Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 16.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5846 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с процесуалноправно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и материалноправно
основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от В.Б.Р. против ЕТ ТОДОР БОНЕВ-
БОНЕВ КОМЕРС.
Ищецът твърди, че дал в заем на
ответника сумата 5000.00 лева на 16.09.2010 год. Въпреки многократните покани,
той не връщал заемната сума, поради което ищецът отправил покана за връщане на
заетата сума с две писмени покани с обратна разписка и със заверка на
съдържанието. Тъй като връщане на сумата не последвало, ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4715/2014 год.
по описа на РРС. Длъжникът подал своевременно възражение, което обусловило
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на
вземането си в размер на 5000.00 лева- невърнат след покана паричен заем от
16.09.2014 год., както и за сумата 587.86 лева- законна лихва за забава за
периода от 09.06.2013 год. до 20.07.2014 год. ведно с лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК- 22.07.2014 год. до изплащане на задължението. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
В условията на евентуалност претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5000.00 лева, която е получена
от ответника без основание и с която се е обогатил неоснователно.
Ответникът дава отговор, оспорва
предявения иск, прави доказателствени искания. Оспорва автентичността на
представената разписка и моли да бъде открито производство по оспорване на
истинността й. Оспорва наличието на сключен между страните договор за заем.
Заявява, че не е получавал от ищеца сумата 5000.00 лева без основание. В
съдебно заседание заявява, че получил парите от ищеца, но не като заем, а за да
довърши поетия от него ангажимент към трето, неучастващо в делото лице- АПЕКС
ПУЛ, с което имал договорни отношения и което дружество било спряло плащанията
по сключения между тях договор.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. 4715/2014
год. по описа на РРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, подадено от В.Б.Р. против ЕТ ТОДОР БОНЕВ-
БОНЕВ КОМЕРС. Съдът е счел същото за основателно и със заповед № 2991/23.07.2014
год. е осъдил длъжника да заплати на кредитора сумата 5000.00 лева- главница по
невърнат паричен заем, законна лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението- 21.07.2014 год. до изплащане на задължението, 587.86 лева- законна
лихва от 09.06.2013 год. до 20.07.2014, като и 115.00 лева- държавна такса по
делото. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение, че не дължи
присъденото вземане. Това обстоятелство обуславя правния интерес на ищеца да
предяви настоящия установителен иск. Исковата молба е постъпила в съда в
едномесечния срок, предвиден в чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Представена е разписка, съставена на
16.09.2010 год., от която е видно, че след дадените на 05.08.2010 год. На То* Б*
суми от по 4 000.00 лева и на два пъти по 3000.00 лева, на 16.09.2010 год.
същото лице е получило и сумата 5000.00 лева. Под текста е изписана дата и
името на заемополучателя, изпълнени от свидетеля В.С.Х., който е предал сумата.
Ответникът е оспорил авторството на подписа над името си. Назначената в
производството съдебно- графологична експертиза се е произнесла, че подписът е
изпълнен от Т* Б*.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства: списък на екипа от правоспособните физически лица към 04.04.2008
г., от различните специалности, назначени по трудов или граждански договор в
РСБ-ООД гр. Р*, ул. А**, неразделна част от лиценз № ЛК-000227/20.12.2004 г. и
заповед 0 РД-02-14-512/10.08.2005 г. на мррб,
лиценз № ЛК-000227/20.12.2004 г. на МРРБ на основание чл. 166, ал. 2 от ЗУТ от
20.12.2004 г., лиценз № ЛК-000227/20.12.2004 г. на МРРБ на основание чл. 166,
ал. 2 от ЗУТ от 03.12.2009 г., договор за упражняване на строителен надзор №
С-653/2007 г. от 20.12.2007 г. през 2010 год. ищецът е упражнявал строителен
надзор в обект МЕГАМОЛ РУСЕ.
Ответникът, в качеството му на ЕТ, след
отправено офертно предложение от 30.04.2010 год., съгласувано с инж. В.Р., сключил
на 10.08.2010 год. договор за поръчка с АПЕКС ПУЛ с управител П*М* за
проектиране, изработка и монтаж на хром никелови конструкции за три броя мъжки
и три броя женски тоалетни в МЕГА МОЛ- РУСЕ по дадена оферта № 41/30.04.2010
год. и приета от инж. Р., при договорена цена от 35 388 лева. Според
постигнатите уговорки при подписване на договора възложителят превежда по
сметка на изпълнителя 17698.00 лева с ДДС от договорената сума, а останалата
част- след завършване на работата, но не по- късно от 6 календарни дни. Според
приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, във връзка с изпълнението
на договора възложителят АПЕКС ПУЛ е превел на изпълнителя ЕТ ТОДОР БОНЕВ-
БОНЕВ КОМЕРС сумите, както следва: на 09.08.2010 год. -3000.00 лева, на същата
дата- 5898.00 лева и на 15.09.2010 год.- 8800.00 лева. Тези констатации на
вещото лице опровергават тезата на ответника, че взел сумата 5000.00 лева на
16.09.2010 год., тъй като съконтрахентът му АПЕКС ПУЛ спрял плащанията. Според
вещото лице по горецитирания договор са останали неразплатени 17690.00 лева. За
платените суми ответникът е издал съответните фактури № 270/17.08.2010 год., №
272/03.09.2010 год. и № 277/15.09.2010 год. Плащанията са отразени по
счетоводна сметка 411 „Клиенти”. Сумата 5000.00 лева не е осчетоводена по
сметките на ответника. Според вещото лице разписката за сумата 5000.00 лева
няма качества на първичен счетоводен документ. В съдебно заседание на
16.12.2014 год. ответникът е направил признание, че е получил парите от ищеца,
но твърди, че сумата му била предадена във връзка с изпълнение на възложената
му от АПЕКС ПУЛ работа и тъй като това
дружество спряло плащанията по договора между тях. Както бе казано и по- горе,
извършените плащания опровергават тезата на ответника.
Разпитаният по делото свидетел В.С.Х.-
служител на ищеца, установи, че на 16.09.2010 год. е предал процесната сума на
ответника. Той бил помолен да направи това от ищеца, тъй като Т* Б* го бил
помолил за заем, а самият той щял да отсъства през този ден. Свидетелят предал
сумата, написал в разписката нейната стойност, датата и името на получателя,
който от своя страна се подписал. Свидетелят заяви, че сумата е дадена в заем и
че срокът за връщане бил максимум месец. Свидетелят Н. Р* Н., който е служител
на ответника, е присъствал на предаването на суми от ищеца на ответника, но
неговите показания според настоящия съдебен състав са съотносими към други
случаи на подобни взаимоотношения между страните, документирани в същата
разписка. Той свидетелства за ситуация, в която в офиса на Р. са се намирали
той, Б*, свидетелят Х. и Р.. Това не е същата среща, при която е предадена
процесната сума, защото на нея са били само свидетелят х. и Т* Б*- факт, който
страните не оспорват.
По делото са представени покани със
заверка на съдържанието, с които ищецът отправил искане в 1- месечен срок да му
бъде върната заетата сума. Поканите са връчени на 09.05.2013 год.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
По делото безспорно се установява, че
ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 4715/2014 год. по
описа на РРС , като актът издаден срещу ЕТ ТОДОР БОНЕВ- БОНЕВ КОМЕРС и е за
заплащане на процесните суми, като в срока, визиран в чл. 414 от ГПК, длъжникът
е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед. В
указания от съда срок заявителят е предявил
искове за установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са
допустими.
По делото се установи и че на 16.09.2010
год. ответникът е удостоверил с подписа си, че на тази дата е получил сумата
5000.00 лева. Разписката се държи от ищеца, който я представя.
Страните спорят в какво качество ответникът
е получил парите, предвид факта, че в документа са вписани имената му, без
отбелязване на качеството му на търговец. От събраните в производството
доказателства, а и предвид обясненията на страните, съдът намира за доказана
тезата на ищеца, че взаимоотношенията помежду им са възникнали във връзка с
упражняваната от ответника дейност като едноличен търговец. В отговора на
исковата молба ответникът сам е заявил,
че той не е вземал пари за собствено потребление и всички средства, които е
получил от В.Р. са били вложени за изпълнение работата на строителния обект. Сключеният
между ответника в качеството му на ЕТ и АПЕКС ПУЛ договор за изработка също
потвърждава надлежната процесуална легитимация на ответника по делото.
Доколкото физическото лице и търговското му предприятие
са едно и също лице, то те не следва да бъдат разделяни като различни субекти.
Според дефиницията на чл. 56 от ТЗ,
едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед
участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това
права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен
субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличният търговец е търговското
качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в
търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и
на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по
задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и
по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с
цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за
задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му.
Вторият спорен момент по делото е дали
парите са дадени по силата на сключен договор за заем. Съгласно разпределената
доказателствена тежест, ищецът ангажира доказателства за реалното предаване на
сумата и срока за връщане. Ответникът следваше да докаже, че парите са дадени
на друго основание. Съдът намира, че представените от него писмени
доказателства не обориха тезата на ищеца. Той не доказа, че е получил сумата
5000.00 лева на друго, освен заемно основание.
Съгласно чл. 259 от ЗЗД, ако не е
уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои
средства. По сключения от ответника договор за изработка той е получил суми от
съконтрахента си авансово, съгласно договореното. Остатъкът от възнаграждението
по договора е следвало да бъде платен след завършване на работата, но не по-
късно от 6 календарни дни. Дали и кога ответникът е завършил работата, липсват
доказателства. Тези правоотношения обаче не ангажират отговорността на ищеца,
който не е страна по тях.
Основно задължение на заемателя според
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД е да върне заетата сума в уговорения срок, а когато такъв
липсва-в 1-месечен срок от поканата. По делото няма спор, че ответникът е бил
известен на 09.05.2013 год. за претенциите на ищеца да му бъдат върнати парите.
По същество страната не оспорва размера на акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.06.2010
год. до 20.07.2014 год., След извършени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът намира претенцията в тази й част за основателна.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 115.00 лева за заплатени държавна такса и банкова
такса.
С поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на настоящото дело, поради което следва да заплати
направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в размер на 235.20
лева за заплатена държавна такса.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕТ ТОДОР БОНЕВ- БОНЕВ КОМЕРС, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Р*, ул. Ю** № *, вх. *, ет. *, представлявано от Т* С* Б*, ЕГН **********,
че дължи на В.Б.Р., ЕГН ********** сумата 5000.00
лева, представляваща невърнат паричен заем от 16.09.2010 год., законна
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
21.07.2014 год. до изплащане на задължението, както и сумата 587.86 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от поканата- 09.06.2013 год. до подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
20.07.2014 год., обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение №
2991/23.07.2014 год., издадена по ч.гр.д. № 4715/2014 год. по описа на РРС
ОСЪЖДА ЕТ ТОДОР БОНЕВ- БОНЕВ КОМЕРС, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Ю* № *, вх. *, ет. *,
представлявано от Т* С* Б*, ЕГН ********** да заплати на В.Б.Р., ЕГН **********
направените в заповедното производство разноски в размер на 115.00 лева, представляващи заплатена
държавна такса и банкова такса.
ОСЪЖДА
ЕТ ТОДОР БОНЕВ- БОНЕВ
КОМЕРС, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Ю* № *, вх. *,
ет.*, представлявано от Т* С*Б*, ЕГН ********** да заплати на В.Б.Р., ЕГН **********
сумата 235.20 лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: