Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65 22.06.2018
година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми май Две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Женя Григорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№119 по описа на съда за 2017год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по търговско дело № 119 / 2017 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 8165 / 04.09.2017 г., подадена от “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М. – синдици, чрез процесуалния му представител адв. Б.Б., против „А. – Ж.А“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Коларово, общ. Харманли, представлявано от Ж.Е.А. и „Вити Дивелопмънт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. „Якубица“ № 7А, ап. Офис 2-3, представлявано от В.Ж.А., с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на относително недействителен спрямо банката на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001246 – парцел двеста четиридесет и шести в масив първи, по плана на землището на с. Овчарово, с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Юрена“, при граници и съседи: имот № 001247 – нива на „А. – Ж.А.“ ООД, имот № 001442 – местен път на Община Харманли и имот № 000942 – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № 001243, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № 1 – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № 2 – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, който договор бил сключен на 10.03.2015г. между „А. – Ж.А“ ООД – продавач, от една страна, и от друга страна, като купувач - „Вити Дивелопмънт“ ЕООД, с нот. акт № 4, том II, рег. № 982, дело 162 от 2015 г. на Нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС – Харманли.
Делото е родово подсъдно на Окръжен съд – Хасково. Спорът е търговски и подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ.
ИЩЕЦЪТ-„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/-гр.София твърди, че били налице предпоставките по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на посочената в исковата молба покупко-продажба на недвижим имот. Банката-ищец била кредитор на първия ответник „А. – Ж.А“ ООД по силата на сключен на 03.05.2007г. договор за банков кредит, с който “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - кредитодател предоставила на „А. – Ж.А“ ООД – кредитополучател кредит в размер на 1 900 000 лв., с цел осъществяване на инвестиции за покупка на недвижими имоти в общ. Харманли, обл. Хасково /земеделски земи, лозя, овощни градини и др./ и други разходи, свързани със сделките за покупко-продажба и със стопанисването на закупените имоти. В чл. 10 от същия била предвидена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на ОЛП, определян от БНБ за съответния период на ползване, плюс 3 пункта надбавка, като лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислявала върху просрочената главница и събирала от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасяли за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължал на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Уговорено било в чл. 18, че кредитополучателят трябвало да погаси главницата по кредита в срок до 25.03.2013г. на 50 равни месечни вноски, в размер на 38 000 лв., всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.02.2009г. до 25.03.2013г. В поредица подписани между страните анекси – Анекс № 1/19.09.2007г., Анекс № 2/10.01.2008г., Анекс № 3/06.03.2008г., Анекс № 4/21.08.2008г., Анекс № 5/19.09.2008г., Анекс № 6/12.12.2008г. и Анекс № 8/24.03.2009г., банката-ищец била предоставила на кредитополучателя допълнителни суми по кредита, с което общият размер на дължимата главница се увеличил на 7 300 000 лв. С подписването на Анекс № 7/13.02.2009г. била променена годишната лихва по Договора, като считано от датата на подписването му същата била в размер на 8 % върху фактически ползваните по кредита суми. С последователно подписани между страните анекси с номера от 1 до 12, уговореният в Договора от 03.05.2007г. погасителен план бил многократно променян, като с последния Анекс № 12/08.01.2014г. било постигнато съгласие неиздължената към момента на подписването му главница в размер на 2 488 881,46 лв. да бъде издължена до 25.12.2014г. на 6 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 414 811, 46 лв., платима на 25.07.2014, а останалите 5 вноски – всяка в размер на 414 814 лв., платими на падежи, както следва – на 25.08.2014г., 25.09.2014г., 25.10.2014г., 25.11.2014г. и 25.12.2014.
Ищецът твърди, че банката изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки на кредитополучателя и първи ответник „А. – Ж.А“ ООД уговорената сума, която била усвоена. Задълженията за погасяване обаче не били изпълнени в уговорените срокове.
Към 05.10.2016г., включително, задълженията на ответника „А. – Ж.А“ ООД по Договора от 03.05.2007г. възлизали общо в размер на 3 512 055,65 лв., от които 2 488 210, 20 лв. – просрочена главница; 42 034,49 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 888 267,09 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 93 543,87 лв. – неустойки върху просрочената лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.
На 19.04.2011г. бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД /н./ и „А. – Ж.А“ ООД, с който банка предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3 000 000 лв., с цел създаване на нови лозови масиви (закупуване на земеделски земи, изграждане на капково напояване и конструкции), както и за отглеждане на съществуващи лозя в землището на с. Коларово, общ. Харманли. В чл. 10./1/. от същия била уговорена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на 8%, като лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно, на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислявала върху просрочената главница и събирала от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от Договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасяли за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължал на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване, на основание чл. 13 от Договора. Уговорено било в чл. 17, че кредитополучателят трябвало да погаси главницата по кредита в срок до 25.03.2015г. на 24 равни месечни погасителни вноски, в размер на 125 000 лв. всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.04.2013г. до 25.03.2015г.
С Анекс № 1/10.04.2013г., подписан от страните, договореният погасителен план за издължаване на кредита бил изменен, като оставащият непогасен размер на главницата от 2 999 600 лв. следвало да бъде платен на 9 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 333 288 лв., а останалите осем в размер на 333 289 лв. всяка, платими на 25-то число от съответния месец, считано от 25.07.2014г. до 25.03.2015г.
Сочи се, че банката изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки на кредитополучателя и първи ответник „А. – Ж.А“ ООД уговорената сума, която била усвоена. Задълженията за погасяване обаче не били изпълнени в уговорените срокове.
Към 05.10.2016г., включително, задълженията на ответника „А. – Ж.А“ ООД възлизали общо в размер на 4 189 893,59 лв., от които 2 999 600 лв. – просрочена главница; 80 507,80 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 1 003 699,45 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 106 086, 34 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.
На 15.07.2013 г. бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД /н./ и „А. – Ж.А“ ООД, с който банка предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 лв., с цел осъществяване на инвестиции за закупуване на машини, съоръжения и оборудване съгласно условията на Договор № 26/121/05413 от 10.04.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и кредитополучателя. В чл. 10./1/. от същия била уговорена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на 8%, като лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно, на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислявала върху просрочената главница и събирала от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от Договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасяли за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължал на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване, на основание чл. 13 от Договора. Уговорено било в чл. 17, че кредитополучателят трябвало да погаси главницата по кредита в срок до20.06.2016г. на 25 равни месечни погасителни вноски в размер на 40 000 лв. всяка от тях, платими на всяко 25-то число на съответния месец, считано от 20.06.2014г. до 20.06.2016г. С Анекс № 1/18.06.2014г., подписан между страните, бил изменен договорения погасителен план за издължаване на кредита, с който страните се били уговорили главницата от 1 000 000 лв. да бъде платена на 18 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 55 548 лв., а останалите в размер на 55 556 лв. всяка, платими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2015г. до 20.06.2016г.
Ищецът твърди, че банката изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки на кредитополучателя и първи ответник „А. – Ж.А“ ООД уговорената сума, която била усвоена. Задълженията за погасяване обаче не били изпълнени в уговорените срокове.
Към 05.10.2016г., включително задълженията на ответника по Договора от 15.07.2013г. възлизали на общ размер от 1 279 608,32 лв., от които 986 923,59 лв. – просрочена главница; 94 063,05 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 27.10.2014г. до 05.10.2016г.; 174 621,27 л.в – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2014г. до 05.10.2016г.; 24 000, 41 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 05.10.2016г.
Ищецът въвежда доводи, че по силата на сключените договори за банков кредит, се явявал кредитор на първия ответник „А. – Ж.А“ ООД.
Атакуваната с натоящата искова молба разпоредителна сделка, извършена от „А. – Ж.А“ ООД било действие, увреждащо банката-кредитор. Била осуетена възможността на кредитора да насочи принудително изпълнение върху обекта на увреждащото действие – процесния недвижим имот, за да удовлетвори вземанията си към него.
Към момента на извършване на възмездната сделка, предмет на настоящия иск, първият ответник и длъжник „А. – Ж.А“ ООД е знаел, че уврежда правата на кредитора, тъй като към същия момент е знаел, че дължи. Знанието на длъжника за увреждащия кредтора действия се предполагало.
Към датата на договора за продажба /10.03.2015г./ вече бил настъпил падежът за плащане на главницата по Договора от 03.05.2007г., като 25.12.2014г. била датата за плащане на последната вноска, по Договора от 19.04.2011г. бил настъпил падежът на всички вноски, без последната, платима на 25.03.2015г., а по Договора от 15.07.2013г., бил настъпил падеж на две вноски. Ищецът въвежда извода, че към датата на атакуваната продажба „А. – Ж.А“ ООД бил в трайно просрочие по договорите за кредит, като не изпълнявал задълженията за главница, лихви и неустойки.
Налице било знание за увреждащия характер на продажбата и от страна на втория ответник „Вити Дивелопмънт“ ЕООД, като договорът бил сключен, за да бъдат увредени интересите на ищеца „КТБ“ АД /н./. Индиция за това бил фактът, че продажната цена била много под пазарната, както и липсвали данни същата да е платена. Липсвали данни за предаване на владението върху имота, което индикирало за това, че владението не било предадено на купувача.
Продавачът „А. – Ж.А“ ООД продължавал да владее имота, което свидетелствало за намерението на първият ответник да прехвърли само формално собствеността, за да бъдат увредени интересите на ищеца.
Налице била свързаност между двамата ответници, което означавало, че „Вити Дивелопмънт“ ЕООД знаело за задълженията на „А. – Ж.А“ ООД към Банката.
От датата на вписването на „А. – Ж.А“ ООД в Търговския регистър/05.06.2008г./ до момента на подаване на настоящата искова молба съдружник и управител бил Ж.Е.А..
От датата на вписването на „Вити Дивелопмънт“ ЕООД в Търговския регистър /26.11.2014г./ до момента на подаване на настоящата искова едноличен собственик на капитал и управител бил В.Ж.А..
Между Ж.Е.А. и В.Ж.А. съществувала родствена връзка по права линия от първа степен, като Ж.А. бил баща на Ваня Агопян, т.е. двамата били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ. Поради този факт намирала приложение презумпцията за знание, въведна в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, независимо от обстоятелството, че действали посредством дружествата, чиито управители били. Налице била свързаност между самите дружества.
Ирелевантно било обстоятелството, че от страна на „А. – Ж.А“ ООД сделката била сключена чрез пълномощник, тъй като същият действал от името и за сметка на дружеството, упълномощен от управителя Ж.А.. Налице било решение на ОС за извършване на разпоредителното действие, като Ж.А. притежавал 50 % от дяловете в капитала. Протоколът от проведеното ОС бил приложен към нотариалното дело. Пълномощникът действал изцяло в рамките на изразената от съдружниците воля за разпореждане с имота. Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на купувача „Вити Дивелопмънт“ ЕООД за придобиване на имота също бил приложен.
Изложеното свидетелствало за свързаността между ответниците и страни по сделката, което предполагало знанието на третото лице-купувач за увреждащия й характер. Оформял се изводът, че първият ответник формално отчуждил собствеността върху имота, без предаване на владението и без плащане на цената, с намерение да увреди банката-кредитор.
Моли съда да обяви за относително недействителен спрямо “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001246 – парцел двеста четиридесет и шести в масив първи, по плана на землището на с. Овчарово, с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Юрена“, при граници и съседи: имот № 001247 – нива на „А. – Ж.А.“ ООД, имот № 001442 – местен път на Община Харманли и имот № 000942 – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № 001243, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № 1 – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № 2 – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, който договор бил сключен на 10.03.2015г. между „А. – Ж.А“ ООД – продавач, от една страна, и от друга страна, като купувач - „Вити Дивелопмънт“ ЕООД, с нот. акт № 4, том II, рег. № 982, дело 162 от 2015 г. на Нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС – Харманли.
С допълнителната искова молба по чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва изложеното в отговора на исковата молба, като същевременно поддържа доводите си, въведени с исковата молба. Въведеното с отговора на исковата молба възлагане на вземанията на „КТБ“ АД /н./ към „А. – Ж.А“ ООД на „Бългериън уайн индъстри“ АД било въз основа на продажба по реда на чл. 85 от ЗБН, в изпълнение на одобрената от УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Програма за осребряване на имуществените права на “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, като в резултат „Бългериън уайн индъстри“ АД придобило вземанията на Банката към първия ответник по трите договора за кредит. Обстоятелството относно прехвърлените по време на процеса вземания не влияли на процесуалната легитимация на Банката да води настоящото производство. Приложима била нормата на чл. 226, ал.1 от ГПК.
ОТВЕТНИЦИТЕ- „А.- Ж.А.“ООД, със седалище и адрес на управление с.Коларово, община Харманли , област Хасково и „ВИТИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ЕООД., със седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощникът си адв.С.О. в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК за депозирали писмен отговор,с който оспорват предявения Павлов иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че ищецът вече не бил кредитор на „А. – Ж.А“ ООД по договорите за кредит, като с Постановление за възлагане № 7-0024 от 04.09.2007г., изд. от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на „Бългериън уайн индъстри“ АД, с ЕИК ********* били възложени всички вземания на “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ към „А. – Ж.А“ ООД по трите договора за банков кредит и анексите към тях. Претендират от съда да се отхвърли предявения Павлов иск и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците депозират допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК, с който оспорват правния интерес на Банката от предявяване на настоящата искова претенция.
Хасковският окръжен съд след
преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори,че между ищеца и първия ответник е налице облигационна връзка,породена от сключени между тях Договори за банков кредит ,съответно от 03.05.2007г. от 19.04.2011г. и от 15.07.2013г.,както и Анекси към тези договори.
По силата на сключен на 03.05.2007г. Договор за банков кредит,“Корпоративна търговска банка“ АД –гр.София/сега в несъстоятелност/ е предоставила на „А. – Ж.А“ ООД-с.Коларово,община Харманли,област Хасково кредит в размер на 1 900 000 лв., с цел осъществяване на инвестиции за покупка на недвижими имоти в общ. Харманли, обл. Хасково /земеделски земи, лозя, овощни градини и др./ и други разходи, свързани със сделките за покупко-продажба и със стопанисването на закупените имоти. В чл. 10 от същия е предвидена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на ОЛП, определян от БНБ за съответния период на ползване, плюс 3 пункта надбавка, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява върху просрочената главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Уговорено е в чл. 18, че кредитополучателят трябва да погаси главницата по кредита в срок до 25.03.2013г. на 50 равни месечни вноски, в размер на 38 000 лв., всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.02.2009г. до 25.03.2013г. В поредица подписани между страните анекси – Анекс № 1/19.09.2007г., Анекс № 2/10.01.2008г., Анекс № 3/06.03.2008г., Анекс № 4/21.08.2008г., Анекс № 5/19.09.2008г., Анекс № 6/12.12.2008г. и Анекс № 8/24.03.2009г., банката-ищец предоставя на кредитополучателя допълнителни суми по кредита, с което общият размер на дължимата главница се е увеличил на 7 300 000 лв. С подписването на Анекс № 7/13.02.2009г. е променена годишната лихва по Договора, като считано от датата на подписването му същата е в размер на 8 % върху фактически ползваните по кредита суми. С последователно подписани между страните анекси с номера от 1 до 12, уговореният в Договора от 03.05.2007г. погасителен план е бил многократно променян, като с последния Анекс № 12/08.01.2014г. е постигнато съгласие неиздължената към момента на подписването му главница в размер на 2 488 881,46 лв. да бъде издължена до 25.12.2014г. на 6 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 414 811, 46 лв., платима на 25.07.2014, а останалите 5 вноски – всяка в размер на 414 814 лв., платими на падежи, както следва – на 25.08.2014г., 25.09.2014г., 25.10.2014г., 25.11.2014г. и 25.12.2014.
Не е спорно по делото,че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на кредитополучателя – първия ответник „А. – Ж.А“ ООД -с.Коларово уговорената сума, която е била изцяло усвоена. Липсват доказателства,че задълженията за погасяване на отпуснатия кредит са били изпълнени в уговорените срокове.
Според твърденията на ищеца и предвид липсата на оспорване в тази насока към 05.10.2016г., включително, задълженията на ответника „А. – Ж.А“ ООД-с.Коларово,община Харманли,област Хасково по Договора за банков кредит от 03.05.2007г. възлизат на сумата общо в размер на 3 512 055,65 лв., от които 2 488 210, 20 лв. – просрочена главница; 42 034,49 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 888 267,09 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 93 543,87 лв. – неустойки върху просрочената лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.
По силата на сключен на 19.04.2011г. Договор за банков кредит „КТБ“ АД /н./ е предоставила на „А. – Ж.А“ ООД-с.Коларово кредит в размер на 3 000 000 лв., с цел създаване на нови лозови масиви (закупуване на земеделски земи, изграждане на капково напояване и конструкции), както и за отглеждане на съществуващи лозя в землището на с. Коларово, общ. Харманли. В чл. 10./1/. от същия е уговорена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на 8%, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно, на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява върху просрочената главница и събиралот кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от Договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване, на основание чл. 13 от Договора. Уговорено е в чл. 17, че кредитополучателят трябва да погаси главницата по кредита в срок до 25.03.2015г. на 24 равни месечни погасителни вноски, в размер на 125 000 лв. всяка една от тях, платими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.04.2013г. до 25.03.2015г.
С Анекс № 1/10.04.2013г., подписан от банката и първия ответник, договореният погасителен план за издължаване на кредита е изменен, като оставащият непогасен размер на главницата от 2 999 600 лв. следва да бъде платен на 9 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 333 288 лв., а останалите осем в размер на 333 289 лв. всяка, платими на 25-то число от съответния месец, считано от 25.07.2014г. до 25.03.2015г.
Не е спорно по делото, че банката е изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки на кредитополучателя и първи ответник „А. – Ж.А“ ООД уговорената сума, която била усвоена. Липсват доказателства,че задълженията за погасяване на отпуснатия кредит са били изпълнени в уговорените срокове.
Според твърденията на ищеца и предвид липсата на оспорване в тази насока към 05.10.2016г., включително, задълженията на ответника „А. – Ж.А“ ООД възлизат общо на сума в размер от 4 189 893,59 лв., от които 2 999 600 лв. – просрочена главница; 80 507,80 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 1 003 699,45 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 106 086, 34 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.
По силата на сключен на 15.07.2013 г. Договор за банков кредит между „КТБ“ АД /н./ и „А. – Ж.А“ ООД, банка е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 000 лв., с цел осъществяване на инвестиции за закупуване на машини, съоръжения и оборудване съгласно условията на Договор № 26/121/05413 от 10.04.2013г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и кредитополучателя. В чл. 10./1/. от същия е уговорена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на 8%, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно, на 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява върху просрочената главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, съгласно чл. 12 от Договора. Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване, на основание чл. 13 от Договора. Уговорено е в чл. 17, че кредитополучателят трябва да погаси главницата по кредита в срок до 20.06.2016г. на 25 равни месечни погасителни вноски в размер на 40 000 лв. всяка от тях, платими на всяко 25-то число на съответния месец, считано от 20.06.2014г. до 20.06.2016г.
С Анекс № 1/18.06.2014г., подписан между страните, бил изменен договорения погасителен план за издължаване на кредита, с който страните се били уговорили главницата от 1 000 000 лв. да бъде платена на 18 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 55 548 лв., а останалите в размер на 55 556 лв. всяка, платими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2015г. до 20.06.2016г.
Не е спорно по делото,че банката е изпълнила задълженията си по договора, предоставяйки на кредитополучателя и първи ответник „А. – Ж.А“ ООД уговорената сума, която била усвоена. Липсват доказателства,че задълженията за погасяване на отпуснатия кредит са били изпълнени в уговорените срокове.
Според твърденията на ищеца и предвид липсата на оспорване в тази насока към 05.10.2016г., включително задълженията на ответника по Договора от 15.07.2013г. възлизат на сума в общ размер от 1 279 608,32 лв., от които 986 923,59 лв. – просрочена главница; 94 063,05 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 27.10.2014г. до 05.10.2016г.; 174 621,27 л.в – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2014г. до 05.10.2016г.; 24 000, 41 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 05.10.2016г.
Безспорно по делото е,че между ответниците в настоящето производство на 10.03.2015г. е бил сключен договор за покупко-продажба с предмет следния недвижим имот,а именно:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001246 – парцел двеста четиридесет и шести в масив първи, по плана на землището на с. Овчарово, с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Юрена“, при граници и съседи: имот № 001247 – нива на „А. – Ж.А.“ ООД, имот № 001442 – местен път на Община Харманли и имот № 000942 – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № 001243, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № 1 – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № 2 – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, като е обективиран в Нотариален акт № 4, том II, рег. № 982, дело 162 от 2015 г. на Нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС – Харманли.Продавача „А. –Ж.А.“ООД при сключване на посочената сделка с недвижимия имот се представлява от пълномощника си Цветан Георгиев Георгиев.Не е спорно обстоятелството,че едноличен собственик на капитала на „Вити Дивелопмънт“ЕООД- купувач по сделката с процесния недвижим имот е В.Ж.А.,за което лице не се спори,че е дъщеря на управителя на „А.-Ж.А.“ООД-Ж.Е.А..Т.е. между Ж.Е.А. и В.Ж.А. съществува родствена връзка по права линия от първа степен, като Ж.А. е баща на Ваня Агопян, поради което следва да се приеме,че двамата са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ.
От решение на ОС на съдружниците в „А.-Ж.А.“ООД от 27.02.2015г. се установява,че е дадено съгласие за продажбата на процесния имот-001246,ведно със сградите в него на купувача“Вити Дивелопмънт“ ЕООД за сумата от 47 000лв.,която сума е следвало да бъде заплатена на продавача по банков път с отложено плащане до 31.12.2015г. Прието е също,че дружеството продавач,ще се представлява от Ж.Е.А. или от упълномощено от него лице.От представения като доказателство протокол от 10.03.2015г. се установява,че едноличния собственик на капитала на“Вити Дивелопмънт“ ЕООД е взел решение да закупи от „А. –Ж.А.“ООД процесния недвижим имот за сумата от 47 000лв. По делото са представени писмени документи-копие от фактура №********** от 10.03.2015г. и 3 бр.платежни нареждания,от които се установява,че посочената в НА №4 сума от 47 000лв. като продажна цена на процесния недвижим имот е била изплатена изцяло и приведена по банков път.
От писмените доказателства представени по делото се установява,че към датата на договора за –покупко продажба на описания недвижим имот /10.03.2015г./ вече е бил настъпил падежът за плащане на главницата по Договора от 03.05.2007г., като 25.12.2014г. била датата за плащане на последната вноска, по Договора от 19.04.2011г. бил настъпил падежът на всички вноски, без последната, платима на 25.03.2015г., а по Договора от 15.07.2013г., бил настъпил падеж на две вноски. Към датата на атакуваната продажба „А. – Ж.А“ ООД е в трайно просрочие по договорите за кредит, като не изпълнява задълженията си за главница, лихви и неустойки.
С Постановление за възлагане от 04.09.2017г. №7-0027,издадено от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,на „Бългериън уайн индъстри“АД, ЕИК ********* са възложени всички вземания на „КТБ“АД към „А.-Ж.А.“ООД по представените в настоящето производство три договора за банкови кредити и анексите към тях.Посоченото постановление е представено като доказателство по делото от пълномощника на ответниците с отговора на исковата молба вх.№8792/26.09.2017г.
След служебно извършена справка в АВ,ТР съдът установи,че ищецът „Корпоративна търговска банка“АД/в несъстоятелност/ е в открито производство по несъстоятелност,съгласно решение №664/22.04.2015г.,постановено по т.д.№7549/2014г. по описа на СГС.
Исковата молба в настоящето производство е подадена на 01.09.2017г.,както се установява от приложената по делото товарителница на куриерската фирма.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно,лицето с което длъжникът се договаря,трябва също да е знаело за увреждането.Всеки кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД.Не е необходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск.Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист,а от облигационното отношение,което го свързва с длъжника.Изпълнителният лист само констатира това му качество.Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/,с която длъжникът го уврежда.Това право възниква за кредитора,когато сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна,но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,както и когато увреждащата сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането,но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.Правоотношенията,от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения,които легитимират ищеца като кредитор.В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението,че вземането съществува,ако то произтича от твърдените факти в исковата молба.С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните,които са я сключили/длъжника и третото лице/.Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск.Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.Ако в последствие това негово качество бъде отречено/напр. защото сделката има порок/ или отпадне/напр. защото е погасено чрез плащане /,непротивопоставимостта губи смисъл.Затова съдът,който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение,с което се отрича качеството кредитор.В производството по иска по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения,които се основават на отношенията,които легитимират ищеца като кредитор.Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането.В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението,че вземането съществува,ако то произтича от твърдените в исковата молба факти.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо установяването на две обективни и една субективна предпоставка,а именно:1/ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител; 2/увреждаща сделка; и 3/ знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя.
В настоящият случай ищецът „Корпоративна търговска банка“АД/в несъстоятелност/ е доказала при условията на пълно и главно доказване,че към датата на подаване на исковата молба-01.09.2017г. е имал парично вземане по отношение на първия ответник „А.-Ж.А.“ООД-с.Коларово,по силата на сключени три Договора за банкови кредити от 03.05.2007г.; от 19.04.2011г. и от 15.07.2013г. и анекси към същите.Този ответник е сключил договорите с посочените в тях суми и е поел задължението да ги върне при уговорен погасителен план на съответни вноски,на определени дати на падеж.По делото липсват твърдения и доказателства за обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми,което е потестативно право принадлежащо единствено и само на банката,но се установява според фактическите твърдения в исковата молба и на практика липса на оспорване в тази насока,че банката е изпълнила задълженията си към кредитополучателя по трите договора и предоставените по тях заемни суми са били усвоени,но кредитополучателя не е изпълнил задълженията си за връщане на кредитите в уговорените срокове и съгласно погасителен план.В тази връзка съдът счита,че по делото е установено по несъмнен начин,че към 05.10.2016г. задълженията на ответника „А.-Ж.А.“ООД-с.Коларово към ищеца, по описаните в исковата молба Договори за банков кредит , представляват следните суми,а именно:1/ По Договора за банков кредит от 03.05.2007г. възлизат на сумата общо в размер на 3 512 055,65 лв., от които 2 488 210, 20 лв. – просрочена главница; 42 034,49 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 888 267,09 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 93 543,87 лв. – неустойки върху просрочената лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 2/По Договора за банков кредит от 19.04.2011г. задълженията на ответника „А. – Ж.А“ ООД възлизат общо на сума в размер от 4 189 893,59 лв., от които 2 999 600 лв. – просрочена главница; 80 507,80 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 1 003 699,45 лв. – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г.; 106 086, 34 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 06.11.2014г. до 05.10.2016г. и 3/ По Договора за банков кредит от 15.07.2013г. възлизат на сума в общ размер от 1 279 608,32 лв., от които 986 923,59 лв. – просрочена главница; 94 063,05 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 27.10.2014г. до 05.10.2016г.; 174 621,27 л.в – просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 26.01.2014г. до 05.10.2016г.; 24 000, 41 лв. – неустойки върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 05.10.2016г.Процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот,обективирана в Нотариален акт №4 от 2015г. е сключена на 10.03.2015г.Т.е. към момента на сключване на разпоредителната сделка с процесния имот-10.03.2015г.дълговете по Договорите за банков кредит и анексите към същите са били вече възникнали.Към този момент ищецът е имал качеството кредитор,което му дава право,като титуляр на парично вземане да си послужи с отменителния иск по чл.135 от ЗЗД,който по своя характер също е вид обезпечение,насочено към опазване от намаляване на длъжниковото имущество.Видно от обстоятелствената част на исковата молба,увреждащото действие е извършено,когато ищецът вече е придобил качеството на кредитор на първия ответник,тъй като вземането на банката е възникнало от усвояването на банковите кредити.Макар и в последствие,в хода на настоящето производство-на 04.09.2017г. ,с Постановление за възлагане посочената дата №7-0027,издадено от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,на „Бългериън уайн индъстри“АД, ЕИК ********* да са възложени всички вземания на „КТБ“АД към ответника „А.-Ж.А.“ООД по представените в настоящето производство три договора за банкови кредити и анексите към тях,това прехвърляне/възлагане на вземания/ не се е отразило върху материално- правната и процесуално- правната легитимация по делото,предвид изложеното по-горе,че отричането на качеството на кредитор може да стане само с влязло в законна сила решение.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице,титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника.Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително
вземане-вземане,което може да не е изискуемо и ликвидно.Възникването на това
право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в законна сила
решение.Съдът по Павловия иск не може да проверява,съществува ли
вземането,което легитимира ищеца като кредитор,освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение.Страната ,поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД,има за задача да установи само качеството си на кредитор,като материална
предпоставка,а не да провежда пълно и главно доказване на правата си,от които
черпи правен интерес.
В конкретният случай атакуваната сделка с описания в исковата молба недвижим имот е сключена на 10.03.2015г.,към който момент,както и към момента на предявяване на Павловия иск-на 01.09.2017г. ищецът „КТБ“АД/В несъстоятелност/-гр.София е кредитор на ответното дружество „А. –Ж.А.“ООД-с.Коларово. Правопораждащият правото на Павлов иск фактически състав на нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имущество,служещо за удовлетворяване вземането на кредитора,съгласно чл.133 от ЗЗД.При положение,че вземането на „КТБ“АД/в н./ е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера,какъвто се явява в случая „Бългериън уайн индъстри“АД/неучастващо в настоящето производство търговско дружество/,на което дружество с Постановление за възлагане от 04.09.2017г. №7-0027,издадено от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките са възложени всички вземания на „КТБ“АД към „А.-Ж.А.“ООД ,по представените в настоящето производство три договора за банкови кредити и анексите към тях.Цесионерът в случая не е ищец по делото и датата на цесията не предхожда разпоредителната сделка,поради което следва да се приеме,че настоящият ищец има качеството на кредитор към датата на разпоредителното действие,поради което може да се приеме,че същият е увреден от това действие към датата на извършването му.От изложеното следва,че когато атакуваната с иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД като относително недействителна разпоредителната сделка с имуществото на длъжника е сключена преди самата цесия,с което цесионерът е придобил вземането на длъжника,цесионерът не е активно материалноправно легитимиран да води този иск.В този ред на мисли съдът намира за неоснователен довода на ответниците,че ищецът с прехвърляне на вземанията си на 04.09.2017г. вече не е кредитор на ответника,разпоредил се с процесния недвижим имот на 10.03. 2015год.
По втората предпоставка-увреждане:
Съгласно установената практика
на ВКС ,увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се
засягат права,които била осуетили или затруднили осъществяване правата на
кредитора спрямо длъжника.Така,увреждане е налице когато длъжникът се лишава от
свое имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредиторите.
Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора,което той може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул,така и преди да се е снабдил с него.Възражението,че длъжникът разполага и с друго имущество,извън разпореденото,не е основание да се приеме,че не е налице увреждане.Противното би означавало недобросъвестност на длъжника-същият не плаща свой дълг,да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудителното изпълнение.Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга,който не е използван от длъжника,поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само,когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно,да упражни правото си по чл.135 от ЗЗД.За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество/чл.133 от ЗЗД/,поради което право на кредитора е да избере начина,по който да се удовлетвори от това имущество.Длъжникът не разполага с възражение,че притежава и друго имущество освен с разпореденото-той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.В случай,че длъжникът е добросъвестен,то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение.При недобросъвестност на длъжника обаче,кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества,за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за предявяване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.С оглед на изложеното следва да се приеме,че в случая е ирелевантно има ли друго имущество ответника „А.-Ж.А“ООД към датата на увреждащата сделка и оттам за се прави извод за знание за увреждане.
По третата предпоставка/знание/:
Длъжникът винаги знае за увреждането,когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.В случая знанието за увреждането се предполага по смисъла на разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД,законово уредена презумцпия,която може да бъде оборена в съдебното производство.В посочената разпоредба законодателят е въвел оборима презумпция за знание за увреждане при наличието на определени родствени връзки.С въвеждането на тази оборима презумпция законодателят е освободил кредитора от задължението да доказва,че длъжникът и контрагента му знаят,че извършената от тях сделка го уврежда.Достатъчно е в случая кредиторът да докаже,че има вземане,че то предхожда сделката,че тази сделка го уврежда и че тя е сключена между лица,намиращи се в определени родствени връзки.С тази оборима презумпция е обърната тежестта на доказване-ответниците трябва да доказват незнанието си,а не кредитора да доказва знанието.
Договорът за покупко-продажба с предмет процесния недвижим имот,а именно:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001246 – парцел двеста четиридесет и шести в масив първи, по плана на землището на с. Овчарово, с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Юрена“, при граници и съседи: имот № 001247 – нива на „А. – Ж.А.“ ООД, имот № 001442 – местен път на Община Харманли и имот № 000942 – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № 001243, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № 1 – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № 2 – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, е обективиран в Нотариален акт № 4, том II, рег. № 982, дело 162 от 2015 г. на Нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС – Харманли.Продавача „А. –Ж.А.“ООД при сключване на посочената сделка с недвижимия имот се представлява от пълномощника си Цветан Георгиев Георгиев.По делото не е спорно обстоятелството,че едноличен собственик на капитала на „Вити Дивелопмънт“ЕООД- купувач по сделката с процесния недвижим имот е В.Ж.А.,която е дъщеря на управителя на „А.-Ж.А.“ООД-Ж.Е.А..Т.е. между Ж.Е.А. и В.Ж.А. съществува родствена връзка по права линия от първа степен, като Ж.А. е баща на Ваня Агопян, поради което следва да се приеме,че двамата са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ. Поради съществуващите отношения на родство между управителите на търговските дружества,страни по разпоредителната сделка с процесния недвижим имот, се прилага разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД,независимо от обстоятелството,че посочените лица са действали чрез дружествата,в чийто капитал участват с дялове и като управители.Т.е. и самите търговски дружества,ответници в настоящето производство са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т.1 от ДР на ТЗ.Ирелевантен е и факта,че покупко-продажбата на процесния имот е била осъществена чрез пълномощник от страна на продавача,тъй като същият е действал от името и за сметка на дружеството,в съответствие с решението на ОС на съдружниците в „А.-Ж.А.“ООД от 27.02.2015г., с което е дадено съгласие за продажбата на процесния имот-001246,ведно със сградите в него на купувача“Вити Дивелопмънт“ ЕООД за сумата от 47 000лв.,която сума е следвало да бъде заплатена на продавача по банков път с отложено плащане до 31.12.2015г. ,в което решение е прието и че дружеството продавач,ще се представлява от Ж.Е.А. или от упълномощено от него лице.Ирелевантни в случая са иобстоятелствата,че от представените по делото писмени документи-копие от фактура №********** от 10.03.2015г. и 3 бр.платежни нареждания, се установява,че посочената в НА №4 сума от 47 000лв. като продажна цена на процесния недвижим имот е била изплатена изцяло и приведена по банков път.
В тежест на приобретателя на имота е да докаже,че по време на осъществяването на покупко-продажбата с процесния имот през 2015год. не е знаел,че прехвърлителят извършва сделката, за да увреди кредиторите си,което той не е сторил,а представените по делото доказателства-решение от общо събрание за закупуване на процесния имот и и платежни нареждания за изплащане на цената на имота на части-на три вноски не оборват законовата презумпция за знание от увреждането.С ангажираните по делото доказателства ответниците не оборват презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД,поради което изложените от тях доводи за незнание за увреждане на кредитора са неоснователни.Приобретателя на имота и по конкретно управителя на втория ответник не е доказал,че по време на изповядване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот не е знаел,че първия ответник, чрез неговия управител или пълномощник не е знаел,че продава имота,за да увреди кредитора си,а това е в негова доказателствена тежест.
Отменителният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора,с което се цели постигане на правна промяна-обявяване на дадено правно действие за относително недействително-спрямо кредитора ищец.За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника,което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице-приобретател за това.В разглеждания случай условията са налице,поради което и предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан,поради което същият ще следва да бъде уважен.
Предвид основателността на исковата претенция ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС-Хасково дължимата ДТ в размер на 470лв./определена по чл.69 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл.71 ал.2 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК/за образуване на делото,предвид обстоятелството,че ищецът е в производство по несъстоятелност .На ищеца следва да се присъдят част от претендираните разноски,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 26,20лв.- разходи за съдебни удостоверения и свързани с тях банкови такси.Разноски за юристконсултско възнаграждение не следва да се присъждат,тъй като ищецът е защитаван по делото от упълномощен адвокат,а не от юрисконсулт.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ,на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД ,спрямо “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ ,със седалище и адрес на управление гр.София 1000,р-н „Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ №10,вписана в ТР към АВ, с ЕИК *********, Договор за покупко-продажба на следния недвижим имот , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001246 – парцел двеста четиридесет и шести в масив първи, по плана на землището на с. Овчарово, с площ от 27, 434 дка, с начин на трайно ползване – др. тер. нестоп., находящ се в местността „Юрена“, при граници и съседи: имот № 001247 – нива на „А. – Ж.А.“ ООД, имот № 001442 – местен път на Община Харманли и имот № 000942 – залесена територия на МЗГ – ДЛ, който поземлен имот е образуван от разделянето на имот № 001243, ведно с построените в имота сгради: СГРАДА № 1 – вила със застроена площ от 151 кв.м., на два етажа и СГРАДА № 2 – склад, с друго предназначение, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, сключен на 10.03.2015г. между „А. – Ж.А“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Коларово,Община Харманли,област Хасково – продавач, от една страна, и от друга страна, като купувач - „Вити Дивелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“ ,ул.“Якубица“ №7А ,ап.Офис 2-3, с нот. акт № 4, том II, рег. № 982, дело 162 от 2015 г. на Нотариус М.Д., рег. № 419 на НК, с район на действие РС – Харманли.
ОСЪЖДА „А. – Ж.А“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Коларово,Община Харманли,област Хасково и „Вити Дивелопмънт“ ЕООД , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“ ,ул.“Якубица“ №7А ,ап.Офис 2-3, да заплатят по сметка на ОС-Хасково държавна такса в размер на 470лв.
ОСЪЖДА „А. – Ж.А“ ООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Коларово,Община Харманли,област Хасково и „Вити Дивелопмънт“ ЕООД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“ ,ул.“Якубица“ №7А ,ап.Офис 2-3, да заплатят на “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,р-н „Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ №10,вписана в ТР към АВ, с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 26,20лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,р-н „Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ №10,вписана в ТР към АВ, с ЕИК ********* за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: