Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 24.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2158 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Н.Х., чрез адв. Х.В.А., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-002149/16.08.2019г., издадено от Началник Група към Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради противоречие на материалния и процесуалния закон и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че при съставянето на АУАН, въз основана на който е издадено обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя, без нарушителят да е бил надлежно поканен за съставянето му, което според процесуалния представител на жалбоподателката е опорочило цялата административнонаказателна процедура. На следващо място се твърди, че е било нарушено правото на защита на наказаното лице, а именно правото му да направи писмени възражения срещу съставения АУАН, тъй като наказателното постановление е било издадено на същата дата, на която е бил връчен акта на нарушителя. По същество се релевират доводи, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, тъй като същата в декларацията по чл. 188, ал.1 ЗДвП е посочила конкретно индивидуализируемо лице, на което е предоставила моторното превозно средство и неправилно е била ангажирана нейната отговорност за извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез своя защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.04.2018г., в 15,02 часа, в
град Русе, бул. „България“ – до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост,
на GPS координати N 43.50.4784 E
25.58.5564, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна
радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, и изображение с клип №
201804070198 е било заснето МПС – лек автомобил „Деу Нубира“, с рег. № СО 02 89
АК, собственост на жалбоподателката, което моторно превозно средство при
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било
установено да се движи със скорост 120 км/ч, от която скорост е била
приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че
посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 66 км/ч.
Въз основа на установеното с техническото средство жалбоподателката, в
качеството й на собственик на моторното превозно средство е била поканена и е
депозирала декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочила, че на 07.04.2018г.,
около 15,02 часа автомобилът е бил управляван от Г.Г.К..
Въз основа на така установените факти е бил съставен АУАН № 19-1085-002149
(бл. № 238211) от 05.04.2019г. срещу жалбоподателката, за нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, който АУАН и е бил предявен и връчен срещу подпис на 16.08.2019г.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.08.2019г. било издадено и
оспореното наказателно постановление №
19-1085-002149/16.08.2019г. от Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе,
при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в АУАН и на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850 лева, за
извършеното от нея нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
доказателства и доказателствени средства - АУАН № 19-1085-002149 (бл. № 238211) от 05.04.2019г., заверен препис на Договор за покупко –
продажба на МПС, Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл. 188 ЗДвП, справка относно извършено нарушение за превишена
скорост, Докладна записка относно констатирано нарушение, снимка от клип от
07.04.2018г., 15:02:52 часа, Протокол от проверка на средство за измерване,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и справка за нарушител.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било
противоречия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него НП, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи, че при съставянето
на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, предвид съставянето на
АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
В конкретния случай, от материалите по делото е видно, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, поради и което е допуснато нарушение на процесуалните правила, но същото не е от категорията на съществените и самото то не е довело до нарушаване процесуалните права на нарушителя, тъй като АУАН му е бил предявен за запознаване и на наказаното лице е бил връчен препис от същия, в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН като по този начин на нарушителя е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта и да изложи своите възражения срещу него към момента на предявяването му, поради и което факта, че акта не е съставен в присъствието на нарушителя, при положение, че същият е предявен на нарушителя и му е предоставена възможност да се запознае с него и да реализира правото си на защита в този момент на производството, не е довело до ограничаване на правото му на защита и не представлява съществено процесуално нарушение.
Такова обаче е допуснато и е налице досежно наведените в жалбата доводи, касаещи чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията при съставянето на акта в тридневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
В настоящия случай наказателното постановление е издадена същия ден, в който е бил връчен АУАН на нарушителя, като по този начин наказаното лице е било лишено от възможността да упражни признати му от закона права, свързани с правото му на защита, а именно правото му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в тридневен срок от подписването на акта да направи писмени възражения срещу него. Ограничаването на признати от закона права, свързани с правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Самият законодател в чл. 44, ал. 4 ЗАНН е уредил хипотеза, при която съставения акт се предоставя незабавно на наказващия орган, но само когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България. Настоящия случай не е такъв и не може да намери приложение хипотезата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че освен допуснатото нарушение на процесуалните правила, което представлява основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, в настоящия случай е налице и неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган, което също представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на основание на която е наложено административното наказание за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са предвидени две кумулативни наказания, а именно „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“. Видно от наказателното постановление със същото на нарушителя е наложено само и единствено административно наказание „Глоба“ и не е наложено кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от права, което е довело до неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган, който порок не може да бъде отстранено по реда на въззивното обжалване, тъй като би влошило положението на жалбоподателя. За всяко едно административно нарушение се налага санкцията предвидена в закона, а в настоящият случай за вмененото във вина нарушение са предвидени две кумулативни административни наказания.
С оглед пълнота на изложението във връзка с ангажираните с жалбата доводи, че направилно е бил определен субекта на административнонаказателната отговорност, тъй като в подадената декларация, собственикът на моторното превозно средство е посочил лицето на което е предоставил управлението на моторното превозно средство на посочената дата, съдът намира същите за неоснователни.
Посочването на три имена на лице, не изпълнява изискванията на чл. 188 ЗДвП. За да изпълнено изискването на закона собственикът да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, същото следва да бъде посочено по такъв начин, че да може да бъде индивидуализиран, а не да се налага наказващият орган да извършва разследване и издирване на посоченото лице, като в настоящия случай видно от материалите по делото 85 лица са с такива имена. Този извод се налага от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, в която законодателят изрично е посочил, че именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Думите „на кого е предоставил“ изискват да бъде посочено конкретното лице, на което собственикът е предоставил моторното превозно средство, по начин че същото да бъде установено, а не да се посочат само и единствено три имена на някакво лице. Именно собственикът се предполага, че познава лицето, на което е предоставил управляваното от него МПС и за това именно на него е вменено задължението да посочи същото и то по начин, че да може да бъде установено, а не административнонаказващият орган да провежда издирване на същото.
По гореизложените мотиви, наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено при допуснати нарушения на процесуалните правили в нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002149/16.08.2019г., издадено от Началник
Група към Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на Д.Н.Х., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: