№ 223
гр. Варна, 08.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600362 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на л.св.В.Н. срещу определение №882 от
27.10.2021г. на ВОС, постановено по ЧНД №1030/21г. по описа на същия съд,
с което молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от определеното му с Присъда по НОХД№369/2015г. на
Окръжен съд гр.Добрич наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
12години е оставена без уважение.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, с оглед процесуална
легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и
съответност. Разгледана по същество същата се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Осъденото лице В. Д. Н. изтърпява наказание в размер на 12г.
"лишаване от свобода", наложено с Присъда по НОХД№369/2015г. на
Окръжен съд гр.Добрич, за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6 във
вр.с чл.115 от НК.
Към 04.11.2021г. лишеният от свобода е изтърпял общо 9г и 3дни, от
които фактически 7г. и 6мес., прекъсване -2дни и от работа- 1г,6мес. и 5 дни.
Остатъкът към момента на произнасяне на проверявания съд е в размер на
2г.11мес. и 27дни. Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в
чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки.
Осъденият постъпва в затвора на 27.06.2017г. при първоначален строг
режим, заменен на Общ със Заповед №112/09.12.2019г.. Със Заповед
1
№11/24.04.2010г. на Началника на Затвора Варна изпълнението на
наказанието на л.св. е преместено в МЛС от открит тип, а със
Заповед№20/04.02.2021г. режимът е заменен с лек.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е показала стойности над
средното ниво–67т., при отчетени зони на дефицит в почти всички зони на
профила:отношението към правонарушението, начин на живот и
обкръжение,образование и обучение, трудова заетост и умения за мислене.
Рисът от вреди по отношение на обществото е отчетен на средно ниво.
Последващата изготвена оценка на риска от рецидив към 2017г. е
констатирала същите рискове, но в понижени стойности-52т. Последвали са
оценки през 2017,2019г. с продължаваща корекция в базовите дефицити. Към
момента на внасяне на предложението актуалната оценка на риск от рецидив
и вреди, изготвена през 18.01.2021г. е 39т.,като се отчита тенденция към
корекция във всички зони на дефицит. Риска се счита за „овладян, ако не
настъпят промени в средата“. Рискът към обществото е останал на средни
стойности.
Писмените доказателства по делото съдържат данни за корекция в
някои от проблемните зони- отношение към правонарушението, трудова
заетост, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение.
Отчетените промени и добро поведение са довели до замяна режима на
изтърпяване от строг на общ през 2019г. и от общ на лек през 2021г..
Осъденият Н. е полагал и доброволен труд в местата за лишаване от свобода
от постъпването си в Затвора до настоящия момент. Награждаван е
многократно. За престоя му в затвора са му наложени две дисциплинарни
наказания- през 2016 и 2018г., по отношение на които са настъпили сроковете
по чл.109 от ЗИНЗС. Съгласно заложените в плана за изпълнение на
присъдата цели и задачи е записан като ученик в първи клас, а през 2018г. е
включен в учебен процес към ОУ „Аргира Жечкова“-филиал към Затвора
Варна.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия състав
провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла съществено понижение,
оценката на риска от рецидив не може да обоснове извод за липса на
негативни характеристики и проявления, каквито изисквания са въведени с
нормата на чл.439а от НПК. Видно от данните в досието, корекция е
настъпила в някои от зоните с дефицит, а други- като отношение към
правонарушението, умения за мислене и образование и обучение- корекцията
продължава. Това се извежда от приложеното препланиране на присъдата, в
което се поставят задачи и цели за корекция по отношение на тези два
дефицита и през настоящата 2021г.. Индивидуалният план за изпълнение на
присъдата се подготвя и променя в зависимост от резултатите при оценка на
риска от рецидив и вреди и по съществото си е насочен към корекция на
факторите,формиращи риска и обработване на лични дефицити, с цел
ограничаване на вероятностите от престъпно повторение и причиняване на
значителни вреди. Същото не свидетелства за „безупречност“, каквото
2
мнение е отразено в писмените становища и предложения от страна на
компетентните органи. Това поведение на лишения от свобода, заедно със
запазените средни стойност на риск от вреди спрямо обществото, не
свидетелстват за отстраняване на престъпното мислене, нито пък за
доказателства в насока трайност на „превъзпитание“. От значение за
постигане на целите на наказанието са и изводите за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от
първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати
положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. Въпреки
дадените положителни оценки на служители на затворническата
администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава
корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на
диагностицираните дефицити. Анализът на приложените доклади дава
основания на въззивната инстанция да заключи, че спазването на правилата
на вътрешния ред и недопускането на нарушения и агресивно поведение, са
единствено индиция за съзнателно и активно положително отношение на
осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината в
пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение през
периода на изтърпяване на наказанието и само по себе си не е основание за
допускане на УПО.
Становището на Началника на Затвора Варна и докладите на служители
на администрацията, макар да са резултат от лични впечатления, не следва да
бъдат поставяни в основата на доказателствените изводи. Необходима е една
цялостна оценка на всички доказателсвени източници, даваща възможност за
проследяване на хода и резултатите от поправителната и възпитателна
дейност спрямо осъдения. Предсъдебният доклад представлява също
незадължителен помощен инструмент за съда, който не замества
процесуалната му дейност.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също
във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали
даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено
поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
3
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни
дейности.Само последните мотивират осъдения да мине успешно през
етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието.За такива
няма данни след 2019г.
Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система,която предлага замяна на
режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице.Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични
с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в
по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния
процес. Видно от материалите по делото-режима на изпълнение на присъдата
е заменян от "строг" до лек –в началото на тази година.Именно
преминаването през отделните етапи свидетелства за съзнателна промяна в
личността и активна самокорекция, чийто финал е постигане на УПО.
Реализирнето на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена,
при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане
на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е
в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да
бъде по-рано и успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т. е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за
предсрочно освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва
да бъде несъмнен. Категоричен трябва да бъде и извода за успешна
реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на
членовете му. С оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат
да бъдат формирани. Това се извежда и от изготвената експертна оценка на
актуалното психично състояние на лишения от свобода. Видно от същата, в
проведеното изследване по отношение прояви на агресия, оценката на
фактори лош контрол над гнева и физическа агресия е средна. Същото
индикира, че в определени моменти и провокация, е възможно лицето да
реагира с агресия. Според психолога критичността на осъдения, респ.
отношението му към правонарушението не е достатъчно развита. Според
резултатите от проведеното изследване резултатите за криминални нагласи и
оценка на криминогенни нужди са ниски. Според експерта нивото на
социална адаптация е много ниско и съществуващите адаптивни умения не са
4
достатъчни за да се гарантира успешна реинтеграция в обществото и
намаляване на риска от рецидивни прояви.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Изхождайки от спецификата на извършеното престъпление и данните по
делото съдът прави извод, че дефицита в начина на мислене в т.ч.
самоконтрол, прояви на агресия и адаптивни умения е налице и към
настоящия момент, което налага корекционната работа с осъдения да
продължи в посока овладяването им.
За да се постигне съществена промяна в нагласите на лишения от
свобода за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията
му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма
продължителност и интензивност на корекционните дейности. Макар и да е
започнал у осъдения процес на положителна промяна, същата не е постигната
в степен, достатъчна да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими
позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо Н. в условията на
контролираната среда на пенитенциарно заведение, до изчерпване на
ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения въззивната
инстанция счете, че не са налице категорични доказателства за поправянето
на осъдения.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №882 от 27.10.2021г. на
ВОС, постановено по ЧНД №1030/21г. по описа на същия съд, с което
молбата на л.св.В.Н. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от определеното му с Присъда по НОХД№369/2015г. на
Окръжен съд гр.Добрич наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
12години е оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5