№ 6850
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110164775 по описа за 2024 година
„.“ ЕАД е предявило срещу . искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1328.31 лева, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.С. за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.08.2024г. до окончателното
плащане на сумата; 277.74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 15.09.2021г. до 13.08.2024г. върху цената на топлинната енергия, 38.06
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 31.04.2023.,
ведно със законната лихва върху сумата от 30.08.2024г. до окончателното плащане на сумата
и 9.57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от
31.08.2021г. до 13.08.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5.г. по описа на СРС, 153
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но
между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Поради това се сочи, че ТД на . се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на потребената от ответника топлинна
енергия. Ето защо се поддържа, че ответникът следва да плати цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът дължи и
заплащането на цената на услугата дялово разпределение. Претендира се присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
1
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 13 от З. е прието, че ответникът приема, съхранява, управлява и
продава, всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на . имущества по влезли в сила
актове на компетентни органи. Твърди се ,че във връзка с постановено съдебно решение
влязло в сила на 12.06.2020г е отнето в полза на . имущество, а именно процесния
топлоснабден имот. Преписката във връзка с така постановеното решение била препратена
по компетентност на ответника. Сочи се, че с решение № 609/16.08.2021г на м. е възложено
на . да извърши продажба на имущество, отнето от ., поради което с констативен протокол от
10.08.2021г е извършен оглед на имота, като същият е оставен на отговорно пазене на
лицето, живеещо в имота – . Предвид това се сочи, че именно това лице е потребило
доставената до имота топлинна енергия. Подчертава се, че . е продало на търг недвижимия
имот, като същият е възложен с постановление за възлагане от 42/27.10.2023г. Признава се,
че с писмо от 24.06.2024г ответникът е бил уведомен от „.“ ЕАД за задълженията за
потребена топлинна енергия към 19.06.2024г, без да е бил посочен период, за който
задълженията се отнасят. В отговор на това писмо се сочи, че ответникът е уведомил
ищцовото дружество, че имотът е бил отнет в полза на . и че същият е продаден на трето
лице. Релевирано е и възражение за давност на вземанията за период от 01.07.2020г до
30.09.2021г. Подчертава се, че за вземанията след м.09.2021г. ответникът не е получавал
дебитни известия или фактури, а доколкото в случая се касае за бюджетни средства следвало
да се посочи, че такива се разходват само след представяне на надлежни счетоводни
документи. Моли се да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, тъй като ответникът
не оспорва доставката на топлинната енергия, отчета и разпределението и. С оглед
изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъда
присъдени сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и
главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
2
погасил задължението си към ищеца.
При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест, следва да бъде
даден отговор на въпроса дали сградата, в която се намира процесния имот – апартамент .,
находящ се в гр.С., е присъединена към абонатната станция, т.е следва да се установи дали
сградата е топлоснабдена.
За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представен договор № .г,
сключен между третото лице-помагач и представител на етажните собственици на сградата в
режим на етажна собственост, находяща се в гр.С.,, по силата на който „Т.“ ООД се е
задължило да осъществява услугата дялова разпределение. Предвид това щом е прието
извършването на услугата дялово разпределение, то безспорно и сградата, в която тази
услуга се осъществява, е топлоснабдена. Ответникът от своя страна и не оспорва този факт.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали именно ответникът .
е собственик на апартамент ., находящ се в гр.С. или дали реално ползва имота. Във връзка с
аргументите на страните и при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, Софийски районен съд приема следното:
За установяване правото на собственост върху процесния имот по делото е приет
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том № ., дело № ., от който е видно, че
на 14.02.1996г. .е придобила право на собственост върху процесния недвижим
имот.Същевременно съгласно влязло в сила на 12.06.2020г решение от 08.08.2019г по гр.д.
№ .г. по описа на . апартамент ., находящ се в гр.С., е отнет в полза на . по искане на ..
Следователно считано от 12.06.2020г правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот е придобито от ., а не от .. В този смисъл определение №4090/17.09.2024г. по гр.д.№
3426/2024г на ВКС, IV г.о и определение № 50257/0706.2023г по гр.д.№ 3297/2022 на ВКС,
IV г.о.
Същевременно липсва доказателства . да е прехвърлила придобитото право на
собственост в полза на .. .ротив, съгласно представените от самия ищец решение №
609/16.08.2021г. на М. на ответника . е възложено да извършва продажба на имуществото,
отнето в полза на ., но не е прехвърлено правото на собственост. Именно предвид това в
чл.3, ал.1, т. 13 от З. е предвидено, че ответникът приема, съхранява, управлява и продава
всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на . имущества, с изключение на
случаите, предвидени в закон, т.е . отговаря единствено за продажбата на имота въз основа
на цитираното решение на М., но не придобива вещни права върху него, нито му е
предоставено ползването. Предвид това не може и да се приеме, че именно в патримониума
на . е възникнало обогатяване чрез спестяване на разходи за топлинна енергия /незаплащане
на цената/, която е била доставяна до имота, тъй като разходите за имота следва да се поемат
от собственика му или от ползвателя му.
В действителност съгласно чл. 13, ал. 5 от З. е възможно имущество, отнето в полза
на ., да бъде предоставено на бюджетни организации за изпълнение на техните функции от .
- за недвижимите имоти. В случая не са ангажирани доказателства на основание чл. 13, ал. 5
3
от З. отнетото в полза на . имущество - апартамент ., находящ се в гр.С., да е бил
предоставено на . за изпълнение на неговите функции от М., т.е да е бил предоставен за
ползване на ответника. .ротив, на . е възложено в качеството му на публичен изпълнител да
извърши продажба на имота, но не и да го ползва.
Следва да се подчертае и, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот, респ. не е ползвал същия. След като ответникът . не е влязъл във владение
на имота, той не е ползвал и доставената до същия топлинна енергия през процесния период.
Видно от приетия по делото Протокол за отговорно пазене към протокол за констатиране на
имущество № 50/10.08.2021г. апартамент ., находящ се в гр.С., е бил оставен на отговорно
пазена на .
За да е основателна претенцията по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, а е необходимо да се докаже, че ответната
страна реално е ползвала топлинна енергия. В този смисъл определение № 224/24.03.2022г
по гр.д№3325/2021г на ВКС. За разлика от предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на потребителя на топлинна енергия, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е
необходимо установяване, че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил,
спестявайки си разходите за потребена топлинна енергия. Материално легитимирано да
отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и доставяната
до него топлинна енергия. В конкретния случай се установява, че ответникът . не е ползвал
имота през процесния имот, което обуславя извод за липса на обогатяване от негова страна
за сметка на обедняване от страна на топлоснабденото дружество. Предвид това настоящият
състав приема, че ищцовото дружество не е доказало наличието на обогатяване от страна на
. за сметка на ищцовата страна, поради което и искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Аналогично по делото не е установено и обогатяване във връзка с предоставената
услуга дялово разпределение, поради което и този иск подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на претенциите за дължимост на главници, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорните
претенции за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, като от същия се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя – в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я. ., срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на
4
управление в гр.С., бул. ., искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ., ЕИК ., дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата 1328.31 лева,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.С. за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
30.08.2024г. до окончателното плащане на сумата; сумата 277.74 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 15.09.2021г. до 13.08.2024г. върху
цената на топлинната енергия, сумата 38.06 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2021г. до 31.04.2023., ведно със законната лихва върху сумата от
30.08.2024г. до окончателното плащане на сумата и сумата 9.57 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.08.2021г. до 13.08.2024г. върху
цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№5.г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер на 100 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „Т.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5