Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
гр. Горна Оряховица, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1329 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че между
„4финанс“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № ******/06.06.2015 г.
по реда на чл.6 ЗПФУР. В заявката си, подадена след регистрация на интернет
страница www.vivus.bg, ответникът пожелал /предложил/ отпускане на кредит от
200 лв., като потвърдил, че е прочел и приел преддоговорната информация.
Заявката му била одобрена и проектът на договор и общите условия били одобрени
и приети от ответника чрез натискане на бутон „подпиши“. Кредитът бил усвоен на
06.06.2015 г. чрез превод по Изипей. Заетата сума не била върната в уговорения
срок – до 06.07.2015 г. Били изпратени три напомнителни писма до ответника, но
той не погасил задължението си. Твърди се, че по силата на договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. ищецът придобил вземането
на „4финанс“ ЕООД по договор за кредит № ******/06.06.2015 г. – непогасена
главница, наказателна лихва и отписани такси за събиране. Ищецът, действащ от
името и за сметка на „4финанс“ ЕООД съгласно изрично пълномощно, изпратил
уведомление за извършената цесия чрез „Български пощи“ АД, но пратката се
върнала в цялост с отбелязване „непълен адрес на получателя“. Към исковата
молба се прилага и уведомление до ответника за извършената цесия. Ищецът моли
за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 200 лв. – главница по договор за кредит № ******/06.06.2015 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, с присъждане и на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по предявения иск в открито съдебно
заседание.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР за присъждане на непогасено вземане по
договор за потребителски кредит, сключен като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние. С оглед твърденията на ищеца, в негова
тежест е установяването, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е възникнало
правоотношение с твърдяното съдържание по договор за кредит № ******/06.06.2015
г., сключен след регистрация на ответника на интернет страница www.vivus.bg и
изпращане на заявка за отпускане на кредит, потвърждение за прочитане и
приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор и общите
условия чрез натискане на бутон „подпиши“; че „4финанс“ ЕООД е изпълнило
задължението си да предостави заетата сума чрез превод по системата за
електронни плащания „Изипей“; че ищецът е придобил вземането на „4финанс“ ЕООД
по силата на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. и
че от името на „4финанс“ ЕООД е уведомил ответника за цесията.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който
договорът е сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от
фактически действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на „4финанс“ ЕООД, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна
връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът черпи предявените за
съдебна защита права, попада в приложното поле на ЗПФУР, а твърденият договор
съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно
дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че ответникът е бил регистриран на
интернет страница www.vivus.bg, чрез която „4финанс“ ЕООД се твърди да
предоставя финансови услуги, че ответникът е изпратил заявка за отпускане на
кредит и е натиснал бутон „подпиши“, което според правилата за използване на
платформата потвърждава прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор и общите условия. На основание чл.146, ал.2 ГПК
му бе указано, че не сочи доказателства за изявленията на ответника, но нарочни
такива не бяха ангажирани. По делото са представени неподписани специални и
общи условия на договор за кредит № ******/06.06.2015
г., съгласно които „4финанс“ ЕООД се
задължава да предостави на ответника кредит в размер на 200 лв. със срок за
погасяване 1 месец (до 06.07.2015 г.), но само от тях не може да се направи
доказателствен извод за съществуване на твърдяното правоотношение. Това е така,
защото чл.18, ал.2 ЗПФУР изрично предписва реда за доказване на съгласието на
ответника - при приложение на чл.293 ТЗ, а за електронните изявления - Закона
за електронния документ и електронния подпис. От посочената разпоредба следва
извода, че за да докаже съгласието на ответника, ищецът следва да установи
изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на
исковата сума срещу задължение за връщането й до 1 месец. Съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в редакцията й към датата на сключване на
договора, авторството на електронна изявление се установява с електронен
подпис, като се придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 и
ал.4 ЗЕДЕП - в редакцията към 06.06.2015 г.). Не се твърди и не се установява
ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е ползвал свой усъвършенстван
или квалифициран електронен подпис, нито натискането на бутона
"подпиши" да генерира уникални данни за създаване на електронен
подпис, които да се използвани единствено от ответника. Последното е вярно,
защото съгласно твърденията на ищеца, ответникът обективира своето изявление в електронната
платформа „Вивус“, поддържана от „4финанс“ ЕООД на интернет страница
www.vivus.bg, поради което е явно, че ответникът не е ползвал средство, което е
единствено под негов контрол при създаване на своето изявление. Чл.13, ал.2,
т.2, вр. ал.3 ЗЕДЕП (в действащата към 06.06.2015 г. редакция) поставя такова
изискване и към двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено. По
посочените съображения съгласието на ответника за сключване на договор с
твърдяното от ищеца съдържание остана недоказано, поради което съдът следва да
го приеме за неосъществено. Така ангажираните от ищеца доказателства не дават
основание за извод, че соченият от ищеца договор е сключен.
По делото се представи разписка за извършено плащане
№ 20000000501/06.06.2015 г., видно от която на 06.06.2015 г. „4финанс“ ЕООД е
наредило в полза на ответника сумата от 200 лв. с основание „ЕГН**********; ******“,
а заключението по съдебно-счетоводната експертиза установи, че ответникът е
получил сумата на 08.06.2015 г. в офис на представител на „Изипей“ АД.
Действително изплащането на сумата създава индиция за сключения договор,
доколкото в основанието за превода е посочен ЕГН на ответника, а цифрите след
това са идентични с номера на договора. Посоченото обаче е косвено
доказателство за установяване на обсъждания факт, основано на житейската
презумпция, че кредиторът е извършил действие, което в случая може да се
характеризира като изпълнение на договорното му задължение. За да се докаже
пълно съществуването на твърдяното договорно правоотношение чрез косвени
доказателства, обаче, те трябва да са в такава връзка помежду си, че да
създават система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че индицираният
факт, наистина се е осъществил (така Решение № 135/12.12.2018 г. по гр.д. №
4288/2017 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 72/25.06.2018 г. по гр.д. №
1934/2017 г. на IV Г.О. на ВКС). Именно поради спецификата на косвените
доказателства, като даващи указание за основния факт, отделното косвено
доказателство не е от естество само да установи пряко основния факт, а е
наложително изследване на съвкупност от такива доказателства и успешното
доказване ще бъде проведено, когато връзката помежду им показва без съмнение
главният факт се е осъществил. Доколкото по делото не са налице други косвени
доказателства относно сключването на договора, то липсва възможност да се
извърши посочения анализ, а само плащането на сумата от 200 лв. с посоченото
основание не доказва сключването на договора.
Дори и да се приеме, че договорът между ответника и „4финанс“
ЕООД е сключен, недоказано остана и твърдението на ищеца за придобиване на
вземането от кредитора на ответника. За доказване на този факт, ищецът ангажира
извлечение от договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. - първа и последна страница, от които не
може да се направи извод за съдържанието на правоотношението между ищеца „4финанс“ ЕООД. Посоченото извлечение не
съдържа правата и задълженията на страните, съответно липсват съществените
елементи на договора за цесия или на какъвто и да е друг договор. Представените
приложение № 1, пълномощно и потвърждение за прехвърляне на вземания също не
биха могли да установят съдържанието на договорните отношения между кредитора
на ответника и ищеца, защото видно от съдържанието им, те са вторични документи
и функцията, която изпълняват в отношенията между страните и спрямо третите
лица е указана именно в договора.
На
следващо място, ако и да бе установено, че между ищеца и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за
цесия, той не може да бъде противопоставен на ответника. За разлика от общата
норма на чл.99, ал.1 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да прехвърли вземането
си, освен ако не е уговорена забрана за това в договора, кредиторът по договор
за потребителски кредит може да прехвърли вземането, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност (чл.26, ал.1 ЗПК). В случая нито специалните, нито общите
условия на договора предвиждат възможност за прехвърляне на вземането. В общите
условия се сочи възможност кредиторът да събере вземането си чрез ползване на
услугите на „фирми за събиране на вземания“. Тази уговорка не дава възможност
за прехвърляне вземането на трето лице, а само за възлагане на извършване на
действия във връзка с удовлетворяване на кредитора, посочени в чл.13.5. от
Общите условия - телефонни обаждания, напомнителни писма и други действия от
такъв порядък. Тъй като договорът между ответника и неговия кредитор не
предвижда възможност за прехвърляне на вземането, такава цесия, дори и да е
сключена, не може да породи права на ищеца-цесионер срещу ответника. Посоченото
прави уведомяването на ответника за цесията ирелевантно.
В обобщение на изложеното до тук, не се установи, че
между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит с твърдяното
съдържание, защото липсват данни за изходящо от ответника изявление за съгласие
с договорните условия. Не се установи кредиторът на ответника „4финанс“ ЕООД да
е прехвърлил вземането си срещу него на ищеца или такова прехвърляне да може да
се противопостави на ответника, поради което ищецът „Кредитреформ България“
ЕООД няма материалноправно основание да се легитимира като кредитор по процесното
вземане. Посоченото води на извод за неоснователност на иска и предпоставя
неговото отхвърляне.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право да му се присъдят направените
от него разноски, но по делото липсват доказателства да е сторил такива, поради
което няма основание за разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.******************“, представлявано поотделно от управителите Д.Т.П.и
Р. Х. В. срещу Ц.И.К., ЕГН **********,***, за
заплащане на сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща неплатена
главница по договор за кредит № ******/06.06.2015 г., сключен между Ц.И.К. и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. от
датата на предявяване на иска - 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: