000
лева. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че на
пострадалата са причинени две травматични увреждания, макар и същите да се
кавалифицират като една телесна повреда. При индицивуализация на наказанието,
настоящият съдебен състав отчете следните смекчаващи обстоятелства: обвиняемият
е с чисто съдебно минало, като не са налице данни по отношения на същия да са
регистрирани други противообществени прояви, обвиняемият е с добри
характеристични данни, работи, издържа себе си и своето семейство. Като
смекчавщо отговорността обстоятелства съдът намира и обстоятелството, че
обвиняемият е заплатил обезщетение за причините имуществени и неимуществени
вреди на пострадалата, вследствие на процесното деяние. Касае се за доброволно
поведение, което обуславя осъзнатост на укоримостта на извършеното деяние.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че независимо от
констатираното едно отегчаващо отговорността обстоятелства, на обвиняемия
следва да бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер от 1000 лева. Този
размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия К., без да се накърнява принципа на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал.3
от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати извършените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 117 лева по сметка на ОДМВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС