№ 25
гр. Велики Преслав, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20253610200018 по описа за 2025 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от С. Н. А.
с ЕГН ********** с адрес гр.********* срещу Наказателно постановление №9045 от 11.12.2024 г.,
издадено от Началник Отдел “Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен
защитник. Защитникът излага подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП: липса на компетентност на наказващия орган, липса на
мотиви за налагане на наказанието.
Въззиваемата страна –Агенция “Пътна инфраструктура“ гр.София се представлява от
процесуалния си представител, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно
и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят на 21.11.2024 г. в 10.47 часа управлявал превозвайки товар - фракция,
съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка "Мерцедес", модел „Аксор 1840 ЛС“с per. №
***** и полуремарке с три оси, с per. № *****. По време на движението му по път I -7, км. 137, в
посока гр. Велики Преслав - гр. Шумен, на разклон за гр.Велики Преслав, бил спрян за рутинна
1
проверка от служители към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция
"Пътна инфраструктура", гр. София. След направено измерване с електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18
/5 метра/, било измерено разстояние между осите 1. 40 м, както и установено, че сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.000 т., при максимално допустимо
натоварване на оста - 24, т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата, като съотв.
превишаването било с 7.000 т.
Управляваното ППС било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение
за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършването на това.
За констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 10334 от 21.11.2024 г., в който актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001. Актът е бил съставен в
присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, без да изложи възражения по
него. След което в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от
Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн. чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗдвП, АНО наложил административно наказание "глоба" в размер на 2500,00 лева.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени
в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели –
М. и Х. са напълно безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по следните съображения: съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на
ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
2
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии /и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на
превоза.
Ал. 2, т. 8 на чл. 166 от ЗДвП, регламентира правото на определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби, при изпълнение на функциите си по този
закон, да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и
за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен
превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Следователно, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за
контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на
превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. от
Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. на Председателя на УС на АПИ, Началник Отдел “Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция“Пътна инфраструктура“
гр.София е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП. Съответно със Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. на Председателя на УС на АПИ, Т. М.-
главен инспектор е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да съставя АУАН по ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА "Автомобилна администрация"
са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно да издават
наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.
Изложеното кореспондира и с разпоредбите на чл.167, ал.3эот ЗДвП , съгласно която
службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън
населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните
съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и
габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция
"Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване и на чл. 170, ал.1 от ЗДвП, съгласно която контролът по спазване на правилата за
движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни
актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в
този закон наказания.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, като същите
притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано
подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е
извършено. Поради, което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
направени от жалбоподателя са неоснователни.
3
В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС е
превозван товар – фракция, с който същото е било претоварено, т. е. явяващо се тежко, по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3, във чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б" от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. тъй като в резултат на надлежно извършените измервания е установено, че е с
натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето – 31.000 т, при максимално допустимо
натоварване 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б" от Наредбата. Така установеното от фактическа
страна съдът намира, че изпълва приложения административнонаказателен състав именно на чл.
139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като е констатирано, че параметрите на ППС,
имащо характеристиките на извънгабаритно по смисъла на чл. 2, вр. § 1, т. 1 ДР на Наредба №
11/2001 г., превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/2001 г., като
при установеното превишаване, не е представено и разрешение в съответствие с чл. 8 от Наредбата,
съгласно който, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното
ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В тази връзка, в чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. е регламентирано как се осъществява движението на
извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, в случаите, в които
са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини - с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията,
управляваща пътя.Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар,
който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като
това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанА. не на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.Видът на превозвания
товар в конкретния случай– фракция, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. /, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно
извършването на самото деление/ или да породи риск от нанА.не на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г. /, като позволява превозването на същия в рамките на общественото
ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / с превозно средство, ремарке или
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. /. Посочената норма чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна, като в случая
бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 24 тона за ППС, като
процесното, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, както и от разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредбата относима към условията за движение на извънгабаритни ППС и изискваща
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за за
движение на ППС, на което е установено, че също е с натоварване на ос на тройната ос на
полуремаркето– 31.000 т, при максимално допустимо натоварване 24, т. и което не превозва
"неделим" товар. Установеният ред за управление на МПС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, е редът, предвиден с Наредба № 11/2001 г. и именно тази
наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните
4
ремаркета. При това положение, управлението от страна на въззивника, на ППС по път, отворен за
обществено ползване, натоварено с делим товар - фракция, извънгабаритно – тежко, с размери на
ППС, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да се спазва установеният за това ред (Наредба № 11/03.07.2001 г. - какъвто
е процесният случай), се санкционира именно на основание чл. 177, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че въззивникът е осъществил от
обективната и субективна страна административното нарушение като в случая.
Съдът намира, че наказанието следва да бъде потвърдено в размера, в който е наложено,
тъй като същото е съобразено с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като не са и налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и
сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. В случая не се установява липса или незначителност на вредни
последици. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, както и не се
констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. Важно за конкретния казус е
превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на процесното МПС, водещо до
евентуално създаване на неблагоприятни условия за потенциално причиняване на имуществени и
неимуществени вреди на другите участници в пътното движение, до деформация и разрушаване на
пътната настилка.
Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба
в размер от 500 лв. до 3 000 лв. Претоварването е със 7.000 т, около 77 %, като нарушението е
първо такова за водача, като съдът намира, че така определената и противно на посоченото от
защитата възражение мотивирана от АНО санкция, в размер на 2500.00 лева би способствал за
постигане на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели. Освен това в НП са изложени подробни мотиви
при определяне размера на наказанието, предвид високата обществена опасност на нарушението,
обвързана с негативните последици за републиканската пътна мрежа от движението на тежки
пътни превозни средства и повишения риск за безопасността на движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК,
като на основание чл. 144, ал. 3 от АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на
административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично искане за това.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без
участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №9045 от 11.12.2024 г., издадено от
Началник Отдел “Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на С. Н. А. с ЕГН ********** с адрес
гр.********* за нарушение по чл.7, ал. 1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3,
т.1, предл.трето от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 500.00 лв.
ОСЪЖДА С. Н. А. с ЕГН ********** с адрес гр.********* да заплати на Агенция Пътна
Инфраструктура с адрес на същата гр. София бул. Македония № 3 сумата от 80.00 лева /осемдесет
лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6