Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр. Сливен, 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 68 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „Изомакс-12” ЕООД, представлявано от В.С.С., със седалище и адрес на управление, с. С., Община С., област Б., ул. „Г. Д.“ № **, чрез адв. Д.О. *** против Решение № 104 от 27.02.2020 г., постановено по АНД № 40/2020 г. по описа на СлРС. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно НП 20-002591/18.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с което на „Изомакс-12” ЕООД, представлявано от В.С.С. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и показанията на с. С. Д. и не се е произнесъл по всички наведени доводи и възражения на страната в процеса. Посочва се, че в конкретния случай лицето С. И. Д.не е предоставял работна сила, а е бил на обекта да се запознае с работата. Неправилно РС – Сливен приел, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение. Обжалваното решение било немотивирано. Моли съда да отмени решението на СлРС и постанови ново, с което да отмени НП на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник, който счита жалбата за неоснователна. Излага съображения за правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен намира жалбата за основателна. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна е безспорно установено, че на 27.11.2019 г. била извършена проверка от служители на Инспекция по труда по спазване изискванията на трудовото законодателство на обект обновяване на Детска градина „С.“, ул. „Х. К.“ № **, гр. Сливен. При проверката било констатирано, че на южната фасада на обекта работели две лица, едно от които на покрива на сградата, а другото на скелето, без предпазни средства. Лицето - С. И. Д.попълнило декларацията, че работи като с. на с. обект в кв. К., с работно време от 8 до 5 часа и почивни дни събота и неделя. След проведени телефонни разговори, тъй като на обекта работели и лица към друг изпълнител, бил установен работодателя на това лице, а именно "ИЗОМАКС-12" ООД, на упълномощеното лице било разпоредено да се яви в ИТ, за да представи документите за лицата, които са назначени на работа. След проверка на представените документи на 29.11.2019 г. в Д „ИТ” Сливен било констатирано, че между "ИЗОМАКС-12" ООД и С. Д. е сключен граждански договор № 3/05.11.2019 г. В последствие бил представен и трудов договор от 02.12.2019 г., регистриран в НАП на 03.12.2019 г. в 08,17,04 часа.
Работодателят е бил поканен да се яви в 10,00 часа на 05.12.2019 г. в Д „ИТ” Сливен, стая 304 за съставяне на АУАН (Покана изх. № 19094748/03.12.2019 г.). Същият не се е явил и АУАН е съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, с което е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С обжалваното Решение, СлРС е потвърдил като законосъобразно НП № 20-002591/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” - гр. Сливен. Съдът е приел за установено, че лицето С. И. Д.на датата на извършване на проверката е работило в обекта, като се е занимавало със с. дейност. Към посочената дата между работодателя и това лице не е имало сключен трудов договор в писмена форма. Представен е граждански договор № 3 от 05.11.2019 г., а трудовият договор е сключен на 02.12.2019 г. С оглед спецификата на извършваната дейност по ремонт на сграда, съдът е приел, че отношенията не могат да бъдат уредени чрез граждански договор, а следва задължително да е сключен трудов договор. Прието е, че в хода на проверката са събрани достатъчно и убедителни доказателства, че лицето се е намирало на обекта, чиито трудови функции са били свързани с работа на скеле, която дейност има еднообразен и постоянен характер. Предвид описаното първоинстанционния съд е счел, че наказващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Фактическата обстановка, приета за установена от съда се потвърждава от събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателства. Правилно и обосновано състава на СлРС не е кредитирал показанията на свидетелите водени от жалбоподателя, тъй като макар и безпротиворечиви, са нелогични. От показанията на проверяващите се установява, че Д. е бил заварен на скелето, а и това обстоятелство не се отрича от него. При правилно приложение на материалния закон РС – Сливен е приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната й отговорност. При направената проверка е констатирано, че лицето е престирало труд на обекта, като в подписаната декларация е посочило, че работи като с., с работно време от 8 до 5 часа и почивни дни събота и неделя, поради което за работодателя е било налице задължение да сключи с работника трудов договор в писмена форма и по този начин да уреди отношенията по предоставяне на работната му сила като трудови правоотношения. Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност (работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като “граждански договори”, са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни. Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител – работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват задължения за спазване на предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната преписка се установява по безспорен начин, че на Д. е възложено от касатора извършване на дейност в обекта на проверка, с наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност, отношения на власт и в йерархическа зависимост от работодателя).
Противно на твърденията на касатора, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че лицето С. Д. не е престирал труд по време на проверката. В тази връзка Районният съд правилно е кредитирал свидетелските показания на проверяващите служители, които са в съответствие със съдържанието на декларацията, попълнена от лицето С. Д.. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. АУАН е редовно съставен – съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила /чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ/.
Неоснователно е извършеното от касатора позоваване на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба е неприложима за процесното административно нарушение. В КТ – в нормата на чл. 415в, е предвидена изрично отговорност за маловажно нарушение. Нормата на чл. 415в от КТ е специална по отношение на общите правила, предвидени в ЗАНН, включително и по отношение на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Специалната правна уредба в КТ изключва прилагането на общата уредба по ЗАНН. В ал. 2 на чл. 415в от КТ е предвидено изрично, че нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ не е маловажно.
Ето защо правилно е прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. За нарушение на посоченото задължение, в КТ е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган, както правилно е приел и Районният съд.
Така формулираните от първоинстанционния съд изводи за съставомерност на деянието, неговата тежест и за спазване на процедурата по налагане на санкция са обосновани и законосъобразни. По безспорен начин се установява наличието на извършено от дружеството, в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство, свързано с неизпълнение на задължение за надлежно оформяне в писмен вид на изискуем от закона трудов договор със съответния работник. Въз основа на установените от контролните органи специфики и характеристики, отношенията, възникнали по повод полагането на труд от страна на С. Д. от името и за сметка на „Изомакс -12” ЕООД са правилно квалифицирани като трудово правни.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104 от 27.02.2020 год. постановено по АНД № 40/2020 год. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: