Решение по дело №4212/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе,01.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  десети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4212 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази  

Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че „Провидент Файненшъл България” ООД е предоставило на ответника М.Р.Р. потребителски паричен кредит по договор № ********* от 17.12.2016г. в размер на 1100 лева, която сума заемателят се задължил да върне на 60 броя равни седмични вноски по 21,95 лева, като падежът на първата вноска бил на 22.12.2016г, а падежът на последната вноска- 12.02.2018г. По договора било предвидено заемателят да заплати множество допълнителни такси и разноски с които общото задължение се увеличило до 2310,25 лева. Кредитополучателят заплатил само сумата 290 лева.

На 01.07.2017г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт” АД вземането си по договор № ********* от 14.12.2016г. срещу М.Р.Р..

На 01.06.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” АД вземането си срещу М.Р.Р. по договор № ********* от 14.12.2016г.

„Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми длъжника за втората цесия, като по отношение на първата цесия „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на пълномощник на „Провидент Файненшъл България” ООД   преупълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД  да уведоми длъжника за прехвърлянето. Двете съобщения били изпратени едновременно до длъжника, но същият не бил открит, поради което уведомителните писма се прилагат за връчване на длъжника в настоящото производство.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1881/2019г. за следните суми по договор № ********* от 14.12.2016г.:

-      991,37 лева главница със законната лихва;

-      168,09 лева договорна лихва за периода 13.02.2017 – 12.02.2018г.

-      47,64 лева такса оценка на досие;

-       243,96 лева- такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя;

-      569,19 лева- такса за услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя;

-       162,44 лева обезщетение за забава за периода 14.02.2017г.- 01.04.2019г.

-      93,35 лева разноски по заповедното производство.

 М.Р.Р. не бил открит за връчване на заповедта за изпълнение, поради което на кредитора било указано да установи вземането си в исково производство, във връзка с което е предявен настоящия иск.

М.Р.Р. не е открит и в настоящото производство, поради което му е назначен особен представител, който оспорва иска. Оспорва, че има надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 17.12.2016г.  М.Р.Р. е сключил с „Провидент Файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит (л.7-8). по силата на който дружеството е предоставило на Р. сумата 1100 лева, а последният се е задължил да я върне на 60 седмични вноски, всяка от които в размер на 38,51 лева. Договорен е годишен лихвен процент 31,82%, като в договора е посочено, че годишния процент на разходите е 48%  и дата на първо плащане е 26.12.2016г. Посочено е още в договора, че се дължи „Такса за оценка на досие“ в размер на 55 лева и общият размер на дължимата лихва е 216,98 лева, както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 938,27 лева. Посочено е също така, че таксата за услугата „Кредит у дома“ се начислява за това, че клиентът получава кредита в брой, по неговото местоживеене и седмичните вноски се събират също по неговото местоживеене. Таксата за предоставяне на кредита в дома на кредититополучателя се разсрочва и се заплаща със седмичните вноски, а при  пълно предсрочно погасяване на кредита всички несъбрани такси стават изискуеми, но „са предмет на намаление“.  Клиентът може да се откаже от услугата „Кредит у дома“ при определени условия, но ще продължи да дължи 30% от таксата за тази услуга

Заемодателят е предоставил на заемателя необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр съгласно чл. 5 ал.2 от ЗПК. Във формуляра е посочен годишен лихвен процент- 31,82% и ГПР в размер на 48%.

На 01.07.2017г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт” АД вземането си по договор № ********* от 14.12.2016г. срещу М.Р.Р. (л.78-82).

На 01.06.2018г. „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” АД вземането си срещу М.Р.Р. по договор № ********* от 17.12.2016г. (л.15-25)

По делото са приложени надлежни съобщения до длъжника за извършените цесии и съгласно трайно установената съдебна практика тези съобщения пораждат действие.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК:

Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процесният договор съдържа множество неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското законодателство, които клаузи са недействителни и водят до недействителност на целия договор.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.

На първо място съдът намира, че клаузите относно предоставянето на услугата „Кредит у дома“ и относно заплащането на възнаграждение за тази услуга са нищожни, тъй като противоречат на потребителското законодателство и в частност на ЗПК. Посочените клаузи пряко нарушават разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предоставянето на кредита в дома е част от усвояването му, а събирането на кредита в дома е част от неговото управление. Таксата за услугата „Кредит у дома“ е свързан с кредита разход съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК и би следвало да се включи в годишния процент на разходите, но това не е направено.

В правноинформационната система на съда се установяват над двеста съдебни решения в които се приема, че клаузата за услугата „Кредит у дома“ е неравноправна съответно нищожна, както и че такова възнаграждение би следвало да се включи в годишния процент на разходите. В този смисъл са: Решение № 389 от 15.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 377/2019 г; Решение № 135 от 28.05.2019 г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 131/2019 г; Определение № 260 от 3.04.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 202/2019 г; Решение № 390 от 2.10.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 274/2019 г; Решение № 419 от 27.09.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 648/2019 г; Определение № 581 от 14.02.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 101/2019 г; Решение № 131 от 11.09.2019 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 218/2019 г, и много други.

При изплащане на кредит от 1100 лева на 60 седмични вноски всяка с размер от 38,51 лева (каквито са параметрите на процесния договор) се получава оскъпяване за седмичен период от 2,85%, което се равнява на годишен процент на разходите с размер над 148% (изчисленията са на съда).  Посочения в договора ГПР от 48% очевидно не отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил ако всички възнаградителни плащания (включително таксата за услугата „Кредит у дома“) беше включени при изчисляването му. Това е нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, който изисква коректно да бъде посочен размера на ГПР в договора.   Съгласно чл. 22 от ЗПК нарушението на чл. 11 ал.1 т.10 прави договорът за кредит изцяло недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК:

„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“  Т.е. М.Р.Р. дължи връщане само на чистия размер на предоставената й сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения или неустойки.

В исковата молба и в последващото уточнение се прави признание, че М.Р.Р. е заплатила сумата 290 лева и след като е получила 1100 лева, остава да дължи разликата от 810 лева главница, без други лихви и такси. Доколкото е в забава Р. дължи и законна лихва върху неизплатената главница от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда до окончателното изплащане.

По изложените съображения предявените искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 810 лева главница със законна лихва, а в останалата част следва да се отхвърлят.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 2182,69 лева, а  общият размер на дълга, който се установява е 810 лева. Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното производство от 93,65 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 34,65 лева. В настоящото производство ищецът е направил разноски както следва: 256,35 лева държавна такса и 370 лева за особен представител на ответника. Съдът определя и възнаграждение за юрисконсулт на ищеца в размер на 100 лева, като така общият размер на разноските на ищеца по делото става 726,35 лева от които  следва да му се  присъдят съобразно резултата 269,55 лева. Мотивиран така съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4  срещу М.Р.Р., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата 810 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 17.12.2016г. сключен между М.Р.Р. и „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, което вземане е било  прехвърлено по договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК № *********, след което вземането е било прехвърлено по договор цесия от 01.06.2018г. на “Агенция за събиране на вземания” АД, със законната лихва върху тази сума от 02.04.2019г. до окончателното изплащане, и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1881/2019г. на Русенски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за установяване на вземания на дружеството срещу М.Р.Р., ЕГН **********,*** по договор за потребителски кредит № ********* от 17.12.2016г. сключен между М.Р.Р. и „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, което вземане е било  прехвърлено по договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК № *********, след което вземането е било прехвърлено по договор цесия от 01.06.2018г. на “Агенция за събиране на вземания” АД, и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1881/2019г. на Русенски районен съдкакто следва:

-      главница над размера 810 лева до предявеният размер от 991,37 лева  със законната лихва от 02.04.2019г. до окончателното изплащане,

-      168,09 лева договорна лихва за периода 13.02.2017 – 12.02.2018г.

-      47,64 лева такса оценка на досие;

-       243,96 лева- такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеенето на кредитополучателя;

-      569,19 лева- такса за услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя;

-       162,44 лева обезщетение за забава за периода 14.02.2017г.- 01.04.2019г.

ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********,*** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 разноски по ч.г.д. № 1881/2019г. на Русенски районен съд в размер на 34,65 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 269,55 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.                        

Районен съдия: