РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж* ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203725 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на М. * К., ЕГН ********** против
наказателно постановление № НП-1619/14.06.2022г, издадено от Заместник Кмет на Община
Бургас, упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008г., с което за нарушение на чл. 15, ал. 7
от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 178е ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се намира, че не е спазена процедурата при
връчване на АУАН, жалбоподателят не бил запознат със съдържанието на АУАН. Не било
доказано нарушението. Сочи, че имал трайно намалена работоспособност и в деня валяло
дъжд и се заблудил, объркал пътя, не бил напускал автомобила и не гасил двигателя, а
съпругата му пътувала с него и трябвало да заведе внука си на детски рожден ден.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата и сочи, че целта на спирането била, за да слязат от
автомобила съпругата му и внукът му.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юрк. *, която оспорва жалбата, моли
за потвърждаване на НП и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено с обратна разписка на
08.09.2022г., а жалбата е постъпила на 14.09.2022г., срещу акт, който подлежи на обжалване
и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира следното:
На 03.05.2022г. св. К. Б. бил разпределен на работа заедно със своя колега * като при
извършване на обход на парк Езеро, гр. Бургас установили неправилно паркиран автомобил
на алеята при ресторант „Уест”, където било пешеходна зона обозначена със знак Г15. На
място не бил установен водач на автомобила, но автомобилът бил с включени аварийни
1
светлини и с изгасен двигател. След около две минути се появил М. К., който обяснил нещо
свързано с празнуване на рожден ден. Въпреки дадените обяснения, св. Б. съставил на К.
АУАН, който той отказал да получи и същият му бил връчен при отказ в присъствието на
св. *.
Жалбоподателят е с трайно намалена работоспособност съгласно представено решение
на ТЕЛК.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът изцяло се доверява на показанията на св. Б., които са
последователни и кореспондират на писмените доказателства, както и изложеното в
жалбата.
Представя се заповед № 1453/15.06.2015г., съгласно която Кметът на Община Бургас
възлага на служителите Управление при кризи обществен ред и сигурност, в това число
главен специалист да съставят АУАН, фишове и да налагат ПАМ по реда на ЗДвП. Съгласно
чл. 167, ал. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения,
пътната маркировка, средствата за организация и регулиране както и спазването на
правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение
от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически
превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване
на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Ето
защо правилно соченото като неправилно паркиране е било контролирано от главен
специалист, част от неговите правомощия е да контролира спазването на правилата за
паркиране от водачите на пътни превозни средства.
Представя се Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община Бургас, с която се
предоставя на Заместник Кмета * да изпълнява правата по издаване на НП по ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По делото са
представени надлежни заповеди и липсват данни да са преустановени правомощията на
главен специалист или на Зам.Кмета на Община Бургас.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН и съдържат реквизитите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В ЗАНН не е разписано изрично, че свидетелят по чл.43 ал.2 следва да е лице, различно
от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3, поради което не може да се приеме априори, че е
нарушена формата на АУАН или процедурата по съставянето му.
Административноправната доктрина също не възприема еднозначно съвместяването в едно
лице на качествата свидетел при извършване/установяване на нарушението, съотв. при
съставяне на акта и свидетел на отказа за подписването му от нарушителя като съществено
нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН. Приема се само, че е
„уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл.40
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на
актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената част на акта. В
тази връзка съвместяването в лицето на качествата свидетел при съставяне на акта и
свидетел на отказа за подписването не представлява процесуално нарушение, което
самостоятелно да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая
св. Б. посочи, че жалбоподателят не е считал, че е нарушител, поради което и е отказал да
подпише АУАН, но това не означава, че не е запознат с неговото съдържание. Отделно той е
реализирал правото си да обжалва НП и е запознат с фактите, приети от НО. По правило би
било целесъобразно друг свидетел да удостовери отказа да се получи АУАН, но няма пречка
2
това да стане и чрез удостоверяване от свидетеля, който е присъствал при установяване на
нарушението. По мнение на състава в случая не се касае за такова процесуално нарушение,
което да е съществено и да налага отмяна на НП на формално основание.
По същество съдебният състав счита, че нарушението е и доказано.
Съгласно чл. 15, ал. 7 ЗДвП забранено е преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178е ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв.
лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за
това места.
В конкретния случай според съдебния състав нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Съдът се доверява на показанията на св. Б. като последователни и
логични. Не е спорно, че МПС, е било установено пред ресторант „Уест”, парк Езеро, което
е пешеходна зона, обозначена със знак Г 15. Установява се, че лицето, което го е оставило
там е именно К., който се е явил пред св. Б. и е оспорил да е извършил нарушение и е
обяснил обстоятелствата, изложени и в жалбата, че е свързано с детски рожден ден.
Съдебният състав приема, че МПС е било паркирано, тъй като е бил загасен двигателят на
автомобила, макар и да са били пуснати аварийни светлини, като съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДвП
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. МПС е било
установено пред заведението, в парк, на пешеходна зона като водачът е бил извън
превозното средство и е пристигнал на място след около две минути съгласно показанията
на св. Б..
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да поставят под съмнение
истинността на изложените от свидетеля обстоятелства и да оборят доказателствената
стойност на АУАН, която той има съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП – „Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“.
Отделно от изложеното според съдебния състав не следва да се приеме, че е налице
маловажен случай. Съгласно чл. 28 ЗАНН за маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Пар. 1, т. 4 ДР на ЗДвП „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай единственото обстоятелство, което може да се приеме за
смекчаващо е това, че деецът е лице с трайно намалена работоспособност. Но отделно от
това следва да се отчете обстоятелството, че се касае за формално нарушение, на простото
извършване, т.е. няма съставомерен вредоносен резултат, поради което ненастъпването на
общественоопасни последици не могат да обосноват наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай наличието на пътен
знак Г15 презумира създаването на пречки за движението на пешеходците, доколкото се
касае за пешеходна зона, а паркирането на автомобила при наличие на пътен знак Г15
3
създава опасност за пешеходците, още повече, че както сочи и самият жалбоподател в
жалбата е било дъждовно време, видно е, че в началото на месец май, когато се касае за
интензивно движение и множество пешеходци предвид организираните в града тържества.
С оглед на изложеното НО правилно е индивидуализирал и размера на наказанието
като е отчел смекчаващото обстоятелство относно личността на нарушителя и е наложил
наказание в установения от закона минимум от 50 лева.
По тези съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, искането на
представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева, които следва да се присъдят в полза на НО.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-1619/14.06.2022г, издадено от
Заместник Кмет на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета
на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 12
и чл. 178е ЗДвП на М. * К. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА М. * К., ЕГН ********** да заплати на Община Бургас 80 /осемдесет/ лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Да се съобщи на страните за постановеното решение.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4