Р Е Ш
Е Н И
Е №
Град
Тетевен,05.08.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на първи август ,през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ГЕОРГИЕВА
При секретаря: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 1100 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „Ф.И.“-ЕАД,ЕИК .........,седалище
и адрес на управление гр. .........,представлявано от ......... Ответник : Д.П.Ц., ЕГН ********** ***
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК от „Ф.И.“-ЕАД срещу ответника Д.П.Ц., като се
иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 846,76лв главница ,в едно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по образуваното ч. гр. д. № 806 от 2018г на Т.Р.С. в съда
24.08.2018г до окончателното изплащане на вземането , сумата от 328,14лв
договорно обезщетение за забава за периода 21.10.2014г. до
07.08.2018г.Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство .
В исковата молба ищеца твърди ,че ответника им е дължал сумата от 1192,90 лв. от които 864,76лв главница , в едно със законната лихва считана от датата на подаване на заявлението -/24.08.2018 г./до окончателно изплащане на вземането ,328,14лв. договорно обезщетение за забава за периода 21.10.2014г 07.08.2018г , като се твърди ,че вземането произтичало от това ,че на 11.09.2014г между «БНП ППФ»ЕАД и ответника бил сключен потребителски паричен кредит № ..........от 11.09.2014г по силата на договора кредитополучателя /ответника по настоящото дело/ бил получил сумата от 1499лв , като кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски в едно с уговорена лихва . Ответникът не бил погасявал кредитът , първата неплатена вноска била на дата 20.10.2014г., крайният срок за изпълнение на договорът бил на дата 20.09.2015г. На дата 20.09.2015г и целият кредит бил изискуем.На 10.01.2017г между БНП ППФ»ЕАД и „Ф.И.“-ЕАД бил сключен договор за цесия .Цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми кредитора , на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД , но пратката била върната в цялост и непотърсена. Моли съдът да осъди ответника Д.П.Ц. да им заплати сумата от 864,67 лв. главница ,в едно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, 328,14лв договорно обезщетение за периода 21.10.2014г до 07.08.2018г , претендират се и разноски.
С исковата молба е направено и искане съдът да се разпореди приложеното уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника в едно с исковата молба.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител представил е писмени молба/л.89/ по реда на чл.102 от ГПК с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като исковата претенция се поддържа изцяло, и счита заключението на С.Сч.Е.за достоверно и обективно , счита ,че са налице предпоставките за неприсъствено решение и ако съдът прецени да се произнесе с такова . Ответника не се явява не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК съдът
е указал на ищеца ,че следва да
проведе пълно и главно доказване на
заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи
допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и разпореждане с което е
отхвърлено в цялост заявление по чл.410
от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение;съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в
т.ч. валидни договори за цесия, имащи за предмет вземане срещу ответника в
размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно
правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер и
длъжник;факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията. Указал е на ответника по делото,че в негова тежест е да установи всички евентуално наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е
изправен по договора за паричен кредит. Видно от приложеното ч. гр. д.
№806/2018г на Р.С.Тетевен съдът е отхвърлил в цялост искането на „Ф.И. ” ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу настоящият
длъжник, тъй като не е било извършено надлежно уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД, като разпореждането на съда е влязло в сила на 18.09.2018г.С разпореждане
№2215 от 23.10.2018г. по ч. гр.д.№806/2018г. на ТРС , съдът на осн. чл.415 ал.3
от ГПК е уведомил заявителя /ищец по настоящото дело/ да предяви осъдителен иск
срещу длъжника в месечен срок , като съобщението е връчено на „Ф.И. ” ЕАД на 08.11.2018г., а исковата молба е подадена с куриер на дата
07.12.2018г./л.25/.
Предявеният осъдителен иск с правно осн. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК е заведен за това да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 846,76лв главница ,в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по образуваното ч. гр. д. №806 от 2018г на ТРС в съда 24.08.2018г до окончателното изплащане на вземането , сумата от 328,14лв договорно обезщетение за забава за периода 21.10.2014г. до 07.08.2018г. и разноски в настоящото и в заповедното производство.
Разпореждането по чл.131 от ГПК , с
което е връчена на ответника исковата молба , както и приложенията към нея ,с
които е и уведомлението за цесия са връчени на дата 08.02.2019г./л.47/, тоест
законните последици от цесията са
настъпили с връчването с исковата молба на уведомлението за цесия .
Видно от представените по делото писмени доказателства с договор за потребителски кредит № ..........на ответника Д.Ц. е от кредитора БНП ППФ»ЕАД е отпусната сумата от 1499лв , като същата следва да бъде върната на 12 месечни вноски от , като първата е на 20.10.2014г , а последната е на 18.09.2015г. , размера на вноските е по 159,46 лв месечно , като последната е в размер на 195,53лв .Представено е и приложение №1към договор за цедиране на задължения , подписан на 10.01.2017г.между БНП ППФ»ЕАД и „Ф.И. ” ЕАД, като под №2126 е вписан ответника и процесния договор по ,който е длъжник .
Видно от приетата и изготвена съдебно счетоводна експертиза и допълнената такава ,че на 11.09.2014г между «БНП ППФ»ЕАД и ответника Д.П.Ц. е сключен договор за потребителски кредит № ..........за сумата от 1499лв , последната вноска по кредита била от дата 12.03.2015г. в размер на 640 лв , към момента се дължи главница от 864,76лв и договорно обезщетение за забава 328,14лв за периода 21.10.2014г до 07.08.2018г.
Тоест безспорно се доказа по делото ,че по предевеният осъдителнен иск от „Ф.И.“-ЕАД по чл.415 ал.3 ответника Д.Ц. дължи процесната сума от 864,76лв и договорно обезщетение за забава 328,14лв за периода 21.10.2014г до 07.08.2018г., по отношение обаче претенцията по чл.86 от ЗЗД ,с която се претендира законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. №806/2018г на ТРС , видно е ,че същото е отхвърлено в цялост и е влязло в законна сила , то законна лихва следва да се дължи от датата на подаване на иска в съда , а именно от дата 10.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането .
При този изход на спора съдът намира следното във връзка с отправената
от ищеца претенция за разноски:
Принципно в т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
На
първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено
по предходната уредба, в която не е бил предвиден ред за предявяване на иск по
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата
уредба, от която ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото
производство. Вярно е, че принципно отговорността за разноски следва да се
разпредели съобразно изхода на спора в исковото производство. Това разбиране на
върховната инстанция обаче е постановено при действаща уредба, при която не е
било възможно да се провежда исково производство при отхвърлено заявление за
издаване заповед за изпълнение. Т.е. в основата на изводите на върховните съдии
е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а именно, че за
провеждането на иск по чл. 415 ГПК е необходимо заявлението за издаване на
заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега
действащият ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне
на заявлението, то настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе
по отговорността за разноските от заповедното производство като отчете
спецификите на този иск.
На
първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК
може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед за изпълнение
за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На
практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК, която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и
внесената в исковото производство такса. В тази насока е внесена държавна такса от 75лв. към вече внесените. При цялостната
основателност на предявените искове, то съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на цялата претендирана държавна такса върху тези искове. Без значение е
обстоятелството, че част от нея е платена в заповедното производство. Ето защо
претенцията за държавна такса на ищеца е изцяло основателна и следва да бъде
уважена спрямо изрично посоченото в списъка по чл. 80 ГПК, обективиран в
исковата молба , в молбата с вх.№2616/17.05.2019г /л.56/ и молба с вх.№
3965/31.07.2019г./л.89. Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25,66 лв. – държавна такса от заповедното производство и сумата от 75
лв. – държавна такса от настоящото производство, както и 250 лв за съдебно
счетоводната експертиза.
Що
се отнася до претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , такъв
следва да бъде присъден само за настоящото производство – в размер на 100 лв. В
тази връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен
вид деликтна отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване
и при която размерът на вредите е законово определен, като не се допуска
обезщетяването на други вреди, освен посочените в закона. За да е налице такава
отговорност е необходимо: 1. противоправно поведение на другата страна,
изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2. вреди за страната, в
чиято полза е решен правният спор, които са законово определени (в чл. 78, ал.
1 ГПК) и представляват осъществените по делото разноски; 3. причинна връзка –
т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В случая ч.гр.д.
№ 806/2018г. по описа на Районен съд Тетевен е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С влязло в сила разпореждане № 1770 от
27.08.2018г. заявлението е отхвърлено. От разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК
може да се направи извод, че с акта си по същество в заповедното производство
съдът може да издаде заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава.
Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно отхвърляне на
заявеното до съда искане. От друга страна правилата за разпределение на отговорността
за разноски изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на
този етап правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо
юрисконсултско възнаграждение на от този
етап от производството няма как да му се присъдят. Именно поради отхвърляне на
искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото производство.
Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК. След като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение,
то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така
очертаната от законодателя. Ето защо изходът на спора от исковото производство
има самостоятелно значение и на присъждане подлежат разноските единствено от
този спор. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца,
поради което не му се дължи юрисконсултско възнаграждение за това производство, с изключение на
заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъди единствено юрисконсултско възнаграждение възнаграждение
от исковото производство – в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** *** , на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК да заплати на „Ф.И.“-ЕАД,ЕИК ......... ,седалище и адрес на управление гр. .........,представлявано от .........в качеството и на изпълнителен директор сумата от 864,76лв главница в едни със законната лихва върху главницата начиная от 10.12.2018г до окончателното изплащате на вземането ,сумата от 328,14 лв представляващи договорно обезщетение за забава за периода 21.10.2014г до 07.08.2018г.по договор потребителски паричен кредит № ..........от 11.09.2014г .
ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** *** ,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Ф.И.“-ЕАД,ЕИК ......... ,седалище и адрес на управление
гр. .........,представлявано от .........в качеството и на изпълнителен директор сумата 75 лв. държавна такса , сумата от 100лв за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 250 лв.
представляващи разноски за съдебно счетоводна експертиза по настоящото дело .
ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** *** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Ф.И.“-ЕАД,ЕИК ......... ,седалище и адрес на управление гр. .........,представлявано от .........в качеството и на изпълнителен директор сумата от 25,66лв за държавна такса по ч. гр.д. №806/2018г на Р.С.Тетевен .
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Ловеч в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: