Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Русе, 25 март 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 14 март 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 748…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ЗДСл(Закон за държавния служител),
вр. с чл. 145 и сл.
по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от С.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. И. К.,*** срещу Заповед № 4649/07.12.2021 г. на Директора на Агенция
„Митници” София с която е прекратено служебното правоотношение на С.П.Д. на
длъжност началник на сектор „Оперативен контрол Русе", отдел „Митническо
разузнаване и разследване” в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 г., на
основание чл.106, ал. 1, т.6 от Закон за държавния служител(ЗДСл).
В жалбата, и в
съдебно заседание адвокатът-пълномощник се позовава на незаконосъобразност на заповедта
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството
по издаването й
и противоречие с материалния закон. Твърди се, че органът по назначаването е подходил
субективно, тъй като не само жалбоподателят е със такъв статут в АМ, а са
налице и други служители, които са придобили право на пенсия за ОСВ и получават
такава, но не са прекратени служебните правоотношения с тях. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на сочените оплаквания.
Релевирани са основанията
за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в чл.146, т. 3, т.4
от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорения акт, претендират се и направените в производството
разноски, представя се списък за техния размер.
Ответникът по жалбата – директорът на Агенция „Митници“, гр. София, действащ чрез процесуален
представител юрисконсулт П. А. я оспорва като неоснователна. В съдебно
заседание излага аргументи в защита на тезата, че заповедта е правилна и
законосъобразна. Претендира разноски по представен списък, сред които и за командировъчни
за двете съдебни заседания.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и след направената
проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения
срок-заповедта е връчена на 15.12.2021г., а жалбата е депозирана в съда на
22.12.2021г., от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от
обжалването.
Фактическата обстановка, установена от съда в настоящото производство е
следната:
Със заповед
№497/18.01.2012г.(л.48), издадена от директора на АМ, С. П. Д. е назначен на
основание чл.9, вр. с чл.15 от ЗДСл на длъжност главен юрисконсулт, с ранг III младши в отдел „Прано-нормативен“, обща администрация, Митница Русе,
Териториално митническо управление, за определено време-до завръщане на
титуляра.
Към датата на
издаване на оспорената Заповед № 4649/07.12.2021 г. на Директора на Агенция
„Митници” София, С. Д. е на длъжност Началник на Сектор в АМ, длъжностно ниво - 6, ръководно ниво 6Б в Териториална дирекция Митница Русе, с ранг V старши.
На 03.01.2019г. С.
П. Д. е подал на основание чл.7, ал.2, т.8, вр. с чл. 27 от ЗДСл декларация (л.47),
адресирана до Началник Сектор „Оперативен контрол“ при Митница Русе, с която
декларира, че е упражнил правото си на пенсия по чл.68, 68а, 69 или 69б от КСО.
На 12.11.2021г.
до С. Д. е отправено предизвестие (л.46) за прекратяване на служебното
правоотношение поради упражненото от него право на пенсия за ОСВ. То е получено
от адресата му на 15.11.2021г.
На 07.12.2021 г.
е издадена и оспорената пред съда Заповед № 4649, с която директорът на Агенция
„Митници“ прекратява служебното правоотношение на С.П.Д. на длъжност началник
на сектор „Оперативен контрол Русе", отдел „Митническо разузнаване и
разследване” в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 г., на основание чл.106,
ал. 1, т.6 от Закон за държавния служител.
По делото, от
страна на жалбоподателя са представени и допълнително доказателства, като тези
с жалбата са приети. Сред тях е и разпореждане под №********** от 27.01.2012г.(л.9),
от което е видно, че на лицето С.П.Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, пожизнено, на основание чл.69, ал.2 от КСО, считано от
29.12.2011г.
Съдът, с
определение от 02 февруари 2022 год. (л.72) отказа събирането на множество
поискани от адвоката на Д. доказателства, тъй като счете, че те не са свързани
с изясняване на повдигнатия спор и с предмета на делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдебният състав достигна до следните
правни изводи:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – органът по
назначаване.
Съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения
правилник на Агенция "Митници" - директорът на агенцията назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа реквизитите
предвидени в чл. 108 от ЗДСл. Мотивирана е, като са посочени фактическите и
правни основания за издаването й. Фактическото основание за издаване на
заповедта е обвързано с обстоятелството, че служителят е придобил и упражнил
правото си на пенсия преди възникване на служебното му правоотношение с АМ.
Така посоченото
фактическо основание е подведено под съответстващата му правна норма – чл.106,
ал. 1, т.6 от Закон за държавния служител, според която „Органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие в следните случаи: т.6 когато служебното правоотношение е
възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване“.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
заповедта. Не е допуснато нарушение и на материалния закон.
Правнорелевантните
факти, които следва да бъдат установени и доказани от съда с оглед проверката
за материална законосъобразност на така издадения административен акт, видно от
цитираната норма са следните : 1. На първо място, наличие на служебно
правоотношение между страните, в качеството на работодател и служител по ЗДСл;
2. Моментът на възникване на това служебно правоотношение; 3. Наличие на
упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в намален размер по чл. 68а
от Кодекса за социално осигуряване и времето, в което е придобито и упражнено.
Не е спорно
между страните, че С.П.Д. към момента на издаване на оспорената заповед №
4649/07.12.2021 г. на Директора на Агенция „Митници” е служител в АМ, началник
на сектор „Оперативен контрол Русе", отдел „Митническо разузнаване и
разследване” в ТД Митница Русе, със статут на държавен служител.
Не е спорен и
факта, че съгласно разпореждане под №********** от 27.01.2012г., издадено от
ръководителя на по пенсионно осигуряване при РУСО-Русе, на С.П.Д. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, на основание чл.69,
ал.2 от КСО, считано от 29.12.2011г., респективно оспорващият е придобил и
упражнил право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО на тази дата - 29.12.2011г.
От друга страна,
същият е назначен на със заповед №497 от 18.01.2012г., издадена от
директора на АМ, на основание чл.9, вр. с чл.15 от ЗДСл на длъжност главен
юрисконсулт, с ранг III младши в отдел „Прано-нормативен“, обща администрация,
Митница Русе, Териториално митническо управление.
Видно е, че
жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, считано от 29.12.2011г., т. е. преди назначаването му на държавна
служба в АМ, със заповед №497 от 18.01.2012г., издадена от директора на АМ,
считано от същата дата. Законовото правило не поставя други условия пред органа
по назначаването, за да упражни правомощието си да прекрати служебното
правоотношение със служителя по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл.
Развитите доводи
от жалбоподателя във връзка с неправилен подбор и преценка на кои служители да
бъде прекратено служебното правоотношение не могат да бъдат споделени. В
релевантната нормативната уредба не се съдържа изискване за провеждане на
подбор на служителите, съответно за излагане на нарочни мотиви защо се
прекратява служебното правоотношение на част от служителите и по какви причини
други служители продължават да изпълняват функциите и задачите си. Няма
създадени и вътрешни правила в тази насока. Този въпрос е изцяло в правомощията
и оперативната самостоятелност на органа по назначаването.
В този контекст, не е налице неравно третиране
по признак "възраст", както поддържа жалбоподателят. Фактическият
състав на приложимата правна норма изисква лицата, чието служебно
правоотношение се прекратява, да са придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и не поставя специфични условия, свързани с възрастта на
определена категория субекти. Дискриминация по признак "възраст" е
налице когато при еднакви, респ. сходни фактически и правни обстоятелства лице
или група лица се поставят в по-неблагоприятно положение сравнение с останалите
именно и само с оглед възрастта им. Ето защо, упражненото правомощие на органа
по назначаването по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл не показва признаците на неравно
третиране на жалбоподателя. С
прекратяване на служебното правоотношение не е нарушено конституционно
прокламираното право на труд на оспорващия.
Легитимното
упражняване на правомощието на работодателя, в случая - органът по назначаване,
да прекрати служебното правоотношение, не може да се разглежда като
ограничаващо правото на труд на служителя.
Предвид изложеното, обжалваната заповед е
издадена при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Не са налице основания по чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК за отмяната й, поради
което оспорването на С. Д. следва да се отхвърли като неоснователно.
Неоснователно е
възражението за незаконосъобразност на административния акт, поради неправилна
преценка за липса на дискриминация по признак възраст, с оглед и мотивите на
съда, развити по-горе. Основанието и условието за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя не е навършена определена възраст, а придобито
право - в случая право на пенсия и упражнено такова право, т. е. критерият не е
възраст. Както и по отношение на други служители, на които е прекратено или
не е прекратено правоотношението и за които е налице този признак не може
да се приеме, че има неравно третиране по признак възраст, тъй като
правопораждащият факт е един и същ, а именно придобито и упражнено право на
пенсия преди възникване на служебното правоотношение, каквото безспорно е
налице.
С оглед изхода на
спора, в тежест на оспорващата страна съгласно чл.143, ал.4 от АПК са
направените от административния орган разноски.
Те са поискани в
размер на 300 (Триста) лева за юрисконсултско възнаграждение и командировъчни
разходи в общ размер на 280 лева, от които 260 лева пътни разходи и 20
лева-дневни такива.
Такива следва да
се присъдят на Агенция „Митници” София , за участие на директора на Агенцията в
съдебното дело, но в размер, различен от поискания. Съдът не счита, че може да
признае искането по отношение на направените разноски за командироване на
юрисконсулта на АМ, от друга страна поискания размер на юрисконсултско
възнаграждение е над горната граница, разписана в чл.24 от Наредбата за
плащането на правната помощ.
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на
разходите, направени по делото, свързани с процеса на събиране на доказателства
включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на
експертизи по арг. от чл. 75 ГПК. Търсените от страната разходи за
командироването на юрисконсулта произтичат от вътрешните отношения между
работодател и служител. Тези разходи не се основават на процесуалното
правоотношение и не представляват необходими за водене на делото разноски,
поради което не следва да бъдат присъждани. При липсата на легално определение
на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и
сл. ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, налагат извод,
че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед, адвокатски хонорар
за представителство в процеса). Разноските включват всички суми, които страната
е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за
оказаната й правна защита.
Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да
представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват
такива разноски и искането за присъждане на такива не следва да се уважава.
Следователно, разноски се присъждат само и единствено по отношение заявените
такива за юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва да ги определи съгласно
чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Според тази норма „По
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева“.
По настоящото дело не е налице материален интерес, следователно възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 240 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдебният състав
приема, че следва да се присъди сума в размер на 150 лева – за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата. Тази сума се дължи
в полза на Агенция „Митници” София. Искането за командировъчни разходи в общ
размер на 280 лева, от които 260 лева пътни разходи и 20 лева-дневни такива се
оставя без уважение.
Воден от горното, на основание чл.172, ал.2, вр. с ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването по жалба на С.П.Д., ЕГН **********, с
адрес *** срещу Заповед № 4649/07.12.2021 г. на Директора на Агенция „Митници”
София, с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник
на сектор „Оперативен контрол Русе", отдел „Митническо разузнаване и
разследване” в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 г.
Осъжда С.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Агенция „Митници” гр. София
сумата от 150(Сто и петдесет) лева, направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: