№ 13
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203554 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от „ АНС СТРОЙ“ ООД гр. Варна, ЕИК
*********,представлявано от Ж. А.С., депозирана чрез адв.А.С., срещу НП
№03-013485 от 10.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.14 ал.2 и ал.3 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121 а ал.8 от КТ , чл.58, ал.1 от
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл.5 ал.3 от
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) , на
въззивника е наложена имуществена санкция в размер 1600.00 лв. на
основание чл.79ал.4 вр.чл.78 ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване
и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, твърди се, че
процесната наредба е издадена на основание чл.121 а от КТ, а не на основание
чл.5 ал.3 от ЗТМТМ, сочи се, че за процесните работници е имало разрешение
от АЗ, което е предоставено на проверяващите и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано,се
представлява от адв.С., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата и отново моли за
отмяна на НП с аргументи, идентични с изложените в жалбата, като
допълнително изразява становище, че при краткотрайно командироване не е
1
необходимо да се съхраняват процесните документи.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение, като моли НП да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 06.01.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна , сред които и св.З., извършили проверка за спазване на ЗТМТМ в
строителен обект, находящ се в гр. Варна,ул.“Братя Бъгстон“ №6 жилищна
сграда „К.Брилянт“ , стопанисван от „Анс Строй“ ООД.При влизането в
обекта били установени лица, граждани на Турция, които извършвали
тухлена зидария на строежа.На лицата били предоставени за попълване
декларации, от които се установило, че са командировани, работят за турско
дружество и че местното лице, което ги е приело на работа е
санкционираното дружество.
В хода на проверката св.З. установила, че „Анс Строй" ООД, БУЛСТАТ
*********, в качеството му на местно лице, приело на работа командировани
лица, не съхранява преведени на български език копия на хартиен или
електронен носител от: трудовия договор или друг документ, удостоверяващ
наличието на трудово правоотношение по законодателството на изпращащата
държава; документите, удостоверяващи отработеното време, съдържащи
данни за началото, края и продължителността на работното време в обект:
СМР изпълнение на тухлена зидария на жилищна сграда „К-Брилянт" в гр.
Варна, ул. „Братя Бъкстон" № 6, УПИ I, кв. 640, 6 MP, ПИ10135.2558.143, с
вход за строежа от ул. „Черна", където се полага трудът, за срока на
командироването на лицата ****, командировани в рамките на предоставяне
на услуги на територията на Република България за периода от 01.12.2020 г. -
01.03.2021 г., започнали работа на 28.12.2020 г.При проверката по работни
места командированите работници работели на цитирания обект, като не се
съхранявали необходимите документи.При последваща среща в Д“ИТ“ между
проверяващата и представляващият дружеството отново било потвърдено, че
процесните документи не се съхраняват в обекта.
При тези констатации, на 04.02.2021 г. бил съставен АУАН срещу „Анс
Строй“ ООД за нарушение на чл.14 ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги вр. чл.121 а ал.8 от КТ , чл.58, ал.1 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл.5 ал.3 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).АУАН бил надлежно
връчен на представляващата дружеството, която го подписала без
възражения.Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани и в
законоустановения срок, поради което въз основа на АУАН и материалите по
преписката на 10.02.2021 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
2
проверка НП.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин както от кредитираните като
последователни и непротиворечиви показания на св.З., така и от приобщените
по делото писмени доказателства – НП, АУАН, обяснение, декларации,
договор и др., които също напълно се кредитират от съда, тъй като са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
По приложението на процесуалния закон:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по
делото заповед/, при спазване на законоустановената форма и в
законоустановения срок.
Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на
извършване, доказателствата, които го подкрепят и в този смисъл не е било
ограничено правото на защита на нарушителя.Съществува единство между
описанието на нарушението от фактическа и правна страна, посочените като
нарушени норми и приложената санкционна такава.Срещу АУАН не са били
депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи
разследване, поради което не е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Посочени са като нарушени както нормите на чл.14 ал.2 и ал.3 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, така и на чл.121 а ал.8 от КТ
и доколкото нарушителят се защитава срещу фактите съдът намира, че не е
ограничено правото на защита на нарушителя.
Предвид горното съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл.14 ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, местното лице е длъжно да съхранява документите
по ал.1 / копие на трудов договор или друг документ, удостоверяващ наличие
на ТПО по законодателството на изплащащата държава, документи,
удостоверяващи отработеното време и др…/на мястото, където се полага
трудът от работника или служителя, за срока на командироването или
изпращането и при наличие на съответното искане тези документи следва да
се предоставят за извършване на проверка в срок до една година след
изтичането на командироването или изпращането.
3
Съгласно чл.121 а ал.8 от КТ условията и редът за командироване и
изпращане по ал.1 и ал.2/ включително и на работници от трета държава/ се
определят с наредба на МС.
Чл.5 ал.3 от ЗТМТМ също визира издаването на наредба на МС за
определяне на реда и условията командироване и изпращане на работници и
служители от трети държави в РБългария.
Съгласно чл.58 ал.1 от ЗТМТМ също се издава наредба за условията и
реда за командироване или изпращане на работници и служители с наредбата
по чл.5 ал.3 от закона.
Легалната дефиниция за „местно лице, приело на работа командировани
или изпратени работници или служители" се съдържа в §1, т.12 от ДР на
ЗТМТМ, съгласно която това е лице, осъществяващо дейност на територията
на Република България, регистрирано по българското законодателство или по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност
ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от
държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави.
В конкретния случай въззивникът осъществява дейност на територията
на Република България, регистриран е по българското законодателство и
ползва за своята дейност услугите на командирован работник от трета
държава – Република Турция. Спор по този въпрос по делото няма.
При тези констатации съдът намира, че отговорността на въз. дружество
за нарушение на чл.14 ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги вр. чл.121 а ал.8 от КТ , чл.58, ал.1 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл.5 ал.3 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е правилно
ангажирана, тъй като безспорно в мястото, където лицата от трета държава са
престирали работна сила не са съхранявани копия на хартиен или електронен
носител от: трудовия договор или друг документ, удостоверяващ наличието
на трудово правоотношение по законодателството на изпращащата държава;
документите, удостоверяващи отработеното време, съдържащи данни за
началото, края и продължителността на работното време, в превод на
български език.В ал.2 на горепосочената норма изрично се предвижда, че
документите следва да бъдат съхранявани за срока на командироването или
изпращането, като не се прави разграничение, дали се касае за дългосрочно
командироване или за краткосрочно такова, поради което съдът не споделя
възраженията в тази насока.Процесната наредба е издадена на основание
чл.121 а ал.8 от КТ и чл.58 ал.1 от ЗТМТМ, поради което и възраженията в
тази насока не се споделят.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
4
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение от съответния вид и то за
няколко командировани лица..
Съобразно чл.78, ал.1 ЗТМТМ, в случаите, когато за нарушение на този
закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба
или имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв., като на дружеството
е определено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв, който е
почти в минималния, предвиден от санкционната норма. Наказанието е
справедливо, съответства на извършеното нарушение, командированите лица,
за които не са съхранявани нужните документи, са пет, поради което не са
налице предпоставки за редуциране на това наказание.
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и
издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ,
чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по
ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на
първоинстанционното производство в едно с. з., съдът счита, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна би следвало
да бъде в размер на 80,00 лв., от което има право на 60 лв., пропорционално
на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-013485 от 10.02.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение на чл.14 ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги вр. чл.121 а ал.8 от КТ , чл.58, ал.1 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл.5 ал.3 от Закон за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) , на „ АНС СТРОЙ“
ООД гр. Варна, ЕИК *********,представлявано от Ж. А.С. е наложена
имуществена санкция в размер 1600.00 лв. на основание чл.79ал.4 вр.чл.78
ал.1 от ЗТМТМ.
5
ОСЪЖДА „ АНС СТРОЙ“ ООД гр. Варна, ЕИК
*********,представлявано от Ж. А.С. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна , сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6