Р Е Ш Е Н И Е
№444
гр. Хасково, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на трети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1164/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от С.Р.Д.
***, подадена чрез пълномощник адв. М.К., против Ревизионен акт №
Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г., издаден от П. С. на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и А. Б. на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 419/08.07.2019г. на изпълняващ правомощията
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в
частта, с която допълнително са установени следните задължения: Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2014г. главница в размер на
192,32 лв., с прилежащи лихви в размер на 77,40 лв.; Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2015г. главница в размер на 1309,67 лв., с
прилежащи лихви в размер на 393,68 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за данъчен период 2016г. главница в размер на 3731,79 лв., с прилежащи лихви в
размер на 743,31 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период
2017г. главница в размер на 2032,99 лв., с прилежащи лихви в размер на 198,80
лв.; Данък добавена стойност за данъчен периода 29.11.2015г. – 31.12.2017г.
главница в размер на 53614,17 лв., с прилежащи лихви в размер на 12 915,49 лв.;
Вноски за ДОО за данъчен период 2015г. главница в размер на 1506,18 лв., с
прилежаща лихва в размер на 500,15лв.; Вноски за ДОО за данъчен период 2016г.
главница в размер на 3708,22 лв., с прилежаща лихва в размер на 785,78 лв.;
Вноски за ДОО за данъчен период 2017г. главница в размер на 2338,03 лв., с
прилежаща лихва в размер на 280,26 лв. ; Вноски за ЗО за данъчен период 2015г.
главница в размер на 941,36 лв., с прилежаща лихва в размер на 312,62 лв.;
Вноски за ЗО за данъчен период 2016г. главница в размер на 2317,64 лв., с
прилежаща лихва в размер на 491,14 лв.; Вноски
за ЗО за данъчен период 2017г. главница в размер на 1461,27 лв., с прилежаща
лихва в размер на 175,16 лв.;Вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период 2015г.
главница в размер на 588,35 лв., с прилежаща лихва в размер на 195,36 лв.;
Вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период 2016г. главница в размер на 1448,52 лв.,
с прилежаща лихва в размер на 306,95 лв.; Вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период
2017г. главница в размер на 913,29 лв., с прилежаща лихва в размер на 109,47
лв.или общо задължения в размер на 76
103,80 лв., с прилежаща лихва в размер на 17 485,57 лв. И изменен в частта, с която допълнително са установени следните
задължения: Вноски за ДОО за данъчен период 2014г. от главница в размер на
645,12 лв. и от лихва размер на 306,85 лв. на главница в размер на 376,32 лв. и
лихва в размер на 170,92 лв.; Вноски за ЗО за данъчен период 2014г. от главница
в размер на 282,24 лв. и от лихва размер на 151,05 лв. на главница в размер на
147,84 лв. и лихва в размер на 66,49 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за данъчен
период 2014г. от главница в размер на 252,00 лв. и от лихва размер на 119,87
лв. на главница в размер на 147,00 лв. и лихва в размер на 66,77 лв. Или
допълнително установените задължения за посочения по-горе период и лихвите към
тях са изменени от главница общо в размер на 1 179,36 лв. на главница в
размер на 671,16 лв. и от лихви общо в размер на 577,77 лв. на лихви в общ
размер на 304,18 лв.
В жалбата се развиват подробни съображения относно
незаконосъобразността на оспорения акт и се моли за неговата отмяна. Навеждат
се доводи за противоречието му с материалния закон, както и допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаването
му. Претендира се присъждането на направените разноски в производството.
Допълнителни аргументи в подкрепа на защитната теза са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание и представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на установените
по отношение на С.Д. задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДДС, за вноски за
ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че
обжалвания Ревизионен акт № Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г.,
потвърден и изменен с Решение №419/08.07.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Твърди, че осъществяваната от С.Д.
дейност като едноличен търговец, по несъмнен начин се потвърждава от събраните
в хода на извършената ревизия доказателства в т.ч от приложената към преписката
справка на оптичен носител от куриерската фирма и изпратените от „Еконт
Експрес” ООД копия на документи – товарителници за изпратени пратки и документи
за изплатени суми – разходни касови ордери и разписки, в които като изпращач на
стоките и съответно като получател на сумите фигурират имената и подписа на
ревизираното лице. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по делото:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005226-020-001
от 03.09.2018г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник на сектор /л.2, от приложение 1 по делото/,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на С.Р.Д.,
ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица
- за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се лица - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.
Извършването на ревизията е възложено на А.Н. Б. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Т. Я. В. - инспектор по приходите. Определено е
ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002618005226-020-001/03.09.2018г. е връчена на С.Д.
на 28.09.2018г. На 27.12.2018г. е издадена
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618005226-020-002/27.12.2018г., с която на основание чл.112, ал.2, т.1,
чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да
завърши до 28.01.2019г. На 22.01.2019г. с Предложение за промяна на обхвата на
извършваната ревизия, изготвено от А. Б. – главен инспектор по приходите е
предложено в обхвата на ревизията да се включат допълнително следните видове
задължения по периоди: Данък върху добавената стойност за периода 29.11.2015г.
до 31.12.2017г. В тази връзка е издадена Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 16002618005226-020-003/22.01.2019г., на основание
чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, с която е определено ревизията да
обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.; Данък върху добавената
стойност за периода 29.11.2015г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се -
за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г, с посочен срок за приключването ѝ 28.01.2019г. Отново с
последваща Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-
16002618005226-020-004/25.01.2019г., е определено, че ревизията следва да
приключи до 28.02.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени
в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Петър Д. Стоев
в посоченото му длъжностно качество - началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП –
Пловдив.
С Уведомление №
Р-16002618005226-113-001/22.01.2019г. / лист.202 от Приложение 1/ ревизиращият
орган е уведомил С.Д., че в хода на ревизията е установено, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, поради което
основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2014г.-31.12.2017г.; Данък върху добавената стойност за периода
29.11.2015г.-31.12.2017г. и осигурителният доход за установяване на ЗОВ за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. ще бъде определен по реда на чл.122-124а от ДОПК. Поради това на С.Д. му е даден 14-дневен срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище.
В отговор жалбоподателя е представил пред
приходните органи декларация по чл.142, ал.3 от ДОПК за ревизирания период по
години за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. като в обяснение към същите е
посочил, че не е извършвал продажба на дрехи, а само посредническа услуга по
предаването на пратките и получаването на парите, като получените суми за тази
дейност е декларирал в т. V-
Реализирани доходи от декларациите по чл.124, ал.3 от ДОПК.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране
на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за
присъединяване на документи.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – А. Н. Б. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Т. Я. В. - инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002618005226-092-001/14.03.2019г. С Ревизионния доклад в резултат на
извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства
и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на
ревизираното лице С.Р.Д. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за
просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г.; за ДДС за периода 29.11.2015г. – 31.12.2017г.; за
вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.
Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е
подписан с електронни подписи от А. Б. и Т. В., като доказателства за датата и
начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Срещу РД от С.Д.
не е подадена жалба.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от П. Д. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден
оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г., с който по отношение на С.Р.Д. са установени данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
17.04.2019г., както следва: Допълнително установени задължения по ДДС в размер
на 53 614.17 лв. с прилежащи лихви в размер на 12 915.49 лв. за периода от
29.11.2015г. до 31.12.2017г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
2014г.- 2017г. в размер на 7 266.77 лв. и лихви в размер на 1413.19 лв.;
вноски за ДОО за периода 2014г.-2017г. в размер на 8 197.55 лв. и лихва в
размер на 1 873.04 лв.; вноски за ЗО за периода 2014г. - 2017г. в размер
на 5 002.51 лв. и лихви в размер на 1 129.97 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ
за периода 2014г. -2017г. в размер на 3 202.16 лв. и лихви в размер на 731.65
лв. или общо задължения в размер на 95 346.50 лева, от които
77 283.16 лв. главница и лихва за просрочие към тях в размер общо на
18 063.34лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от А. Б. от П. С., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител. В ревизионния акт е прието, че С.Д. е местно физическо лице без
регистрация като ЕТ, няма участие в търговски дружества, кооперации и
юридически лица с нестопанска цел, няма подадени ГДД за периода от 2014г. до
2017г. по чл.50 от ЗДДФЛ, за същия период е била подадена информация с
декларации обр. 6 и обр. 1 за осигуряване по трудови правоотношения. В хода на
извършена ПУФО на С.Д. е установено, че през периода 06.06.2014г. до
20.12.2017г. лицето е изпращало пратки на дрехи с наложен платеж, след което
получените суми куриерската фирма е изплащала с разходен касов ордер на С.Д. и М.
Д. М., която е упълномощено от него лице със същия постоянен адрес като
ревизираното лице и майка на детето му, видно от справка в ЕСГРАОН. С оглед
установеното е прието, че ревизията следва да се извърши по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като от органите по приходите е установено наличие на обстоятелствата
по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК. На основание чл.122, ал.2 от ДОПК
е извършен анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства, обсъдени
са събраните доказателства от трети лица и представените документи от РЛ,
съставени са таблици и е определена данъчна основа за доходи от дейността за
ревизираните периоди като е прието, че облагаемият доход следва да се формира
по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният
облагаем доход е намален със сумите за дължимото ЗОВ. Върху така определената
данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
ревизираните отчетни периоди и прилежащите лихви. Определен е и дължим ДДС за
периода 29.11.2015г. – 31.12.2017г., тъй като е прието, че лицето е
осъществявало независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС към
29.11.2015г. и е следвало да подаде заявление за регистрация по закона в срок
до 14.12.2015г. в тази връзка е приложен чл.102, ал.3 от ЗДДС за определяне на
данъчните му задължения.
Ревизионен акт № Р-16002618005226-091-001/ 17.04.2019г.
е връчен на С.Д. на 01.05.2019г. по пощата с известие за доставяне / лист 60 от
делото /.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК С.Д. е обжалвал
издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 14.05.2019г. до
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив.
С Решение №419/08.07.2019г. на изпълняващ правомощията
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден
Ревизионен
акт № Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г. в частта, с която на С.Д.
допълнително
са установени следните задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
данъчен период 2014г. главница в размер на 192,32 лв., с прилежащи лихви в
размер на 77,40 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период
2015г. главница в размер на 1309,67 лв., с прилежащи лихви в размер на 393,68
лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2016г. главница в
размер на 3731,79 лв., с прилежащи лихви в размер на 743,31 лв.; Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2017г. главница в размер на
2032,99 лв., с прилежащи лихви в размер на 198,80 лв.; Данък добавена стойност
за данъчен периода 29.11.2015г. – 31.12.2017г. главница в размер на 53 614,17
лв., с прилежащи лихви в размер на 12 915,49 лв.; Вноски за ДОО за
данъчен период 2015г. главница в размер на 1506,18 лв., с прилежаща лихва в
размер на 500,15лв.; Вноски за ДОО за данъчен период 2016г. главница в размер
на 3708,22 лв., с прилежаща лихва в размер на 785,78 лв.; Вноски за ДОО за
данъчен период 2017г. главница в размер на 2338,03 лв., с прилежаща лихва в
размер на 280,26 лв. ; Вноски за ЗО за данъчен период 2015г. главница в размер
на 941,36 лв., с прилежаща лихва в размер на 312,62 лв.; Вноски за ЗО за
данъчен период 2016г. главница в размер на 2317,64 лв., с прилежаща лихва в
размер на 491,14 лв.; Вноски за ЗО
за данъчен период 2017г. главница в размер на 1461,27 лв., с прилежаща лихва в
размер на 175,16 лв.; Вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период 2015г. главница в
размер на 588,35 лв., с прилежаща лихва в размер на 195,36 лв.; Вноски за ДЗПО-
УПФ за данъчен период 2016г. главница в размер на 1448,52 лв., с прилежаща
лихва в размер на 306,95 лв.; Вноски за ДЗПО- УПФ за данъчен период 2017г.
главница в размер на 913,29 лв., с прилежаща лихва в размер на 109,47 лв. И изменен в частта, с която на С.Д.
допълнително са установени следните задължения: Вноски за ДОО за данъчен период
2014г. от главница в размер на 645,12 лв. и от лихва размер на 306,85 лв. на
главница в размер на 376,32 лв. и лихва в размер на 170,92 лв.; Вноски за ЗО за
данъчен период 2014г. от главница в размер на 282,24 лв. и от лихва размер на
151,05 лв. на главница в размер на 147,84 лв. и лихва в размер на 66,49 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за данъчен период 2014г. от главница в размер на 252,00
лв. и от лихва размер на 119,87 лв. на главница в размер на 147,00 лв. и лихва
в размер на 66,77 лв. Или допълнително установените задължения за посочения
по-горе период и лихвите към тях са изменени от главница общо в размер на
1 179,36 лв. на главница в размер на 671,16 лв. и от лихви общо в размер
на 577,77 лв. на лихви в общ размер на 304,18 лв. По отношение на допуснатото
изменение директора на дирекция ОДОП – Пловдив е посочил, че видно от
изготвените в ревизионното производство таблици за извършените продажби, се
установява, че С.Р.Д. не е извършвал търговска дейност в периода месец
01.2014г. месец 05.2014г. По тази причина и съобразно разпоредбата на чл. 10 от КСО, неправилно са определени дължими от ревизираното лице авансови вноски за
фонд „Пенсии“, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване, в качеството му на
самоосигуряващо се лице за цялата календарна година 2014г. по тези съображения
установените с РА задължения за ЗОВ за 2014г. са изменени.
Решение №
419/08.07.2019г. на изпълняващ правомощията на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, е връчено на С.Д. лично на дата 05.09.2019г..
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил
ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
По делото е разпитана като свидетел М. М.,
която заяви, че С.Д. работи на четири часов трудов договор към „Ники транс“
ЕООД, като в качеството му на продавач към тази фирма е ползвал куриерски
услуги, като е изпращал пратки на купувачите. Също така С.Д. изпращал пратки и
на други търговци, които върху пакетите с дрехи надписвали кой е получателя на
пратката, съответно тел. му номер. След това получените пари от наложения
платеж отново се получавали от Д., който след получаването им ги предавал на
търговците, чиято стока е изпратил. Свидетелката потвърждава, че жалбоподателя
не е осъществявал търговска дейност и не е развивал електронна търговия.
Съгласно изпълнената съдебно компютърно – техническа
експертиза, се установява, че в представените по делото дискове се съдържат
различни файлове, някои от които подписани с електронен подпис. От тях не може
да се направи категоричен извод, че тези данни са подавани в системата на НАП.
В същото време НАП не е предоставила на вещото лице информация за данните от
„Еконт Експрес“ ООД, които са предоставени пред тях. Поради което вещото лице
сочи, че неможе да даде категоричен отговор каква е селектираната от НАП
информация и доколко тя съответства на тази предоставена ѝ от „Еконт
Експрес“ ООД и доколко тя е достоверна.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че въз основа на направеното оспорване и изисканите от
„Екот Експрес“ ООД товарителници в оригинал, размерът на паричните средства
получени от жалбоподателя за процесния период 01.01.2014г. – 31.12.2017г. са в
размер на 51 638 лева. Задълженията за ДДС, ДОД и ЗО при тези приходи на
жалбоподателя са в размер на 4755.80 лева – главница и 1259.22 лева – лихва. На
базата на ръчно подписаните оригинални разходни ордери според вещото лице не
може да се стигне до извода, че жалбоподателя е доставял дрехи и че е налице осъществявана
от Д. независима икономическа дейност.
При изграждане на фактическите си
констатации по делото съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като
обективни и компетентно дадени въз основа на проверените от вещите лица
относими документи по делото като взема под внимание и обстоятелството, че
никоя от страните не се е противопоставила на приобщаването им към
доказателствения материал.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г. потвърден в едната му част и изменен в
другата му част с Решение №419/08.07.2019г., на основание чл. 160, ал.2
от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета
като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на директора на ТД
на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.4 и сл./. В случая издателят на заповедта за възлагане на
ревизия – П. Д. С., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр.
Кърджали/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган
в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията
по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на
издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД на НАП – Пловдив – П. С..
Възложената за извършване ревизия на С.Д. е извършена
от определените със ЗВР № Р-16002618005226-020-001 от 03.09.2018г. органи по
приходите – А.Н. Б. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и Т. Я. В. - инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002618005226-092-001/14.03.2019г.
/чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №
Р-16002618005226-091-001/ 17.04.2019г. е издаден от П. Д. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
и от А. Б. на длъжност главен инспектор по приходите, определена
за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и
Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени
чрез информационна система "Контрол" като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на
чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се
установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК,
като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Задължително условие за преминаването към
ревизия по чл. 122 – 124 ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от
изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при
това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него
по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл. 124, ал. 2 ДОПК изрично регламентира, че в
производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на
чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на
доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното
задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на
констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
В случая за провеждане на ревизията по чл.
122 – 124 ДОПК органът по приходите е приел констатации за обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 1, т.
2,
т.
4
и т.
5 ДОПК. Наличието им е обосновано със събраната в хода на
ревизионното производство информация предоставена на магнитен носител от „Еконт
Експрес“ ООД, от която е видно, че С.Д. е извършвал продажба на дрехи за
периода 01.01.2014г.- 31.12.2017г., за което е получавал суми с наложен платеж.
Установено е, че реализираните приходи от ревизираното лице по периоди е както
следва: за 2014г. – в размер на 15 496 лв.; за 2015г. – в размер на
70 602 лв.; за 2016г. – в размер на 194 118 лв. и за 2017г. – в
размер на 109 505 лв. Прието е, че доходите на задълженото лице за целия
ревизиран период се формират основно от продажбата на дрехи по електронен път,
доставката на които е осъществявана чрез куриреска фирма „Еконт Експрес“ ООД.
За продадените дрехи през ревизирания период от лицето не са издавани фактури,
нито същото ги е отразило като приходи. При тази фактическа установеност
приходните органи са счели, че С.Д. от свое име и за своя сметка е реализирал
доходи от търговска дейност - продажби на дрехи, доставяни на клиентите чрез
куриерска фирма, като поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер, а
заплащането е извършвано посредством услугата "наложен платеж".
Съгласно
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 т.2, т.4 и т.5 ДОПК органът по приходите може
да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от
него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а
именно до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред; и документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване.
В
настоящият случай не се констатира да са осъществени посочените предпоставки,
поради което не може да се ползва презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК, че в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, защото наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.1, т.2, т.4 и
т.5 ДОПК не е подкрепено със събраните доказателства.
Същевременно
според разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи
всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и
извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 ЗДДС, като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно
чл.96, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон, като чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се формира облагаемия оборот.
По
силата на чл.102, ал.1 ЗДДС когато орган по приходите установи, че лице не е
изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той
го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са
налице, но при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по
приходите с акта по чл.102, ал.1 от ЗДДС в тежест на приходната администрация е
доказване на предпоставките по чл.96, ал.1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице
извършва независима икономическа дейност, доставките в резултат на
упражняването на тази дейност са облагаеми с ДДС и достигането на облагаем
оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000 лева и повече през
последните 12 месеца преди текущия.
В тази връзка не могат да се приемат за доказани
фактическите констатации в ревизионния акт основани единствено на представените
на оптичен носител от „Еконт Експрес“ ООД в табличен обобщен вид справки и
извеждането на номера на товарителници и разходни касови ордери в друг
електронен файл. Нечетливите снимки на документи от приложените в преписката РКО
и то със заверка „вярно с копието“ не могат да служат като годно
доказателствено средство по ДОПК. По делото не са представени товарителниците и
документите за изплащане на наложените платежи от "Еконт Експрес" ООД
в оригинал. В хода на ревизията не е извършена проверка в счетоводството на
дружеството - куриер и липсват констатации по товарителниците и връзката им с
документите за изплащане на наложени платежи и данните от справката. За
представените в електронен вид справки „Еконт Експрес“ ООД е дало обяснение, че
е възможно съвпадение с трети лица. Констатациите на приходните органи не
почиват на първични документи, а изготвеният от органите по приходите файл с
номера на товарителници и РКО има за първоизточник друга обобщена и представена
на оптичен носител таблица. От значение за установяване получаването на приходи,
извършването на облагаеми сделки и достигнат оборот за регистрация по ЗДДС са
документи, изходящи от лицето, каквито не са нито таблицата, съдържаща се в
техническия носител, нито самият технически носител. В случая не е налице
хипотезата на чл. 184 от ГПК - представяне на електронен документ, тъй като
релевантните за спора товарителници и РКО не са електронни такива, за да бъде
възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като
заверен препис. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на тези
документи поради непредставянето им в годен за целта вид има за последица
несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора.
По отношение на представените по делото в
оригинал РКО следва да се има предвид отговора на въпрос 5 поставен на вещото
лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, а именно от
предоставените от „Еконт Експрес“ ООД документи, може ли да се установи, че са
доставяни дрехи, което да води до извода, че е налице независима икономическа
дейност. Вещото лице е посочило, че отговора на този въпрос се предопределя от
това коя база с информация ще се ползва за извода тази предоставена от „Еконт
Експрес“ ООД на CD
във вид на електронни таблици или на база ръчно подписаните оригинални разходни
касови ордери. В случая по изложените по-горе съображения в съдебния акт
предоставените от „Еконт Експрес“ ООД на оптичен носител таблици със
съдържащата се в тях информация, няма как да бъде възприета като документ въз
основа на който да се изведе извода за това, че за ревизирания период лицето С.Д.
е осъществявал независима икономическа дейност. Поради което, съдът изцяло
споделя възприето от вещото лице становище дадено в абзац две на поставения
въпрос, а именно, че в ръчно подписаните оригинални разходни касови ордери не се
съдържа информация, от която категорично да се изведе извода, че са доставяни
дрехи, респ. не следва и извода, че лицето за ревизирания период е
осъществявало независима икономическа дейност. В подкрепа на прието следва да
се има предвид разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от ЗДДС, съобразно която
независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение.
В разглеждания случай не се доказа по
безспорен начин, че извършваните от Д. продажби на дрехи са осъществявани по
занятие. Поради това, въпросът на който следва да бъде даден отговор в случая е
въз основа на наличните оригинали на РКО по делото може ли да се заключи, че
дейността е осъществявана редовно от Д.. В ЗДДС не
се съдържа определение на понятието "редовно", нито определение на
понятието "инцидентни доставки". Тълкувайки понятието
"редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е
независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през
определен период от време. При определяне на продължителността на този период
от време, настоящият съдебен състав изходи от критериите в ЗДДС. В разпоредбата
на чл.
96 от ЗДДС - задължителна регистрация, законодателят е въвел
период от време, който е от значение за минимално необходимия оборот за
задължителната регистрация. Този период от време е 12 последователни месеца,
през които лицето реализира оборот от дейността си. В конкретния случай, не се
установява извън наличните в оригинал по делото РКО касаещи отделни месеци през
годините 2015г., 2016г и 2017г., ревизираното лице да е продължило да се
занимава с продажба на дрехи. Следователно необосновано е да се приеме, че
извършените продажби през отделни месеци през 2015г., 2016г и 2017г. водят до
извода за системност от страна на С.Д. на извършената дейност по продажба на
дрехи.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и
съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, предоставена от третото
лице, при липса на информация въз основа на какво е изготвена, след като
оригиналните документи не са запазени, както и само въз основа на представени в
ограничен брой РКО, които немогат да обосноват независима икономическа дейност,
не може да се обоснове верността на фактическите констатации в ревизионния акт.
Не са налице достатъчно данни за факти и обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от
ДОП, доказателства за предадени от ревизираното лице стоки и съответно за
получени преводи в размер на 389 821.00 лв. за проверяваните периоди,
представляващи основа за облагане с допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за
облагане по ЗДДС предвид достигане на облагаем оборот 50 000 лв., както и за
начисляване на допълнителни здравно-осигурителни вноски. Поради което оспореният ревизионен акт като
издаден в нарушение на материалния закон следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
администрация се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят доказано направените по делото разноски,
като по отношение на изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с §2
от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.
36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно установеното от нормата на чл.
8, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес (в случая 94 564.71лв.) за една инстанция минималното
адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв.
плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или 3 366.94 лв. в случая (830,00 лв.
+ 3% от 84 564.71 лв. (2 536.94 лв.)).
По Договор за правна защита и съдействие от
02.10.2019 г. с Адвокатско дружество „К. Деков“ от страна на жалбоподателя е
заплатена в брой сумата от 4080 лева с ДДС. За образуваното съдебно
производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер на 10 лева,
както и депозит за вещо лице по допусната съдебно – техническа експертиза в
размер на 200 лв. и депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 300 лв.
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, поради
което направеното в противния смисъл възражение от процесуалния представител на
ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 161,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен
акт № Р-16002618005226-091-001/17.04.2019г., потвърден и изменен с Решение №
419/08.07.2019г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който на С.Р.Д. са определени
задължения за ДДС, за данъчен период 29.11.2015.-31.12.2017г., задължения за
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за
ДЗПО-УПФ, за данъчен период 01.01.2014г. – 31.12.2017г., общо в размер на 94 564.71
лева /главница и лихви/.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив да
заплати на С.Р.Д., ЕГН **********, с посочен адрес ***, разноски по делото в размер
на 4590 лв. /четири хиляди петстотин и деветдесет лева /.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: