№ 89
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002640 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Образувано е по въззивна жалба от Фондация „Международен женски
клуб-София“, ЕИК: ********* чрез адв. Д. И. срещу решение № 260286/06.
11. 2020 г. по т.д. № 2003/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 20201015101330, подадена от Фондация
„Международен женски клуб-София“ срещу отказ №
20201007160041/08.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/
към Агенцията по вписванията (АВ) – Търговски регистър (ТР) и Регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. №
20201007160041.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Твърди се, че длъжностното лице не е обсъдило
изискванията по чл. 21 ЗТР, като е направило преценка по процесното
заявление извън правомощията му по закон. Изложени са доводи, че в
1
подаденото заявление се иска вписване на нови обстоятелства, възникнали от
решение на Общо събрание (ОС) от 25. 09. 2020 г., различни от направените в
предишно заявление № 20200408155921. Жалбоподателят твърди, че
наличието на предходни заявления, по които производството е било спряно по
силата на чл. 19, ал. 5 ЗТР не съставлява основание за отказ по процесното,
ново и последващо заявление. Въззивникът сочи, че неправилно
първоинстанционния съд е достигнал до извод относно
незаконосъобразността на свиканото ОС по подробно изложени в жалбата
съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение на СГС и на
постановения отказ, както и да бъдат дадени задължителни указания на
длъжностното лице по вписванията да извърши исканото вписване на
заявените обстоятелства по партидата на фондацията, ако към датата на
решението не е постановено спиране на регистърното производство.
Апелативен съд - София, като извърши проверка на редовността на
въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно
решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Предмет на обжалване пред СГС е отказ с № 20201007160041/08. 10.
2020 г., постановен от длъжностното лице по регистрацията. Отказът е
постановен с мотиви, че заявителят не може да се ползва от правата по чл. 26,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за подаване на ново заявление за същите обстоятелства,
заявени в заявление с вх. № №20200408155921/09. 04. 2020 г., докато
съответния съд не се произнесе по жалбата, подадена срещу посочения отказ
от 09. 04. 2020 г. и същият не е влязъл в сила, доколкото с новото, процесно
заявление, са заявени за вписване същите обстоятелства като тези по
заявлението, по което е постановен невлезлият в сила отказ. Изложено е
също, че производството по заявление с вх. № 20200408155921 е спряно с
определение от 09. 04. 2020 г. по т.д. № 560/2020г. по описа на СГС, на
основание чл. 536 ГПК вр. чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а при произнасяне по
процесното заявление би могло да се стигне до преодоляване, заобикаляне на
2
действието на постановеното вписване. Изводите на длъжностното лице по
призоваването са възприети и от първоинстанционния съд, който е приел още,
че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за
спазени изискванията по редовността на свиканото ОС съгласно разпоредбата
на чл. 9, б.“е“ от устава на фондацията.
Въззивният състав принципно споделя главните оплаквания в жалбата, с
която е сезиран в две насоки:
Обосновано жалбоподателят твърди, че е заявил за вписване нови, а не
вече заявени с предходното му заявление, по което е постановен отказ и
вписването на които е спряно на основание чл. 536 от ГПК, обстоятелства.
Макар и сходни като правни последици /заявени са за вписване промени в
персоналния състав на орган на фондацията и на лицето, представляващо
същата/, новозаявените с процесното заявление обстоятелства произтичат от
друго общо събрание на фондацията, новосвикано, новопроведено и
решенията на което са породили правните си последици след, и независимо
от тези на общото събрание, на което са приети решенията, обусловили
заявените за вписване промени във вписаните обстоятелства за фондацията,
по които е постановен отказ, и е постановено спирането на вписването,
поради което и съдът не споделя изводите на ДЛР, и на първоинстанционния
съдебен състав в тази им част. На следващо място, спирането на вписването
по предходно заявление, макар и по партидата на същия субект, и на сходни
обстоятелства, по никакъв начин не е от естество да обоснове автоматично
постановяване на отказ по последващо заявление, с което както се посочи, са
заявени за вписване от формално-юридическа гледна точка, други,
нововъзникнали след предходното спиране на вписванията, обстоятелства. Не
е налице нито предотвратяване, нито заобикаляне на действието на
постановеното спиране на вписването по предходно заявление по партидата
на същия субект, както това неправилно са приели ДЛР и
първоинстанционният съд, доколкото ДЛР дължи произнасяне, при условията
на специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, по всяко заявление, с което е сезирано, и
по отношение на което са изпълнени формалните изисквания за
допустимостта /законосъобразността/ на това сезиране.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявленията за
3
вписване, заличаване и обявяване и актовете по чл. 14 се разглеждат от
длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Алинея 2 на
цитираната разпоредба задължава длъжностното лице да се произнесе по
подаденото заявление незабавно след изтичане на три работни дни от
постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго.
Основанията за спиране са регламентирани с нормата на чл. 536, ал. 1, т. 1
ГПК. Няма пречка настоящият състав да се произнесе по подадената жалба,
въпреки наличието на спряно с определение от 09. 04. 2020 г. по т.д. №
560/2020 г. регистърно производство по заявление № 20200408155921.
Липсва основание съдът да забави или спре произнасянето си по тази жалба,
тъй като основанието за спиране на охранителното производство е само във
визираните хипотези на чл. 536 ГПК, а нормите на чл. 229 ГПК, съгласно
изричната разпоредба на чл. 540 ГПК са неприложими към охранителните
производства, дори и при наличие на обусловеност на обявяване на акт в
зависимост от извършено предходно вписване или отказ за вписване.
Освен всичко друго и за пълнота на изложението следва да се посочи,
че от извършена от съда от служебна справка се установява, че към момента
на настоящото произнасяне, решението на СГС, с което е потвърден отказа на
ДЛР по предходното заявление, подадено по партидата на същия субект, от
същия заявител – жалбоподател и в настоящото производство, е потвърдено, с
влязло в сила, като необжалваемо, решение на САС по т.д. № 2197 по описа
на съда за 2020 г.
Постановеното и обжалвано в настоящото производство
първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и правилно по
същество, като краен резултат, следва да бъде потвърдено, поради следното:
Съобразно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по
регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи, а чл. 602, ал. 2 от ГПК задължава съда да провери
наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на
неговото вписване. Следователно, както във всяко охранително производство,
в производство, като настоящото, съдът извършва служебно проверка дали са
налице законоустановените условия за извършване на заявеното вписване в
4
ТР и при извършването на тази проверка, въззивният състав, също както и
първоинстанционният такъв намира постановеният отказ на ДЛР, както и
потвърждаващото го първоинстанционно решение в конкретният процесен
случай, за законосъобразни.
От извършената съдебна справка в ТР и РЮНЦ в Единен портал за
заявяване на електронни административни услуги (ЕПЗЕУ) се установява, че
поканата за свикване на общо събрание на членовете на фондацията е обявена
на 10. 08. 2020 г. ОС следва да се проведе на 25. 09. 2020 г. от 11:00ч. в
онлайн платформата Zoom. Видно от приложения по делото протокол от
специално ОС на фондация „Международен женски клуб-София“, събранието
е осъществено чрез видеоконферентна връзка. С оглед изложеното, съдът в
настоящата си инстанция намира, че независимо от общоизвестните
обстоятелства, свързани с тях, но никъде в ситуация на извънредно
положение или въведена епидемична обстановка, не е предвидено и/или
установено законово или друго нормативно основание за промяна във
формата на провежданите ОС, освен общоприетата такава – присъствена,
което представлява самостоятелно основание за потвърждаване отказа за
вписване на заявените обстоятелства. В настоящия случай проведеното
събрание е осъществено чрез интернет платформа Zoom. Нито в
производството, нито в действащите разпоредби на обективния правов ред, се
установява да са налице предвидени възможности за различен от законовият
или от предвиденият в Устава на фондацията, ред относно начина на
провеждане на ОС /напротив – освен в материалния закон, в самия устав на
фондацията също са предвидени редица изисквания, спазването на които е
осъществимо и възможно, само при присъствено такова събрание./ Съдът
намира, че с оглед както на правната сигурност, така и на гарантирането на
правата на правните субекти, вкл. и на членовете на фондацията, конкретният
начин на провеждането на процесното общо събрание, съответно –
обективиращите го за нуждите на регистърното и съдебното /охранителни/
производства, доказателства, не са от естество да осигурят достигането от
страна на съда, до еднозначни изводи от проверката, която както се посочи
по-горе и съдът, и ДЛР, са императивно задължени от закона да извършат –
относно законосъобразното, и съобразено с устава на фондацията, възникване
и съществуване на заявените за вписване обстоятелства, съответно - и дали са
5
налице законоустановените условия за извършване на заявеното им вписване.
При така изложеното жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е
сезирана, се явява неоснователна, а обжалваното с нея решение, като валидно,
допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260286 от 06. 11. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав по т.д. № 2003 по
описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6