№ 562
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20253110200237 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. С. С. с
ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.С. Б., АК Пловдив против НП № 596/18.11.2024 г. на
зам. кмет на Община Варна.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобназно, издадено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се,
че мястото на поставяне на знак Д21 не е било обозначено по надлежния ред, съгласно
действащото законодателство. Твърди се, че липсва влязло в сила решение на Общински
съвет Варна, което да предопредели, съответното място за паркиране на хора с увреждания.
Твърди се, че в нарушение на чл.6 ал.2 от Наредбата за организация на движението на
територията на Община Варна,знакът не е поставен от служители на Дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“.
В последното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от
С.С., неин баща.Депозирано е и становище от адв.Б.,АК Пловдив, с което се поддържа
жалбата и се моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна – зам. кмет на Община Варна, редовно призована, се представлява от
юк С. Докова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 04.08.2024 г. в 18:00 часа В. А., полицай при сектор ОП ОД МВР Варна установил,че на
ул.“Черни връх“ с ул.“Антон Неделчев“ е паркиран автомобил „Нисан“ с рег. № *** на
1
място предназначено за хора с трайни увреждания, с което приел, че е извършено нарушение
на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, за което съставил на собственика на автомобила -
жалбоподателката С. фиш за глоба с № **********/04.08.2024 г. Към фиша бил приложен и
снимков материал, илюстриращ разположението на превозното средство.
Срещу съставения фиш за глоба С. подала възражение с рег. № ЗК24001640ВН/21.08.2024 г.,
в което посочила, че мястото не било обозначено по надлежния ред, освен това не било
влязло в сила решението на Общинския съвет, което да предопредели съответното място за
паркиране на хора с увреждания.
Във връзка с направеното възражение служители на „ОП“ сектор Общинска полиция при ОД
МВР Варна посетили мястото, изготвили докладна записка и снимков материал.
Жалбоподателката била уведомена с писмо, рег. № ЗК24001640_001ВН/20.09.2024 г., че на
лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт
или съгласно чл. 188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на
превозното средство от собственика и била поканена да се яви за съставяне на акт.
На 02.10.2024 г., въз основа на издадения фиш № **********/04.08.2024 г. на
жалбоподателката Д. С. е съставен АУАН № 00004145/02.10.2024 г. за нарушение по чл. 98
ал.2 т.4 ЗДвП за това, че на 04.08.2024 г. в 18:00 часа в гр.Варна, на ул.“Черни връх“ с ул.“
Антон Неделчев“ е паркирала лек автомобил „Нисан“ с рег. №***,лична собственост, на
място предназначено за хора с трайни увреждания.
Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателката и свидетел при установяване на
нарушението.В графата за бележки и възражения, жалбоподателката отразила, че е
входирала възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН е подадено възражение, идентично по съдържание с подаденото
възражение срещу съставената глоба с фиш.
АНО не възприел направените възражения и на 18.11.2024 г. издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на Д. С.
предвиденото в чл. 178д от ЗДвП наказание глоба в размер 200. 00 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на св.К., дадени в
хода на съдебното следствие, както и в писмените доказателства по делото: възражение
срещу АУАН, глоба с фиш,справка,докладни записки,снимков материал,писмо и извадки от
генерален план на Община Варна за организация на движението, приобщени по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля К., като ги намира за обективни и
логични, последователни, без вътрешни противоречия. Свидетелят уточнява,
констатираните обстоятелства и реда за съставяне на АУАН и неговото връчване.
Съдът приема за достоверен изготвеният за нарушението снимков материал.Той онагледява
установената от проверяващите обстановка на мястото, на което автомобилът на
2
жалбоподателката е намерен паркиран. Снимките позволяват да се придобие непосредствена
представа и за разположението на монтирания пътен знак "Д 21", табелите към него и
пътната маркировка.
Не опровергава възприетите факти и от представената извадка от генерален план на Община
Варна за организацията на движението на ул.“Черни връх“ с ул.“Антон Неделчев“,
съгласуван със сектор „Пътна полиция“-ОД МВР Варна, схема, съгласувана.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, въз основа на
0128/24.01.2024 г. на кмета на Община Варна. АУАН и глобата с фиш са съставени от
компетентни лица, видно от приложена заповед на кмета на Община Варна №
4079/23.11.2023 г.След оспорване на издадения на 04.08.2024 г. фиш, серия ОВ №
**********/04.08.2024 г. е спазена процедурата на чл. 186, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП и е съставен
АУАН № 00004145/02.10.2024 г., в присъствието на двама свидетели и на нарушителя. АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна
квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
Доколкото АУАН е бил съставен след оспорване на глоба с фиш според състава на съда няма
съмнение, че жалбоподателката Д. С. е собственик на паркирания автомобил, тъй като в
нито един момент до съставяне на акта, (включително и при депозиране на възражението, с
която се оспорва фиша), а и след това във въззивната жалба не е посочила друго лице, което
е паркирало автомобила.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта.
С разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП се забранява паркирането на места, определени за
хора с трайни увреждания. В чл. 178д ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 200 лв.
лице, което лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
От свидетелските показания, схемата на организация на движението и снимковия материал
безспорно се установява, че жалбоподателката е паркирала на посочената дата собственото
си МПС на място, обслужващо хора с трайни увреждания, съгласно поставения пътен знак
3
Д21, поради което съдът приема, че е осъществила от обективна страна вмененото и
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. Не се оспорва, че
жалбоподателката не е разполага с документ, разрешаващ и да паркира в обхвата на този
пътен знак.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателката при форма на вината непредпазливост. Тя не е предвидила настъпването
на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, като спазва
правилата за движение, и по-конкретно – да се съобрази с разположените пътни знаци.
Видно от приложената по делото докладна записка и снимката към нея, е че в случая не е
било изпълнено изискването на чл. 25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, местата за
паркиране на автомобили на хора с увреждания да се обозначават не само с пътен знак Д 21,
но и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото на паркиране, изпълнена на син фон
с изображение в средата с международния символ за достъпност. Съгласно общата
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да се съобразяват с
пътните знаци, включително и знак Д21, като подзаконов нормативен акт не може да
изключи законовите задължения за водачите на МПС. Законодателят е регулирал и
хипотезата на несъответствие между пътен знак и хоризонтална маркировка, като в чл. 7, ал.
3 от ЗДвП е предвидено, че тогава водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с пътните
знаци,т.е. липсата на положена хоризонтална маркировка в участъка не дерогира
задължението на водачите на МПС да съобразяват поведението си с поставената вертикална
сигнализация.
Неоснователни са направените от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката възражения, че мястото не е било обозначено по надлежния ред, тъй като
знак Д21 липсвал в приложената към регистъра на Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустройство“ в Община Варна схема. Несъмнено местата за паркиране, определени за
хора с трайни увреждания,се обозначават с пътен знак Д21. Наредба № 18 от 23.07.2001 г.за
сигнализация на пътищата с пътни знаци регламентира видовете пътни знаци и другите
средства за сигнализиране.Съгласно чл.3 от тази наредба, пътните знаци могат да се
използват самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и други
средства за сигнализация и организация на движението.Те се поставят в обхвата на пътя при
спазване изискванията на тази наредба, а в населените места – съгласно проект за
организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на
движението. Съгласно чл.120 от същата наредба пътен знак Д21“ИНВАЛИД“ се използва за
сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства,
обозначени с опознавателен знак „Инвалид“.Пътния знак се поставя самостоятелно или в
съчетание с пътни знаци В28и Д19. По делото е представена извадка от Генерален план на
организацията на движението на територията на Община Варна, одобрен със Заповед №
1424/17.04.2018 г. на Кмета на Община Варна, отразяващ съществуващото знаково
4
пространство и маркировка на посоченото в акта и НП място. От същата се установява, че
на ул.“ Антон Неделчев“ и „ Черни връх“ има предвиден знак Д21. В писмото, с което е
представена посочената извадка по делото, е отбелязано, че Дирекция "Инженерна
инфраструктура и благоустрояване" не може да се ангажира с точна справка, че знаковото
стопанство и хоризонталната маркировка са били същите, като посочените в приложената
извадка.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона
размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН и определяне на случая като маловажен. По делото не се съдържат доказателства,
които да сочат някакви многобройни или изключителни смекчаващи за административната
отговорност обстоятелства. Самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по –
ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид. Следва да се
съобрази и, че забраната на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДВП е въведена с цел да се обезпечи в най-
пълна степен възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен достъп до
различни обекти.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Община Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.. При определяне
на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80. 00 лв. до 150. 00 лв.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.63,ал.2 т.5 от ЗАНН, РС Варна, 45-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 596/18.11.2024 г. на зам. кмет на Община Варна, с което на Д. С. С.
с ЕГН ********** на осн. чл.178д от ЗДвП за нарушение на чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лв..
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Община Варна сумата от 80.00 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6