РЕШЕНИЕ
№ 2319
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201099 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от А. Д. Д., с ЕГН .... чрез пълномощника му – адв. Б.,
против Наказателно постановление № 22-4332-023374/17.11.2022 г., издадено от Г. В. Б.,
Началник група СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр.1 ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 точки за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон, неспазване на
процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Изложени са пространни
аргументи за това, че деянието не съставлява административно нарушение, че са налице
съществени процесуални нарушения по издаването на наказателното постановление и че то
не е доказано по несъмнен начин. Твърди се, че АНО не е предприел каквито и да е действия
по установяването на обстоятелството дали Д. е бил уведомен от Гаранционния фонд за
служебната дерегистрация и въпреки това е санкционирал същия. Твърди се, че
жалбоподателят не е знаел, нито е бил уведомен по какъвто и да е начин, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация, което изключвало субективната съставомерност на
деянието, тъй като прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ съставлявало сложен фактически състав,
включващ задължение на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика.Освен това, жалбоподателят твърди и че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление
е описано, че Д. се е движил по ул. Ген. Н. Ж. с посока на движение от ул. Х. С. към ул. П.
Д. П., като твърди, че ул. П. Д. П. не съществува в близост до посоченото местоположение.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Б., с пълномощно по делото, който предлага съда да отмени наказателното
1
постановление, като се позовава на изводите, възприети в Тълкувателно постановление
№ 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Твърди, че видно от
материалите по делото, АНО – СДВР не е извършил вмененото си задължение и не е
уведомил жалбоподателя за прекратяване на регистрацията. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща представител и не
взима становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 04.10.2022 г. около 23:35 часа, управлявайки личния си лек автомобил Ш. С., .... ,
в гр. С. по ул. Г. Н. Ж., с посока на движение от уп. Х. С. към ул. П. Д. П., жалбоподателят
бил спрян от мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР за проверка.
След извършена проверка се установило, че управляваният от водача автомобил е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДВП от дата 03.08.2022 г. за това, че е
без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Бил
съставен АУАН №GA749479/04.10.2022 г., връчен надлежно на жалбоподателя с отразяване,
че няма възражения. Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била образувана
пр.пр. № 49602/2022 по описа на СРП, пр. № 4332р – 62354/2022г. по описа на 02 РУ -
СДВР. Проверката приключила и било издадено Постановление на СРП от 08.11.2022 г. за
отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били
изпратени на ОПП - СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на
жалбоподателя.
В изпълнение на правомощията си, началник група в СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР издал атакуваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка от
централната база на АИС КАТ по история на регистацията на МПС с рег. № СВ 4104 НВ,
справка от Информационния център на Гаранционен фонд, постановление на СРП, справка
картон на водача, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е издадено в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 08.11.2022 г. СРП е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за
преценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Тази разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил Ш. С., ... като последният бил със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДВП от дата 03.08.2022 г. Вменено му
е нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежният ред. От това следва, че деянието е било осъществено от обективна страна.
2
МПС-во управлявано от жалбоподателя обаче, е било служебно дерегистрирано в
резултат на данните, получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Липсват каквито и да било данни
за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственикът на автомобила.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за
сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането
на задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е
била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за
точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след
момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен
да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици", се казва в
Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. Именно на основание изложеното по – горе
може да се направи обоснован извод за това, че деянието не е осъществено от субективна
страна.
Действително, собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното
превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до
служебно прекратяване на регистрацията. Незнанието на закона не е обстоятелство,
изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, т.е. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3 пр.1 ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.
Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно
прекратената регистрация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се
уведоми собственикът на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията има
правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, той не би могъл
да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил управлението на автомобила.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10 изр. 1 ЗДвП за административния орган
да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно
средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел
"Пътна полиция", при връчване на АУАН или по друг начин. В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на
моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин
узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи
от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. /в този смисъл
и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС/. В конкретния случай това уведомяване на собственика на МПС и настоящ
3
жалбоподател не е налице.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление
е описано, че Д. се е движил по ул. Г. Н. Ж. с посока на движение от ул. Х. С. към ул. П. Д.
П., а ул. П. Д. П. не съществува в близост до посоченото местоположение, следва да се
приеме, че става въпрос за техническа грешка при изписването на наименованието на
улицата, тъй като във всички други доказателства по делото, с изключение на наказателното
постановление, името на същата е изписано правилно.
Въпреки, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, липсата на
съставомерност от субективна страна на нарушението налага цялостна отмяна на
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна
ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, като видно от Договор за правна защита и съдействие от
22.12.2022г., заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 400
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-023374/17.11.2022 г., издадено от Г.
В. Б., Началник група СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което на А. Д. Д. на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за административно нарушение по
чл. 140 ал.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Д. Д., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 400 лв. - адвокатско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд София-град, по реда на глава 12 от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4