М О
Т И В
И към Н Ч Х Д
№ 819/15 г.
Производството е
по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
Срещу подс. Н.П.Н.
и М.Н.Н. е повдигнато обвинение по чл.130 ал.1 от НК затова, че на 26.12.2013г.
в гр.Мъглиж обл. Стара Загора в съучастие като извършители са причинили на Х.Т.А.
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на тъпанчевата мембрана което
е съпроводено със звукопроводно намаление на слуха на лявото ухо до 25dB което е разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като подс.М.Н.Н. макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебното
заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък
участващ в производството на основание чл.392 ал.3 от НПК /в този см. е и
практиката на ВКС-Постановление 6/75 г. на пленума на ВС и др./ счита, че е
доказано описаното в тъжбата престъпно деяние, поради което съдът следва да
признае подсъдимите за виновни като им определи наказание с приложението на чл.
66 от НК.
В съдебното
заседание подс.Н.П.Н. не се признава за виновен и дава обяснения за случилото
се.
Подс. М.Н.Н.
също не се признава за виновен и дава обяснения за случилото се.
Предвид
започване на съдебното следствие предвид обстоятелството, че подс. М.Н. е
непълнолетен съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза с оглед неговото
физическо и психическо развитие да възприема правилно фактите и дава достоверни
показания за тях.
След приключване
на съдебното следствие повереника на частния тъжител поддържа обвиненията срещу
подсъдимите и пледира съдът да ги признае за виновни по чл.130 от НК, както и
да им присъди в тежест разноските по делото и бъде уважен гражданския иск
предявен с тъжбата.
Защитника на
двамата подсъдими след приключване на съдебното следствие пледира съдът да
прекрати съдебното производството, тъй като тъжбата не отговоря на изискванията
на чл. 81 НПК, или да постанови присъда,
с която да признае подсъдимите за невиновни поради липсва на доказаност на бланкетното обвинение и поради липса на доказателства за извършено от
подсъдимите деяние.
Съдът служебно
констатира, че е допуснато техническа грешка при изписването на вида на делото в
съдебните заседания на 01.12.2015 г. и 29.01.2016 г. като е посочено, че то е
АНД № 1359 по описа за 2015-та година, а не действителното НЧХД № 819/15 г. по
описа на РС-Казанлък.
Тъй като в
наказателното право липсва понятието техническа грешка, то допуснатото
нарушение съгласно константната практика на ВКС се поправя чрез законосъобразното повтаряне на
извършените процесуални следствени действия, които бяха повторени след изрично
уведомление на страните в съдебните заседания на 14.03.2016 г. и 25.04.2016г..
Съдът като взе
предвид събраните в хода на производството доказателства, установени с
доказателствени средства- показания на свидетели, експертни заключения,писмени
и обясненията на двамата подсъдими и след като ги прецени поотделно и в
съвкупност приема за установено следното;
На 26.12.2013 г.
частния тъжител Х.А. и св. И.С. вечерта около 20.00 ч. преминавали покрай дома на подс. Н.Н. *** и хвърлили в
двора му пиратка.
Тъй като и
предните три – четири вечери в двора на
подс. Н. двамата подсъдими били хвърляли
пиратки, подс.Н.Н. заедно със
сина си подс.М.Н. излезли от дома си и със автомобила на подс.Н. тръгнали да
гонят двамата подсъдими които избягали по посока на училището .
В района на
училището частния тъжител и св.И.С. били пресрещнати и подсъдимите Неделчеви
които започнали да ги бият със шамари ,юмруци и ритници като и двамата удряли
частния тъжител Х.А..
След това подсъдимите хвърлили св.С. в контейнер за
смет.
Частния тъжител А.
и св. С. успели да се измъкнат и да се
срещнат, след което отишли в дома на частния тъжител, за да кажат на баща му.
Видимо на
главата на частния тъжител имало две или три цицини и на челото имало одраскано
и го боляло лявото ухо.
На 27.12.2013 г.
частният тъжител А. отишъл при специалист съдебен лекар където след преглед му
било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 47-ІІ/2013 г., от
което като заключение е било изведено, че са установени – отоци и
кръвонасядания по дясната слепоочна област на главата и дясната повърхност на
челото. Кръвонасядания и отоци по гърба.
На 02.01.201 4г.
по повод болката в лявото ухо постъпил на лечение в МБАЛ ‘Д-р Х. Стамболски’
ЕООД гр.Казанлък, където останал на лечение до 05.01.2014 г. и бил изписан с
диагноза травматична руптура на
тъпанчето.
От експертното
заключение на комплексната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 120/2016 г. се установява, че частния тъжител Х.А. е получил травматични
отоци и кръвонасядания по лицето,травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана
на лявото ухо и кръвонасядания и травматични отоци по гърба. Тези травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговорят да са получени чрез
нанасяне на побой с юмруци,шамари и ритници. Вследствие на травматичните
увреждания частният тъжител е търпял болки и страдания като те са били с
най-голяма продължителност в резултат на разкъсване на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо. Срокът за възстановяване от
травматичните увреждания е бил в рамките
на около три седмици. Разкъсването на тъпанчевата мембрана може да се
получи както при директното му
нараняване с остър или друг предмет така и при индиректна травма при
която се повишава налягането в слуховия проход. Най-честата причина за
разкъсване на тъпанчевата мембрана е плесницата/шамар/ в областта на ушната
мида. При удара въздуха който изпълва външния ушен канал се сгъстява, причинява
силен натиск върху нея / вгъва я навътре/ и тя се разкъсва. В момента на
пробива пострадалия чува силен шум в ухото и остра болка. Нерядко разкъсването
на тъпанчевата мембрана остава неизвестна за пострадалия и се установява от
преглед при лекар специалист.
В конкретния
случай са били налице данни за нанесени
удари с шамари в областта на лицето.Именно
при тези удари най-вероятно се е получила травматичното разкъсване на
тъпанчевата мембрана на лявото
ухо.Налице са били и данни за заглъхване и болка непосредствено след инцидента.
Перфорация на тъпанчевата мембрана или руптура на тъпанчето на лявото ухо на
частния тъжител А. е възможно да се
получи при взрив от експлозия в близост до тялото на човек, каквито данни не са
били налице от материалите по делото. Не е възможно да се получи разкъсване на
тъпанчевата мембрана при гърмеж от пиратка.
Спонтанна перфорация на тъпанчевата мембрана може да се
получи при тежък възпалитен процес но в случая се касае за травматично разкъсване на тъпначевата мембрана. От
извършената отоскопия в болничното заведение не са установени данни за
възпалителен процес а е преценено,че се касае за травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на лявото ухо.От извършения преглед на 06.04.2016 г. от
експерта доц. д-р П.Р. е била налице интактна тъпанчева мембрана на лявото ухо
с данни за трайни склеротични промени вследствие на разкъсването на тъпанчевата
мембрана и последващо оперативно лечение.В обобщение могло да се направи
извод,че травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана с установеното
към датата на хоспитализацията на
пострадалия звукопроводно намаление на слуха на лявото ухо до 25 dB осъществява медикобиологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите
увреждания са причинили болка и страдание.
От експертното
заключение на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че подс.М.Н.Н. не страда от
психично заболяване. Психически годен е да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Към момента на процесното деяние 26.12.2013г.
поведението му е било ситуативно и емоционално обусловено повлияно от
емоционалната и социална незрялост,известна недооценъчност,понижен
фрустрационен толеранс и понижения афективен импулсов контрол които са
инсуфициентни / поради характеровата структура и възрастова незрялост/ без да
качествено увредени / по болестни механизми/.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.С., А.А., И.Т., Ч.Ч.
и А.С., които се подкрепят от експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни № 120/2016г. и от писмените доказателства –
постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.03.2015 г.
,съдебно-медицинско удостоверение на
живо лице № 47/13 г., епикриза от МБАЛ-‘д-р
Х. Стамболски’,удостоверение за раждане на името на частния тъжител, амбулаторен лист от 06.04.2016 г. и
аудиометрични данни на името на частния тъжител и частично от обясненията на двамата падсъдими.
Съдът не дава
вяра на обясненията на подс.Н.П.Н., че не е удрял частния тъжител Х.А., както не дава вяра и на
обясненията на подс.М.Н.Н., че е ударил частния тъжител само веднъж по дясната
буза, като ги счита за защитна позиция
на всеки един от тях, на която те имат
право,но същата се опровергава от останалите доказателства по делото.
1.От експертното
заключение на комплексната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 120/2016г. се
установява,че частния тъжител е получил – травматични отоци и кръвонасядания по
лицето,травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и
кръвонасядания и травматични отоци по гърба и които травматични увреждания по
своя характер и разположение не могат да се получат от само от един удар с
ръка.
2.Описаните
травматични увреждания от експертното заключение се подкрепят и от писмените
доказателства по делото- съдебно-медицинското удостоверение на живо лице
издадено на следващия ден след преглед
на частния тъжител и от което се установяват отоци и кръвонасядания по дясната
слепоочна област на главата и дясната повърхност на челото,кръвонасядания и
отоци по гърба, които също сочат на нанасяне на повече от един удар , а и разположението на тези травматичните увреждания по тялото на частния
тъжител / разположени отпред на лицето/челото, и на гърба/ също изключва да са
получени само от един удар с ръка според обясненията на подс.М.Н..
3.От показанията
на св.И.С. също се установява,че и двамата подсъдими са нанасяли едновременно
удари на частния тъжител, а впоследствие след като успели да се отскубнат в дома на частния тъжител видял причинени телесни
увреждания.Тези показанията на св.С. кореспондират изцяло със експертното
заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза и със писмените
доказателства- епикриза на името на частния тъжител и съдебно-медицинско удостоверение на живо
лице на името пак на частния тъжител, както и със показанията на св. А.А.,Ч.Ч.
и И.Т..
4.От показанията
на св. А.А.- дядо на частния тъжител също се установява,че последния е имал цицини и одраскано,както
и,че е имал травматично увреждане в областта на ухото.
5.Същото твърди
и св.И.Т. - ‘…..
Когато видях Х., той се оплакваше болки в рамото, по гърба….’.
6.В показанията
си и св. Ч.Ч. също твърди ‘……Видях Х. на
другия ден,беше ударен на окото..’.
По изложеното
съдът не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими,че не са нанасяли удари
на частния тъжител Х.А. като ги счита за тяхна защитна позиция на която те имат
право но същата се опровергава от посочените по-горе доказателства.
Предвид на това
съдът счита,че от обективна и субективна страна подс.Н.П.Н. е осъществил
състава на чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а подс. М.Н.Н. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.130 ал.1 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИ4КАЦИЯ ;
От обективна
страна при условията на едновременно съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК чрез едновременно
нанасяне на удари с шамари, юмруци и ритници и на пострадалия Х.А. двамата
подсъдими са му причинили телесно увреждане.
Видно от
експертното заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза частния
тъжител е получил травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана което е било съпроводено
със звукопроводно намаление на слуха на лявото ухо до 25 dB което е разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Причинени са му били и други увреждания с които му е
била причинена болка и страдание.
Следователно на
частния тъжител Х.А. му е била причинена лека телесна повреда по смисъл на
чл.130 ал.1 от НК.
От установената
фактическа обстановка и от експертното заключение на комплексната
съдебномедицинска експертиза се установява,че съществува пряка причинна връзка между деянието на двамата подсъдими и
настъпилите обществено-опасни последици/ съставомерния резултат/.Без деяние от
страна на двамата подсъдими частния тъжител нямаше да получи телесни увреждания
и да му бъде причинена лека телесна повреда.
Към момента на
осъществяване на деянието подс.М.Н. е бил непълнолетен.В създалата се фактическа обстановка, същия е могъл да се
ориентира като е извършил поредица
отделни и координирани действия поради което съдът счита,че е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
поради което на основание чл.31 ал.2 от НК ще следва да носи наказателна
отговорност като наказанието му следва да се определи при условията на чл.63 от НК.
Поредицата
извършени от него действия /нанесъл е удари на частния тъжител и св.И.С./ а и
експертното заключение на комплексната съдебната психилого- психиатрична
експертиза сочат,че деянието не е извършено поради увлечение или лекомислие
поради и което съдът не прилага чл.61 от НК.
От установената
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите следва
извода,че са действали умишлено.
Подс. са
съзнавали обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали са
настъпването на обществено-опасните последици от него и са искали настъпването
им.
В този смисъл е
и практиката на ВКС – Постановление № 3/79 на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид
изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови разпоредби
съдът счита,че подс. Н.П.Н. и М.Н.Н. следва да бъдат признати за виновни и
наказани.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА;
Като отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подс.Н.Н. съдът приема, че е причинена
телесна повреда на непълнолетно лице и упоритостта при извършване на деянието.
Що се отнася до
смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- чистото му съдебно
минало/реабилитиран/.
Следователно
наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства но малко над предвидения в закона минимум.
За гореописаното
деяние закона предвижда наказание – лишаване от свобода до две години или
пробация.
До настоящия
момент подс.Н.Н. не е осъждан,и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава 8 от НК, а от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид на това
подс. Н. ще следва да бъде освободен от наказателна отговорност предвид
императивната разпоредба на чл.78а ал.1
от НК и му бъде наложено административно
наказание глоба в размер от две хиляди лева с оглед постигане целите на чл.12 от ЗАНН.
Като смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подс. М.Н. съдът приема чистото му съдебно
минало.
Като отегчаващи
вината обстоятелства упоритостта при извършване на деянието.
Наказанието му
също следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
За гореописаното
деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
До настоящия
момент подс. М.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава 8 от НК а от деянието няма причинени имуществени вреди.
Предвид това и
съобразно императивната разпоредба на чл.78а ал.6 вр. ал.1 от НК подс.М.Н.
също следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено
административно наказание- обществено порицание изразяващо се в изнасяне на
присъдата пред Кметството на гр. Мъглиж.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК подс.Н.П.Н. и М.Н.Н. последния със съгласието на баща си Н.П.Н.
следва да заплатят направените по делото разноски в размер от 1251,84лв.
солидарно- възнаграждение за експертите.
На основание чл.
189 ал.3 от НПК подс. Н.П.Н. и М.Н.Н. последния със съгласието на баща си Н.П.Н.
следва да заплатят солидарно на частния
тъжител направените от него по делото
разноски в размер от 418.93лв. от които 400 лв. възнаграждение за повереника му
и 18,93 лв. държавна такса и такса за издаване на удостоверение.
По делото няма
приет гражданския иск, предявен с
тъжбата предвид липсата на изрично заявяване за приемането му от частния
тъжител в съдебното заседание.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;