№ 544
гр. Пазарджик , 22.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня П.
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело
№ 20215220200329 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „***“ № 12, ет.3, представлявано от управителя Н. К.,
против Наказателно постановление № 546671-F552761 от 09.11.2020 г. издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП- София, с
което на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на
процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяна на НП.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовия му
представител. Не се явява и процесуалния представител, от който е депозирано
писмено становище, с което се поддържа жалбата и направените в същата
доказателствени искания и се моли същата да бъде уважена, като се отмени НП.
Претендира се присъждане на разноски, съгласно представения списък на
разноските.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага аргументирано становище, в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП, като законосъобразно и обосновано. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
страните, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП поради следното:
На 06.06.2020 г. , около 12,45 часа инспектори при ЦУ на НАП, между които
и актосъставителя св. Е.С., извършили проверка в обект- ресторант „Майстор
Неджо“, находящ се в с. Гелеменово до АМ „Тракия, стопанисван от дружество
„***“ ООД. При проверката било установено, че търговецът в качеството си на
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), е допуснало нарушение
същата, като при възстановяване работата на ФУ в обекта на 01.06.2019 г., не е
предало чрез ФУ към НАП оборота от продажби, отчетен с касови бележки от
кочан (20 броя- от №1 до №20), общо в размер на 1 023,00лв.
При проверката било констатирано, че в обекта било въведено в
експлоатация ФУ модел Daisy Micro С01, с ИН на ФУ № DY494034 и ИН на ФП
№ 36652507. За времето от 29.05.2020 г. до 31.05.2020 г. на издаване на касовите
бележки от кочан, ФУ се намирало в обслужващата сервизна организация, което
било видно от вписване в паспорта за ФУ (стр.17). Генериран бил КЛЕН,
обхващащ периода, в който е работено без ФУ в обекта, от който се установявало,
че след връщането в обекта са отразени текущи продажби от 01.06.2020 г., без да е
въведен оборота от продажби за времето работено без ФУ- дневен отчет с
нулиране и запис във фискалната памет с № Z:0819/01.06.2020г., потвърждаващ,
невключване на оборота отчетен с ръчни касови бележки от кочан.
По време на проверката присъствала В. П. Ф.- управител в обекта, която в
саморъчна декларация посочила, че след връщане на фискалното устройство на
01.06.2020 г. от сервизната организация не е въвела оборота от продажбите с
2
ръчни касови бележки във ФУ.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Нарушението било открито на 06.06.2020 г. и документирано с ПИП cep. АА
№ 0378526 от 06.06.2020 г. ведно със събраните доказателства.
При така установеното съставлявало нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
С оглед на така установеното на дружеството-нарушител в присъствието на
неговия управител, адвокат и управителя на обекта, бил съставен и връчен срещу
подпис на управителя на дружеството АУАН с № F552761/11.06.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН на 09.11.2020 г. било издадено
обжалваното НП, връчено на управителя на наказаното дружество на 02.02.2021
г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена от законовия
представител на санкционираното дружество до РС- Пазарджик чрез АНО, по
куриер на 08.02.2021 г. (виж товарителница на л.16), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Е.С.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Първо следва да се каже, че АНП е започнало със съставянето на АУАН от
компетентен орган в кръга на правомощията му по закон и при спазване на срока
по чл.34 от ЗАНН. Още обаче със съставянето му са допуснати СПН в
проведеното АНП, накърняващи драстично правото на защита на
санкционираното лице. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото и
най-вече от показанията на св. С., стана ясно, че законният представител на
дружеството-жалбоподател е чужд гражданин, който не владее български език.
Св. С. заявява в показанията си, че управителят на дружеството „трудно
3
контактуваше“. Поради тази причина актосъставителят комуникирала при
съставянето, предявяването и връчването на АУАН на присъстващите заедно с
управителя на дружеството- управителката на проверявания обект и адвокат, като
дори в АУАН възраженията били вписани именно от управителката на обекта.
В АНП обаче не се съдържа нито едно доказателство, че управителят на
дружеството-нарушител е надлежно упълномощил управителката на обекта-
ресторант „Майстор Неджо“, респ. определен адвокат, да представляват
дружеството , в това число и да участват при съставянето, предявяването и
връчването на АУАН. Такива доказателства не бяха ангажирани и в съдебното
производство. В този смисъл дружеството е било ненадлежно представлявано в
тази част от АНП.
При това положение след като управителят и законен представител е чужд
гражданин, който не владее български език и не са представени надлежни
доказателства за упълномощен представител на дружеството, то на същия е
следвало да се осигури преводач, както и екземпляр от съставения акт да се връчи
на законния представител на дружеството не на български език, а на езика който
той владее или сам е посочил.
В ЗАНН не се съдържа задължение за осигуряване на преводач, а
разпоредбите на НПК са субсидиарно приложими относно производството пред
съда по разглеждането на жалби срещу НП на основание препращащата
разпоредба на чл.84 от ЗАНН. От което следва, че е задължително предоставянето
на преводач в съдебната фаза на производството по административнонаказателни
дела, когато наказаното лице не владее български език (чл.21 и чл.142 ал.1 от
НПК). В подкрепа на това тълкуване са и разпоредбите на чл.6 §3 т. „а” от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и Директива
2010/64/ ЕС. Право обаче на нарушителя, който не владее български език, е да
разбере какво нарушение е установил контролния орган, правото му да възрази, да
разбере какво нарушение му е вменено от АНО, какво е наложеното му наказание
и въобще да има възможността да следи развитието на производството по
разбираем за него начин. Т.е. на санкционираното лице следва да бъде осигурена
възможност да упражни в пълен обем правото си на защита.
В този ред на мисли настоящият съдебен състав намира, че изискването за
участие на преводач не е ограничено само за етапа на съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че разпоредбата на чл. 84 от
4
ЗАНН не предвижда препращане към НПК относно изискванията за осигуряване
на превод, но доколкото в ЗАНН липсва уредба относно участието на преводач, би
следвало да се приеме, че става въпрос за празнота в правото, преодолима чрез
аналогия на закона, с прилагането на чл.21 ал.2 от НПК. Аналогията в случая е
допустима, тъй като не касае прилагане на наказателноправна норма към
фактически състав, който не е въздигнат от закона в наказуемо деяние, а се отнася
до процедурни правила, като по този начин не се нарушава принципът на
законоустановеност на престъплението и наказанието. В този смисъл, макар и да
не е изрично уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на преводач на
нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството (в случая
български), е абсолютно и неизпълнението му се приравнява на съществено
процесуално нарушение. Това разбиране съответства на критериите, заложени в
практиката на Европейския съд по правата на човека, както и в Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС.
Дори да се приеме, че такова нарушение не винаги води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а преценката трябва да се прави във всеки
конкретен случай, съдът счита, че в настоящия случай правото на защита на
жалбоподателя е било ограничено. Както се посочи по-горе от показанията на св.
С. се установи, че превод не е бил извършван на управителя на дружеството-
жалбоподател, а тя е контактувала с лицата, които са го придружавали и които не
са представили надлежни пълномощия да представляват дружеството. В този
смисъл под съмнение се поставя дали и доколко правилно и точно е преведена
специфичната правна материя на управителя на дружеството. По този начин не
може да се приеме, че правата на жалбоподателя са били в достатъчна степен
защитени, доколкото не може да се установи със сигурност, че последният при
съставянето и предявяването на акта е разбрал изцяло съдържанието му и в какво
се състои „административното обвинение”.
Затова след като е установено, че жалбоподателят е чуждестранен
гражданин, за когото има данни, че не владее български език, в тежест на
административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е
разбрал съдържанието на предявения му акт. Правото на чужденеца да ползва
услугите на преводач и кореспондиращото задължение на административния
орган да назначи такъв, когато той не владее езика, на който се води
производството, е строго обвързано с осигуряване на правото на лицето да узнае
същината на извършеното нарушение, а оттук и възможността да предприеме
5
съответната защита, така че производството срещу него да бъде справедливо.
Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като единствено
и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач може и да не
бъде назначен, но това следва да се обективира писмено. От данните по делото не
се установява да е дадено изрично съгласие, а от АУАН, Наказателното
постановление и показанията на актосъставителя е установено безспорно, че
преводач не е участвал.
По същия начин са нарушени правата на санкционираното дружество и при
издаването на НП, тъй като очевидно на управителя и законен представител
отново е връчен екземпляр на български език.
Така допуснатите СПН водят до порочност на издаденото НП и са
основание за отмяна на същото.
Съдът намира, че е допуснато и друго СПН, което също е основание за
отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като видно
от АУАН и НП, направеното в същите словесно описание на нарушението е
неясно. В същото е посочено, че ФУ след сервиз е било върнато в обекта на
01.06.2019 г., когато е възстановена неговата работа. Същевременно е посочено,
че ФУ е било на сервиз в периода от 29.05.2020 г. до 31.05.2020 г., когато
ресторантът е работел и е имало оборот, за който са били издадени 20 бр. касови
бележки. Твърди се, че този оборот не е бил отчетен при възстановяването на
работа на ФУ. Очевидно е обаче според посоченото, че няма как след като е
възстановена работата му в обекта на 01.06.2019 г., да се отчети оборот в същото
за период една година по-късно (29.05.2020 г. до 31.05.2020 г.). Вероятно се касае
за допусната техническа грешка, която обаче при строгата формалност на АНП е
недопустима и не може съдът да тълкува волята на актосъставителя и АНО. Това е
така, тъй като датата (периода) на извършване на нарушението е елемент от
фактическия състав на същото и трябва да бъде ясно и недвусмислено посочен,
съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН и НП. От така направеното
описание е неясно коя е датата на нарушението- дали 01.06.2020 г. или 01.06.2019
г., тъй като не става ясно кога е възстановена работата на ФУ в обекта, на която
дата е следвало да се въведе и съответния оборот. При това положение е
допуснато СПН водещо до порочност на издаденото НП и обуславящо неговата
отмяна. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция като за пример
би могло да се посочи Решение №404/12.05.2021 г. по КАНД № 145/21 г. на
6
Адм.съд- Пазарджик.
Посоченото до тук е достатъчно основание за отмяна на НП, като съдът
намира, че не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
Само може да се посочи, че действително от доказателствата по делото се
установява, че ФУ е въведено в експлоатация срез сервиз в обекта на дружеството
на 01.06.2020 г., като в него не е отчетен оборот за периода на отсъствието му от
обекта- 29.05.-31.05.2020 г. и с това всъщност дружеството е реализирало
вмененото му нарушение. Поради допуснатите СПН, анализирани по-горе, обаче
НП следва да се отмени.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Основателно обаче е искането на пълномощника на въззивника
за присъждане в полза на дружеството-жалбоподател сторените разноски за
заплатен адвокатски хонорар. Искането е своевременно направено, в хода на
съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен списък на разноските, съгласно който дружеството е сторило разноски
в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Тази сума видно от
договора за правна защита и съдействие е заплатена в брой на адв. Д. М. от АК-
Стара Загора от страна на управителя на дружеството-жалбоподател, като е
вписано подробно за какво е изплатено възнаграждението (виж договора на л.148).
Дружеството-жалбоподател е представлявано от адвокат в производството,
изготвил въззивната жалбата, като макар и да не е участвал в съдебните заседание
е дал становище по доказателствата и по същество. В този смисъл дружеството
има право на разноски. Същевременно от ответната страна не е направено
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което лишава
съда от преценка за неговото коригиране.
Разноските следва да се присъдят в тежест на Националната агенция за
приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2,
чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 546671-F552761 от 09.11.2020
г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП-
София, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „***“ № 12, ет.3, представлявано от управителя Н. К., на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,
представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ № 12, ет.3,
представлявано от управителя Н. К., разноски в размер на 800 (осемстотин) лева
за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8