Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
…………...2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и осми март
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и
при участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 53 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на Г.А.В., ЕГН **********,***
против решение № 2153-03-158/13.12.2021г. на директора на териториално
поделение – Варна на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено
разпореждане № 031-00-6822-8/25.10.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП-Варна на НОИ, с което е разпоредено на основание чл.114,
ал.3 и чл.114, ал.2, т.2 от КСО жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение за безработица в размер на 7 238,01 лв. главница за
периода от 26.11.2018г. до 29.05.2019г.
Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че фактът, че
работодателят му не е изпълнявал основни свои задължения, като тези да му
осигури достъп до работното място и изпълнение на уговорените с трудовия
договор задължения, не следва да му се вменяват в отговорност. Твърди, че
мотивите и на оспореното решение и на разпореждането са неясни за него, тъй
като не е запознаван с доказателствата по преписката, за да добие представа по
какъв начин е установено, че не подлежи на осигуряване. Оспорва твърденията на
административният орган, че не е започвал трудова дейност, като твърди, че не
му е дадена възможност да се запознае с административната преписка, като по
този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Моли решението и разпореждането да бъдат отменени, като
неправилни и незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП-Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител
ю.к. Л., оспорва жалбата, като моли решението на директора на ТП-Варна на НОИ
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
заявление вх. № 031-00-6822/17.12.2018г. до директора на ТП на НОИ - Варна жалбоподателят
е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а
от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 001/26.11.2018 г., издадена от
осигурителя „Па Партнърс“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, считано от 26.11.2018 година.
С
разпореждане № 031-00-6822-1/02.01.2019г. на ръководител на осигуряването за
безработица, издадено на основание чл.54ж, ал.1 от КСО
вр.
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.11.2018г. до 25.11.2019г.
в размер на 62,87 лв. дневно.
С
декларация вх. № 031-00-6822-2/05.06.2019г. жалбоподателят е декларирал промяна
в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение, а именно упражняване на
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, считано
от 30.05.2019г., за което е приложил трудов договор №00000899/29.05.2019
година.
С
разпореждане № 031-00-6822-2/05.06.2019г. на ръководител на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО вр. чл.54д, ал.1, т.1 от КСО е
прекратено изплащането на отпуснато парично обезщетение за безработица, считано
от 30.05.2019г.
С
декларация вх. № 031-00-6822-3/24.07.2019г. В. е декларирал промяна в
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, а именно
прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя „Джинджърс“ ЕООД,
считано от 24.07.2019г., като е представил заповед №1191/19.07.2019г., издадена
от осигурителя на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 22.07.2019г.
От
разпореждане № 031-00-6822-3/27.07.2019г. на ръководител на осигуряването за
безработица, се установява, че на основание чл.54ж, ал.1 от КСО
вр.54д, ал.5 от КСО, на
жалбоподателя е възстановено изплащането на отпуснатото с разпореждане №
031-00-6822-1/02.01.2019г. парично обезщетение за безработица за периода от 22.07.2019г.
до 17.01.2020г. в размер на 62,87 лв. дневно.
След отпускане на паричното обезщетение и неговото изплащане
с писмо изх. № Ц1042-03-425/14.08.2019г. до контролните органи на ТП на НОИ –
Варна е изискано извършване на проверка на разходите на държавното обществено
осигуряване на „Па Партнърс“ ЕООД.
От
констативен протокол №КП-5-03-00630435/23.08.2019г. се установява, че е
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Па
Партнърс“ЕООД, при която е констатирано, че за девет лица, сред които и
жалбоподателят, не е доказано упражняване на трудова дейност и основание за
възникване на осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Въз основа на констатациите на
дружеството са дадени задължителни предписания № ЗД-1-03-00630445/23.08.19г.,
да подаде информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, декларация обр. 1 „Данни за
осигурено лице“ по Наредба М-8/29.12.2005г. За Г.А.В. дружеството е следвало да
подаде данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от 09.10.2018г. до 26.11.2018г.
включително. Задължителните предписания са изпълнени.
След
заличаване на данните за трудовия и осигурителния стаж на жалбоподателя, с
разпореждане № 031-00-6822-4/23.03.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане
№031-00-6822-1/02.01.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО на Г.В.. В мотивите на разпореждането е посочено, че след
извършена проверка на „Па Партнърс“ ЕООД е установено, че за лицето не е
възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител, т.е. не е осигурено
лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е
извършвало трудова дейност при осигурителя.
С
разпореждане №031-00-6822-5/23.03.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал. 1 от КСО е отказано
отпускане на парично обезщетение на Г.В..
Двете
разпореждания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП– Варна на
НОИ, който с решение № 2153-03-62/02.06.2021г. е отхвърлил жалбата срещу
разпореждане №031-00-6822-4/23.03.2021г. и е отменил разпореждане
№031-00-6822-5/23.03.2021г., като е върнал преписката на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, с указание по прилагането на
закона, съобразно мотивите на решението, тъй като е установено, че Г.В. има
право на обезщетение за безработица, предвид осигурителния му стаж преди този в
„Па Партнърс“ ЕООД.
С
писмо изх. № 2153-03-62#1/04.06.2021г. е
изискана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Г.В., от „СОК
Камчия“ ЕАД, която е представена с писмо вх. № 2153-03-62#3/15.06.2021г.
От същата е видно, че трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено на
основание чл.331, ал.1 от КТ.
С
разпореждане №031-00-6822-7/14.07.2021г. на ръководител на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО
на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от
27.11.2018г. до 17.02.2019г., в размер на 9,00 лв. дневно.
С
разпореждане №031-00-6822-8/25.10.2021г., на основание чл.114, ал.3 вр. чл.114,
ал.2, т.2 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Варна, е разпоредил Г.В. да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода 26.11.2018г.- 29.05.2019г., в размер на
7 238,01 лв. Същото е връчено на майката
на В. на 27.10.2021 г., видно от известие за доставяне.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред пред Директор ТП на НОИ – Варна, който с
Решение № 2153-03-158/13.12.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
решение №2153-03-158/13.12.2021г. директорът на териториално поделение – Варна
на Национален осигурителен институт е потвърдил разпореждане № 031-00-6822-8/25.10.2021г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП- Варна на НОИ, с което е
разпоредено на основание чл.114, ал.3 и чл.114, ал.2, т.2 от КСО на
жалбоподателя да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
в размер на 7 238,01 лв. за периода от 26.11.2018г. до 29.05.2019г.
Решението
е връчено по пощата на С.Х.С./майка на жалбоподателя/ на 15.12.2021г., видно от
известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 29.12.2021г., чрез адв. Р.Ж..
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2,
буква „д“ от КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му
правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма –
мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване, поради
което неоснователно е твърдението, че мотивите на административния акт са
неясни или неразбираеми. При постановяването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да
обосноват отмяната му само на това основание, нито особено съществени такива,
които да доведат до прогласяването му за нищожно. Предвид горното решението на
директора на ТП на НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разпореждането
е постановено след изясняване на всички относими факти и обстоятелства, въз
основа на които е установено, че Г.В. не е имал качеството на осигурено лице
при „Па Партнърс“ ЕООД, тъй като не е извършвал трудова дейност при осигурителя.
Издадено е от материално и териториално компетентния орган съгласно чл.54ж,
ал.1 от КСО
– ръководител на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ. Същото отговаря на
изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл.59, ал.2 от АПК,
поради което жалбоподателят е имал възможността да направи всичките си
възражения и да представи доказателства, както в хода на административното,
така и в хода на настоящото производство. Не са представени нови доказателства,
поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на участие в
производството, а в тази връзка и изискването по чл.35 от АПК за пълно
изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от страните в
административното производство факти, обстоятелства и доказателства.
Не
се установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените
такива, които да са основание за отмяна на оспореният акт.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
В
настоящия случай е спорно обстоятелството налице ли са документи или
доказателства по смисъла на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО,
представляващи основание за отмяна на влязло в сила разпореждане.
Видно
от приложената административна преписка данните по чл.5, ал.4 от КСО, подавани за
жалбоподателя от осигурителя „Па Партнърс“ ЕООД, за периода от 09.10.2018г. до 25.11.2019г.
по силата на задължителни предписания № ЗД-1-03-00630445/23.08.2019г., издадени
от контролен орган на ТП – Варна на НОИ, са заличени.
Съгласно чл.54ж,
ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпоредбата на ал.2 предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да
се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени
нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото,
размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2.
паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е
отказано отпускането му. В настоящата хипотеза органът се е позовал на
разпоредбата на чл.54ж,
ал.2, т.1 от КСО. Целта на разпоредбата е да създаде възможност за въвеждане
на съответствие между правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и
последиците, разпоредени с акта за отпускане, изменение, отказване, спиране,
възобновяване на обезщетението за безработица,
като единствените изисквания са приложените документи или доказателства да са
нови и обуславящи правото или параметрите на обезщетението за безработица.
Задължителните предписания по чл.108,
ал.1, т.3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО от осигурителя „Па Партнърс“ ЕООД относно жалбоподателят,
въз основа на които е преценено правото, размера и периода на следващото му се
обезщетение за безработица, както и извършеното заличаване на
данните, несъмнено са нови доказателства, които налагат преоценка на вече
влязлото в сила разпореждане за отпускане на обезщетение, поради което и двете
посочени по-горе изисквания са налице.
Съгласно чл.54а
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или
по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно § 1,
т.3 ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10,
ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Съгласно трайната съдебна практика извършването на трудова
дейност е една от задължителните и кумулативно изискуеми предпоставки за
възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично
обезщетение за безработица. Наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. Видно от цитираното легално определение, изискването
на закона е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да
има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и
реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
По
безспорен и категоричен начин по делото е установено от констативен протокол №
КП-5-03-00630435/23.08.2019г., че дружеството „Па Партнърс“ ЕООД не е
представило трудов договор, разчетно платежни ведомости, документи за извършена
работа и отработени дни за В., като не е доказано упражняване на трудова
дейност и основание за възникване на осигуряване по чл.10, ал.1 КСО. Установено
е също, че не са подавани Годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и ГФО за
2017г. и 2018г. Видно от данните в Търговския регистър „Па Партнърс“ ЕООД не е упражнявало
дейност през 2017г., 2018г. и 2019 г.
Съдът
намира, че доказателствената тежест за установяване на положения труд е на
самото лице. В хода на административното производство, както и пред настоящата
съдебна инстанция, В. не е посочил какви трудови функции е осъществявал в „Па
Партнърс“ЕООД и не е представил доказателства, оборващи констатациите,
съдържащи се в протокол № КП-5-03-00630435 от 23.08.2019г. Напротив в жалбата е
посочено, че работодателят му не му е осигурил достъп до работното място, както
и изпълнение на уговорените с трудовия договор задължения, т.е. жалбоподателят
не оспорва факта, че не е осъществявал трудова дейност за осигурителя си. Съдът
намира, че след като реално не е осъществена трудова дейност, то не е
възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права за
обезщетение.
Съгласно чл.114,
ал.2, т.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение-когато след изплащането им са представени нови
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане.
Правилен
е изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя, в
резултат на извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, са налице
новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО,
които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични
обезщетения за безработица и обосновават възстановяването им. От заличаването
на подадените данни за лицето от „Па Партнърс“ ЕООД следва, че жалбоподателят
не е осигурено лице, поради което няма право на парично обезщетение за
безработица, каквото му е изплатено в размер на 7 238,01 лв. и дължи
неговото връщане на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че са нарушени правата на жалбоподателя от това, че
не е участвал в административно производство по извършване на проверка на
осигурителя „Па Партнърс“ ЕООД. Контролните органи на НОИ имат правомощията да
извършват проверки на осигурителите във връзка с техните задължения за
осигуряване на информация и заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица, тъй
като не е
налице пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси на други
лица извън отношенията осигурител - НОИ. Участието на жалбоподателя в
отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни
проверки, не е
предвидено в КСО и подзаконовите му актове. Констатациите на органа се
основават на други производства и актове, в които жалбоподателят няма
възможност да участва. За него е
налице възможността да установи собствените си права в съдебното производство.
Участието като страна в административен процес е
свързано и се основава на засягане на права и интереси - чл.15 от АПК и, като административните актове следва да засягат
непосредствено такива права и интереси чл.21, ал.1 от АПК. В административното
и съдебно производство не се установи, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност, като не се
събраха доказателства за установяване на факта, че е била
извършвана, които са фактическите и правни основания за валидно възникване на
осигурително правоотношение.
Съобразно
събраните данни с влязло в сила разпореждане № 031-00-6822/17.07.2021г. на
жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение в размер на 9.00 дневно, като е
съобразен осигурителния му стаж преди този в това дружество.
Добросъвестно
полученото обезщетение за безработица над размера на отпуснатото с това
разпореждане сума жалбоподателят следва да възстанови на основание чл.114 ал.3
вр. чл.114, ал.2, т.2 КСО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният
акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.В.,
ЕГН **********,*** против решение № 2153-03-158/13.12.2021г. на директора на
териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт, с което е
потвърдено разпореждане № 031-00-6822-8/25.10.2021г. на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ, с което е разпоредено на
основание чл.114, ал.3 и чл.114, ал.2, т.2 от КСО жалбоподателят да възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на
7 238,01 лв. главница за периода от 26.11.2018г. до 29.05.2019г.
ОСЪЖДА Г.А.В.,
ЕГН **********,*** да заплати Териториално поделение - Варна на Национален
осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: