Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
гр. Велико Търново, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря в.г., изслуша докладваното от съдия Тонева Адм. д. № 534 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Н.А.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0819-001426/23.07.2019 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна, с която на основание чл. 171, т. 2, б.к от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на – лек
автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № ВТ8568ВР до заплащане на дължимата
глоба.
Поддържа се, че тази заповед е неправилна, тъй като
административният орган не е посочил от къде черпи информация за извършеното
нарушение. Не била направена и служебна проверка за собствеността на МПС, което
е довело до незаконосъобразно прилагане на чл.171, т.2, б.к от ЗДвП. Моли да се отмени заповедта като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата. Излага, че МПС е собственост на юридическо лице – търговско
дружество, поради което ПАМ е приложена неправилно – спрямо лице, което не е
собственик на МПС и
търпи последствия от това.
Ответникът
– Полицейски инспектор към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
издадения индивидуален административен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата, като подадена от легитимирано
лице, против подлежащ на оспорване акт, в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК е допустима за разглеждане по същество. Видно е от
съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 09.08.2019 г. на
жалбоподателя, като от щемпела, положен върху пощенският плик /л.6 от приобщеното адм.д. № 2565/2019 г. по описа на АС - Варна/, с
който жалбата е изпратена до АС - Варна чрез ответника се
установява, че тя е подадена чрез пощенски оператор на 22.08.2019
г.
Разгледана по същество, е основателна, по
следните съображения:
Според
доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се
установява следната обстановка:
На 23.07.2019 г.
около 11:16 часа
при извършена полицейска проверка на път ІІ-29 е установено, че лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ВТ8568ВР е
управляван от лицето Н.А.Н. ***, с ЕГН **********, който не е
заплатил в срока за доброволно плащане наложено наказание глоба, наложено с Фиш
серия Н № 460789/03.02.2019 г.
Предвид тези обстоятелства Полицейски инспектор към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна П.Г.А.-П.,
упълномощена със Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. е наложила с процесната
заповед ПАМ на Н.А.Н. ***, с ЕГН ********** като собственик
на лекия автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ВТ8568ВР, тъй като не е заплатил
в срока за доброволно плащане наложено наказание глоба, наложено с Фиш серия Н
№ 460789/03.02.2019 г. Служителите на ПК съставили АУАН № 65468/23.07.2019 г.
за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП и по чл.186, ал.7 от ЗДвП и иззели като
доказателства СУМПС № *********, контролен талон № 5008544 и СРМПС № *********.
На следващия ден – 24.07.2019 г. Н.А.Н. заплатил наложената с Фиш серия Н №
460789/03.02.2019 г. глоба в размер на 20 лева.
Няма
спор и се установява, че лекият автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ВТ8568ВР е собственост на „НКОМ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,ул.
„Иван Вазов“ № 28, вх.А. Видно от справка в търговския регистър
жалбоподателят Н.А.Н. /л.6 от приобщеното адм.д. №
2565/2019 г. по описа на АС - Варна/ е управител на търговското дружество „НКОМ“ ЕООД гр. Велико Търново.
На практика
жалбоподателят не спори посочените факти и обстоятелства, събрани по преписката
и от съда, а правната им оценка и субсумирането им под приложената от
административния орган материално-правна
норма.
Съдът
намира, че издадената заповед е валиден акт. Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а“", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“. Според т.1.10 от представената заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на директора на
ОДМВР – Варна /л. 19-21 от
делото/, полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ в РУ при ОД
на МВР Варна е овластен да издава ПАМ по чл.171, т.2, б.к от ЗДвП. Видно от Удостоверение УРИ
365000-42967/04.11.2019 г. на началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР –
Варна П.Г.А.-П. е назначена на длъжност Полицейски инспектор V ст. В група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, със заповед №
365з-1145/21.03.2019 г. на директора на ОД на МВР – варна, считано от
05.04.2019 г. и продължава да служи на същата длъжност.
Заповедта
обаче е материалноправно незаконосъобразна.
Според
приложимата редакция на разпоредбата на чл.171, т.2, б.к от ЗДвП, посочена като приложима в оспорения административен акт за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране от
движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно плащане – до заплащане на дължимата глоба.
С
фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от
възможността да се ползва от превозното средство, съобразно неговото
предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на
пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира
пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради
което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ. Самата
разпоредба на чл. 171, т.2, б.к от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага
единствено на собственика на пътното превозно средство.
Както
се отбеляза, управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ВТ8568ВР е собственост на търговското
дружество „НКОМ“
ЕООД гр. Велико Търново. Търговското
дружество и адресатът на оспорената заповед за ПАМ са два различни правни
субекта, въпреки, че Н.А.Н. е управител на
това дружество. Нормите, които създават задължения или ограничават права се
тълкуват стриктно, а не разширително, като е недопустимо да се правоприлага по
аналогия. Законът е категоричен – временното спиране от
движение на пътно превозно средство е по отношение на собственик,
управляващ съответното превозно средство с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане – до заплащане на дължимата глоба.
Следователно,
следва да се констатира, че такава ПАМ може да се налага само в случаите,
когато водачът (който извън всяко съмнение може да е само физическо лице) е и
собственик на управляваното от него МПС. Аргумент за това разбиране се извежда
и от формулировката на чл.171, т.2а, предложение последно от ЗДвП, която
очертава фактически състав, при който се прекратява регистрацията на МПС на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление. Последната формулировка дава изрично правомощие да
се прекрати регистрацията и по отношение на собственик,
различен от управляващото съответното МПС субект, вкл. и юридическо лице.
Такава възможност обаче липсва в приложимият понастоящем фактически състав на
разпоредбата – законът императивно предвижда, че адресат на принудителната
мярка следва да е собственикът на съответното МПС, какъвто не е настоящият
случай.
Като е приложил ПАМ по отношение на ППС, което не е собственост на адресата
на заповедта, а на търговско дружество, администртивният орган неправилно е
приложил разпоредбата на чл.171, т.2, б.к от ЗДвП. По този начин
неправилно е приложен материалният закон, т.е. по отношение на оспорения акт е
налице отменителното основание и по чл. 146, т.4
от АПК.
В
допълнение - законът разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там.
Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени /по арг. от чл. 22
и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материално-правни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативно-установени за това условия.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед противоречи на
материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административният съд – Велико
Търново, четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.Н. *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0819-001426/23.07.2019 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР
Варна, Сектор Пътна полиция Варна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен
съдия: