№ 3916
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.Т.М.
при участието на секретаря Д.В.К.
като разгледа докладваното от А.Т.М. Административно наказателно дело №
20241110204133 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от С. А. Ц., с ЕГН ********** – законен представител на
„***“ ЕООД, с адрес: гр. *** срещу електронен фиш, серия К № 7140713, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Жалбоподателят поддържа, че са допуснати съществени процесуални
нарушения и електронният фиш не съдържа всички законоустановени реквизити. Оспорва
обстоятелството, че именно жалбоподателят е извършил вмененото нарушение. Моли за
отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила
по следния начин:
На 20.02.2023г., около 18:37 часа в гр. ***, в района на кръстовището с ул. ***, с
посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“ жалбоподателят С. А. Ц. управлявала
товарен автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД.
Автомобилът бил собственост на „***“ ЕООД и бил предоставен на „***“ ЕООД в
качеството му на лизингополучател. Водачът се движел със скорост от 121 км/ч. при
разрешена такава от 90 км/ч. Превишаването на разрешената скорост било установено с
АТСС № MD1196. Техническото средство било поставено на ул. „***“, в района на
1
кръстовището с ул. *** съгласно протокол за използване на АТСС. По отношение на
техническото средство не били установени механични дефекти, които биха могли да
попречат на функционалната му годност.
На 20.02.2023г. бил издаден електронен фиш серия К № 7140713, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на
20.06.2023г., като на 05.07.2023г. същият депозирал жалба.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на писмо с вх. №
210293/24.07.2023г. с приложение (снимков материал от АТСС № MD1196, снимка на
техническо средство, справка за собственост на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. с
приложение към т. 1, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, преглед на
вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа и уреда за измерване,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за
връчване на електронни фишове, ежедневна форма на отчет, сертификат за успешно
завършен курс на обучение), писмо с вх. № 124654/15.04.2024г. с приложение (снимков
материал, справка за връчени електронни фишове и CD), писмо с вх. № 131330/19.04.2024г.,
писмо с вх. № 139524/26.04.2024г. с приложение – схема за организация на движението,
писмо с вх. № 139237/26.04.2024г., писмо с вх. № 142295/29.04.2024г.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като че
същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на
обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на
нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената
скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола
за използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано
на датата и мястото на нарушението съобразно изискванията, както и че на ул. „***“, в
района на кръстовището с ул. *** не е въведено ограничение на скоростта, различно от 90
км/ч за извън населено място. Последното обстоятелство се потвърждава и от проект за
организация на движение в процесния пътен участък. Видно от кореспонденцията с Агенция
„Пътна инфраструктура“, път II-18 е част от републиканската пътна мрежа и по цялата му
дължина няма поставени пътни знаци Д-11 и Д-12 за начало и край на населено място. В
процесния пътен участък няма поставени пътни знаци за ограничение на скоростта от група
„Б“, като максимално разрешената скорост е 90 км/ч., валидна за извън населено място. От
протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението
отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което му позволява да
функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан тип средство за измерване и решение
за одобрение на типа и уреда за измерване, използваното устройство е валидно до
13.06.2027г. От справка за собственост на МПС е видно, че „***“ ЕООД е собственик на
превозното средство, като „***“ ЕООД е вписан като ползвател.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на
20.06.2023г., а жалбата е депозирана на 05.07.2023г.), с оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за:
2
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните
работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от
съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.
Неоснователно е възражението на защитата за непосочване на точно място на
извършване на нарушението. Напротив, мястото е индивидуализирано ясно и
недвусмислено, като е посочен пътният участък, по който е осъществено движението (гр.
***, в района на кръстовището с ул. ***, както и посоката на движение (от бул. „***“ към
бул. „***“).
Непосочването на дата на издаване на електронния фиш не предполага допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като законодателят е задължил в неговото
съдържания да бъде посочена единствено датата на извършване на нарушението, която
съвпада с датата на неговото издаване.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и
това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата
и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното
средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Съдебният състав не споделя възраженията на жалбоподателя, с които последният
оспорва процедурата при работа с АТСС поради липса на протокол и снимков материал,
3
както и годността на техническото средство. В случая към преписката са изготвени снимков
материал от АТСС № MD1196 и на самото техническо средство и протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол. Нарушението е установено от АТСС № MD1196,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство отговаря на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото е
преминало първоначална проверка, както и последваща проверка на 15.03.2022г. от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За изполване на средството е
попълнен протокол, съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена снимка,
потвърждаваща разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава 90 км/ч. извън
населените места.
От обективна страна безспорно се установи, че на 20.02.2023г., около 18:37 часа в гр.
***, в района на кръстовището с ул. ***, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“
жалбоподателят С. А. Ц. управлявала товарен автомобил марка „***“, модел ***, с рег. №
*** със скорост от 121 км/ч. при разрешена такава от 90 км/ч. От приобщените
доказателства се установява безспорно, че е осъществен съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като не е изпълнено задължението на водача при
избиране на скоростта на движение да не превишава скоростта от 90 км/ч. Процесният пътен
участък, макар да е посочен в гр. ***, се намира извън населено място и въведеното
ограничение на скоростта е 90 км/ч. Следва да се отбележи, че е отчетен допустимият
толеранс, тъй като от снимковия материал се вижда, че е измерена скорост 125 км/ч., докато
в електронния фиш е посочена скорост 121 км/ч. В случая жалбоподателят е управлявала
лекия автомобил при скорост от 121 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 4 км/ч.),
превишавайки с 31 км/ч. ограничението от 90 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е
собственост на юридическо лице, се санкционира законния му представител или лицето на
което е предоставен автомобила за ползване. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е
регламентирал, че в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, собственикът
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай не е представена
горепосочената декларация. Видно от справката за регистрация на МПС се установява, че
собственик на автомобила е „***“ ЕООД, а жалбоподателят е управител на юридическото
лице, което е отразено като ползвател – „***“ ЕООД. Доколкото лизингодателят е
предоставил и вписал в масивите на КАТ ползвателя, а именно юридическото лице – „***“
ЕООД, чийто законен представител е С. А. Ц., то в случая правилно е санкционирана
последната, предвид липсата на декларация с посочване на конкретно лице, което да е
управлявало автомобила на инкриминираната дата.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
4
жалбоподателят, като правоспособен водач е съзнавал каква е разрешената скорост на
движение, но въпреки това е пренебрегнал установената от законодателя забрана за нейното
превишаване.
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 км/ч. до 40км/ч.
с глоба 300,00 лева. Размерът на наложеното административно наказание е фиксиран за
всички нарушения от този вид, поради което съдебният състав не следва да обсъжда въпроса
дали наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи безопасността на пътя,
както и обстоятелството, че жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост с
31 км/ч.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в производството пред районния съд по НАХД № 9739/2023г. по описа на
СРС, НО, 23-ти състав и в касационното производство по КНАХД № 432/2024г. по описа на
АССГ в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН. От СДВР не са претендирани разноски в настоящото производство, поради
което съдът не дължи произнасяне в този аспект. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на производството и неговата
сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на по
80,00 лева в производството пред районния съд по НАХД № 9739/2023г. по описа на СРС,
НО, 23-ти състав и в касационното производство по КНАХД № 432/2024г. по описа на
АССГ. Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение предвид изхода на правния спор.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали съществени
нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е безспорно доказано, като
наложеното на жалбоподателя административно наказание е във фиксиран размер, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 7140713, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С. А. Ц., с ЕГН ********** –
законен представител на „***“ ЕООД, с адрес: гр. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН И ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА С. А. Ц., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 160,00 (сто и
шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
5
представителство по НАХД № 9739/2023г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав и в
касационното производство по КНАХД № 432/2024г. по описа на АССГ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК на
касационните основания предвидени в НПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6