РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Силистра, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят А. М. Й. от гр.С., ул.“Г. П.“ № ..., ет..., ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 25-1099-000600/ 09.05.2025г., издадено от Г. Ст. Г. на
длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Силистра, с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за
извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Г. Ст. Г. на длъжност началник сектор
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо
него се явява проц.представител- гл.юрисконсулт при ОДМВР-Силистра В. А.,
упълномощена по надлежния ред и приета от съда.
Жалбоподателят Й., редовно призован, не се явява, вместо него се явява
проц.представител- адв.Р. Г. при АК- Силистра, упълномощен по надлежния ред и приет от
съда. Заявява, че поддържа жалбата си и счита, че нарушението в което е бил обвинен
жалбоподателя Й. не е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното НП, алтернативно, ако съда счете, че е налице нарушение, то същото да
бъде преквалифицирано като незначителна неизправност и жалбоподателят да бъде наказан
по реда на чл.179, ал.6 от ЗДвП. Претендира и разноски по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- Г. Р. Г. и свидетеля по акта- П. Г. И., които
дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени
1
средства към делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се
представи ново писмено доказателство- копие от фотоснимка на автомобила, преди неговата
регистрация на територията на Р България. Съда като взе предвид становището на ответната
страна счете представеното ново писмено доказателство за допустимо и своевременно
представено, поради което с мотивирано протоколно опроделение го прие като
доказателство по делото.
Отделно от това и по повод направеното искане от страна на жалбоподотеля в
депозирана от него жалба, въз основа на която е било образувано настоящето
административнонаказателно производство, съда изиска от ОДМВР- Силистра преписката
по регистрацията на процесното МПС- лек автомобил „БМВ 440И“ с рег. № СС5691СР.
Същата беше депозирана по делото в срок, поради което и съда я прие като доказателство по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 25.03.2025г. в 21,39 ч. в гр.С., по ул.“С. с.“ актосъставителят Г. Г. и неговият
колега П. И. осъществявали служебните си задължения по линия на КАТ. В посоченото
време спрели за проверка лек автомобил „БМВ 440И“ с рег. СС5691СР. Установили, че
същия е управляван от жалбоподателя А. Й., като автомобила бил с поставено фолио на
прозорците на предните врати, като по този начин било нарушено качеството им при
счупване да е на малки парчета и риска от телесни повреди да е минимален. Това според
преценката на актосъставителя представлявало значителна техническа неизправност, поради
което спрямо жалбоподателя Й. бил съставен АУАН № GA842212/ 25.03.2025г. за извършено
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Й. отказал да подпише съставения
му АУАН, както и да му бъде връчен препис от него, поради което тези действия били
извършени в присъствието на друг свидетел по отказа.
В законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 25-1099-000600/
09.05.2025г. срещу жалбоподателят Й. за извършено от него нарушение по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му била наложена "глоба" в размер
на 200.00 / двеста / лв.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия
2
орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.
По силата на чл.101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се
определят с наредбата по чл.147, ал.1, а именно- Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Понятието "неизправности" е дефинирано в § 1, т.13 от ДР на Наредбата като
"технически дефекти или други случаи на несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство". Нормата на чл.37, ал.1 от
Наредбата категоризира неизправностите в три отделни групи, в зависимост от
въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху
околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно:
незначителни неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5, Част І, т.2
("Съдържание и методи на проверка. Оценка неизправностите на превозните средства") на
Наредбата. Според т.3.2, б. "б" от таблицата към Приложение 5, Част І, т.2 от Наредбата
случаите, когато стъкло или прозрачна плоскост (включително светлоотражателно или
цветно фолио), не отговарят на спецификациите в изискванията, се класифицират като
незначителна или значителна неизправност. Според бележките под линия под "изисквания"
се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа
регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване
или на националното законодателство на държавата на регистрация. Тези причини за
неизправност са приложими само когато е проверено съответствието с изискванията. Спорът
между страните се свежда основно до въпроса представлява ли облепването на предните
стъкла на автомобила с фолио неизправност по смисъла на т.3.2, б. "б" от таблицата към
Приложение 5.
По отношение конкретно вмененото нарушение на жалбоподателят, съдебната
практика по въпроса обаче далеч не е еднопосочна. В някои от решенията на ВАдмС, е
застъпено становище, като е счетено, че облепянето на автомобилните стъкла с фолио
представлява незначителна техническа неизправност, тъй като нарушава качеството им при
натрошаване парчетата да водят до минимален риск от нараняване. Касационната инстанция
е категорична, че за ангажиране отговорността на водача е достатъчен факта на поставяне на
светлоотражателно или цветно фолио на предното стъкло на превозното средство, като е
ирелевантно нивото на пропускливост на светлина след облепянето. Становище за
незаконосъобразност на облепянето на автомобилните стъкла с фолио от собствениците е
изразено и в Решение № 1545 от 12.08.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 973/2022 г.,
Решение № 1079 от 12.05.2023 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 120/2023 г.,
Решение № 1615 от 14.05.2024 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 112/2024 г. и мн.
3
други.
При проверката на законността на обжалваното наказателно постановление,
настоящият състав съобрази следното:
В наказателното постановление се приема, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е неизправен, тъй като облепянето на стъклата с фолио променя качествата им
при натрошаване в посока увеличаване на риска от наранявания. Конкретни доказателства за
такава последица от поставянето на процесното фолио обаче не са представени. В някои от
цитираните по-горе съдебни актове се приема, че е в тежест на жалбоподателя да докаже, че
поставеното впоследствие фолио върху предните стъкла на автомобила отговаря на
техническите предписания за безопасно остъкляване и да представи доказателства,
оборващи доказателствената сила на редовно съставените актове по смисъла на чл.189, ал.2
от ЗДвП. Приема се, че пасивността на водача да представи такива доказателства води до
извод за наличие на вмененото му нарушение.
Настоящият състав отчита обстоятелството, че производството пред районния съд по
чл.58д и сл. от ЗАНН протича при субсидиарно приложение на нормите на НПК. Нормата на
чл.13, ал.1 от НПК задължава съда в пределите на своята компетентност да вземе всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. В практиката си ВАдмС също е
последователен, че несъбирането от въззивния съд на всички необходими за изясняването на
фактическата обстановка доказателства обуславя връщането на делото за ново разглеждане.
В т. 7 на Постановление № 10 от 1973 г. на Пленума на ВС се критикува обстоятелството, че
все още някои съдилища се позовават на презумптивната доказателствена сила на акта за
констатиране на административното нарушение. Изтъква се, че: "С § 1 от Преходните
правила на ЗАНН се отмени глава XVIII НПК, поради което отпада тази законна презумпция.
При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва
изрична разпоредба по този въпрос, а чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В
този случай е приложим чл.8 от НПК (чл.16 от действащия НПК), при което положение
посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното".
В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че въведената с
някои закони презумптивна доказателствена сила на съставения акт е в противоречие със
законова норма от по-висш порядък, каквато се явява цитираната по-горе норма на НПК.
Настоящият състав споделя становището, че презумпцията за доказателствената сила на
АУАН е валидна в производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. По силата на чл.14,
ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди
като установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В изпълнение на това свое задължение, съдът е изискал всички необходими
4
документи, касаещи превозното средство. В действителност съдът намира, че в случая е
налице неизправност, поради несъответствие със стандартизационните документи, касаещи
изискванията, на които следва да отговарят автомобилните стъкла. Според разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.6, буква "в" от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), във връзка с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН за
единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и
техния монтаж на превозните средства, моторното превозно средство е технически
неизправно когато има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не
отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Законодателят не
е посочил кои са стандартизационните документи, но от факта, че в чл.9 от ППЗДвП се сочи,
че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на
определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на ППЗДвП и
на наредбите по чл.8, ал.3 и чл.36, ал.3 от ЗДвП, следва, че именно в тези актове /
респективно актове, към които те препращат / са и съответните стандарти. Когато едно МПС
е със залепено на предните стъкла фолио, то обективно не отговаря на изискванията на
производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на
превозното средство.
Настоящият съдебен състав намира, че поставянето на фолио върху стъклата променя
по неустановен начин техните качества. Налице е следователно техническа неизправност на
автомобила, тъй като в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи. ( В Решение № 10583/16.08.2018 г. по адм. дело №
7811/2017 г. на ВАС, VII о. се посочва, че наличието на фолио върху предните странични
стъкла на автомобила автоматично го прави технически неизправен по смисъла на чл.10,
ал.1, т.6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на
стандартизационните документи. Ако собственик на моторно превозно средство желае да
постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да
докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи).
В наказателното постановление обаче не се твърди, че действията на жалбоподателя
са довели до несъответствие на стъклата със съответните изисквания на
стандартизационните документи, а се твърди, че е повишен риска от нараняване в случай на
натрошаване. По мнение на съда се касае изцяло за субективна преценка на
актосъставителя, която не е подкрепена с никакви доказателства. По никакъв начин не става
ясно как е преценено, че фолиото е такова, че при счупване на стъклото рискът за
участниците в движението няма да е минимален. Със същата сила може да се предположи
обратното- че при произшествие фолиото няма да позволи раздробяване на стъклата, което
да доведе до нараняване на участниците. Тези обстоятелства създават съмнения относно
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като потвърждаването на
обжалваното постановление би почивало на предположения, което противоречи на
принципа на чл.304 от НПК, че присъдата, респ. постановлението, не могат да почиват на
предположения.
5
Нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП посочва, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, АУАН и НП трябва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са
нарушени. В процесните АУАН и НП е посочено, че автомобилът е със незначителна
техническа неизправност, без да е посочено въз основа на коя законова норма се базира този
извод на проверяващите и АНО.
В този смисъл и съгласно т.3.2, б. "б" от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства е Методика за извършване на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, която определя еднакви
изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в
протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС.
Методиката няма обвързващо значение относно определянето вида на конкретна
неизправност и нейното класифициране по критериите на § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Но както се посочи по-горе, характеристиките за технически неизправно МПС се
съдържат в нормата на чл.10, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), като
според т.6, б. "в" моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата, кабината,
каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или повредени външни стъкла или
стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Съгласно § 1, т.7 от ДР към Закона за националната стандартизацията, "стандартизационни
документи" са документи, приети от европейските и международните организации по
стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни
споразумения, които са общодостъпни. Именно такива характеристики има Правило № 43
на Икономическата комисия на Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на
ООН/. Съгласно Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни
превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани
на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани
на основата на тези предписания /Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание
на 20.10.1999 г. - ДВ, бр. 95 от 2.11.1999 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн.,
ДВ, бр. 1 от 4.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г. /, РБългария е приела на основание чл.1, т.5
от Спогодбата правила, сред които е Правило № 43 на ИКЕ на ООН "Единни условия
относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло". Правило № 43 на ИКЕ на
ООН, представлява стандартизационен документ, поради което по смисъла на чл.10, ал.1,
т.6, б. "в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на
съответния елемент. Съгласно т.6.1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за
остъкляване, в т. ч. и тези за производството на странични стъкла, трябва да бъдат с такива
характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена
възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на
6
произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение,
както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и
абразивно износване. В т.6.2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да
бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на
наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на
използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на
предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да
успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство.
Когато определените изисквания за материали и/или прозрачност на стъклата са
нарушени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б. "в"
от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна неизправност по § 6, т.72 от ДР към
ЗДвП. При описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено Правило № 43 на ИКЕ
на ООН и конкретната точка от него, като основание за характеризиране неизправността на
автомобила. Посочено е единствено, че "автомобила е с поставено фолио на прозорците на
предните врати като по този начин е нарушено качеството им при счупване да е на малки
парчета и риска от телесни повреди да е минимален, като това се явява техническа
неизправност". Следва, че АУАН е издаден в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и
НП е издадено в нарушение чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното необосновано и недоказано се явява квалифицирането на
техническата неизправност като значителна по смисъла на т.3.2, б. "б" от Приложение № 5
към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства и съответно като основание за
налагане на глоба при прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Доколкото посоченото по-горе обстоятелство остана недоказано, за съда не
съществува друга процесуална възможност, освен да отмени обжалваното наказателно
постановление. Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, районният съд има
правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. При тази нормативна уредба съдът може да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна
фактическа обстановка от описаната в НП. Липсва процесуален способ за преодоляване на
неправилното посочване на факти в обстоятелствената част на наказателното
постановление, тъй като районният съд не разполага с правомощие да приеме различна
фактическа обстановка от описаната в НП. Поради това не съществува възможност съдът да
приеме, че жалбоподателят все пак е извършил административно нарушение, като в този
7
случай съдът следва единствено да отмени НП.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление- да бъде отменено
изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
във вр. с чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя Й.
следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство и следва да
бъдат присъдени изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на проц.представител на
АНО- гл.юрисконсулт В. А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева, съда го счита за неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-1099-000600/ 09.05.2025г.,
издадено от Г. Ст. Г. на длъжност началник сектор при ОДМВР- Силистра, въз основа на
АУАН № GA842212/ 25.03.2025г. с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на А. М. Й.
от гр.С., обл.С., ул.”Г. П.” № ..., ет..., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР- Силистра да заплати на А. М. Й. от гр.С., обл.С., ул.”Г. П.” № ...,
ет...., ЕГН ********** сума в размер на 300 / триста / лева, представляваща платени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето АНД № 433/2025г. по описа на РС-
Силистра.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на гл.юрисконсулт при ОДМВР-Силистра В.
А. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8