Определение по дело №1063/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 4/29.12.2011 г., постановено по ч. Г. д. № 2439/2011 г., Кърджалийския районен съд е отхвърлил молбата на „Т. Г.” Е., с ЕИК , със седалище и адрес на управление Г. К., ул. ”С.”, бл. вх. , ап. за обезпечение на предявените против „С.” - Г. С. искове с правно основание чл. 372 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, на обща стойност 3202.29 лв., като неоснователна и недоказана.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „Т. Г.” Е., който чрез пълномощника си адв. Г. Б. от АК- К., го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено и постановено друго, с което да се допусне обезпечение на предявените искове срещу „С.” - Г. С., чрез налагане на запор върху наличните разплащателни банкови сметки на ответното дружеството в „СИБАНК” , до размера на общата искова сума от 3202.29 лв. Твърди в жалбата, че определението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 391 ал.1 т. 1 ГПК. Счита, че направените от първоинстанционния съд правни изводи за недоказаност на извършването на сочения от ищеца и фактуриран превоз, както и че по делото бил представен документ, който не бил в цялост и само можело да се предполага, че е процесната фактура, са незаконосъобразни и необосновани. Становището си мотивира с обстоятелството, че извода на съда за представен документ, който не е в цялост, не е мотивиран и не ставало ясно защо според съда документа не е в цялост, но независимо от това прилага отново към въззивната частна жалба копие на процесната фактура. Намира за несъстоятелен и мотива на съда за липса на вероятна основателност на предявения иск, поради непредставянето на товарителница като доказателство за извършването на сочения от ищеца превоз, тъй като за същия е съставена фактура, в която било материализирано задължението на товародателя- ответник за плащане на възнаграждението и бил посочен начин на плащане- по сметка. Сочи, че с оглед изпълнението на задълженията на превозвача- ищец, товародателят- ответник дължи насрещната престация- заплащане на превозното възнаграждение. Твърди, че въпреки изпратената до ответника покана за доброволно плащане, последният по никакъв начин не бил оспорил факта, че ищецът е извършил фактурираната услуга, като цитираното доказателство въобще не било обсъдено от първоинстанционния съд при постановяване на оспореното определение, което счита за самостоятелно отменително основание. Към частната жалба представя копие от международна товарителница за извършения превоз, както и електронно писмо от „С.” до „Т. Г.” Е. от 20.06.2011 г., с което се уточнявали условията за извършване на процесната услуга /транспорт/. Жалбодателят счита, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечение- предявената искова претенция е допустима, обезпечителната нужда е презумирана от паричния характер на вземането и към исковата молба са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК, които обосновават вероятната основателност на иска.

Въззивният съд като провери събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „Т. Г.” Е.- Г. К. против „С.” - Г. С. искове с правно основание чл. 372 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, с цена общо в размер на 3202.29 лв., от които 3051.10 лв.- главница, и 151.19 лв.- мораторна лихва. В исковата молба ищецът твърди, че съгласно фактура № */24.06.2011 г. извършил за „С.” следната услуга- транспорт по релация Австрия- България с автомобил РВ 9386 МН/РВ 5712 ЕМ, на стойност 3051.10 лв. с ДДС, и с уговорен падеж 30.06.2011 г. и начин на плащане- по сметка. Твърди в исковата молба също, че с покана за доброволно плащане изх. № 374/24.10.2011 г., изпратена от ищеца и получена от ответника, „С.” е уведомено, че дължи на „Т. Г.” Е. главница 3051.10 лв. и лихва за забава по посочената фактура, изчислена към датата на поканата, като дружеството- длъжник е поканено в определен срок от получаването на поканата да заплати доброволно дължимата сума, но в отговор на поканата доброволно плащане не е постъпило от ответника. Сочи, че фактурираната сума за услугата ответникът е следвало да заплати на ищеца изцяло на договорения падеж- 30.06.2011 г. Поради това ответникът дължал и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД- лихви за забавено плащане по фактура № */24.06.2011 г. в размер на 151.19 лв., върху сумата от 3051.10 лв. за периода от 01.07.2011 г. до датата на предявяване на иска. Твърди се в исковата молба, че страните многократно правили опити да уредят извънсъдебно отношенията си, но безуспешно до настоящият момент, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.” - Г. С. да му заплати сумата в размер на 3202.29 лв., от които 3 051.10 лв.- неразплатена главница по фактура № */24.06.2011 г. и 151.19 лв.- обезщетение за забава- мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 3051.10 лв. за периода от 01.07.2011 г. до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху дължимата главница, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски. С исковата молба ищецът е направил особено искане- за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху наличните разплащателни банкови сметки на „С.” в „СИБАНК” , което е мотивирал с наличието на предпоставките за обезпечение на исковете- представени убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на предявените искове и наличието на обезпечителна нужда.

Въззивният съд като прецени приложените към делото доказателства и извърши проверка на обжалваното определение, намира искането за допускане на обезпечение на предявени искове, чрез налагане на запор върху наличните разплащателни банкови сметки на дружество „С.” - Г. С. до общия размер на исковете 3202.29 лв. в „СИБАНК” , за основателно. Съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбатаза обезпечаване на иска.

В настоящият случай съдът намира, че искането за допускане на обезпечение на предявените искове отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства, вкл. и тези, представени пред настоящата инстанция, установяващи факта, пораждащ претендираното право, съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и вероятно основателни, респ. ищецът има право на обезпечаване на иска. Така, представена е фактура № */24.06.2011 г., в която като доставчик на услугата- извършен транспорт по релация Австрия- България с автомобил РВ 9386 МН/РВ 5712 ЕМ, на стойност 3051.10 лв. с ДДС, с уговорен падеж 30.06.2011 г. и начин на плащане- по сметка, е посочен ищеца по делото, а като получател на услугата, респ. като задължено да извърши уговореното плащане лице- ответника. В тази връзка следва да се посочи, че действително в представеното пред първоинстанционния съд заверено копие от фактурата не е ксерокопиран най- горният ред на фактурата, в който са отбелязани думите „фактура” и съответния номер, но с оглед представяне на напълно четливо заверено копие и пред настоящата инстанция, то неоснователен се явява изводът на първоинстанционния съд, че от представеният документ само може да се предполага, че е процесната фактура. Представени са още от ищеца и заверено ксероксно копие от покана за доброволно плащане на исковите суми, с която на ответника е даден 3- дневен срок от получаване на поканата, в който да плати доброволно претендираните суми от общо 3151.10 лв., от които 3051.10 лв.- главница, и 100 лв.- лихва за забава, изчислена към датата на подаване на поканата 25.10.2011 г.; електронно писмо от „С.” до „Т. Г.” Е. от 20.06.2011 г., в което са уточнени условията за извършване на услугата, вкл. типа на камиона, място и дата на товарене, място и дата на разтоварване на стоката, номерата на камиона и ремаркето, както и цената на услугата с ДДС, вкл. и указания þа присъствие на водача при товаренето на стоката и за получаване на празни палети. Или, представените доказателства водят на извода за вероятна основателност на предявените искове. Неоснователен е и изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не представя доказателства /напр. товарителница/ за доказване извършването на сочения от него превоз, тъй като както бе посочено и по- горе в мотивите, за допускане на обезпечението е необходимо писмените доказателства да са убедителни, но само относно вероятната основателност на иска, т.е. не е необходимо в производството по обезпечаване на иска, да се извършва пълно доказване от ищеца на исковата претенция, каквото би било необходимо за постановяване на благоприятно за него решение по спора. И тъй като целта на обезпечителното производство е да се обезпечи упражняването на правата на ищеца по едно благоприятно за него решение по исковете, настоящата инстанция приема, че в случая е налице и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, а и обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, защото всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора.

Поисканата обезпечителна мярка- налагане запор върху сметки на ответника в банка, доколкото служи за съхраняване на имуществото в патримониума на ответника, с оглед евентуално бъдещо удовлетворяване на ищеца от него, се явява допустима, подходяща и адекватна, отговаряща на обезпечителната нужда, съответства на характера на предявените искове, без да е необходимо доказването и посочването на конкретните банкови сметки на ответника, респ. тяхното индивидуализиране. В искането за обезпечение точно е посочен размера на претендираните суми, до който могат да бъдат запорирани банковите сметки на длъжника. Освен това, за да бъде годно средство срещу опасността от промени, предприети от ответника и осуетяващи защитата, търсена с иска, обезпечаването трябва да лиши същия от фактически и правни възможности за предприемане на промени. Обезпечителната защита трябва да бъда бърза и внезапна, иначе не би била ефикасна.

С оглед изложеното и доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на предявените искове следва да бъде допуснато. Впрочем, като е направил различни от изложените изводи, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което се допусне исканото от ищеца обезпечение- налагането на запор върху наличните разплащателни банкови сметки на „С.” - Г. С., с ЕИК, до общия размер на исковете 3202.29 лв. в „СИБАНК” , както и да се издаде на ищеца обезпечителна заповед.

Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 395, чл. 396 ал. 2 и чл. 397 ал. 1 т. 2 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определение № 4/29.12.2011 г., постановено по Г. д. № 2439/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на „Т. Г.” Е., с ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. К., ул. ”С.”, бл, вх, . 2, ап за обезпечение на предявените против „С.” - Г. С., със седалище и адрес на управление Г. С., ж. к. „Г.”, „С. Ш.” № , искове с правно основание чл. 372 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, с цена общо 3202.29 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от „Т. Г.” Е., с ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. К., ул. ”С.”, бл., вх., . 2, ап против „С.” , с ЕИК, със седалище и адрес на управление Г. С., ж. к. „Г.”, „С. Ш.” № , обективно съединени искове с правно основание чл. 372 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер общо на 3202.29 лв., от които 3051.10 лв.- неразплатена главница по фактура № */24.06.2011 г. и 151.19 лв.- обезщетение за забава- мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 3051.10 лв. за периода от 01.07.2011 г. до датата на предявяване на иска, чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху наличните разплащателни банкови сметки на „С.” - Г. С., с ЕИК, до общия размер на исковете 3202.29 лв. в „СИБАНК” .

Да се издаде на „Т. Г.” Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. К., ул. ”С.”, бл, вх., . 2, ап.обезпечителна заповед.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/