Р Е Ш Е Н И Е
№: 169 08.02.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2609 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата ЗДвП),
вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от В.С.В., ЕГН-**********, с адрес: *** /Комсомолска/ №5, чрез пълномощника си адвокат К.Е.Г. от САК, против решение № 260062/14.08.2020г. постановено по НАХД № 1431/2020г. на Районен съд - Бургас. Касаторът намира оспорвания съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за погрешни изводите на районния съд за правната природа на електронния фиш (ЕФ), като прави разсъждения в тази насока и твърди, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН – фишът е издаден на 30.07.2018г., а е връчен на 20.02.2020г. и не е спазен 3-месечен срок за връчването. Освен това намира за недоказано в производството, че органите надлежно са оповестили в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на Министерство на вътрешните работи (МВР), участъка от пътя на който ще се осъществява контрол чрез автоматизирани технически средства или системи (АГСС), както и е нарушено изискването на чл.133а от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредба № 18 от 23.07.2001г.), предвиждащ поставянето на пътен знак Е24.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и
потвърдения с него ЕФ. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.Чрез
пълномощника си адвокат Г. прави искане за уважаване на касационната жалба и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът –
Областна дирекция (ОД) на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител пред съда, не ангажира доказателства и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш на ОД
на МВР-Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 2190733, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 600
лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че от формална страна
обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, като
възраженията на нарушителя досежно изтичане на давност са намерени за
неоснователни. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява съставомерност на констатираното деяние, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на соченото
основание, с налагане на предвиденото наказание в съответната санкционна
разпоредба. Намерил е, че собственик на моторното превозно средство (МПС) с
което е извършено нарушението е В.С.В.. Той не се е възползвал от възможността
на чл.189, ал.5 от ЗДвП и правилно наказващият орган е определил жалбоподателя
за наказателно отговорно лице. Използваното техническо средство за контрол е
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № TFR1-M 644, за която е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4833 от 24.02.2010г. от Българския
институт по метрология, валидно до 24.02.2020г. От протокола за проверка № 7-4-18/08.06.2018г. на същия институт се установява,
че техническото средство е преминало проверка за техническа годност, технически
изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на
територията на Република България.
По отношение възражението на жалбоподателя е изложено, че са спазени всички срокове за издаване на
електронния фиш, като е преценено, че не намират приложение сроковете по чл.34
от ЗАНН, които касаят единствено актовете за установяване на административни
нарушения (АУАН) и наказателните постановления (НП) – както 3-месечния срок за
издаването на акта, така и 6-месечния срок касаещ НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно
всички релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в
електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните
по делото писмени и веществени доказателствени средства – снимка от паметта на
автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с
превишена скорост.
Неоснователни са направените възражения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Същият съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи.
Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно
изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни
нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в
ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител.
Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне по отношение на електронния фиш, на правилата за съставяне на
наказателното постановление, неговите реквизити и срокове за издаване, въведени
с разпоредбите на ЗАНН, както правилно е отбелязала първата съдебна инстанция.
Пред районния съд са представени снимката, която е изготвена от
техническото средство и въз основа на която е установено нарушението (л.9,
задна част), удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4833 от
24.02.2010г. за устройството TFR1-M (л.13) с каквото е направена тази снимка и
който е записан на нея, както и протокол от проверката му за изпитване
техническата годност на конкретното техническо средство. Видно от тях
процесната автоматизирана система отговаря на всички необходими изисквания и ясно
е определила скоростта и посоката с които се е движело превозното средство, а
именно: лек автомобил марка Мерцедес ЦЛ 500 4 матик, рег.№ СВ-1511-АХ,
собственост на касатора, съгласно представената справка (л.11). Автоматизирана система е била сертифицирана и изпитана от Българския
институт по метрология, който е извън системата на МВР.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е
издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост над
40 км./ч., ограничение на скоростта за движение в населено място – ясно
посочено в електронния фиш, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто
смисъл е текстът на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява
съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при
движение със скорост от 129 км./ч. от автоматизирано техническо средство с №
TFR1-M 644, в населено място, при разрушена скорост от 80 км./ч. Превишението
на разрешената скорост от 49 км/ч попада в стойностите определени в нормата на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. Процесното
нарушение е допуснато на 30.07.2018г., на която дата е издаден и обжалваният
електронен фиш (вж. докладната записка на л.19). ЕФ за разлика от АУАН и НП
няма като
задължителен реквизит – датата на неговото издаване. Това обаче не означава, че
фишът няма дата на издаване, нито пък означава, че същият непременно се издава на
датата на която е установено нарушението. Електронният фиш, като всеки
документ, било то писмен или електронен, безспорно има дата на издаване и в
случая това е дата на установяването на нарушението – 30.07.2018г., поради
което изобщо не може да се говори, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Никоя
от приложимите законови разпоредби не предвижда изискване за връчване на ЕФ,
респективно АУАН или НП в 3-месечен срок.
ЕФ е редовно връчен на 20.02.2020г. на нарушителя
и не е влязъл в сила, поради надлежното му обжалване. Поради това и на
основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.15г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС
от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание –
глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата
редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е
четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в
конкретния случай на 30.07.2018г., поради което към момента на постановяване на
настоящото решение същият не е изтекъл. Обикновената тригодишна давност от
извършването на нарушението също не е изтекла.
Неоснователно е възражението, че липсват доказателства че мястото на
контрол е било предварително оповестено в средствата за масово осведомяване или
на интернет-страницата на МВР и чрез пътен знак Е24, т.е. по начина предвиден в
чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532), който е отменен
с ДВ, бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г., т.е. преди извършването на
настоящото нарушение. Следва да се има предвид, че законовата разпоредба от
ЗДвП, която вменяваше подобно оповестяване чрез съобщение и поставяне на пътен
знак за използването на АТСС се съдържаше в чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП. Същата
норма бе отменена още с ДВ, бр.54/05.07.2017г., тоест към датата на нарушението
30.07.2018г. не е съществувало вече описаното задължение на контролните органи
за оповестяване разположението на АТСС.
Касателно непоставянето на пътен знак Е24, разпоредбата на чл.133а от Наредба № 18 от 23.07.2001г. не е
отменена. Същата обаче сочи за какво се използва пътен знак Е24, с което по
никакъв начин не се въвежда задължение той винаги да бъде поставян при
извършване контролно дейност с АТСС. Напротив – изричната отмяна на чл.165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП с ДВ, бр.54/05.07.2017г. показва ясно манифестираната воля на
законодателя подобно задължение да не съществува. Съпоставката на новата
редакция на чл.165, ал. 2, т.7 от ЗДвП, обнародван в същия брой на ДВ и в сила
от 09.07.2017г. и съответно изменената и отменената действалите до тогава чл.
165, ал. 2, т.7 и т.8 от налага извода, че с посоченото изменение на закона са
отменени изискванията за обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет
страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и
системи. Впоследствие е отменен изрично и чл.7 от Наредба № 8121з-532, въвеждащ
изискването за означаване с пътен знак Е24 и оповестяване на интернет
страницата на МВР на местата за контрол с АТСС. Следователно към датата на
заснемане на процесното нарушение – 30.07.2018г., обсъжданото процесуално
правило за означаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 не е било в сила,
поради което неговото спазване или неспазване няма отношение към въпроса за
процесуалната законосъобразност на обжалвания фиш.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение №
260062/14.08.2020г. постановено по НАХД № 1431/2020г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.