Решение по дело №82/2025 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 11
Дата: 22 април 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Чанко Петков Петков
Дело: 20252140200082
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Малко Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20252140200082 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Ж. (A. M. J.), родена на ********** г.,
гражданин на Френска република, с местоживеене Френска република, към
настоящият момент намиращ се в помещение за задържани лица към ГПУ -
Малко Търново, действащ чрез адв. С. П. М., член на АК - Х., вписан под
личен №**********, със служебен адрес: гр. Св., ул. "Т. м." № **, тел.
**********, против заповед за задържане № 4069зз-163/09.04.2025 г. по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от И. А. на длъжност мл. експерт КО в
02 ГОДГ при ГПУ - М. Търново към РДГП - Елхово.

ОСЪЖДА А. М. Ж. (A. M. J.), родена на ********** г., гражданин на
Френска република, с местоживеене Френска република ДА ЗАПЛАТИ ПО
СМЕТКА НА РС - М. ТЪРНОВО държавна такса за образуване на делото в
размер на 12 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
1

Съдържание на мотивите


Мотиви по АНД № 82 по описа за 2025 година на Районен съд - М.
Търново

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК и е образувано по жалба на А. М. Ж. (A. M. J.), жена. гражданин на
Френска република, родена на **.**.**** г., с местоживеене: в Френска
република, към настоящия момент намираща се в помещение за задържани
лица към ГПУ - Малко Търново, в гр. Малко Търново, действаща чрез адв. Ст.
П. М., член на АК - Х., вписан под личен №**********, със служебен адрес:
гр. Св., ул. "Т. м." № **, тел. **********, електронен адрес: –––––––
@gmail.com, против заповед за задържане № 4069зз-163/09.04.2025 г. по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от И. А. на длъжност младши експерт
КО в 02 ГОДГ към ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово.
С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на
обжалваната заповед.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От служителя при МГПГ при ГПУ - М. Търново към РДГП - Елхово И.
А., на длъжност мл. експерт „КО“ в МГПГ към ГПУ - М. Търново, е издадена
Заповед за задържане рег. № 4069зз-163/09.04.2025 г., според съдържанието на
която в 16:00 ч. на 09.04.2025 г. е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР лицето А. М. Ж.. Заповедта е изготвена в ГПУ - М. Търново от мл. експ.
„КО“ И. А. и връчена незабавно на задържаното лице, което е отказало да я
подпише, както и декларация за правата на задържано лице, с посочените в
нея права, протокол за обиск на лице, протокол за извършена проверка на
лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства,
контейнери на вещите, превозвани в тях, разписка за върнати вещи и пари,
които също е отказало да подпише. Отказът на лицето да подпише изброените
документи е удостоверен с подписа на свидетел и с помощта на превод на
английски език от И. А..
Деянието, по повод на което е издадена заповедта, е описано в съставена
от К. Д. на длъжност КО в МГПГ докладна записка от 09.04.2025 г.
Така изложената в докладната фактическа обстановка се потвърждава и
от разпита на издателя на заповедта И. А..
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на
съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
1
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по
смисъла на чл. 72, ал. 1 от МВР - безспорно установено е от събраните в хода
на делото доказателства, че издателят на заповедта И. А. заема длъжността
младши експерт КО в 02 ГОДГ при ГПУ - М. Търново към РДГП - Елхово.
Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на
издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална
разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което
първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа
всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Спорният в тази връзка въпрос е дали
изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането
предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните за
престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изхождайки от
константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по-късно в редица решения
на ВАС - напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о.
на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения
да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито
органите на ГПУ - М. Търново съставят и изготвят, съобразно установените
техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по
делото са приложени, съдържащо съответно докладни записки. По тези
съображения съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на
оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила - спазени са
изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното
лице, което отказва да я подпише и чийто права са подробно и пълно
разяснени с попълнената и неподписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от
ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния закон - в случая това е
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е
категорична относно смисъла на понятието „данни за извършено
престъпление" - приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с
второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за
образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са
достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава
извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от административния съд
законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление - в случая това изискване за
материална законосъобразност е налице. Видно от писмо на РП - Бургас
спрямо жалбоподателката няма образувано ДП.
2
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно
съответствие с целта на закона - принудителната административна мярка е
послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили
разкриването и доказването на престъплението.
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички
основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена
Съдът осъди жалбоподателката А. М. Ж. (A. M. J.) да заплати сумата от
12 лв. държавна такса по сметка на РС - М. Търново.



Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни