Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,25 .06.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публично съдебно заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ВАСИЛЕНА
ДРАНЧОВСКА
при секретаря Юлиана Шулева сложи за
разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
4035 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
П.В.К., ищец пред СРС, срещу решение
№ 20240911 от 02.11.2020 г. постановено от СРС,Първо ГО, 82-ри състав, с което
са отхвърлени предявените искове по чл.55, ал.1,предл.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Д.М.Н..
Решението
се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на така постановеното от СРС, решение, както и при допуснато
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че съдът смесвал
понятията цел /мотив/ и основание на изпълнението /плащане/. В мотивите на
обжалваното решение нямало посочено валидно правоотношение между ищеца и
ответника, което правоотношение да е породено от конкретен юридически факт, чийто централен
елемент да са права и задължения, въз основа на които да е налице разместване
на имуществени блага между тях. Следвало да се вземе предвид, че по делото няма
каквито и да е твърдения, че съществува правоотношение между ищеца и ответника.
Твърди, че решението било постановено без да са обсъдени в тяхната съвкупност
събраните доказателства. Сочи, че разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК е
неприложима, тъй като между ищеца и ответника няма сключен писмен договор. Така
бил приел и първоинстанционния съд в първото по
делото публично заседание, в което приел окончателния доклад. В същото о.с.з.
съдът приел и, че не е необходимо да бъде разпитан втория допуснат свидетел,
тъй като от разпитания на страната на ищеца свидетел били установени
обстоятелствата, за които се иска да бъде допуснат втори свидетел. Без каквито
и да е мотиви с обжалваното решение СРС приел, че допуснатите от него
свидетелски показания са недопустими на основание чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Сочи,
че по делото бил представен договор между В.П.В. и „К.Д.“ ООД, които, обаче, не
били страни по спора. Отношенията между страните по договора били разрешени с
влязло в сила решение от 24.08.2018 г. по гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г.
сочи, че ответникът е получил сумата в размер на 1640 евро в качеството му на
физическо лице, а ответника нямал сключен договор нито с ищеца по настоящето
дело, нито с В.П.В.. В тази връзка позоваването от страна на СРС на нормата на
чл.164, ал.1,т.4 ГПК , намира за неправилно с оглед на това, че ищеца няма задължение
да изпълнява договора за посредничество, а ответника като физическо лице няма
право да получава суми по този договор. Затова предадените от П.К. на Д. Н.
1640 евро нямало как да са в изпълнение на правоотношение възникнало от друг
юридически факт и между напълно различни субекти на правото. Сочи, че били
предявени искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1
ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Намира, че с доклада по делото СРС правилно бил
разпределил доказателствената тежест между страните.
От страна на ответника не било доказано съществуването на правно основание за
получаване на процесната сума. По делото се
установило, че физическото лице П.К. е предал на физическото лице Д. Н. сумата
в размер на 1640 евро без между тези две физически лица да съществува
правоотношение и без правно основание ответника да получи процесната
сума. Сочи, че СРС не бил коментирал обясненията, дадени от ответника на
14.07.2016 г. по пр.пр. № 18664 по описа за 2016 г.,
които представлявали частен свидетелстващ документ и съдържали неизгодни за
издателя им факти, а именно, че между страните по настоящия спор няма никакви
отношения, както и, че Д. Н. е получил от П.К., пари на 15.01. 2016 г. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че ищеца е
предал на ответника сумата в размер на 1640 евро в брой в банковия клон на „УниКредит Булбанк“ АД, находящ се
на бул.“*******.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират
се разноски.
Постъпил е отговор от Д.М.Н., ответник пред СРС, в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Счита,
че било приложимо правилото на чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Наред с това се сочи, че
претенциите на ищеца са недоказани. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е уведомен на 08.12. 2020 г., въззивната жалба е
подадена на 22.12.2020 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е
допустима.
С решението, което се обжалва,
предявените от ищеца /пред СРС/, въззивник пред
настоящата инстанция, искове по чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД искове, не са
били уважени, следователно въззивната жалба е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в допустим
процес и е валидно.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че предаването на сумата, която ищецът твърдял да е платена без
основание в хипотезата на чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД,
било установено със свидетелски показания. Такива, обаче, били недопустими с
оглед разпоредбата на чл.164, ал.1,т.4 ГПК, тъй като се касаело за погасяване
на установени с писмен акт парични задължения. Това било установено от
показанията на свидетеля В.В., който сочел, че с процесното плащане се заплащало възнаграждението по
договора за посредничество. Съдът е счел, че нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК
намира приложение и в случаите, в които се касае до погасяване на парични
задължения по писмен акт, по който страните по делото не са страни, след като
предявеният иск бил за предаване на суми за погасяване на задължението по този писмен
договор. Затова и събраните по делото гласни доказателства не следвало да бъдат
ценени и същите не били в състояние да установят обстоятелството по плащане на
сумата в размер на 1640 евро от ищеца н ответника. Посочено е още, че изводите
на прокурора при постановяване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство, не обвързвали гражданския съд при преценката му за
осъществяване на определени факти, каквато задължителна сила имала
постановената наказателна присъда по арг. от чл.300 ГПК. Предявеният иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД бил
недоказан и неоснователен поради недоказването на основната предпоставка – предаване
на сумата и затова е отхвърлен. Акцесорният иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД също като зависим от основния, е отхвърлен.
По доводите
във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
При фактическия
състав по чл. 55, ал.
1, пр.1 ЗЗД за връщане
на нещо, получено без основание
- ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на предаването
на вещ, респективно
на плащането на парична сума,
а ответникът - основание за получаването или за задържане
на полученото.
Ищецът твърди да е предал на ответника сумата в размер
на 1640 евро, която представлявала комисионна за предоставени посреднически
услуги на В.В., който бил син на ищеца. Сумата била
изплатена на ответника в банковия офис на „УниКредит
Булбанк“ АД, находящ се на бул.“*******, на
15.01.2016 г., когато била изплатена и цената по договора за покупко-продажба.
Това било сторено в присъствието на свидетеля Л.П.. Ответникът приел
предадената му от ищеца сума и потвърдил, че с получаването на тази сума се
погасява дълга на сина В.П.В. във връзка с консултациите по сделката. Ищецът
поискал от ответника да му издаде документ за предадената сума, но ответникът
го уверил, че няма за какво да се притеснява и ще издаде документ по-късно.
Такъв документ, обаче, не бил издаден. Същевременно ответникът отказал да върне
получената сума. Впоследствие ищецът
разбрал, че сина му има сключен договор от 27.11.2015 г. за посредничество с „К.Д.“
ООД, в което ответникът бил съдружник и управител. Ищецът счел, че ответника ще
прояви добросъвестност и коректност и ще внесе сумата в размер на 1 640
евро в актива на дружеството като по този начин се погаси дълга на В.В., както и получаването на тази сума да се декларира пред
данъчните органи. След няколко дни, обаче, ответникът започнал да звъни на сина
на ищеца и да иска заплащане на сумата от 1 637,50 евро по сметката на „К.Д.“
ООД, тъй като нямало доказателство да е извършено плащане по договора за посредничество.
Заедно с това ответникът отказал да върне сумата в размер на 1640 евро или да я
внесе в актива на дружеството за погасяване на дълга. Нещо повече, в качеството
си на управител на дружеството, Д.М.Н. предявил осъдителен иск от името на
дружеството срещу В.П.В. за заплащане на сумата от 1 637,50 евро,
представляваща комисионна по договора за посредничество от 27.11.2015 г., ведно
с дължимата неустойка и законна лихва. С влязло в сила решение от 24.08.2018 г.
по в.гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г. на СГС, В.П.В. бил осъден да заплати на „К.Д.“
ООД сумата в размер на 1 637,50 евро, представляваща комисионна по
договора за посредничество от 27.11.2015 г., ведно с дължимата неустойка в
размер на 34,18 евро за периода от 19.02.2016 г.- 03.05.2016 г. и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 03.05.2016 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 822,90 лв. Ответникът бил задържал
предадената му от ищеца сума в размер на 1640 евро, а плащането от ищеца на
ответника Д.М.Н. било без правно основание, тъй като между страните не
съществувало правоотношение. Плащането ищецът сторил, тъй като смятал, че по
този начин погасява задължението на сина си по предоставените посреднически
услуги. Ответникът се бил възползвал от доверчивостта на ищеца като поискал и
получил сумата от същия, без да му издаде документ. Позовава се и на приетото в
постановлението за отказ да се образува наказателно производство срещу
ответника, от 08.09.2016 г.
С отговора по исковата молба ответникът е посочил, че
бил сключен договор за посредничество между сина на ищеца и „К.Д.“ ООД, по
който било договорено възнаграждение за услугите. Оспорва се ищцовата претенция по основание.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран
в определение от 10.03.2020 г. първоинстанционния съд
е разпределил доказателствената тежест между страните
като е указал на ищеца, че следва да докаже предаването на сумата, а ответника-
че е било налице основание за плащането й.
В първото по делото /пред СРС/ публично съдебно
заседание във връзка с възраженията на ответника, процесуалния представител на
ищеца е посочил, че между П.К. и ответника няма сключен писмен договор; касае
се до плащане без основание.
С нарочно определение, четено в закрито съдебно
заседание на 12.04.2021 г. въззивната инстанция като
взе предвид, че от ищеца се твърди, че между страните няма сключен писмен
договор, както и се касае до предаване на суми в брой на физическо лице без
правно основание, намери че не е приложима забраната на чл.164, ал.1,т.4 ГПК за
събиране на свидетелски показания.
При обсъждане
на свидетелските показания въззивната инстанция
достига до следните изводи:
В показанията си свидетеля В.П.В., л.55 от делото пред
СРС, сочи следната фактическа обстановка при предаване на процесната
сума: След срещата при нотариуса, отишли в банковия клон за извършване на
плащането по покупко-продажбата. Отишли той, баща му /ищеца/, брокерът Д.Н.,
продавачката Й.П.и нейният брат. В банката свидетелят и продавачката Й.П.се
наредили на гишето, за да платят цената по покупко-продажбата, а баща на
свидетеля /ищеца/, брата на Й. и брокера стояли зад тях. С баща му предварително
били подготвили сумата, която дължали на Д.Н. за посредничеството. Сумата била
в размер на 1638 евро, но те били подготвили 1640 евро в плик, който бил у баща
му. Докато свидетелят и продавачката чакали на опашката, бащата извадил парите
и ги предал на брокера Н.. Той ги взел, преброил ги и си ги прибрал в джоба.
След като била платена цената по покупко-продажбата на апартамента, свидетеля и
Й. се присъединили към останалите, където продавачката също заплатила
възнаграждение на Н., само че в лева. Ръкували се, брокерът му благодарил за
коректността и си тръгнали. Мислели, че всичко е точно, но след известно време
брокерът Н. потърсил свидетеля и го попитал дали няма да му плати парите.
Свидетелят сочи, че парите, които били платени от баща му на брокера, били
именно за тази услуга. Н. му заявил, че след като няма да плати, ще се видят в
съда. Така и станало- заведено било дело, което свидетелят спечелил на първа
инстанция, но на втора делото било спечелено от Н.. Така свидетелят платил още
веднъж сумата за възнаграждението, както лихвите и разноските, тъй като нямали
бележка за вече платената сума. Свидетелят твърди, че е сигурен, че баща му е
платил на Н. сумата в банковия клон пред камерите на банката. Тъй като
свидетелят работи като журналист, направил репортаж въз основа на заснетото от
камерите в банковия клон, от които много ясно се виждало как Н. взема парите и
ги брои. Сочи, че при предаването на парите Л., който е брат на продавачката Й.
е бил до баща му, когато е станало предаването на сумата. Сочи, че П.К. нямал
никакви отношения с ответника Д.Н.. Свидетелят е категоричен: „Д.Н. беше с нас
в банката, за да си вземе парите и ги взе. Не му платихме пред Нотариуса,
защото той така пожела. Предаването на парите се осъществи в клона на банката
пред камерите. Д.Н. взе парите, преброи ги и си ги прибра в джоба, аз лично го
видях.“ Свидетелят сочи, че е бил в шок
от поведението на Н., както и от това, че е следвало да плати сумата за неговото
възнаграждение повторно.
Показанията на свидетеля В.П.В. се потвърждават от двете
заключения на допуснатите, изслушани и приети пред въззивната
инстанция съдебно-технически експертизи: на ф.к.36 /л.130 от въззивното дело/ се виждат десните ръце на лица № 3 и № 4
как извършват движение една към друга, след което лице № 3 държи в дясната си
ръка пакет /ф.к.37 и 39/. На ф.к.38 се вижда как лице № 3 държи вещ/пакет в
дясната си ръка и започва да го прелиства като това движение наподобява
преглеждане на банкноти /от ф.к.39 до ф.к.44/ като съдът намира, че това
най-добре се вижда на ф.к.40 и ф.к.41 /л.131 от въззивното
дело/. На ф.к.44 и 45 /л.132 от въззивното дело/ лице
№ 3 поставя с дясната си ръка във вътрешния джоб вещ, а в другата му ръка
остава пакет. Видно от ф.к.46 лице № 3 с лявата си ръка поставя в десния си
джоб пакет. Това се вижда и на ф.к.47-52 и особено на ф.к.50, 51 и 52 /от
камера 06/, л.134 от въззивното производство.
От протокола за извършена експертиза № 24/ИДИ-073 се установява,
че лице № 1 е продавачката по сделката – Й. Л.П., лице № 2 е В.П.В. /купувача/,
лице № 3 е Д.М.Н. /ответника/, лице № 4
е П.В.К. /ищеца/ и лице № 5 е Л.Л.П..
Видно от отразеното на л.164 от първата
съдебно-техническа експертиза, установено е съвпадение на файловете в
представената по настоящето дело флаш-памет с тези
при проверката извършена от вещото лице в офиса на „Г.Ф.“ ООД, трето лице,
което по искане на съда предостави тази флаш-памет
/виж писмото на л.67 по настоящето дело/.
Следва да отбележим, че дори в мотивите на решение №
ППН-01-976/2018 г., постановено от Комисията за защита на личните данни по
жалбата на Д.Н., подадена от 03.12.2018 г., което процесуалните представители
на въззиваемия представиха пред настоящата инстанция
в подкрепа на твърдението си, че запис не съществува, е посочено точно
обратното на твърдяното от тях, а именно: „След преценка на всички
доказателства в тяхната съвкупност се достига до извода, че записът е именно от
клона на Уникредит“. Констатирано е още, че записът е
наличен в Youtube.
Комисията е приела, че: „е видно, че в предаването „Господари на ефира“ от
11.10.2018 г. са излъчени кадри от видео наблюдението в офис, на който
присъстват няколко лица, като за едно от лицата е посочено, че е жалбоподателят
/Д.Н./ като са посочени неговите имена и снимка, виж л.56 от въззивното производство. Прието е още, че „записът е
обективно станал достъпен на трето лице, различно от Банката - „Г.Ф.“ ООД, за
което свидетелства излъчването му в предаването „Господари на ефира“. Затова и
жалбата на Н. е била уважена срещу „Уникредит
Булбанк“ АД, виж л.57 от въззивното производство.
Същевременно въззивната
инстанция констатира, че изложената фактическа обстановка в обстоятелствената
част на исковата молба, с която сме сезирани, съответства на показанията на П.К.,
дадени в качеството му на свидетел по гр.д.№ 24596 по описа за 2016 г. на СРС,
35-ти състав, виж л.87 от въззивнното производство.
Видно от четеното от СРС определение в о.с.з. на
04.08.2020 г. ,л.56, постановено по гр.д. 62333 по описа за 2018 г., решението
по което е предмет на въззивен контрол по настоящето
дело, съдът е приел, че разпитания на страната на ищеца свидетел /В.П.В./,
установява обстоятелствата, за които се иска да бъде допуснат и втори свидетел
и затова е оставил без уважение доказателственото
искане за разпит на втори свидетел на страната на ищеца.
С определението, четено в закрито съдебно заседание на
12.04.2021 г. въззивната инстанция като констатира,
че с исковата молба са били поискани свидетелски показания на 3 –ма свидетели,
а СРС е допуснал 2-ма свидетели като е изслушал само един, счете, че са налице
предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК вр. с чл.159, ал.2 ГПК, поради което искането беше уважено.
В показанията си свидетеля Л.П., разпитан пред въззивната инстанция, сочи, че познава страните по спора.
Знае,че Д. Н. е брокерът по сделката. „Виждал съм единия да предава пари на
другия; то го има на запис даже.“ Това се е състояло в деня на сделката през
м.01.2016 г. в офиса на „УниКредит Булбанк“ на
бул.Витошка, вътре в банката. Бащата наВ. „предаде
пари“ и свидетелят също е предал на Н. пари
макар сестра му да няма договорни отношения с брокера. Парите са били около
хиляда и шестстотин и нещо евро като той
ги дал в лева, а бащата наВ. – П.К. ги дал в евро. Свидетелят е сигурен, че е видял П.К. да предава парите в банката: Всички са били
в банковия офис на един метър разстояние. Всички са били вътре в банковия клон,
виж л.71 от въззивното дело. На гишето са били Владо
и сестра му; свидетелят е бил по средата, пред него до вратата в левия ъгъл, „като
гледаш в левия ъгъл“ са били П. и Д.. Д. Н. „разбира се“, както сочи свидетеля,
е преброил парите, които П.К. му дал. Преброил и неговите и тези на свидетеля. При
предаване на парите от страна на П.К. на Д.Н. свидетелят видял банкноти по 20
евро. Н. си сметнал възнаграждението с телефона и свидетеля П. заплатил сумата
от името на сестра си, а „чичо П. – от страна на В.“. Свидетелят е сигурен, че
това може да се види на камерите. Имало и предаване по телевизията.
Показанията на свидетеля П. се потвърждават от двете
заключения на допуснатите, изслушани и приети пред въззивната
инстанция съдебно-технически експертизи: на ф.к. 88 лице № 5 предава на лице № 1, частта от парите останали
в него, а лице № 3 започва да ги брои. Лице № 3 приключва с броенето и прибира
парите в джоба на палтото си /ф.к.90-91/, виж л.144 от въззивното
производство. Че Н. си пресмята възнаграждението на телефона е видно от ф.к.33,
л.129 от въззивното производство.
Действително, свидетелят П. не разпознава Д. Н. в
съдебната зала, но сочи, че е виждал „един път този човек“. Освен това разпита
се провежда на 09.03.2022 г. в условията на Ковид
пандемията и явилите се в залата процесуални представители са с маска на лицето.
/самите страни не се явиха в нито едно публично съдебно заседание, виж съдебния
протокол на л.71/. След като адв.Т., процесуален
представител на въззиваемия си сваля маската,
свидетелят сочи, че : „сега като си свалихте маската –не. По-млад е от вас
/говори за ответника Н./ и с по –тъмна коса“.
От страна на въззиваемия са
представени документите във връзка с достоверността на тези показания.
Настоящата инстанция намира, че достоверността на показанията не се разколебава
от представената разписка за внасяне на стоп капарото по сделката, която
разписка свидетеля е подписал от името на сестра си, виж л.105 по въззивното дело.
В показанията си свидетеля е посочил „Аз не съм взимал никаква депозитна
разписка“. Тъй като стоп капарото е
платено от купувача по сделката – В.В., то разписката
остава у него. Наред с това по делото не се установи наличие на неуредени
финансови отношения между страните по покупко-продажбата, противно на соченото
от процесуалните представители на въззиваемия.
Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетелката
Накова, съпруга на ответника, депозирани пред СРС, не следва да се обсъждат във
връзка с предаването на конкретната сума, тъй като тя не е присъствала в
банката. Свидетелката говори само за сключването и изпълнението на договора за посредничество,
което не е предмет на обсъждане в настоящето производство.
Доколкото по делото не се спори, че сумата предадена
от ищеца на ответника не е постъпила в патримониума
на дружеството-посредник по сделката, а това е отречено и с влязло в сила решение
от 24.08.2018 г. по в.гр.д.№ 13016 по описа за 2017 г. на СГС, то същата е
останала в държане на Д.Н..
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че
е налице основание за получаването, съответно за задържане
на полученото, т.е. ответникът следва да установи,
че престацията е извършена в изпълнение на валидно задължение
на ищеца.
След като се установи, че страните по настоящия спор
не са обвързани от договорно или друго правоотношение, то налага се извод, че
от страна на ответника не се доказа да е
налице основание за задържане на полученото.
Искът не се оспорва по
размер.
Налага се извод, че обжалваното решението е неправилно поради което ще следва да бъде отменено. Вместо
това ще бъде постановено друго, с което претенцията на ищеца по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД ще бъде уважена в пълен размер.
По иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД:
От ищеца се претендира лихва за забава от 15.01.2016
г. до 25.09.2018 г., т.е. от датата на предаване на сумата в размер на
1 640 евро до предявяване на исковата молба.
Датата на предаване на сумата се установява, както от
събраните писмени и гласни доказателства, така и от снимките, придружаващи
двете съдебни експертизи.
Съгласно разясненията дадени
в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 21.11.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2017 Г., ОСТК
НА ВКС, обаче, ПРИ ВРЪЩАНЕ НА ДАДЕНО ПРИ
НАЧАЛНА ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ В ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 ЗЗД,
ДЛЪЖНИКЪТ ДЪЛЖИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА ОТ ПОКАНАТА ДА ИЗПЪЛНИ.
По делото липсват категорични доказателства кога ищеца
е поканил ответника да му възстанови платената без основание сума.
Ето защо тази
претенция се явява неоснователна,
а обжалваното решение в тази му част
е правилно и като такова ще следва
да бъде потвърдено.
Главницата ще бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска- 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в
частта за разноските. Същите следва да бъде разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват в размер на 795,55 лв.
На ответника
разноски се следват в размер на 109, 37 лв., които съдът
определя в хипотезата на уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК като за база
взема адв.възнаграждение в размер на 500 лв./а не претендираното в размер на 900 лв./, при съобразяване на
материалния интерес, извършените процесуални действия и броя на публичните
съдебни заседание.
СРС е присъдил разноски в полза на ответника в размер
на 516,08 лв. поради което обжалваното решение ще бъде отменено в частта за
разноските за сумата над 109, 37 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски
се следват в размер на 938, 85 лв.
На въззиваемия разноски
се следват в размер на 179,37 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20240911 от 02.11.2020 г. постановено от
СРС,Първо ГО, 82-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.В.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.М., иск по
чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, срещу Д.М.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.Т., за заплащане на сумата в
размер на 1640 евро, платена при начална липса на основание, както и в частта за разноските в полза на Д.М.Н.,
ЕГН **********, за сумата над 109, 37
лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Т., да заплати
на П.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.М.,
по иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, сумата
в размер на 1640 евро, платена на 15.01.2016 г. при начална липса на
основание, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска- 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20240911 от 02.11.2020 г. постановено от
СРС,Първо ГО, 82-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.В.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.М., иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Д.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Т., за сумата в
размер на 449,62 евро, представляваща лихва за забава за периода от
15.01.2016 г. до 25.09.2018 г.
ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Т., да заплати
на П.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.М.,
сумата в размер на 795,55 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Т., да заплати
на П.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.М., сумата в размер на 938, 85 лв., представляваща
разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.М., да заплати на Д.М.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.Т., сумата в размер на 179,37 лв. , представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, арг. отчл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: