Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
И. КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Пламен Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВАНД № 2407/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от обв. И.С.Б.
срещу решение от 16.03.2018 г. на СРС, НО, 133-ти състав по НАХД № 20811/2016
г., с което обв. И.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и е освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК, като му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лв.
В жалбата се излагат доводи за
прекомерност на наложеното административно наказание и се предлага същото да
бъде намалено.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция обвиняемият не се явява, същият е напуснал известния по делото адрес,
без да уведоми съда за новия си такъв, невъзможно е призоваването на обвиняемия
и от посочения в жалбата телефон.
Представителят на СГП пледира да
бъде потвърдено решението на първоинстонционния съд, като обосновано и правилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.02.2016 г., около 09.00
часа обвиняемият И.Б. се срещнал със свидетелите В.Н.и Е.И.в гр. София, ж. к.
Дружба, в близост до бл. 102.
По време, в което обвиняемият И.Б.
и свидетелитя В.Н.и Е.И.разговаряли, покрай тях преминавали свидетелите И. В., М.А.и
Б.Л.- полицейски служители от 08 РУ - СДВР, изпълняващи задълженията си по
охрана на обществения ред.
Полицаите решили да извършат
проверка на трите лица, като поискали документи за самоличност на трите
момчета. При проверката обв.. И.Б. бил видимо притеснен. Полицейските служители
задали въпрос за притежание на забранени от закона вещества, на който Н.и И.отговорили
отрицателно, а обв.Б. заявил, че в предният джоб на дънките си има наркотици -
амфетамин и марихуана.
Обвиняемият И.Б. бръкнал в джоба
си и извадил найлоново пликче, от което предал на един от полицейските служители
с протокол за доброволно предаване един брой найлоново топче, съдържащо
прахообразно вещество, и един брой найлоново самозалепващо се пликче, съдържащо
растителна. Двата обекта били запечатани в два отделни плика, които били
запечатани с печати на 08 РУ — СДВР.
Започнало незабавно производство
с разпит на свидетели, което впоследствие било преобразувано в досъдебно
производство по общия ред.
Приобщените към досъдебното
производство вещества били изследвани чрез извършване на физико-химичен анализ и
от изготвените физикохимична експертиза и оценка на предадените обекти, се
установява, че на инкриминираните дата и място Б. е държал високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,27 грама /нула цяло и
двадесет и седем стотни грама/, с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент - тетрахидроканабинол 19 % на стойност 1,62 лева /един лев ишестдесет
и две стотинки/, както и амфетамин с нето тегло 1,06 грама /едно цяло и шест
стотни грама/, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
- амфетамин 17,6 % на стойност 31,80 лева /тридесет и един лев и осемдесет
стотинки/.
Така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на
доказателствата по делото: протоколи за разпити на свидетелите - Б.М.Л., И. В.В.и
М.С.А.- служители на 08 РУ - СДВР /намиращи се съответно на л. 14 - 16 от ДП/,
както и показанията на свидетелите Е.И.И.и В.Н.Н.- очевидци на деянието,
писмените доказателства - справка за съдимост /л. 58 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 46 от ДП/, протокол за оценка на наркотични вещества
/л. 47 от ДП/ съобразно постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на
цени за наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както и от
изготвените по делото ФХЕ /л. 30, 31 от ДП и л. 34-39 от ДП/.
Въззивният съдебен състав счита,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на делото
доказателства и не е допуснал ограничаване на страните в реализирането на
правото им да сочат относими към предмета на делото доказателства.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
настоящата инстанция не намира основания да ревизира.
При установената и от въззивния
съдебен състав фактическа обстановка правилни се явяват правните изводи на
районния съд, според които обв. И.Б. е осъществил състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от обективна страна на 29.02.2016 г., около 09.00 часа
в гр. София, ж. к. Дружба, в близост до бл. 102 обвиняемият И.Б. без надлежно
разрешително издадено по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества - коноп (марихуана) с
нето тегло 0,27 грама на стойност 1,62 лв. и амфетамин с нето тегло 1,06 грама
на стойност 31,80 лв., като случаят е маловажен, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и останалите смекчаващи
обстоятелства - изключително малки количества наркотични вещества, ниската
степен на обществена опасност на деянието и дееца, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпления от
този вид.
От субективна страна, обвиняемият
е осъществил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл - съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Правилно районният съд е приел,
че с оглед предвиденото за престъплението наказание и чистото съдебно минало на
обвиняемия, са налице предвидените в закона основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК по отношение на обв. И.С.Б., чрез освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”.
При преценка на смекчаващите
отговорността обстоятелства правилно районният съд е отчел младата възраст на
дееца, изключително малки количества наркотични вещества, съответно - ниската
им стойност, ниската степен на обществена опасност на дееца, разкрита чрез
съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало на същия, признанието на вина, изразеното съжаление за случилото
се и не е констатирал наличие по делото на отегчаващи административнонаказателната
отговорност обстоятелства. В този смисъл и не са налице основания за ревизиране
на решението в частта му, с която на обвиняемия е наложено административно
наказания в минималния предвиден размер.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2018 г. на СРС,
НО, 133-ти състав по НАХД № 20811/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.