№ 1205
гр. Бургас, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501640 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Д. П. И. с ЕГН ********** от гр. К.,
ж.к.„Ж.“, бл. **, вх. *, ет. *, чрез процесуален представител адв. Светла
Гонкова-Трайкова срещу решение № 168/06.07.2023 год. по гр.д.№
1096/2022 год. по описа на Карнобатския районен съд, с което е прието за
установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. П. И. с ЕГН ********** и
адрес в гр. К., ж.к. „Ж.“, бл. **, вх. *, ет. * дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор –
Ганчо Йовчев Тенев, сумите от : 747,25 лв. /седемстотин четиридесет и седем
лева и двадесет и пет ст./, дължими по фактури за периода от 26.10.2020 г. до
26.09.2022 г. и представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен
1
период от 03.09.2020 г. до 02.09.2022 г. и 61, 21 лв. /шестдесет и един лева и
двадесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурите, дължимо за
периода 25.11.2020 г. до 26.10.2022 г., както и лихвата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед № 498/02.11.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 985/2022 г. по описа на
Районен съд – Карнобат. Осъден е Д. П. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.
К., ж.к. „Ж.“, бл. **, вх. *, ет. * да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет.4, представлявано от изпълнителния директор –
Ганчо Йовчев Тенев , сумата от общо 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ –
съдебно-деловодни разноски, представляващи 575 лв. разноски в исковото
производство и 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство по гр.д.
№ 985/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Посочено е, че
присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Твърди се, че начислените суми за потребена вода са недължими. Неправилно
след разпределение ищецът е начислил на отделните абонати – потребители
на услуги, разходи за вода и загуби на вода извън сградната инсталация, в
която се намира обекта на ищеца. Твърди се, че за процесния период
операторът не е изпълнил задълженията си да изгради и поддържа
водопроводно отклонение и водомерен възел до границата със сградната
водопроводна инсталация, в която се намира обекта на ответника, а е
поддържал един общ водомер за множество сгради, които се намират в общ
комплекс. Твърди се, че това е неправомерно поведение и от него ищецът
няма право да черпи права, натоварвайки потребителите с разходи за вода
отчетена като потребена от общите мрежи. Сочи се, че ответникът е изряден
платец за разходите за вода начислени по неговата индивидуална партида.
Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства с
твърдение, че изводът на съда относно задълженията за заплащане на
2
допълнително начислената вода е необоснован, тъй като погрешно е прието,
че в случая следва да се приложат правилата за обект в поземлен имот.
Оспорен е и начина на отчитане на водомерите, с твърдение, че не е
електронно, а е следвало да стане в присъствието на потребителя, което не е
направено. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни
инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев чрез процесуален
представител гл. ю.к. Десислава Златева, в който са изложени подробни
съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното
решение. Твърди се, че съдът е анализирал доказателствата по делото и е
изяснил точно фактическата обстановка, въз основа на което е направил
обосновани и законосъобразни изводи. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което Е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по
обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1,
вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 203 от Закона за водите и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му по допустими искови претенции, поради което е валидно и
допустимо.
Обжалваното решение е постановено по исковата претенция на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД-гр.Бургас против Д. П. И. с ЕГН
********** и адрес в гр. К. за установяване, че ответникът дължи на
3
ищцовото дружество горепосочените суми и осъждането му да заплати на
ищеца разноските в заповедното и в исковото производство. Твърди се, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество и потребител на ВиК услуги за
собственото му жилище, намиращо се в сграда-етажна собственост, която
заедно с други сгради е присъединена към едно водопроводно отклонение,
като на осн. чл.25 от ОУ на дружеството, на потребителите се фактурира вода
и от разпределение, когато към водопроводното отклонение са присъединени
повече от един потребител. Твърди се, че по процесните фактури издадени за
периода 26.10.2020 год. – 26.09.2022 год. в тежест на ответника е фактурирана
потребена вода от разпределение, която не е заплатена в сроковете посочени
в ОУ. Иска се уважаване на исковите претенции, ангажирани са
доказателства.
Ответникът с писмения си отговор не оспорва качеството си на
потребител на ВиК услуги, като сочи, че е изряден платец за задълженията за
процесния период по индивидуалната си партида за собствения си имот, но
твърди, че фактурираните суми от ищцовото дружество за вода от
разпределение са недължими. Твърди, че в противоречие с нормативните
актове регламентиращи тази дейност, ответникът е включил към общо
водопроводно отклонение с водомерен възел /общ водомер/ освен сградата в
която се намира жилището на ответника представляваща бл.14, още – бл.10 и
бараки с №№ 3, 4 и 5 в ж.к.Ж. в гр.Карнобат. Твърди, че водопроводната
мрежа след централния водомер до границата с бл.14 трябва да се стопанисва
и поддържа от ищеца, а не от потребителите, като при авария ВиК оператора
следва да понесе загубите на вода и носи отговорност за ремонта на мрежата.
Твърди, че това в случая не е било направено от ищеца за процесния период,
тъй като през 2020 год. е допуснат теч на значителни количества питейна вода
от водопроводната мрежа между общия водомер и сградните инсталации на
бл.14, бл.10 и бунгала №№ 3,4 и 5, като разходите за това неправилно са
начислени като задължения за плащане от потребителите. Отделно се твърди,
че при отчитането на потребената вода са нарушени нормативните
изисквания, тъй като при записване на данните от общия водомер не е
присъствал представител на потребителите, а също-не е ясно как са
разпределени сумите между отделните потребители. Направено е искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.
При преценка на правилността на решението въззивният съд взе
4
предвид, че не се оспорва обстоятелството, че ответникът по делото е
собственик на водоснабдения имот находящ се в етажна собственост, с
административен адрес гр.Карнобат, ж.к.„Ж.“, бл. **, вх. *, ет. *, който има
качеството на потребител на ВиК услуги с индивидуален парт. аб. №836542.
От заключението на вещо лице Атанасов по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за процесния период ответникът е
заплащал сумите по издадени фактури за потребена вода отчетена по
индивидуалния му водомер с аб.№836542, но не е заплатил издадените му
фактури за разпределена вода отчетена от общия водомер.
От заключението на вещо лице Доневски и комбинираното заключение
на вещо лице Доневски и Атанасов по приетите от районния съд съответно
съдебно-техническа и съдебно-техникоикономическа експертизи се
установява, че за сградата в която се намира жилището на ответника – бл. **,
централният водомер е ситуиран в градинката пред бл.10. Този централен
водомер измерва консумацията на бл.14, бл.10 и на четири едноетажни
постройки от които две не се ползват за живеене и са заключени, като едната
е с изключено водоподаване. Процесният централен водомер, разположен във
водомерна шахта намираща се в градинка пред бл.10, измерва консумацията
на вода от бл.14, бл.10 и двете населени едноетажни постройки. За
разположената след централния водомер площадкова водопроводна мрежа
няма изготвен и съгласуван проект и мрежа не е предадена на ВиК-Бургас.
Видно от представена по делото скица издадена от Община-Карнобат
през 2008 год. /л.78/, както и от схемите към заключението на вещо лице
Доневски, бл.14, бл.10, четирите едноетажни сгради, които са свързани с
централния водомер, както и други сгради, са разположени в един поземлен
имот - УПИ II, кв.5 с площ от 10 120 кв.м., който на скицата от 2008 год. е
отбелязан като държавна собственост.
Собствениците на водоснабдени имоти са потребители на ВиК услуги
съгласно от чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Сградата, в която се намира жилището на
ответника е етажна собственост и заедно с други сгради е разположена в
общо за всички сгради УПИ, поради което и противно на възраженията по
въззивната жалба, спрямо ответника като потребител на ВиК услуги са
5
приложими както правилата относно етажната собственост, така и правилата
относно общите поземлени имоти.
Съгласно чл.11 от Наредба №4, водоснабдяването с вода с питейни
качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се
извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, а
когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител,
водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер. Водопроводното
отклонение завършва с водомерен възел. Предвидено е, че операторът може
да монтира за негова сметка водомерната шахта и водомерния възел извън
границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата
водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. В
тези случаи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение, но само
до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи
на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по
реда на ЗУТ и ЗВ от операторите.
Става ясно, че разполагането на водомерната шахта и водомерния възел
извън границите на имота в който се намира бл.14 – УПИ II, кв.5 по плана на
гр.Карнобат – където е монтиран общия водомер, не е в нарушение на
Наредба №4, тъй като такава възможност е предвидена с разпоредбата на
чл.11, ал.3, изр.2, поради което възражението за нарушаване на нормативните
изисквания относно разположението на централния водомер не се споделя от
въззивния съд. Не се установи по делото водопроводното отклонение, на
което е монтиран общия водомер да е изградено в отклонение от ВиК схемите
на одобрения за територията подробен устройствен план. Действително,
съществува и възможност общ водомер да бъде изграден при условията на
чл.11, ал.3, изр. първо от Наредба №4 само за етажната собственост на бл.14,
но съгласно заключението на вещото лице Доневски, за да се изгради
самостоятелен водомерен възел с общ водомер само за бл.14 е необходимо да
се изготви технически проект за такова водопроводно отклонение и да се
съгласува с необходимите институции по ЗУТ, а след като се изпълни
техническия проект, да се открие партида в програмата на водния оператор.
Всички тези действия касаещи отделна сграда разположена в процесното
УПИ II, кв.5 по плана на гр.Карнобат, биха били за сметка на потребителите.
Пред районния съд е разпитан свидетелят В. М.-на когото като
6
собственик на жилище находящо се в бл.14 също са фактурирани суми от
разпределение на вода. Свидетелят сочи, че през 2003 год. се получил теч
пред блока, което наложило смята на тръбите, тъй като плащали големи суми
от разпределение на вода, като до 2004 год. е имало общ водомер за блока на
два метра от него. Според свидетеля през 2005 год. от ВиК преместили
централния водомер на около 100 метра от блока, като общия водомер на
бл.10 станал централен водомер и за бл.14, както и за други сгради.
Свидетелят сочи, че след 2005 год. имат проблеми с разпределената вода,
като през 2020 год. е имало два теча – първият през септември бил като
фонтан – на два метра височина. Аварията била на около 15 м. от блок 14
пред едната барака, като ВиК отстранило теча и „удържало“ по 270 лв. на
собствениците, от разпределение. След няколко месеца в непосредствена
близост по първия теч, се появил втори, като според свидетеля причина за
него е било копаенето на багера при отсраняване на първия теч, при което
според свидетеля се е счупила тръбата захранваща блок 14. По време на
втория теч от ВиК им казали да се оправят сами, като цяла седмица текла
вода. Живущите в блока наели багерист, на когото заплатили за труда, като от
ВиК отново им начислили суми от разпределение за изтеклата вода.
Съдът възприема свидетелските показания относно обстоятелствата за
два теча на вода през 2020 год., но от соченото от него става ясно, че течовете
са били по тръбите на водопроводните отклонения разположени в
поземления имот в който е изграден блок 14, а съгласно чл.47 от Наредба
№4 при повреди на водоснабдителните системи, отстраняването е за сметка
на потребителя - за частите от водоснабдителната и канализационната
система, намиращи се в имотите, в които е извършено присъединяването със
сградните водопроводни инсталации и/или вътрешните водоснабдителни
мрежи на потребителите след общия водомер. Операторът за своя сметка
отстранява само повредите за частите от водоснабдителнната система, която
са извън имотите по т.1, какъвто не е настоящия случай, поради което и
противно на възраженията на ответника, отстраняването на ВиК авариите на
т.н. вътрешни площадки е следвало да се извърши за сметка на
потребителите, а не на ВиК оператора. Ето защо е неоснователно и
възражението, че за отстраняване на възникналите течове отговорността е на
ищцовото дружество.
Съгласно чл. 32 от Наредба №4, услугите ВиК се заплащат въз основа
7
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на
представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено
на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на тази наредба. Съгласно разпоредбата на ал.4, отчетените данни описани
по-горе се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. В този смисъл е и разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите
условия.
От заключенията на вещите лица се установява, че отчитането на
водомерите за процесния период се е извършвало електронно, поради което
възражението, че това не е така, не се споделя от съда. Отчитането по
електронен път става чрез използване на мобилно устройство, което изключва
присъствието на представител на потребителите при отчитането и полагане на
подписи от такъв представител-както е при хартиения карнет. Вещите лица по
комплексната експертиза сочат, че при електронното отчитане е невъзможно
да се издаде документ със сгрешени данни. На базата на отразените данни
посочени в табличен вид, вещите лица са дали заключение, че цените за
заплащане от ответника по процесните фактури са определени в съответствие
с нормативните изисквания и решенията на КЕВР, като неплатените
задължения на ответника по тях са в размер на общо 747, 25 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като неоспорени,
ненадлежно оборени, компетентни, и обосновани, поради което възприема
8
отразените в тях факти и обстоятелства.
От изложеното по-горе се установява както задължението на
потребителя да заплаща разликите в отчетената потребена вода от общия
водомер, така й спазването на нормативните преписания от страна на ищеца
при начисляване на сумите от извършеното разпределение на тези разлики,
поради което не могат да бъдат споделени и възраженията на въззивника, че
поради неприсъствие на представител на потребителите, са налице нарушения
при отчитането на показанията на общия водомер и на карнета, както и, че са
допуснати нарушения при изчисляване на стойността на разликите.
Предвид горното предявените искове се явяват основателни и доказани
по размер за главницата от общо 747,24 лв., за мораторна лихва за забавено
плащане от общо 61,21 лв. за периода от 25.11.2020 г. до 26.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата лихвата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите. Ето
защо следва да бъде прието спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед № 498/02.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 985/2022 г. по описа на Районен съд –
Карнобат, като в полза на ищеца бъдат присъдени и направените разноски.
Като е стигнал до идентични правни изводи относно основателността на
исковите претенции, Карнобатския районен съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. Извън
изложеното, районният съд е посочил допълнителни съображения в мотивите
си, към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща.
В полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за защита пред въззивния съд, което на осн. чл.78, ал.8 от
ГПК настоящият съд определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/06.07.2023 год. по гр.д.№ 1096/2022
год. по описа на Карнобатския районен съд.
ОСЪЖДА Д. П. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. К., ж.к. „Ж.“, бл. **,
вх. *, ет. * да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд, определено
от съда на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10