№ 340
гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20215200600638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и втора НПК.
Настоящето производство е образувано въз основа на частен протест на
прокурор от РП Пазарджик ТО В. срещу определение от 21.09.2021г. на
Районен съд В. , постановено по НОХД № 98/2021г. по описа му.
В частния протест се излагат голословни оплаквания, че определението
на първоинстанционният съд е неправилно – незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице
противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт по отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209 ал.1
от НК. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото на
Районния съд за извършване на следващите процесуално следствени
действия.
По делото е постъпило възражение от подсъдимата,в което застъпва че
определението на съда е правилно и законосъобразно,поради което и следва
да бъде потвърдено.
Съдът като се запозна с обжалваното определение, както и доводите
изложени в частния протест и при съобразяване с разпоредбите на чл.345
предл.първо във вр.чл.341, ал.2 НПК намира, че частния протест е допустим,
подаден е в законовия срок, като разгледан по същество е неоснователен.
1
С определение от разпоредително заседание проведено на 21.09.2021г.
на Районен съд В. , постановено по НОХД № 98/2021г съдът , на основание
чл.248,ал.5,т.1 НПК във вр.чл.248,ал.1,т.3 НПК е прекратил съдебното
производство по НОХД и е върнал делото на РП Пазарджик ТО В. за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въззивният съд намира, че определението на първоинстанционния съд
е правилно- обосновано и законосъобразно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че обвинителния акт не е изготвен
съгласно изискванията на чл.246 НПК, тъй като по отношение на
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.209 ал.1 от НК за това че за
времето от 22.08.2017 г. до 12.10.2017 г., включително, в гр. В., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у Р.И.З. от В.
заблуждение, че ще заплати престоя на 84 човека за организиран от нея
тимбилдинг в хотел „Р.“ и с това е пР.инила на ***** с управител Р.И.З.
имотна вреда в размер на 11 108,00 лв в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени абсолютно никакви данни за извършени от
подс. измамливи действия в периода от 07.10.2017 г. до 12.10.2017 г.,
включително, в гр. В. по отношение на Р.И.З. .
Наличието на противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, води до неяснота в обвинението и
ограничава правото на защита на подсъдимата да разбере извършването на
какво точно деяние й е вменено.
Въззивният съд намира,че определението на В.ския районен съд е
правилно и съобразено с изискванията на НПК. Нарушено е правото на
защита на подсъдимата по чл.55 ал.1 от НПК да разбере в какво
престъпление е обвинена. Обвинителния акт не отговаря на изискванията
посочени в чл.246 НПК. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в
пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл.
2
246 НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението по
чл. 219 НПК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т.
1 НПК). Вж. в този смисъл ТР № 2/2002г. на ОСНК при ВКС. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, съобразно разпоредбата на чл.
246, ал. 2 от НПК, следва да бъдат посочени: престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начина на извършването му; пострадалото
лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; налице
ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК; обстоятелствата, които
отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените
материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Най-
съществените обстоятелства от изброените безспорно са свързаните с
елементите от състава на престъплението, като без описанието на тези или на
част от тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице годен
обвинителен акт, даващ основание да бъде проведено съдебно производство
по делото. Обвинителният акт задава фактическите и правните рамки на
обвинението и посочва онези съществени факти и обстоятелства,
установяването на които е необходимо, за да се приеме, че обвиняемият,
респективно подсъдимият е осъществил деянието, което му е вменено.
Очертаването на тези рамки и в частност на фактите и обстоятелствата,
подлежащи на доказване, е безусловно необходимо, за да може пълно, ясно и
точно привлеченото към отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да
организира защитата си.
Определението на първоинстанционния съд като правилно-обосновано
и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивния протест като
неоснователен се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.09.2021г. постановено по НОХД
№ 98/2021г. по описа на В.ския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4