№ 817 / 02.12.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
канд №677 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ОД
на МВР Хасково срещу Решение №67/25.05.2022г., постановено по АНД №73 по описа
на Районен съд Харманли за 2022г. Счита се, че преценявайки доказателствата по
делото и съобразявайки се с разпоредбите на закона, съдът направил необосновани
изводи, които не кореспондирали с материалния закон. Затова решението било
обжалвано като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди
се, че административнонаказващият орган изпълнил изискванията на материалния
закон, като били спазени всички процесуални разпоредби при издаването на
електронния фиш. От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали
изложените от жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона,
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон при съставянето на електронния фиш.
Издаденият електронен фиш съдържал всички необходими реквизити, изискуеми по
закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН. Процедурата по установяване на този
вид нарушения била изпълнена при приложение на актуалните правни норми. С оглед
приложените по делото писмени доказателства извършеното от жалбоподателя
нарушение било надлежно документирано. Съдът превратно тълкувал на законовите
разпоредби по отношение на това, че електронният фиш не удостоверявал по
надлежен начин извършеното нарушение. Видно от предоставените доказателства по
делото категорично било установено мястото на извършване на нарушението, а също
така и мястото, на което било разположено техническото средство, както и
собствеността на МПС. Налице била необоснованост на обжалваното решение, тъй
като съдът неправилно преценил, че предоставените доказателства по делото били
недостатъчни и непълни, а и именно по тази причина стигал до извод за наличие
на основание за отмяна на електронния фиш. По делото била представена цялата
административна преписка по издаване на оспорения електронен фиш, съдържаща
всички необходими и относими писмени доказателства, като въпреки това
първоинстанционният съд стигал до горния извод. Иска се да бъде постановено
решение, с което да се отмени обжалваното решение на РС Харманли, като се
претендират на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.23, т.1
от Наредбата за заплащане на правна помощ направените разноски за
юрк.възнаграждение.
Ответникът – М.К.Т., в писмен отговор и
в допълнително подадена молба
изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, като претедира направените в
касационната инстанция разноски.
Окръжна
Прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
С обжалваното Решение №67/25.05.2022г.,
постановено по АНД №73/2022г., Районен съд Харманли отменя Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К №5479191, издаден от ОД МВР Хасково, с който на М.К.Т. за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба от 50,00 лева. Съдът изложил съображения, че електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение от Закона за движение по пътищата може да
бъде издаден, когато нарушението e установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В
конкретния случай приел, че съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговарял
на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответствал на утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните
работи образец. Съдът изследвал и дали в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната наредба, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес. В тази връзка посочил,
че в случая приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото
като писмено доказателство бил и задължителният в случаите на ползване на
мобилна АТСС Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР. Последният бил доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение,
ограниченията на скоростта, автомобилът, на който било поставено мобилното АТСС
и други изисквания по наредбата. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.10, ал.3 от
наредбата и е приел, че това изискване е въведено с оглед обезпечаване правото
на защита, а така също и възможността за съдебен контрол. Нямало спор, че в
конкретния случай АТСС TFR1-M №526 е временно
разположен на участък от пътя, с оглед на което изискването за приложение на
снимка на разположението на уреда се явявало задължително, но такава не била
изготвена и не била приложена към преписката. Нещо повече, в изготвения
протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, в графа Дигитална снимка липсвало каквото
и да е отбелязване. Към преписката не била представена и по делото не била
приобщена справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, от която да се
установи на името на кого е регистриран заснетия лек автомобил, като липсата на
такава справка водела до невъзможност да се извърши преценка правилно ли
жалбоподателят бил вписан в обжалвания електронен фиш като нарушител. Обсъдено
е, че в случая въпросът за субекта на административната отговорност за
извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата
около неговото констатиране, бил разрешен с разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП и собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, били тези, които отговарят за извършеното, а собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Съдът е приел, че издателят на
електронния фиш обаче е следвало в конкретната хипотеза да съобрази нормата на
ал.2 на посочената разпоредба и когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице. Това обаче не
било сторено от административнонаказващия орган. Съдът посочил също, че от
представената и приобщена по делото справка изх. №11-00-59/04.04.2022г. на Агенция
Пътна инфраструктура, ОПУ Хасково се установявало, че паркинг Райски кът се
намира на път III-554 при км.70+680 дясно, а не както e отбелязано в обжалвания електронен фиш – на път III-554 км. 60+700. Съдът е направил извод, че с оглед
изложените съображения, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразно
издаден, с оглед на което следва да бъде отменен, след като не е установено
авторството на нарушението.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт, постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, и
в надлежен съдебен състав, а също и допустимо, тъй като е постановено по
подадена от легитимирано лице и в срок жалба Но решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.84 от ЗАНН за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат
разпоредбите на НПК, а съгласно чл.107, ал.2 от НПК, съдът събира
доказателствата по направените от страните искания, но и по свой почин - когато
това се налага за разкриване на обективната истина. В настоящия случай са установени
релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, но въззивната
инстанция при анализа им приема, че не е безспорно установена собствеността на
автомобила, с който е извършено нарушението, а така било неустановено
авторството на нарушението. За съда съгласно чл.13 от НПК съществува задължение
да разкрие обективната истина, като решенията си съдът взема по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и
като се ръководи от закона - чл.14, ал.1 от НПК. Законодателят е
предоставил възможност не само по искане на страните, но и по свой почин,
служебно, съдът да събира доказателства. Доколкото в представената преписка
действително няма доказателства за собствеността на процесното МПС, както и
такива не са представени от жалбоподателя, тъй като няма повдигнат спор относно
собствеността, съдът не е приел същата за безспорна. Поради това обаче е
следвало в изпълнение на задълженията си по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК съдът да изиска от ОД
МВР и жалбоподателя да представят съответните относими доказателствата.
Направените изводи от съда относно приложението на чл.188 от ЗДвП са в
зависимост именно от доказването на собствеността на процесното МПС, като едва
при установяването на собствеността към момента на извършване на нарушението се
извършва преценката за авторството на деянието. В проведеното производство е
останал неизяснен именно този момент, който е следвало да бъде изяснен служебно
при установената липса на представени пред въззивната инстанция доказателства.
Липсата на изясненост на този факт – собствеността към момента на извършване на
нарушението, препятства и настоящата касационна инстанция да извърши проверка
на правилността и законосъобразността на обжалваното решение.
По отношение спорния
момент относно временното разположение на АТСС на участък от пътя съдът е
отбелязал, че няма спор, но необосновано е счел, че е задължително в конкретния
случай приложение на снимка на уреда съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата. Това е
така не само поради неправилната преценка на въззивната инстанция относно вида на АТСС, но и с оглед направения извод
за приложение на чл.10, ал.3 от Наредбата. РС Харманли не отчита, че
използваната АТСС е мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
и същата не се разполага на участък от пътя, за разлика от друг вид АТСС - ARH
CAM-S1, както и не е обсъдил че дори без да има приложение правилото на чл.10,
ал.3 от Наредбата относно мобилната система за видеоконтрол TFR1-M, то в преписката има представена снимка на
техническото устройство и снимка на МПС – служебен автомобил, в който е
поставено мобилното АТСС.
По отношение обсъдените от РС Харманли възражения за неустановеност на
място на извършване на контрола следва да се има предвид, че липсват разминавания в посоката на
движение на контролираните МПС и насочеността на АТСС, както липсват неточности
по отношение на описанието на самото място на нарушение в протокола и ел.фиш –
път ІІІ-554 км.60+700, до Райски кът. В снимката от АТСС са отразени локацията
с GPS координати, като
поради това не могат да
бъдат споделени доводите на въззивната инстанция при обсъждане на представената
справка от АПИ, касаещи различна установеност като място на паркинг Райски кът.
В справката има изложение относно това къде се намира паркингът, докато мястото
на нарушение е описано с изрични параметри и за допълнително описание е
посочено „до паркинг Райски кът“, което е различно от самото местоположение на
паркинга.
Поради изложеното и като
съобрази установената в чл.220 от АПК забрана за нови
фактически установявания, настоящият касационен състав намира, че районният съд
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може
да бъде преодоляно при разглеждане на касационна инстанция. Касационната
инстанция следи само за правилното приложение на закона и е съд по правото, а
не по фактите, поради което в случая не може да реши делото по същество. Това
налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия районен съд за събиране на доказателства и произнасяне
по същество, като при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва
да събере и приложи като доказателства по делото данни относно собствеността на
МПС към момента на извършване на нарушението, след което да обсъди и да се
произнесе по приложението на чл.188 от ЗДвП.
Като счита касационната
жалба за основателна, както и че във въззивното съдебно производство е налице
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотивиран така и на
основание чл.221, ал. 2, предл.2 и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд
Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№67/25.05.2022г., постановено по АНД №73 по описа на Районен съд Харманли за
2022г., с което се отменя Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №5479191,
издаден от ОД МВР Хасково, с който на М.К.Т. за нарушение на чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50,00 лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС Харманли.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.