гр. Силистра, 20.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Мирена Стефанова и в присъствието на прокурора
Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 6 по описа
на съда за 2021г.и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 336 и сл. ГПК във вр. с
чл.5,ал.1 ЗЛС.
Постъпила е искова молба от прокурор в Окръжна прокуратура
гр. Силистра за поставяне под запрещение Г.И.М..*** е получен сигнал от С.А. ***,
за това, че Г.И.М. *** във влошено психично състояние, няма кой да полага грижи
за него, опасен е за себе си и за околните и поради това моли да се предприемат
действия за поставяне под запрещение на М., след което да бъде настанен в
социално заведение, където да се полагат необходимите грижи за него. Твърди, че
е постановена проверка, от чийто резултат е видно, че: Г.М. е с психично
заболяване - диагноза „ параноидна шизофрения“ от 2002 г., от когато многократно,
почти всяка година, е настаняван на лечение в ДПБ Бяла и ПО при МБАЛ Силистра,
като през 2019 и 2020 г. е настаняван по два пъти. Установено е също, че той
живее сам (роднините му живеят в чужбина), няма кой да полага грижи за него и
след хоспитализацията му в лечебно заведение, същия престава да приема
лекарства, живее в абсолютна мизерия и много бързо се влошава състоянието му.
Твърди се, че поведението му се характеризира с неспокойство, влизане в имоти
на съседи, говори си сам, чупи предмети, става агресивен към околните, което
притеснява неговите съселяни. Твърди се също, че М. отказва всякаква лекарска
помощ, както и настаняването доброволно за лечение. Моли съда ответникът да
бъде поставен под пълно запрещение поради невъзможността му да се грижи сам за
себе си и своите дела.
В съдебно заседание искът се поддържа. Ангажирани са
доказателства в подкрепа на обстоятелствата, изложени в молбата.
Ответникът, разпитан лично от съда, отговаря адекватно на
поставените му въпроси.
При преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно закона, съдът прие за установено следното:
Искът е предявен от активно легитимирана страна –
прокурорът, който е сред изброените лица в чл. 336,ал.1 ГПК, и се явява
допустим, а разгледан по същество – основателен, по следните съображения:
От съдържащите се документи по депозираната преписка с вх. №
259000-4033/15.12.20г. по описа на РУ-Дулово е видно, че Г.М. е с психично
заболяване - диагноза „ параноидна шизофрения“ от 2002 г., от когато
многократно, почти всяка година, е настаняван на лечение в ДПБ Бяла и ПО при
МБАЛ Силистра, като през 2019 и 2020 г. е настаняван по два пъти. Установено е,
че той живее сам (роднините му живеят в чужбина), няма кой да полага грижи за
него и след хоспитализацията му в лечебно заведение същият престава да приема предписаните
му лекарства, вследствие на което много бързо се влошава състоянието му.
В с.з. са разпитани като свидетели живущи в същото село и
познаващи добре ответникът. Св. С.А. – съселянин и далечен роднина на ответника,
който има преки впечатления от него, заявява, че Г. от около осем - десет
години се е разболял психически. Останал е сам, има други роднини, но те не се
грижат за него и той е този който го води по болниците и му купува това, от което
има нужда. Заявява, че когато е добре, Г. може сам да се грижи за себе си, но
когато е болен, не може. Хапчетата понякога си ги пие, понякога, не. Споделя за
спомен, когато неотдавна се е разболял и е бил като закован за леглото и тъй
като няма близки, които да го наглеждат и да се грижат за него, свидетелят е
ходил при него и дори го е хранил. Относно психичното заболяване на Г. заявява,
че когато е болен не знае какво прави, ходи из селото и говори несвързани
работи. Последно преди месец е бил настанен в ПО – Силистра и е лежал там 45
дни. Св. А. споделя и за случай, когато ответникът е отишъл в дома му посред
нощ и започнал да вика:“Отваряй ми! Извади пушката, за да убием един съсед!“.
Според показанията му в тези си състояния Г. ходи по улиците, блъска вратите,
плаши хората и няма никакъв спомен и мисъл за делата си.
Свидетелят Ш. Аптула, също съсед на ответника, потвърждава
казаното от св. А.. Заявява, че когато се разболее, Г. не знае какво прави. Ходи денем и нощем по улиците и
плаши хората, като понякога се качва по оградите и плаши хората, включително и съпругата
му, появявайки се у тях в моментите, в
които свидетелят е на работа. Свидетелят споделя, че няма кой да се грижи за
ответника и да го наблюдава за редовен прием на хапчетата – когато ги пие е
добре, но когато не ги пие, се влошава и започва да буйства, случва се по два,
три пъти в годината да влиза в болницата за това.
В същата насока са и показанията на св.Б.Е., съсед на ответника.
Този свидетел също заявява, че като не си пие лекарствата, Г. отива при баща му
и безпокои всички вкъщи. Заявява, че баща му го наглежда и му купува хляб
понякога. Споделя за случай, когато ответникът не е бил добре здравословно и не
е могъл да се гледа сам, тъй като освен психичния проблем, има и диабет, а и е
сърдечно болен. Относно психичното заболяване споменава, че приказките му стават
несвързани, когато не си пие лекарствата. Когато си ги пие обаче, е добре,говори
добре и се държи добре. Този свидетел също заявява, че е проблем това, че е сам
и няма кой да го обгрижва, да му купува лекарства и да следи за приема им, а
когато не ги взема, Г. става
гневен към някои хора и започва да си го изкарва и да търси саморазправа с тях.
Предвид обстоятелството, че от личния контакт на съда с
ответника, не може да се установи ясно и категорично в каква степен неговото
психическо заболяване засяга личността му и поведението му, по делото е
назначена СМЕ. В заключението е посочено, че Г.И.М. страда от Параноидна
шизофрения, епизодично протичане, с прогресиращ личностов дефицит и констатираната
формирана, като при него е налице трайна емоционално - волева промяна на
личността и е изразена в степен и тежест, че изцяло го лишава от
възможността да разбира свойството и значението на онова, което върши и не е
годен да ръководи по разумни подбуди постъпките си.
В експертизата се сочи, че през последните 10 години
пълноценна ремисия у ответника не е постигана, а през последните 4 години
леченията са само по задължителния ред, поради липсата на критичност у същия. ВЛ
сочи, че от около 4 години не провежда редовно амбулаторно лечение, веднага
след изписване от болнично заведение спира приема на предписаните му лекарства
и състоянието му се влошава в рамките на седмици - говори несвързано, влиза
нощем в домовете на съселяните си, живее при крайно мизерни битови условия, не
може да организира бита и ежедневието си, не може разумно да разпределя
средствата си, не поддържа лична хигиена и тази в жилището си. Сочи се също, че
с поведението си е опасен за себе си и околните. Мотивацията на поведението му
е с деформиран личностов отговор във всяка една ситуация в ежедневието и спрямо
околните, на базата на изразения личностов и когнитивен дефицит. Възприятията и
мисленето му са болестно трансформирани. Нарушени са значително когнитивните
функции - внимание, мислене с нарушение в целеобразуването; нарушение във
възможността за планиране, изграждане на стратегии и решаване на проблеми;
нарушена организация и приоритизиране при постигане на каквато и да е било цел;
нарушена е възможността й за правилен и последователен анализ на събития и
ситуации с изработване на алтернативни решения; нарушена е възможността му
своевременно да изработи прогностична оценка, особено за отсрочени във времето
последствия от едни или други действия. Това се отнася особено за възможността
му за правилен анализ на бързо променящи се събития и сложни взаимоотношения в
окръжаващата го действителност, което го прави особено рисков да попадне под
манипулативно въздействие с неблагоприятни за него и имуществото му
последствия.
В с.з. ВЛ заявява, че поддържа изцяло заключението си.
Гюньор страда от параноидна шизофрения от над 10 години и не провежда лечение,
като през последните 2-3 години леченията му са само по принудителен ред, с
трайно нарушени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни
подбуди постъпките си. ВЛ споделя, че ответникът многократно е бил в
отделението и му и познат като пациент, като включително и няколко седмици след
изписването от задължително лечение отново е бил довеждан от полицията, защото
в момента, в който бъде изписан от болницата, прекратява всякакво лечение и
поведението му става неприемливо. Експертът е категоричен, че Гюньор трябва да
бъде настанен в институция, където да полагат грижи за него. Грижите са
наложителни, тъй като живее сам, като психическите му годности са нарушени до
степен такава, че той не може адекватно да се грижи за себе си и своите дела.
В случая експертизата е изготвена на база документацията по
делото и находящата се такава в Психиатрично отделение –Силистра, тъй като
ответникът два пъти е бил поканен от ВЛ, чрез Кмета на с. Златоклас, за личен
преглед, но не се е явил на такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗЛС, под пълно запрещение се
поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им
позволяват да се грижат сами за своите дела и да защитават интересите си, а под
ограничено запрещение – лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде
поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете форми, е
необходимо на първо място да страда от душевна болест или слабоумие, което
изискване в конкретния случай е налице – ответникът е със заболяване „Параноидна
шизофрения, епизодично протичане, с прогресиращ личностов дефицит“.
Що се отнася до
втората предпоставка, необходима на дадено лице за поставяне под запрещение, а
именно – как състоянието му се отразява върху възможността му за съзнателни
действия и насочване на волята, то както от изслушването
на ответника пред съда, така и от показанията на свидетелите,
следва да се направи извод, че Гюньор Ибрям
не
е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята
си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси
и дела, както и да ги защитава.
Съгласно посоченото в т. 5 на Постановление № 5/79 г. от
13.02.1980 г. по гр. д. № 10/79 г. на Пленума на ВС вещото лице е компетентно
да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда
от болестите или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и
степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето,
може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. На тази база и след
изслушване на лицето съдът взема решение дали да го постави под запрещение и
какво да бъде то - пълно или ограничено.
Съдът, съобразявайки личните впечатления от ответника,както
и показанията на близките му, счита че е налице т. н. юридически критерий -
невъзможността лицето, страдащо от душевна болест, да се грижи самостоятелно за
своите работи. Лицето има социални и поведенчески дефицити и отклонения, които
обосновават невъзможността да се грижи пълноценно за собствените си права и
интереси. Съдът приема, от друга страна, че не се наблюдава пълна неспособност
на лицето да се грижи за работите си, т. е. пълна неспособност да има осъзнати
представи за свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи. Г. сам
ходи да получава пенсията, ходи до магазина, ходи при лекаря с рецептурна книжка
за изписване на лекарствата му. И тримата разпитани свидетели са категорични,
че когато той си пие лекарствата, е добре и не създава никакви проблеми на
околните. Проблемът е в това, че няма близки до себе си, които да контролират
приема на лекарства от негова страна и да му помагат в бита.
Същевременно е отчетено хроничното протичане на
заболяването, което е с песимистична прогноза с оглед възрастта му, и неговото
отражение върху психиката на ответника и най- вече в емоционалната и волева
сфера. С оглед на всичко изложено, съдът приема, че ответникът може да извършва
правни действия лично, но под контрола и със съдействието на попечител, който
да се грижи за охраняване на неговия интерес. Той е в състояние да се справя с
елементарните дейности от ежедневието и самообгрижването под контрол и
подпомагане, да сключва дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди, но
е нарушена годността му да разбира по-сложни житейски ситуации, изискващи
аналитична дейност, с оглед на което са налице условията за поставянето му под
ограничено запрещение
В контекста на гореизложеното е и решение № 10/2014
Конституционния съд, с което се приема, че по отношение на лицата с психически
увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване
на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
Важен елемент от тази защита е институтът на поставянето под запрещение,
доколкото поради естеството на тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин
за защита на техните интереси, на интересите на трети лица и на обществото като
цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и
международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага,
макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се
лица.
Като се съобразява с тези обстоятелства и данните по делото,
съдът намира, че прилагането на института на ограниченото запрещение ще е
най-подходящ за разглеждания случай.
Ето защо, с оглед защита на интересите му и осигуряване на сигурност
и стабилност в обществото, Г.М. следва да бъде поставен под ограничено
запрещение.
МОТИВИРАН от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОСТАВЯ под ограничено запрещение Г.И.М., с ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се
изпрати на Община Дулово за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: