Решение по дело №6321/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260336

 

гр.Пловдив, 05.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

           ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6321 по описа за 2020 година на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН.

 

            Обжалвано е наказателно постановление № 518271-F545215 от 16.06.2020г. издадено от М.К.Л., на длъжност Директор Дирекция ,,Обслужване” в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ЕЛЛИНИКО ФУУД“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д. Петков“ № 32, ет.6, ап.18, представлявано от К.К.Т.служ. № *** и П.Г.С. ЕГН ********** на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2006,21 лева /две хиляди и шест лева и 21 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

           С жалбата се оспорва издаденото НП като процесуално необосновано и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна. Представя се доводи по същество на искането.

           Дружеството - Жалбоподател редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.Н.А. която то поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за отмяна на НП. Направи се искане за присъждане на разноски.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, редовно призована, представлява се от юрк.В.П. който представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсулско възнаграждение.

 

           Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

           Във връзка с подадено на 09.03.2020г. Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 163912001081384 на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем оборот, съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС е извършена проверка документирана с Протоколи № **********/20.03.2020г.  и  № **********/24.04.2020г.

           Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 26.03.2020г. – датата на връчване с Акт за регистрация № 160422001221838/20.03.2020г.

           При извършената проверка от служители на НАП-Пловдив, сред които актосъставителката Б.Н. Ч. било установено че за периода от 01.02.2019г. до 31.01.2020г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на задълженото лице чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50000 лв./59544,02 лв./ формиран от дейност – търговия на дребно с хранителни продукти. Било прието от контролните органи, че съгласно разпоредбите на чл.96, ал., изречение второ от ЗДДС фирмата е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 7 –дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат облагаем оборот над 50000 лева, т.е до 07.02.2020г. включително. Било е прието, че ЗЛ по ДДС не е начислило ДДС в размер на 2006,21 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 12037,23 лв., извършени за данъчен период 01.03.2020г. – 25.03.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок , въпреки че е било длъжно. Нарушението е констатирано в ТД на НАП на 20.03.2020г.  при преглед на документи  в хода на извършване на проверка за установяване наличието на основания за регистрация по ЗДДС. Бил е определен и размерът на неначисления ДДС. Установено е и неподаване на СД за м.март 2020г. до 14.04.2020г. включително. Прието е че нарушението е извършено на 15.04.2020г. 

         За така констатираното нарушение от свидетелката Б.Н. Ч.на 07.05.2020г. е бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AN  № F545215 а въз основа на него е било издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2006,21 лв. за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

           В съдебно заседание в качеството на свидетел е била разпитана актосъставителката Б.Ч. която потвърди констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетелката тъй като същите са логични и съответни на приетите писмени доказателства.

           При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

           Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

             С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП. Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от приложените към АН писмени доказателства. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в съответствие с нормата  на чл. 40 ЗАНН, тъй като по време на съставянето му видно от разписката към самия акт е присъствало упълномощено от представляващите дружеството личе, на което лице бил предявен и връчен препис от акта. Съставеният АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаната и установена фактическа обстановка е подведена под съответните правни норми и при правилно определена санкция. Спазени са разпоредбите на чл.27 ЗАНН. Целта на това административно наказание е не само да предупреди търговеца към спазване на установения правен ред във фискалната политика, но и да въздейства върху останалите субекти като предупреждение да не извършват подобни нарушения. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че преценката на АНО е правилна и издаденото НП е законосъобразно. 

            Съдът намира, че в случая извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение се установява по несъмнен начин. Няма спор, а и това се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че „ЕЛЛИНИКО ФУУД“ ООД, БУЛСТАТ ********* като данъчно задължено лице, не е начислило ДДС в размер на 2006,21 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 12037,23 лв., извършени през данъчен период 01.03.2020г. – 25.03.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно. Не се спори, че това не е сторено. Безспорно е също така, че през данъчен период 01.03.2020г. – 25.03.2020г. дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 12037,23 лв., за които не е начислил ДДС в размер на 2006,21 лв. Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 2006,21 лв. по извършените облагаеми доставки по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС, като включи издадените данъчни документи /фактури/ в дневника за продажби и включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период - 01.03.2020г. – 25.03.2020г. в справката - декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчния период м.март 2020г., като справката - декларация по ЗДДС и дневникът за продажби е следвало да подаде в компетентната ТД на НАП-Пловдив, в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.04.2020г. включително. Предвид горното правилно в случая е било преценено, че дружеството е извършило нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.  Правилно е бил определен и размерът на санкцията. Съгласно чл.67, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС - данъчната основа се умножава по ставката на данъка 20%, а когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема че той е включен в договорената цена.

          Правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като настоящият случай не разкрива степен на обществена опасност по-ниска от типичната за този вид нарушения, засягащи важни обществени отношения, свързани с данъчната политика на държавата.

           При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

          Всичко гореизложено обуславя извода, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

         При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева, представляващо юрисконсулстко възнаграждение. 

          Водим от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 518271-F545215 от 16.06.2020г. издадено от М.К.Л., на длъжност Директор Дирекция ,,Обслужване” в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ЕЛЛИНИКО ФУУД“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д. Петков“ № 32, ет.6, ап.18, представлявано от К.К.Т.служ. № *** и П.Г.С. ЕГН ********** на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2006,21 лева /две хиляди и шест лева и 21 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.

         ОСЪЖДА ЕЛЛИНИКО ФУУД“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петко Д. Петков“ № 32, ет.6, ап.18, представлявано от К.К.Т.служ. № ****и П.Г.С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ  на  ТД на НА Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща юрисконсулстко възнаграждение. 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на  глава ХІІ от АПК .

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.