Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и пети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря П. П. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 25 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 1712 от 19.09.2019г по гр.
дело № 152/2019г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ на осн. чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника Г.П.П., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора
“ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК*** със
седалище гр. София, ***, представлявано от управител Р.И.М.-Т., чрез пълномощника си адв. М.Х.Х.,
сумата от 2878,82лв.
– главница; договорна лихва 121,18лв. за
периода 21.02.2008г.-15.02.2018г.,дължими по Договор за
потребителски кредит №FL359***/15.02.2008г. между „Юробанк България“ АД и длъжника, Анекс №1 към него от
22.05.2009г. и договор за цесия
от 18.01.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№5154/16.11.2018г.
по ч.гр.д.№8253/2018г. на ПлРС.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от Г.П.П. като се
правят оплаквания, че решението на РС –
Плевен е незаконосъобразно. Възразява се, че цесията
не може да има действие по отношение на длъжника, тъй като няма валидно връчени
уведомления за извършването й. Според въззивника релевантният момент ,към който
следва да се преценява уведомяването е подаването на заявлението, към този
момент длъжника не е уведомен за
цесията и цесионерът
не е имал валидно придобито и изискуемо вземане. Възразява се, че неправилен е
изводът на съда относно изтеклата погасителна давност. Според въззивника същата
следва да започва да тече от деня, следващ падежа на всяка анюитетна вноска по
кредита. Длъжникът не бил заплащал суми в продължение на 5 години, а
бездействието на кредитора влече след себе си санкцията на давността. По същият
начин, според въззивника, стои и
въпросът с вземанията за лихва. Възразява се за неравноправност на клаузите на
чл. 3 ал.1,чл. 3 ал.5, чл. 7 ал.2 и чл. 7 ал. 3 от договора, които не са били
индивидуално уговорени и са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ал.1 т.10 и 12 от ЗЗП. С посочените клаузи
се ограничава правото на кредитополучателя да влияе върху промяната на размера
на базовия лихвен процент.В този смисъл вноските на длъжника се увеличават без
последният да има възможност да се
откаже от договора. Възразява се срещу капитализацията на лихвата , тъй като се получава наслагване на лихва
върху лихва. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата чрез писмено становище за потвърждаване на решението. Възразява
се, че е налице уведомяване за цесията, съобщение за това е изпратена на адреса
на длъжника, а същият не е упражнил добросъвестно задълженията си и не е
потърсил пратката. Дори и да се приеме, че по този начин не му е връчено
съобщението, то с връчването на исковата молба това е станало факт. Следва да
се съобрази и извършено доброволно плащане от длъжника на цедента.Възразява се,
че изводът на РС – Плевен относно погасителната давност е правилен, тъй като
вземането за главница е неделимо задължение, а предвиждането за погасяването му
на вноски не превръща договора в такъв
за периодично плащане. По същият начин стои въпросът и за лихвата. Дори и да се приеме ,че относно възнаградителната лихва давността е тригодишна, тя също не
е изтекла. Възразява се ,че липсват неравноправни клаузи, тъй като се касае за
индивидуално уговорени такива. Изменението на лихвения процент е продиктувано
само от обективни показатели. Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, уведомяването за извършената
цесия, вида и изтичането на погасителната давност
РС Плевен е
приел, че от приложените
доказателства, е било видно, че на 21.02.2008г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
(предишно ***именование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД) и ответника, е сключен
Договор за потребителски кредит №FL359***/15.02.2008г. по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 21 300 лева. От представеното бордеро 9277668/21.02.2008г. с референция
853147, е видно, че кредитът е изцяло усвоен по определената
с процесния договор за кредит по
банкова сметка на Г.П.П. в деня
на подписване на договора. Ответникът се е задължил да възстанови
получения кредит, ведно с договорната
лихва, която за първите шест
месеца от договорния срок е фиксирана в размер на 7%, а за останалия
период е в размер на сбора на
Базовия лихвен процент на банката
плюс надбавка от - 0,400 пункта /чл.З от Договора
за кредит/ чрез равни /анюитетни/
месечни вноски с краен срок на
погасяване - 21.02.2018г.На 26.01.2015г. между банката и Г.П.П. е сключено Допълнително споразумение, с което ответникът е признал, че към
датата на подписване на споразумението
общия размер на всички изискуеми
и непогасени вземания по Договора (състоящи
се от непогасена
главница, непогасени лихви, в това число
и начислена лихва за забава, както
и всички начислени и непогасени такси и комисионни, дължими във връзка с кредита)
възлиза на 12708,86 лева (общ дълг).Със същото споразумение, страните са изменили първоначално уговорения погасителен план, като са
изменили размера на погасителните вноски и крайната падежна дата, която
съгласно цитираното по-горе допълнително споразумение е 20.01.2018г.Със споразумението
е уговорено, че плащането на падеж
на всяка от вноските по
погасителния план е условие за действието
на споразумението. Уговорено е, че непогасяването изцяло или частично в срок, на
която и да е вноска по Погасителния
план, както и при неизпълнение на което и да
е друго задължение по споразумението, действието на последното
се прекратява.С Договор за цесия
от 18.01.2016г. първоначалният кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлил вземането си от
ответника по процесния договор за кредит на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, заедно
с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.На ответника е изпратено писмено съобщение по чл.99 за
цедирането на дълга му, подписано
от пълномощник на цедента, адресирано
до адреса на кредитополучателя, посочен от него
в Договора за потребителски кредит /гр.Плевен, ***/.Писмото не е връчено
на длъжника и същото е върнато обратно на подателя
с отбелязване „Непотърсено".
Видно от приложеното копия на пощенската пратка,
поради невъзможност за фактическо предаване
на пратката, на адреса на
получателя е залепен стикер на 25.09.2018г. и на 02.10.2018г. с информация за отправена до
него пратка. Пратката не е била
потърсена в срок от 20 дни /чл.55 от Общи условия
на договори с потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи на „М и БМ Експрес" ООД/,поради
което е върната на подателя като
непотърсена- известие за доставяне
на куриерска фирма „МиБМ Експрес"
ООД с №*************.Със същата пратка
на ответника е изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15- дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения
договор за кредит.С разпоредбата на чл. 19 от
договора за кредит, страните са се споразумели,
че: „...В случай, че някоя от
страните промени адреса си, посочен
в началото на договора, тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна като посочи
новия си адрес, а до получаването
на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес
ще се считат
за получени", т.
е. налице е фингирано връчване.Още повоче, ч длъжниктъ е уведомен в хода на производството за
извършената цесия, а и се твърди, което не е оборено, че е заплатил част от
сумата на новия кредитор на 28.03.2016г.
По
отношение на възражението за нищожност, съдът е приел, че е
неоснователно.Представеният договор за кредит, отговоря на изискванията на
закона, получен е погасителен план, който е част от договора, т.е.
кредитополучателят е бил наясно с клаузите при подписване на договора, които са
уговорени индивидуално в същия и е изплащал посочената сума.На следващо място, според РС, в разпоредбата на чл.143,т.10 от ЗЗП е посочено,
че неравноправна е клауза в договор, сключен потребител, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз
основа на непредвидено основание.Същата не се прилага в случаите, когато
доставчикът на финансови услуги, какъвто несъмнено е банката, си запазва
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие БЛП,
като уведоми потребителя, който е бил запознат, с подписване и на ДС.ВЛ е
посочило подробно в с.з. и в заключението, как се е формирал и изменял БЛП. Възнаградителната
лихва е БЛП – 0,4 % и е в рамките на допустимост по ЗПК, който е между 11,10% и
12,80%. Касае се за потребителски, а
не банков кредит.В настоящата обществено – икономическа обстановка, при която
дейността си осъществяват множество
кредитни институции, които предоставят потребителски кредити по ускорена и
опростена процедура, без изискване на доказателства за доход и имущество на
кредитополучателя/ което не може да бъде вменено във вреда на потребителя, като
по-слаба икономически страна/, обективно е налице повишаване на риска от
непогасяване на задължението, респ. повишаване цената на кредитите.В тази
връзка в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочена, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва, а преди изменението, е прието съгласно съдебната
практика да е три пъти размера на законната лихва.
Направено е възражение за погасителна
давност. Според РС изискуемостта на задължението е
настъпила на 21.02.2018г., на която дата е бил окончателният падеж на
задължението. Заповедното производство, водено като частно гражданско дело
№8253/2018г. по описа на Районен съд Плевен е образувано след окончателното падежиране на задължението. По отношение на главницата, съгласно закона и задължителната съдебна практика, е че е налице неделимо плащане и договореното
връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.При това
положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на настъпване на падежа 21.02.2018г. и към датата на
подаване на ИМ- не е изтекъл.Съгласно чл.114 ЗЗД, според РС, давността тече от момента, в който вземането
стане изискуемо, т. е. тъй като се касае
за единно задължение, то давността започва да тече от настъпването на
изискуемостта на цялото вземане, в
случая с изтичане срока на договора. договора./Решение№28/05.04.2012г. по
гр.д.№523/2011г. на ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по
гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК. При това положение, искът за главницата се
явява основателен.
По отношение на възнаградителната
лихва, е прието, че същата следва да се възприеме, като единно фиксирано или
определяемо задължение представляващо възнаграждението на Банката по
предоставената услуга- паричен ресурс, което е разсрочено е включено, заедно с
главницата към общото задължение по кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни вноски.Възнаградителната
лихва , не е типичната законна лихва или уговорена лихва за забавено
плащане/наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната
вноска, поради което се погасява също с общата петгодишна давност и за нея не
се прилага чл.111 от ЗЗД/Р№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г. IV
г.о. ГК/.При това положение, искът се явява основателен.
Относно размера дължимите суми е ВЛ, е
дало заключение, което не оспорено, че са заявените с ИМ.
Към момента на произнасянето на РС остатъкът
от задължението на ответника не
е погасен и е дължим. Не са били налице основания за приемане,
че задължението за погасяване на
кредита е отпаднало по някаква причина.Предвид
горното, съдът е приел, че следва да се уважат предявените установителни
искове като основателни и доказани.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е правилно и
законосъобразно
РС е изложил ясни и
подробни мотиви относно изводите си, които се споделят от въззивната инстанция почти изцяло
и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени.Неоснователно е възражението за недостатъци на
исковата молба относно непосочване на периода на претендираната главница при
частичен иск. Касае се за договор, срокът за изпълнение по който е изтекъл, има
посочен размер на главницата по процесния договор изцяло и се претендира част
от нея. По отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия следва
да се отбележи, че дори и да се приеме, че съобщението за това не е било
редовно връчено на посочения в договора адрес, то с връчването на ИМ
уведомяването е станало факт, а е налице и последващо
плашане на цесионера.
Неоснователно е възражението относно наличието на неравноправни клаузи и РС е
изложил ясни мотиви в този смисъл.Правилно и законосъобразно РС е приел какъв е
характера на задължението като едно общо и цялостно такова, което се дължи на
отделни вноски. Това не превръща
вноските в периодични плащания поради което правилно е прието от РС, че
давността е 5 годишна. По делото не се установява наличието на начислена лихва
върху лихва. Капитализирането на просрочени задължения за лихви формално не
води до такова начисляване.
Пред въззивната инстанция не са представени
доказателства, които да мотивират други изводи, различни от тези на ПлРС.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и е постановил решение, съобразено със събраните по делото
доказателства. Пред въззивната инстанция е прието заключение на съдебно
икономическа експертиза, което съдът принципно възприема като обективно, но сс оглед изложените решения по правните въпроси, това
заключение не води до извод на съда, различен от този на РС.
При
този изход на делото няма доказателства за размер на направени разноски от
въззиваемата страна по делото пред въззивната инстанция, поради което разноски
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1712 от
19.09.2019г по гр. дело № 152/2019г по описа на РС – Плевен състав КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :