РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Белоградчик, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200095 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.” ..., вх. ...,
ет..., ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 95/24.04.2024 г. на Директора на
РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.211 ал.1 т.2 от ЗГ вр. т.II 2.1.1 от Заповед
№ 24/18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2
от ЗГ вр. чл.211 ал.1 т.2 от ЗГ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на
Изп. Директор на ИАГ.
В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
постановяване на същото при съществени нарушения на закона, допуснати
преди това и при съставяне на АУАН. Отрича се излаганата в АУАН и НП
фактическа обстановка. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се и представлява, но от името на същия – чрез процесуален представител,
са депозирати писмени бележки, в които отново иска отмяна на НП и излага
довод за това – неправилно ангажирана отговорност за нарушение по Заповед
1
на Изп. Директор на ИАГ/ неправилно цитирана като номер и дата на
издаване от жалбоподателя/, която не е нормативен акт / като е цитирано и
съдебно решение на АС-Видин по конкретно посочено дело/.
Въззиваемата страна, редовно призован, изпраща упълномощен
процесуален представител за с. з., който взема становище за доказаност на
деянието и иска потвърждаване на НП, като се присъдят и направени разноски
от тази страна по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Р. С. И. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ,
регистриран като такъв в нарочният регистър към ИАГ /по делото не е
представено изрично писмено доказтелство за това обстоятелство, но същото
не се и оспорва от страните в процеса, респ. от заинтересованата такава –
самият жалбоподател.
В качеството си на лицензиран лесовъд, на 23.12.2023 г., Р. Ст. И. издал
превозен билет - № 7555/00714/23122023/12382-LVD37B6 от същата дата, с
който позволявал транспортирането на дървесина, сочена в билета като добита
в отдел „16 з“ от ГФ, имот кад. № 32370.151.47, в землището с. И., общ. Д., по
позволително за сеч № 748344/19.12.2023 г., като той бил издаден от мястото,
посочено като „временен склад“ към технологичния план на сечището / в
землищенто на с.Извор, съгл. географските координати на издаването на
документа/. Количеството дървесина транспортирана до получател „ТИР
стнация“ било посочено 1,1 пл. куб. м. или 2 пр. куб.м. „цер“. Този билет бил
надлежно отразен / „качен“/ в ел. системан а ИАГ, ведно с 4 бр. снимки на
самото натоварено МПС, което технически щяло да превози дървесината.
На 24.01.2024 г., служители на РДГ-Берковица, инспектори, имащи
достъп и до електронната система на ИАГ – свидетелят по делото Д. В. и
колегата му Иво Бл. И., извършили регулярна проверка на превозни билети,
отразени в ел.система на ИАГ, като установили относно посочения по-горе
билет, че издателеят му – Р. И. е прикачил към билета снимков материал, в
който не съответствал на изискванията, въведени със Заповед № 24/18.01.2022
г. на Изп. Директор на ИАГ – а именно по т.II 2.1.1 от Заповедта –
фотозаснемането от зад и отстрани на МПС да обхваща изцяло товара по
2
височина, ширина и дължина. В конкретния случай, снимките на
натовареното МПС, не показвали в цялост товара – дървесината по тези
параметри.
Д. В., на база своите и на колегата си И. И. констатации, съставил
Констативен протокол № 148096 от 24.01.2024 г.
На същата дата - 24.01.2024 г., в гр. В., свид. Д. В., на основание на
данните в констативния протокол, в присъствието на колегата си И. И.,
съставил АУАН № 95, на Р. И. за това, че последният, „на 23.12.2023 г., като
лицеупражняващо лесовъдска практика, е издал превозен билет №
7555/00714/23122023/12382-LVD37B6, като в изображенията, прикачени скъм
билета, не е спазил изискавията на Заповед № ЗАП-24/18.01.2021 г. на Изп.
Директор на ИАГ, като не е обхванал товарът на дървесината по ширина,
височина и дължина“. В. квалифицирал деянието на Р. И. по чл.211 ал.1 т.2 от
ЗГ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ. При
връчване на АУАН на жалбоподателя, последният отказал да го подпише и да
приеме копие от него. Това му поведение е надлежно удостоверено с подписа
и три имена на друг свидетел – също служител на РДГ-Берковица.
На 24.04.2024 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 95/
2024 г. на Директора на РДГ-Берковица,
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и не поради излаганите от страна на жалбоподателя
доводи.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
Съдът, на първо място приема за безспорно установена, изложената по-
горе фактическа обстановка, която не се и оспорва от страните по делото – в
частност относимите към казуса обстоятелства: кой, в какво качество, какви
превозен билет е издал и снимки е направил и прикъчил към ел. система на
ИАГ, какво се вижда на снимките, респ. какво не в пълнота. Които
обстятелства водят и на безспорен извод за допуснато нарушение при
3
оформяне на документ – билета /приложенията към него/, неговия автор,
вината му, място и момент на извършване.
Съдът, на следващо място не се съгласява с аргумента на
жалбоподателя, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като
според него поведението му е квалифицирано като нарушение на Заповед №
24/18.01.2022 г. / неправилно цитирана от жалбоподателя като Заповед №
1019/2021 г. / на Изп. Директор на ИАГ. Въпросната заповед безспорно
създава задължение на определен кръг лица – в случая, издаващите превозни
билети, кактъвто е и Р. И. - задължение да попълват верни и точни данни във
всеки реквизит на билета, съгласно утвърдения образец за този документ и
след това да извършат заснемане от четири страни на натовареното превозно
средство, вкл. и изисквания към самите фотоси – обхват на целия товар и
видимост на регистрационните номера на МПС. При неизпълнение на това
задължение, виновно, съответното физическо лице безспорно и ще наруши
Заповедта, като това му поведение обаче, може да бъде санкционирано само
по правилната, относима, приложима разпоредба от нормативен акт – ЗГ или
подзаконов негов, или дори само дисциплинарна отговорност да бъде
потърсена от виновното лице, ако липсва друг ред за това. Т.е. отговорност за
нарушаване на самата Заповед наистина не е предвидена, самостоятелно, но
такава не е и вменена по казуса на И.. Или в случая, необосноваността на
аргумента на жалбоподателя се изразява в това, че той смята да е наказан за
нарушение именно на Заповед № 24/2022 г. на Изп.Директор на ИАГ. Съдът
обаче, не констатира да е придадена такава квалификация на деянието на Р. И.
– нарушаване на самата цитирана заповед. Напротив, вменено е нарушаване
правила, уредени от закона – чл.211 ЗГ. Действително Заповед № 24/22 г. не се
явява такъв – „нормативен„ акт, тя е индивидуален акт, „общ” такъв / по см.
чл.65 от АПК/, „не нормативен” – имащ за адресати „определям” кръг от
физически лица Субектите, спрямо които е насочено властническото
волеизявление, могат в случая да бъдат определени по дадени признаци,
независимо дали те – субектите, са посочени поименно в самия акт или не,
тоест те са определяеми – лицата по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, имащи правото да
издават превозни билети – „лицата, упражняващи лесовъдска практика“. В
акта и НП, на И. е потърсена имевнно отговорност за нарушаване на чл.211 от
ЗГ, макар и да е направено препращане от нея към, т.е. привързване на същата
с – разпоредба от Заповедта. Ето защо нарушаването на подобни Заповеди на
4
Изп. Директор на ИАГ, самостоятелно не води до отговорност по чл.257 или
друг от ЗГ, но неспазването на изискванията на други разпоредби, нормативни
/ ЗГ или Наредби, издадени въз основа на него/ води до правилно наложена
санкция, при налична иначе виновна проява.
Това е принзципният извод на съда, досежно направеното възражение от
жалбоподателя в тази насока.
На следващо място обаче, съдът открива четири процесуални
нарушения, вързани с квалификацията на деянието, както от актосъставителя,
така и от АНО – цифровата квалификация.
От една страна, актосъставителят е приел квалификация по чл.211 ал.1
т.2 от ЗГ – каквато разпоредба не съществува, в ал.1 няма точки, а вероятно е
имал предвид чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ. Но такива неточности, дори и технич.
грешки да са, са недопустими в наказателното/админ.нак. произовдства. От
друга страна, самата норма на чл.211 ал. 2 от ЗГ има само оправомощаващ
характер, указва кои са компетентните лица да издадат превозен билет и нищо
повече. Тя сама по себе си не може да бъде нарушена, и правилно
забранителното поведение, относимо към нея е указано в чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ.
Т.е. правилно АНО е приел, че нарушението е по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, който е
бланкетна и следва да има препращане от нея към друга. Не правилно обаче, и
самият АНО е отправил това препращане към несъществуващата т.2 на ал.1
чл.211 от ЗГ / или правлината квалификация е следвало да е по чл.257 ал.1 т.2
от ЗГ вр. чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ и без проблем - във вр. с разпоредба от някоя
заповед на ръководителя на ИАГ /. И накрая, последно, четвърто нарушение –
абсолютно недопустимо, е и разширяването на самата цифрова квалификация
от АНО в НП, допълваща придадената в АУАН. В АУАН квалификацията на
нарушението е посочена по : „чл.211 ал.1 т.2 от ЗГ вр. т.II 2.1.1 от Заповед №
24 от 18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ – т.11 “, а в НП – АНО си е
позволил да допълни тази цифрова квалификация с още норми и изсквания –
по ЗГ /които въобще липсват в АУАН/ - чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ , т.е. не само като
санкционна норма, а и нарушена. Което принципно евъзможно – една и съща
норма / или няколко/ да се а едновременно и диспозитивни и санкционни, т.е.
в тях да е заявено от законодателя дължимото поведение от отговорния
субести следващата му се санкция, при неспазване на това поведение. В
именно тази норма, по идентичен начин следва сда е посочена и в АНАН и в
5
НП, които играят ролята на 1.обвинение при привличане към отговорност на
едно лице и 2.признаване на виновно и наказване на това лице. Затова не е
възможно в НП да е санкцинилано виновното лице за деяние, за което не му е
било повдигнато обвинение.
Това решение за промяна на АНО е съществено нарушение на правилата
за търсене на админ.нак.отговорност – признаване за виновен и
санкциониране на така установения автор на едно нарушение, относно деяние,
за което с АУАН не му е било отправено обвинение въобще.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в с. з. – следва да останат за нейна /на тази страна/ сметка,
предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95/ 24.04.2024 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж. .к „Х.”
...., вх. .., ет..., ап..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00
лв. на осномвание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.211 ал.1 т.2 от ЗГ вр. т.II 2.1.1 от
Заповед № 24/18.01.2022 г. на Изп. Директор на ИАГ, за нарушение на чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.211 ал.1 т.2 от ЗГ вр. т. II 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022
г. на Изп. Директор на ИАГ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на РДГ-Берковица,
с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, за
присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6