№ 88
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000221 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. М. К., чрез адв.Д., срещу постановеното
решение №260022/19.02.2021г. по т.д.№208/2019г. на ОС – Добрич.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. От същите безспорно се установява
механизма на настъпване на произшествието, смъртта на М К П, както и причинната връзка
между произшествието и смъртта. Безспорно установен е и факта на наличие на
застрахователно правоотношение по Застраховка „Гражданска отговорност“ на
селскостопанската техника, с която е причинена злополуката.
Предвид изложеното, се твърди че по делото е установено наличието на
определените предпоставки за уважаване на предявените искове: процесното произшествие
е ПТП по смисъла на пар.6, т.1 от ЗДвП, осъществен на път по смисъла на пар.6, т.1 от
същия закон. Неправилно е тълкуването дадено от съда на понятието „използване на
превозното средство“. Съгласно пар. 34, 35, 36, 37 и 38 от решение на СЕО по дело С514/16
посоченото понятие не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, т.е. на движение
по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозно средство в съответствие с
обичайната му функция. Обхватът на понятието не зависи единствено от характеристиките
на терена, на който се използва МПС. От нито една от разпоредбите на директивите за
1
задължителната застраховка не следва извода, че задължението на сключването й и
защитата на пострадалите от произшествия важат само за хипотезите на използване на
превозните средства на определени терени и пътища. В конкретния случай превозното
средство, с което е причинено произшествието е използвано като средство за транспорт – за
пренасяне на стифирани бали със слама.
Не е налице идентичност на казуса по настоящото дело и този разгледан в решението
на СЕС, на което се е позовал съда. В последното машината, с която е осъществено
произшествието е била спряна, поради което съдът е приел, че същият е използван като
генератор на двигателна сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидната
пръскачка. В процесния случай машината не е стояла на място, а се е движила, т.е.
използвана е като превозно средство за транспортиране на стифирани бали, което е и
обичайното й предназначение. Посоченото обосновава извод, че събитието попада в обхвата
на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, пар.1 от Първа
директива, съответно сключената застраховка „ГО“ следва да осигури заплащането на
причинените имуществени и неимуществени вреди.
По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът чрез адв.Д., поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради оказана безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“, гр.София с писмен отговор, чрез
адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ОС – Добрич е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
По делото не е установено наличието на определените в закона предпоставки за
уважаването на предявените искове.
Твърди, че между страните не са спорни обстоятелствата за наличие на
застрахователно правоотношение към датата на злополуката; смъртта на наследодателя на
ищеца, както и причината за същата – механична асфикция от притискане на снагата, корема
и крайниците от бали слама носени от телескопичния товарач при извършване на товаро –
разтоварни дейности към наредената редица бали на нива в землището на с.Хаджи Димитър,
общ.Каварна, обл.Добрич. Посочените обстоятелства обосновават извод за липса на пътно –
транспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ЗДвП, респ. на покритие по
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, тъй като превозното средство не е
използвано като средство за транспорт, а като работна машина за изпълнение на определен
вид работа. Този извод произтича и от решение от 28.11.2017г. на СЕО, по Дело С514/2016г.
дадено за тълкуване на разпоредбата на чл.3, пар.1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.1972г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки, относно
2
застраховката „ГО“ при използване на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка /Първа директива/.
Съобразно установеното по делото и посоченото решение, процесната машина не е
била ползвана като превозно средство, а като подемна машина, генератор на двигателна
сила, необходима за товарене, разтоварване и стифиране на бали слама, което го изключва
от понятието „използване на средство за транспорт“.
Излага се още, че по делото не е установено наличие на виновно и противоправно
поведение на водача на машината, а произшествието е резултат от случайно деяние /чл.15 от
НК/. От събраните по делото доказателства се установява, че единствената причина за
настъпване на злополуката е нарушаване от починалия на безопасните условия на труд, вкл.
нормите на труд относно изпълнение на възложените трудови функции. Вещите лица са
посочили, че по неизяснени причини пострадалия се е озовал на пътя на товарача при
движението му напред, в зона опасна за него, непосредствено до стифираните бали, в която
водачът на товарача не е имал видимост /поради естеството и размера на товара/.
Починалият е имал техническа възможност да възприеме движещата се срещу него машина,
съответно да предприеме действия по избягването й. Липсва конкретно противоправно
действие или бездействие на водача на товарача, което да е довело до настъпване на
произшествието.
В условие на евентуалност, ако съдът намери за установено основанието за
отговорност на застрахователя, прави възражение за завишеност на размера на
претендираното обезщетение. По делото не е установено ищецът да е претърпял сериозни и
продължителни морални болки и страдания, освен обичайните, присъщи за родствената му
връзка с починалия. Не е установено по безспорен начин изпадането на ищеца в депресия,
тъй като доказателствата са косвени, почиват на обясненията на самия ищец и няма
доказателства за извършените прегледи, назначената му медицинска терапия, изследвания,
доказателства за закупени лекарства.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на
първостепенния съд и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от насрещната страна, в случай
че същото е над определения минимум.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по
изложените в отговора съображения.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ОС –Добрич е образувано по предявени искове от К. М. К.
срещу „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София за заплащане на сумата от 120 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му М К
П, настъпила на 14.10.2016г. в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна, в резултат на
3
пътно-транспортно произшествие на 14.10.2016г., причинено виновно от Т М А при
управление на специализирана селскостопанска техника марка „Faresin“ с рег.№ ТХ 09784,
за която техника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното дружество, ведно със законна лихва върху претендираната
главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2016г. М К П – баща на ищеца се е намирал в
землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна. При извършване по възлагане от работодател
на товаро - разтоварни дейности на пресовани бали слама със специализирана
селскостопанска техника - телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, управлявана
от Т М А, последният по непредпазливост е причинил смъртта на Мел П, като го е
притиснал между разтоварените бали слама. Твърди се, че произшествието е настъпило при
движение на селскостопанската техника, като водачът не е изпълнил задължението си да
осигури безопасност на зоната на маневрата, а при липса на видимост, да подсигури друго
лице, което да осигурява безопасното провеждане на действията по товарене и разтоварване.
Неизпълнението на правилата за управление на техниката е довела до допускане в зоната на
действие на машината да се намира пострадалият, в резултат на което той бил притиснат
между балите слама. По случая е било образувано ДП № 40/2016г. по описа на ОСлО към
ОП гр.Добрич, което към датата на предявяване на настоящият иск не е приключило и се
води срещу „неизвестен извършител". Техниката, с която е извършено произшествието –
телескопичен товарач FARESIN с ДК №ТХ 09784, е застрахована по риска „Гражданска
отговорност", по силата на сключен договор с ответника „ЗАД „Алианц България“ АД,
гр.София, съгласно полица № BG/01/115002900270/25.11.2015г.
Излага се, че вследствие на произшествието и настъпилата смърт на баща му ищецът
е изпитал и продължава да изпитва психически болки и страдания поради внезапната и
непоправимата му загуба. Връзката между него и починалият му баща е била изключително
силна, което прави загубата още по-тежка и непрежалима. За психичното си състояние той
потърсил помощта на психиатър, който след преглед му е провел необходимото лечение и е
издал амбулаторен лист. Въпреки неговата възраст, и към настоящия момент ищецът не е
възстановен от понесения шок и изживява огромна болка и страдание от загубата си, тъй
като е лишен завинаги от неговата обич и морална подкрепа.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София с писмени отговори и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като
неоснователни.
Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
тъй като събитието не попада в обхвата на покритието по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. В КЗ изчерпателно са изброени хипотезите, в които
4
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, вследствие на притежаването и/или използването на МПС. Процесното събитие
съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и като такова не може да бъде
вменено във вина на деликвента. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител. По делото не е установено извършване на нарушение
на правилата за движение на селскостопанската техника и не може да бъде ангажирана
отговорността на нейния водач. Вина за произшествието има самия пострадал, който се е
поставил в опасната зона на действие на машината. Оспорва и размера на претенцията като
завишен и не съответстващ на действително претърпените от ищеца болки и страдания.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове, а в условие на евентуалност
да намали размера на претендираното обезщетение, като отчете съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалото лице. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС – гр.Добрич решение е
валидно и допустимо.
С определение №74/22.04.2021г. съдът е изискал данни за движението на ДП
№40/2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич. На 21.05.2021г. е постъпило писмо, в което
е посочено, че досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител и към
настоящия момент няма привлечено лице като обвиняем.
Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по
гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който
разглежда гражданско правния спор да констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е
образувано досъдебно или наказателно производство.
Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е
от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има
тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на
5
доказване в исковия процес /определения по г.д.№175/2011г. на ВКС, 4-то г.о; ч.т.д.
№1307/2016г. на ВКС 1-во т.о. и по ч.г.д.№504/2011г. на ВКС, 1-во г.о./. Същевременно, в
определения по ч.гр.д. №270/2011г., І г. о.; ч.т.д.№383/2010г., ІІ т. о.; ч.гр.д.№15/2010г., ІІ г.
о.; ч.т.д.№2075/2013г., ІІ т.о. е прието, че гражданският съд не е обвързан от постановените в
досъдебното производство актове, поради което може винаги да приеме за установени
различни от посочените в тях факти.
В конкретния случай образуваното ДП №40/2016г. по описа на ОСлО при ОП –
Добрич е на фаза проверка без наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и
без да има привлечено лице като обвиняем. Липсата на привлечено лице като обвиняем, в
случая застрахованото лице по застраховка Гражданска отговорност, не дава възможност да
се направи извод за тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и
деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и да се приеме, че престъпните
обстоятелства са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи резултата
по спора /в този смисъл определение по ч.т.д.№1732/2014г. на ВКС,1-во т.о., ч.т.д.
№1307/2016г., на ВКС, 1-во т.о. и др./. Към настоящата фаза на развитие на исковия процес
и досъдебното производство не са налице основания за спиране на делото, поради което
предявените искове следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на вредите,
настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието
на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се
докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице
по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния
резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В исковата молба се твърди виновно поведение на водача на товарача, който е
нарушил правилата за експлоатация на специализираната селскостопанска техника, с което е
причинил смъртта на П. В хода на производството са въведени твърдения за хипотези на
ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.493 ал.2 т.3 и 5 от КЗ, хипотези на
безвиновна отговорност на застрахованото лице поради състоянието на самата вещ.
Изменение на основанието на иска по реда на чл.214 от ГПК няма поискано, съответно няма
допуснато такова. Доказателства в тази връзка не са събирани и тази хипотеза не е предмет
на разглеждане в обжалваното първоинстанционно производство, поради което и не е
предмет на въззивното производство.
6
При въведени твърдения единствено за неправилно използване на телескопичния
товарач, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя следва да бъде установено
на първо място причиняването на вредите при използване на превозното средство.
Пред настоящата инстанция не е налице спор по надлежно установените и от
първостепенния съд факти:
Въззивникът К. М. К. е наследник по закон – син на М К П, починал на 14.10.2016г.
Съобразно заключението по допуснатата пред ОС – Добрич комплексна съдебно-
медецинска и техническа експертиза, кредитирано като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото, причината за смъртта на М К П е механична асфиксия от
притискане на снагата, корема и крайниците. Същата е настъпила на 14.10.2016г. по време
на работа в нива, в землището на с.Хаджи Димитър, при следният механизъм: Пострадалият
П е бил водач на колесен трактор с прикачено ремарке, натоварено с бали. Тракторът е бил
спрян и водачът на телескопичният товарач – свидетелят А е извършвал товаро-разтоварна
дейност, като е стифирал балите. Не е спорно че телескопичният товарач е бил оборудван с
подходящо товарозахващащо приспособление и е използван по предназначение като
товарът е съответствал на допустимото тегло. Посочените обстоятелства се установяват и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Т М А и А Д Д.. Установява се още, че
водачът на товарача е разтоварвал от ремаркето по четири бали, наредени една върху друга,
и ги е подреждал в редица, плътно една до друга. Стифирането на балите е извършвано от
ляво на дясно. След взимане на балите от ремаркето движението на товарача е било в
посока на отдалечаване от ремаркето на заден ход, следвало е движение на преден ход към
стифираните бали и разтоварване. Посочено е от експертите, че към момента на поемане на
балите от ремаркето и потегляне на заден ход водачът на телескопичния товарач е имал
видимост от ляво на трактора и пространството пред стифираните бали. При движение на
преден ход към стифираните бали, водачът вече не е имал видимост към тях. При
извършване на дейността, пострадалият П се е намирал в пространството ограничено от
стифираните бали, трактора с ремаркето и телескопичния товарач. Той е имал техническа
възможност да възприеме товарача и предприетата от водача му маневра при обстановката,
при която е настъпило произшествието, тъй като е бил с лице към приближаващата се
машина. По делото не е установена причината, нито времето, когато пострадалото лице П е
навлязло в зоната на подреждане на балите. Впоследствие същият е бил намерен притиснат
между балите, полуседнал, с лице към товарача.
Не е спорно и обстоятелството, че процесния телескопичен товарач FARESIN с ДК
№ТХ 09784, е застрахован по риска „Гражданска отговорност", по силата на сключен
договор с ответника „ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София, съгласно полица №
BG/01/115002900270/25.11.2015г., действаща към датата на настъпване на произшествието –
14.10.2016г.
Повдигнатите за разглеждане пред настоящата инстанция въпроси са, както следва: за
7
липса на легитимацията на ответника да отговаря по предявените искове, предвид
обстоятелството, че отговорността за смъртта на бащата на ищеца при ползването на
селскостопанската техника - телескопичен товарач като машина за стопанска дейност е
извън обхвата на сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в полица № BG/01/115002900270/25.11.2015г.; недължимост на обезщетение
поради изключителна вина на пострадалото лице. В условие на евентуалност наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е създал рисковата ситуация
– не е бил на правилна позиция спрямо товарача и попадането му в обсега на машината е
резултат от собственото му поведение, както и по отношение на размера на дължимото
обезщетение, определено по реда на чл.52 от ЗЗД.
Първият спорен в производството въпрос е дали събитие, възникнало от движение на
самоходна машина, подлежаща на регистрация по Закона за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника, по земен участък, различен от път с оглед определението,
дадено в пар.6, т.1 от ДР на ЗДвП, представлява пътно-транспортно произшествие по
смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП.
За да отговори на същия, съдът съобразява разрешението на въпроса дадено в
решение по т.д.№2787/2015г. на ВКС, ІІ Т.О, а именно, че разпоредбите на КЗ не поставят
изискване за наличие на застрахователно покритие и заплащане на обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ събитието да е
настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа.
Този извод е в съответствие с установената съдебна практика, че обект на
застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на
трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само
на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ,
от нейното състояние и характер /чл.50 ЗЗД/. В решение на СЕО от 04.09.2014г. по дело С-
162/13 по преюдициално запитване досежно приложението на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства е прието, че
член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно
сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в него понятие "използване на превозни средства" включва всяко
използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно
средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански
двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке.
В друго решение на СЕО от 28.11.2017г. по дело № С-414/16 по преюдициално
запитване в мотивите на съда е посочено, че моторните превозни средства, независимо от
характеристиките им, обикновено служат като средство за транспорт. Поради което и
понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко използване на превозното
8
средство като средство за транспорт. Посочено е още, че по отношение на превозни
средства, които могат освен като средство за транспорт, каквото е обичайното им
предназначение, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни машини
е важно да се прецени дали при настъпване на произшествието, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт,
в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на
превозни средства“ по смисъла на чл.3, § 1 от Първа директива или като работна машина, в
който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие. В решението
е даден отговор на въпроса, че понятието „използване на превозни средства“ не обхваща
случаи, в които селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му
функция към момента на настъпването на това произшествие не е била да служи като
средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила, необходима за
задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
От доказателствата по делото се установява, че смъртта на Мел П е настъпила в
резултат на притискане на тялото му с бали, по време разтоварването им от
специализираната селскостопанска машина телескопичен товарач, управлявана от Т А.
Установен е механизма на извършване на работата, включващ и движение на товарача назад
и напред. Съдът намира, че това осъществено движение на машината е част от нейния
работен процес, свързан с транспортирането на товара от ремаркето до мястото, където
балите се подреждат. Предвид на това съдът счита, че при настъпване на произшествието
товарачът е използван по обичайното според характеристиката си предназначение като
специализирана машина за работа с товари, а не като средство за транспорт.
Ето защо, вредите, които са настъпили, са в резултат от използването му като работна
машина, а не като превозно средство, поради което и не попадат в застрахователното
покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Предявеният е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В условие на евентуалност и за пълнота на изложението съдът намира, че дори да се
приеме че процесното събитие попада в обхвата на застраховката „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
Съобразно изложеното по-горе, имуществената отговорност на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице. За да бъде ангажирана
същата е необходимо по делото да бъде установено наличието на: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или
небрежност.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, смъртта на
9
пострадалото лице П е в резултат на притискане на тялото му с бали, повдигани, пренасяни
и разтоварвани от специализираната селскостопанска машина телескопичен товарач с водач
А. Въведените в производството твърдения за противоправно поведение на водача на
товарача са за неизпълнение на правилата за управление на селскостопанската техника, а
именно водачът да е уверен, че в зоната на маневра няма хора, а когато няма видимост да
поиска помощ от друг и да не го изпуска от очи, нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.1
от ЗДвП, както и нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ.
Не е спорно, че при настъпване на произшествието телескопичният товарач е
използван по предназначение като пренасяният товар е съответствал на допустимото тегло.
Работата е извършвана на нива, където са се намирали единствено тракторът с прикачено
ремарке, от който са разтоварвани балите с водач пострадалия и телескопичния товарач,
извършващ разтоварването. Времето на настъпване на произшествието е било през деня,
около обяд, при ясна видимост.
Съобразно разписаните в Раздел 4.10 от ръководството за експлоатация на
телескопичният товарач задължения, водачът му следва да поиска помощ от лице, което да
му дава указания при движение, ако видимостта е намалена поради лоши атмосферни
условия или съществува някакво препятствие. Необходимостта от направления и указания
от трето лице, извън машината е предвидена и при движение на заден ход - раздел 4.07 от
ръководството, съдържащо инструкции за движение по обществени пътища.
Съдът намира, че в конкретния случай не е имало необходимост от указания на лице
извън машината. При липсата на други превозни средства и хора на мястото, водачът не се е
нуждаел от допълнителни указания при извършване на операциите. Изборът на броя бали,
повдигани наведнъж, е оставен в компетентността на водача, който не е превишил
товароподемността на машината. В резултат на височината на товара видимостта от мястото
на водача към пространството пред машината при движение на преден ход е ограничена.
Възможността пренасяният товар да ограничи полето на видимост е предвидена в
ръководството за експлоатация и са дадени указания движението на заден ход в този случай
да се извършва на кратки разстояния, поради което и изборът на пренасяни брой бали не е в
нарушение на правилата за експлоатация на машината. Видимостта на водача на товарача е
била достатъчна да извършва подреждането на балите, но не е било възможно да забележи
човек в зоната пред самия товар. Спазено е и изискването за транспортиране на товара на
височина от 300мм над земята, което е установено в приетата от първата инстанция
експертиза.
От показанията на водача на товарача А, кредитирани от съда изцяло при условията
на чл.172 от ГПК, като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, се установява
че след временно спиране на работата с товарача и разговор между него и пострадалия П,
свидетелят е видял П да се качва в кабината на трактора, и той е продължил работата си. С
това свидетелят, като водач на товарача, е изпълнил и задължението си, посочено в
ръководството, да не позволява на хора да преминават през работната площадка или под
10
товара.
Общото правило на чл.33 от ЗЗБУТ задължава всеки работещ да се грижи за здравето
и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати
от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. След като на работната площадка са били само двама души и след като водачът
на товарача е видял че пострадалият П се намира извън зоната на подреждане на балите,
съдът намира че А е положил минимално необходимото за осигуряване на безопасно
извършване на товаро-разтоварните дейности, поради което и не е налице нарушение на
нормата на чл.33 от ЗЗБУТ. Движението на пострадалия П към мястото на подреждане на
балите е станало в момент, в който водачът на товарача А е нямал видимост към него,
поради размерите на товара. Още повече, че и проверката за разследване на злополуката от
14.10.2016г., извършена от ТП на НОИ – Добрич, по реда на чл.58 от КСО, за което е
съставен протокол, приложен по делото, е приключила с констатации за допуснати
нарушения на ЗЗБУТ само от страна на работодателя на пострадалия.
С оглед на факта че произшествието е станало на нива, а не на път по смисъла на § 6
т.1 от ДР ЗДвП, правилата на ЗДвП са неприложими и не следва да бъдат обсъждани от
съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не е установено наличие на
противоправно действие или бездействие на водача на телескопичния товарач Т А, в
резултат на което да е настъпила смъртта на пострадалия.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане на крайния извод обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на застрахователното
дружество следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция
разноски в размер на сумата 3 930лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Доколкото договореното и заплатено възнаграждение е в минимален размер по Наредба
№1/2004г., направеното в условие на евентуалност възражение за прекомерност не следва да
се разглежда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260022/19.02.2021г. по т.д. № 208/19г. по описа на
Окръжен съд – Добрич.
11
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН ********** от гр.Генерал Тошево, ул.“Стара Планина“ №
11, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********,
сумата 3 930лв. /три хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляваща направени
разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12