Решение по дело №716/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260005
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20193610100716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                                                                

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

02.09.2020 год.

 

Номер 260005                                        Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                               четвърти състав

На 13 (тринадесети) юли                                                   Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 716 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК срещу С.Ю.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца СУМАТА 574.94 лева (петстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 233.12 лева и 341.82 лева - незаплатени лизингови вноски, ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 15.05.2019 г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 205.00 лева (двеста и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от дата 18.09.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и длъжника С.Ю.Й., потребени в периода 15.03.2017 г. до 14.08.2017 г. и лизингови вноски, за които операторът е издал крайна фактура с № **********/15.08.2017 г., платима в срок до 30.08.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по чгр.д.№395/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.

Ищецът, чрез процесуалният си представител – пълномощник в писмена молба-становище, поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях, като едновременно с това прави и искане за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, в случай че ответника не се явява в първото по делото заседание и не  представи отговор на исковата молба.

 Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника – материалите по ч.гр.д.№ 395/2019 г. по описа на ВПРС, договор за мобилни услуги от 18.09.2014 г.; ценова листа за частни клиенти от 16.09.2014 г.; декларация-съгласие от С.Ю.Й. от 18.09.2014 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 20.10.2015 г.; ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 20.10.2015 г.;заявление за смяна на номер от 04.04.2017 г.; договор за мобилни услуги от 17.04.2015 г.; ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 17.04.2015 г.; декларация-съгласие от С.Ю.Й. от 17.04.2015 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги19.01.2017 г.; договор за лизинг в едно с общи условия; ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 19.01.2017 г.; фактура №********** от 15.04.2017 г.; фактура №********** от 15.05.2017 г.; фактура №7257972830от 15.06.2017 г.; фактура №********** от 15.07.2017 г.; фактура №********** от 15.08.2017 г.; общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, исковете са вероятно основателни, ето защо са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между ответника и „Т.Б.“ ЕАД със съдържание – ответника и ищеца са сключили договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по силата на които ответника е закупил на изплащане и станал собственик на мобилно устройство, и се е задължил да извърши лизингови вноски, като е било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез предоставеният номер. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, произтичащи от горепосочените договори, въз основа на които са му издадени 4 бр. фактури приети като доказателства по делото, видно от които е установен и размерът на дължимите плащания.

            Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.           

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК и ответника С.Ю.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че към момента на издаване на Заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по ч.гр.д. №395/2019г. по описа на ВПРС, В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, произтичащо от неизпълнени задължения по Договор за предоставяне на мобилни услуги от дата 18.09.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и длъжника С.Ю.Й., потребени в периода 15.03.2017 г. до 14.08.2017 г. и лизингови вноски, за които операторът е издал крайна фактура с № **********/15.08.2017г., платима в срок до 30.08.2017 г., в размер на 574.94 лева (петстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 233.12 лева и 341.82 лева - незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лв./25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 173/20.05.2019г. по ч.гр.дело № 395/2019г. по описа на ВПРС.

 ОСЪЖДА С.Ю.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК сумата от 205.00 лева (двеста и пет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящо дело - адвокатско възнаграждение и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, като на осн. чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Приложеното ч.гр. дело № 395/2019г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от решението за сведение.

 

 

                                                                             Районен съдия: