ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2398 10.12.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: десети
декември
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
1726
по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Н.Б.
***, подадена чрез пълномощник адв.П.В., със съдебен адрес ***, против решение № 1629/24.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 1754/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с Р.Н.Б. е осъдена като солидарен длъжник по Договор за кредит „Експресо” от 28.09.2012 г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк” АД-гр.Варна, да заплати на ищеца Ж.Ж.
***, сумата от 8112.11 лв., представляваща припадащата й се ½ част от
погасения от ищеца дълг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба на 13.03.2017 г. до окончателното й плащане, като
в останалата част до предявения размер от 9457 лв. предявеният иск е отхвърлен.
Със същото решение Р.Б. е осъдена да заплати на Ж.Ж. сумата от 1010.72 лв. за
съдебни разноски по делото, а Ж.Ж. е осъден да заплати на Р.Б. сумата от 2.13
лв. за разноски по делото.
Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са пространни
съображения за допуснато от районния съд
грубо нарушение на процесуалните правила относно ангажирането и събирането на
доказателства и преклузията за това, както и отклонение от принципа за
равнопоставеност на страните и безпристрастност на съда, тъй като БРС е
постановил определение от 14.12.2017 г., с което е отменил определението си от
последното съдебно заседание по приключване събирането на доказателствата и
даване ход на устните състезания, без да изложи законно основание за това свое
процесуално действие. В тази връзка се счита, че вместо да отхвърли иска като
недоказан, най-малкото по размер, съдът е решил да подпомогне защитата на ищеца
и да влезе в ролята на негов процесуален представител, като конкретната цел на
постановеното определение от 14.12.2017 г. е ясно формулирана в същото. Посочва
се, че съдът не разполага с правомощието да възобновява приключилото дело, за
да обърне внимание на ищеца, че не е изпълнил дадените му указания във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, а още по-малко да дава възможност на
ищеца извън всякакви процесуални срокове и правила да поправи своето опущение
да допълни делото с необходимите доказателства, подсказани му от съда, за да
може да се уважи иска. В този смисъл, въззивницата счита, че поисканата от
ищеца в петото съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза е след
изтичането на всякакви преклузии и на практика не е по негова инициатива, а е с
оглед дадените от съда указания с определението от 14.12.2017 г., с което съдът
недопустимо се е намесил в процеса, нарушавайки принципа на диспозитивното
начало и равнопоставеност на страните. По отношение неправилността на
обжалваното решение се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на изводите на съда по прилагане на института на
солидарната отговорност, като в решението си БРС не е изследвал аргументирано и
задълбочено отношенията между страните и не е изяснил характера на сключения от
тях договор за банков кредит. За да преодолее липсата на основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответницата, съдът се е опитал да
обоснове наличието на хипотезата по чл.32, ал.2 СК, като неправилно е
интерпретирал събраните по делото доказателства и някои от тях е кредитирал
неоснователно, а други е неглижирал. В тази връзка, извършвайки собствен анализ
на доказателствата, въззивницата излага съображения за липса на предпоставките
по чл.32, ал.2 СК, тъй като ищецът не е доказал, че процесната сума е похарчена
за общи на семейството нужди и не е налице основание за прилагане на чл.127 ЗЗД,
като счита, че изводите на съда в обратния смисъл са необосновани и неправилни.
Обжалваното решение се счита за
неправилно и незаконосъобразно и в частта му относно предявеното от ищцата
възражение за прихващане, което съдът немотивирано е приел за недопустимо, без
да го разгледа по същество. В тази връзка, във въззивната жалба е направено
уточнение и допълнение на заявеното пред районния съд възражение за прихващане,
поради настъпили след приключване на последното съдебно заседание по делото
факти и обстоятелства, а именно – пълното погасяване от ответницата на
задълженията по договор за банков кредит № 02КР-АА-2839/03.12.2007 г., сключен
между „ПИБ“ АД и страните като кредитополучатели и солидарни длъжници. За целта
въззивницата представя към жалбата си удостоверение от 11.07.2018 г., съгласно
което на 05.12.2017 г. цялото задължение по договора за банков кредит в общ
размер от 86384.88 евро е погасено от нея, поради което ищецът й дължи
разликата между нейния дял от общото задължение по кредита и това, което тя е
платила на кредитора в повече над своя дял, като вземането й е в размер на
36 542.16 евро. Поради това счита, че възражението за прихващане следва да
се извърши до размера на исковата претенция, респ. срещу част от описаното
ликвидно и изискуемо вземане на ответницата към ищеца.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови
друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. При условията на
евентуалност се прави възражение за прихващане между двете насрещни вземания до
размера на по-малкото от тях и се моли въззивният съд да установи и признае
така направеното прихващане. Претендира се присъждане на направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания, във връзка с възражението за прихващане – за приемане
като доказателство на удостоверение изх.№ 246-220/11.07.2018 г. на „ПИБ“ АД на
основание чл.266, ал.1 ГПК, като се сочи, че същото е за установяване на ново
обстоятелство – настъпило в хода на процеса пълно погасяване от въззивницата на
задълженията, поети от двете страни по договор за банков кредит от 03.12.2007 с
„ПИБ“ АД; за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която след справка в „ПИБ“ АД да даде заключение
по поставените в жалбата въпроси.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивницата Р.Б. на 14.08.2018
г., като въззивната жалба е подадена по пощата на 11.09.2018 г., т.е. същата е депозирана
в срока по чл.259 ГПК, при отчитане приложението на действащата към него момент
норма на чл.61, ал.2 ГПК (отм.), и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ж.Ж.Ж., в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се като
неоснователно възражението на въззивницата за процесуална незаконосъобразност
на отменителното определение на БРС от 14.12.2017г., постановено на основание
чл.253 ГПК, тъй като преценката на съда за непълнота на доказателствата и за
необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия не
представлява отменително основание, докато произнасянето му при непълнота на
доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка би довело до съществено
процесуално нарушение и необоснованост, което вече е основание за отмяна на
решението. В тази връзка се счита за неправилна тезата на въззивницата за
недопустимост, поради преклузия на експертизата, изслушана след внасяне на
делото в с.з. по доказателствата, за което се излагат съображения. За
неоснователни се считат и възраженията във въззивната жалба за необоснованост
на изводите на БРС за солидарната отговорност на двамата бивши съпрузи, тъй
като в първото съдебно заседание на 11.07.2017 г. този въпрос е обявен от съда
за ненуждаещ се от доказване факт по чл.146, ал.1, т.4 ГПК. Оспорват се като
неоснователни и оплакванията на въззивницата за неправилност на решението
относно насрещното възражение за прихващане. В тази връзка се сочи, че във
въззивната жалба се подменя предмета на възражението за прихващане, което е
докладвано от съда и включено в предмета на делото, тъй като с писмения отговор
на исковата молба е заявено прихващане със сумата от 50 000 лв., която
ответницата е заплатила за придобиване на съсобственото жилище чрез публична
продан, изкупувайки дела на ищеца от ½ ид.ч., която според нея следвало
да се прихване, тъй като била „фактически изплатена на ищеца“. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се
правят нови доказателствени искания, а направените такива във въззивната жалба
се оспорват като неоснователни и неотносими. Претендират разноските пред
въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора към нея, намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените искания на въззивницата
не следва да се уважават. В случая не
е налице хипотезата на чл.266, ал.1 ГПК, тъй като представеното с въззивната
жалба удостоверение от 11.07.2018 г. е издадено преди приключване на делото в
първата инстанция и касае обстоятелства, настъпили преди този момент, като
страната е имала възможност да го представи в срок пред районния съд, поради
което не може да се приеме, че същото се явява ново доказателство. Отделно от
това, представеното удостоверение е неотносимо към конкретния спор, тъй като се
отнася до договор за кредит към „ПИБ“ АД, отношенията по който не са предмет на
разглеждане по делото. Като преклудирано не следва да се уважава и искането на
въззивницата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в жалбата въпроси, тъй като страната е имала възможност да
направи искането си за експертиза пред първата инстанция, което обаче не е
сторено от нейна страна, като е недопустимо искания по доказателствата да се
заявяват за първи път пред въззивния съд. Ето защо и поради липсата на
предпоставки по чл.266 ГПК, съдът намира, че доказателствените искания на
въззивницата Б. не следва да бъдат уважавани.
Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1726/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответницата Р.Н.Б. и постъпилия
писмен отговор от въззивамия-ищец Ж.Ж.Ж..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Р.Н.Б.
за ангажиране на доказателства през въззивната инстанция – за приемане като доказателство на удостоверение изх.№
246-220/11.07.2018 г. на „ПИБ“ АД; за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
жалбата въпроси.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.