ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4801
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110215408 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба от Я. А. О. против постановление на СГП по пр.
пр. № 16212/2024 г., с което е потвърдено постановление на СРП за отказ от
образуването на наказателно производство по пр. пр. № 43476/2023 г. по описа
на СРП. Следва да се отбележи, че съобразно чл. 213, ал. 4 от НПК съдебен
контрол е предвиден за потвърденото постановление на СРП, а не на
постановлението на СГП, което е обжалвал жалбоподателя. Това принципно
предопределя недопустимост на жалбата, но настоящият съдебен състав
констатира, че в постановлението на СГП е посочено, че то подлежи на
обжалване, поради което прие, че жалбоподателят е изпълнил указаното в
прокурорския акт, съответно прие жалбата за допустима.
Жалбоподателят О. твърди, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и да бъде върната
преписката на СРП с указания да се образува досъдебно производство.
Жалбоподателят счита, че са събрани категорични и безпротиворечиви
доказателства за извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал.
1 от НК от страна на В. Х., поради което следва да се образува наказателно
производство и да се ангажира наказателната й отговорност. В тази посока са
изложени твърдения, че Х. е направила самопризнания пред полицейски
служители в писмен вид, като е заявила, че при отварянето на сейфа е имало
сума пари, която не конкретизира като стойност. Счита, че Х. отрича да е
намерила процесната сума, която той претендира, защото трябва да му я
върне. Сочи още, че по този начин Х. умишлено, въпреки че знае, че
инкриминираните финансови средства не са собственост на майка й, нито
нейни, ги присвоява, твърдейки че й се следват по наследство. Счита, че
1
неговите твърдения са подкрепени и от сведенията от другите лица, снети в
хода на проверката, а именно, че са запознати с наличието на неговите
спестявания, предвидени за сърдечна операция. Твърди още, че след отваряне
на сейфа Х. е започнала строителство на ново жилище, съответно разполага с
голяма сума пари, каквито доходи и финансови възможности няма. О. заявява
в жалбата, че в личен телефонен разговор между него и Х., тя била казала, че
ще му върне парите пред нотариус. Твърди, че този разговор бил записан от
него и можел да го предостави на разследващите органи.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните в
досъдебното производство доказателства, намери за установено следното:
Жалбата (ако се приеме че е срещу постановлението на СРП за отказ да
бъде образувано наказателно производство, потвърдено с постановление на
СГП), е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация – евентуален пострадал от деянието, предмет на
проверката, в надлежна форма и в законоустановения за това срок по смисъла
на чл. 213, ал. 4 НПК (доколкото липсват данни за датата на получаване на
постановлението на СГП от жалбоподателя).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а постановлението
на СРП като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните:
Съдът, след като прецени събраните по преписката писмени материали,
намира от фактическа следното:
Жалбоподателят Я. О. и Д.К. Б. живели на семейни начала без
граждански брак 28 години до 01.04.2023 г., когато Б. внезапно починала. О.
притежавал два апартамента – в ж. к. „Обеля“ и в ж. к. „Надежда“, които
последователно продал. Апартаментът в ж. к. „Надежда“ продал на дъщеря си
Н. О., която по това време живеела в Германия, поради което О., Б. и нейната
дъщеря Валентина продължили да живеят в него след продажбата. Според
нотариалните актове апартаментът в ж. к. „Обеля“ бил продаден през 2001 г. за
сумата от 11480 лв., а апартаментът в ж. к. „Надежда“ бил продаден през 2015
г. за сумата от 45 000 лв., която сума била заплатена от Н. О. на баща си по
банков път.
Я. О. наел сейф в обществения трезор на БНБ с договор от 15.05.2018 г.,
който бил за срок от една година. Впоследствие този договор бил продължаван
неколкократно, като видно от приложената справка от регистър на банковите
сметки и сейфове е бил прекратен на 03.05.2022 г. Я. О. упълномощил Б. да
има достъп до наетия от него сейф, считано от 06.07.2018 г. до прекратяване
на договора.
Д.Б също била наемател на сейф в обществения трезор на БНБ с договор
от 30.09.2020 г. с необявено съдържание, който бил за срок от една година.
Впоследствие този договор също бил продължаван, като видно от
приложената справка от регистър на банковите сметки и сейфове е бил
прекратен на 07.04.2023 г. От същата справка е видно, че не е имало
упълномощени лица, които да се имали достъп до сейфа, нает от Б.а. От писмо
2
от директора на Дирекция „Административна“ на БНБ е видно още, че за
периода от 01.01.2022 г. до 01.04.2023 г. Б. не е посещавала обществения
трезор на БНБ.
Горните факти съдът прие за безспорно установени, доколкото
произтичат от официални документи – копия от нотариални актове, платежни
нареждания, справка от регистъра на банковите сметки и сейфове и писмо от
БНБ.
При тази фактология жалб. О. твърди, че парите от продажбата на
апартамента в ж. к. „Надежда“ (получени по банков път съобразно
приложените от него документи) ги сложил в сейф в банка „Биохим“, където
държал и други спестявания и скъпоценни вещи. Впоследствие преместил
спестяванията си в сейф БНБ, където Д. Б. също наела сейф по същото време.
След това О. предложил на Б. да не държат два сейфа, а да оставят един. Тъй
като тя била доста по-млада от него, а той имал и здравословни проблеми,
двамата решили, че е по-разумно да оставят нейния сейф. Затова жалб. О.
закрил неговия сейф в БНБ и й дал на ръка три черни торбички съдържащи
съответно суми от 27800 лв., 26500 долара и 28500 евро. Твърди, че не помни
годината, когато се е случило това, както и че предаването станало в дома им,
без да има свидетели, след което двамата отишли и ги сложили в сейфа й.
Твърди, че на уговорките между него и Д. относно неговите пари в нейния
сейф свидетели били тяхната позната М., дъщеря му Н. и нейния съпруг. След
смъртта на Б. дъщеря й В. Х. като неин единствен наследник по закон
отворила сейфа, нает от майка й, и се разпоредила със съдържанието му по
свое усмотрение, като в телефонен разговор между О. и нея, тя му казала, че
ще му върне парите пред нотариус, след което прекъснала всякаква
комуникация, като не отговаряла на обажданията и съобщенията му.
Същевременно В. Х. в дадено писмено сведение потвърждава накратко
изнесеното от О. относно предходното им съжителство, наличието на нает
сейф от майка й, като в допълнение твърди, че вторият ключ от сейфа бил у
нея, майка й го била дала, като не помни кога. Сочи още, че веднага след
смъртта на майка й О. започнал да й говори за сейфа на майка й и че в него
имало негови пари в три пликчета. Когато Х.отворила сейфа обаче, подредбата
и наличността в него не отговаряли на неговите твърдения, поради което тя не
смята, че в него имало негови пари.
Посочените от О. лица, за които твърди, че са свидетели на уговорките
между него и Д. относно неговите пари в нейния сейф излагат следните данни:
М. В. твърди, че познава добре Я. и Д., както и техните дъщери, като й
било известно, че са събирали пари за операция на сърцето на Я. в чужбина. В
края на 2022 г. Д. й споделила, че най-накрая са събрали парите за операция,
като по неин спомен сумата била около 50000 евро. Твърди, че не са й казвали
нито как са събрали сумата, нито къде я съхраняват.
Дъщерята на жалбоподателя – Н. О. потвърждава изнесеното от него
относно предходното им съжителство с Д. Б. и В. Х, покупката на апартамента
(сочи различна сума от посочената в нотариалния акт), като потвърждава и
3
събирането на пари за операция. Съобщава, че единствената информация за
спестяванията на баща й има от Д., която по време на празнуване на рождения
си ден споделила на Н, че парите на баща й са при нея в сейфа и когато се
наложи ще ги дадат за операция. Заявява, че й е известно, че двамата с Д. са
имали сейфове в банка. Споделя, че след смъртта на Д. баща й казал, че иска
да даде пари за погребението, но те са в сейфа на Д., който дъщеря й отказала
първоначално да отвори, а впоследствие отказала среща с него и му казала, че
ще му върне парите пред нотариус.
П. Д. – живеещ на семейни начала с Надя О. съобщава, че не е бил
свидетел на разговори между Я. и Д. или Н. и Д. относно техни спестявания,
къде ги държат и в какъв размер са. Твърди, че след погребението на Д.Я. му
разказал, че неговите спестявания са останали в сейф на Д., до който
единствено В. има достъп като неин наследник. В. отказвала контакти и срещи
с него, поради което той бил разстроен, но въпреки това убеден, че тя ще му
върне парите. Твърди още, че когато Д. починала в болницата, били там той,
Н., Я. и В., като Я. казал на В. ако може тя да плати погребението, а той ще й
възстанови сумата когато си вземе парите, но не е уточнил от къде ще ги вземе
и колко са, а В. нищо не му отговорила.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните в хода на проверката писмени сведения от жалб. Я. О., неговата
дъщеря Надя О., М. В, П.Д., приложените от О. множество разпечатки от
банкови и други документи, както и изисканите такива от страна на
разследващите органи.
При проверка на доказателствения анализ, извършен от представителя
на държавното обвинение, съдът не констатира допуснати нарушения, като
прокурорът е изложил съображения кои доказателствени източници поставя в
основата на изводите си по фактите и въз основа на какви съображения, като
не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата и установените въз
основа на тях фактически положения, като правилно е установил
фактическата обстановка, въз основа на верен доказателствен анализ, която се
споделя напълно от настоящия съдебен състав.
При правилно установена фактическа обстановка и въз основа на верен
доказателствен анализ, прокурорът е формирал законосъобразни правни
изводи относно липсата на състав на извършено престъпление по смисъла на
чл. 209, ал. 1 от НК.
Правните изводи на прокурора относно обективните и субективни
елементи на престъплението са съответни на закона и на трайно установената
съдебна практика. За съставомерността на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК, е
необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ.
Изпълнително деяние се изразява в противозаконно фактическо или
юридическо разпореждане с вещта, която деецът владее или пази.
В конкретния случай, за да е налице обсебване, е необходимо да са
налични данни, че в твърдения банков сейф, нает от починалата Б., са се
намирали посочените от жалб. О. парични средства в описаните суми и
4
валути. В.Х., дъщеря на Б., отрича при отварянето на сейфа на починалата й
майка, до който тя има достъп като единствен наследник по закон, да е имало
парични средства в сумите, валутите и начина на подреждане, които описва
О.. Следва да се отбележи, че доколкото тя се явява лицето, срещу което е
насочена жалбата на О., т. е. евентуален субект на твърдяното престъпление,
то Х. няма задължение да дава сведения по тези въпроси.
Освен това, при внимателен преглед на приобщените писмени
доказателства се констатираха съществени противоречия с тезата на жалб. О.,
които не позволяват на съда да я приеме, а именно:
Жалб. О. твърди, че не си спомня годината, когато е прекратил договора
за наем на своя сейф, но тя безспорно се установява от справката от регистъра
на банкови сметки и сейфове, и дори е посочена конкретната дата – 03.05.2022
г. Т. е., след тази дата следва твърдените от жалб. О. парични средства да са
внесени в сейфа, нает от Б.. Същевременно от информацията, съдържаща се в
писмото от директора на Дирекция „Административна“ на БНБ се установява,
че Б. не е посещавала, съответно достъпвала до сейфа си в периода от
01.01.2022 г. до смъртта и на 01.04.2023 г. Доколкото не е имало и
пълномощници с достъп до сейфа, обективно е невъзможно да бъде поставяно
каквото и да е в него, включително твърдените от О. парични средства.
Налице са и други обстоятелства в твърденията на О., които
противоречат на здравата житейска логика – същият твърди, че когато закрил
сейфа си занесъл парите вкъщи, където заедно с Б. ги разпредели по пликчета
и след това ги върнали на същото място (трезора на БНБ) за да ги оставят в
нейния сейф. Възрастен и болен човек, за какъвто се представя
жалбоподателят, се разхожда сам по улиците със парични средства в общ
размер около 130000 лв. (по негови данни) и след това отново заедно с Б. ги
връщат на същото място от където са взети. Много по-логично и сигурно в
подобна ситуация е директно от единия сейф да бъдат преместени в другия
сейф в същия трезор, вместо да бъдат разнасяни до жилището им и обратно.
Освен това жалбоподателят твърди, че посочените от него лица - М., дъщеря
му и съпруга й, са свидетели на неговите уговорки с Д. относно неговите пари
в нейния сейф, всъщност нито едно от тези лица не потвърждава такива
данни.
В рамките на предмета на съдебния контрол, съобразно законовите
предписания на чл. 213, ал. 5 от НПК - законосъобразност и обоснованост на
прокурорския акт, при анализа на материалите по делото се установява, че
актът на държавното обвинение е постановен при вярно изяснена фактология,
въз основа на верен анализ на доказателствата по делото, като въз основа на
това прокурорът е достигнал до правни изводи, които са съответни на фактите
и доказателствата и в съответствие със закона е отказал образуването на
наказателното производство. Ето защо жалбата е неоснователна, а
постановлението на прокурора при СРП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, Софийски районен
съд, НО, 133-ти състав
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Я. А. О. против постановление на
СГП по пр. пр. № 16212/2024 г., с което е потвърдено постановление на СРП за
отказ от образуването на наказателно производство по пр. пр. № 43476/2023 г.
по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 22.03.2024 г., с което е
отказано образуването на наказателно производство по пр. пр. № 43476/2023 г.
по описа на СРП, потвърдено с постановление на СГП от 21.08.2024 г. по пр.
пр. № 16212/2024 г. по описа на СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6