№ 27
гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110201664 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Р. Р. В. с ЕГН **********, с адрес в ******,
против електронен фиш серия К № 6472932, издаден от ОД на МВР – В.
Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева и срещу
електронен фиш серия К № 5798743, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с
който за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на В. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева. В жалбата
се излагат доводи, че посочените ЕФ са незаконосъобразни, тъй като са извън
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което се моли същите да бъдат
отменени.
При извършена служебна проверка настоящия съдебен състав установи,
че във връзка с посочената жалба е образувано друго дело – АНД (НАХД) №
1663/2023 год. по описа на ВТРС, като е прието, че същата е срещу серия К №
1
6472932. По това дело има влязъл в сила съдебен акт – Определение №
818/21.11.2023 год., поради което настоящия съдебен състав намира, че не
следва да се произнася по отношение на този електронен фиш и счита, че
жалбата е само срещу ЕФ серия К № 5798743 издаден от ОД на МВР – В.
Търново.
В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована - не се явява
и не се представлява. Не представя нови доказателства и няма искания за
събиране на такива.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени
средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.01.2022 год., в 17:25 ч., община В. Търново, на ПП І-4, км.
133+490, в посока гр. Варна, при ограничение от 60 км/ч за извън населено
място, въведено с пътен знак „В 26“, с АТСС (автоматизирано техническо
средство или система) „ERS 400“, е заснето движението на МПС - "Шевролет
Авео" с регистрационен номер *****, със скорост от 87 км/ч (с отчетен
толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на
скоростта от 27 км/ч. Въз основа на заснетия с посоченото АТСС снимков
материал, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния електронен фиш
серия К № 5798743, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.
2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката Р. Р. В. с ЕГН **********, в качеството й
на собственик на автомобила, е наложена глоба в размер на 100.00 (сто) лева.
Жалбоподателката не е направила възражение относно авторството на
деянието, като на 02.11.2023 год. (видно от пощенското клеймо върху плика с
който е изпратена жалбата), недоволна от издадения електронен фиш, е
подала жалба срещу него пред компетентния съд – ВТРС.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена,
въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
В придружителното писмо на въззиваемата страна с което е изпратена
административно-наказателната преписка по процесния ЕФ е посочено, че
ЕФ серия К № 5798743/18.04.2022 год. е отразен като „връчен“ на дата
02.08.2023 год. и същия е влязъл в законна сила на 17.08.2023 година. По
делото обаче не са представени доказателства за редовното връчване на
2
посочения ЕФ на Р. В.. Към АНП е приложена разпечатка от електронната
система на МВР (л. 21 от делото) в която действително е отразено, че
процесния ЕФ е връчен на 02.08.2023 година. Същевременно обаче към АНП
е приложен и заверен препис от Докладна записка с рег. № 16896/17.08.2023
год. (л. 20 от делото) изготвена от Мл. ПИ Б.Б. от РУ – Плевен, от която се
установява, че полицейски служител е търсил В. за да й връчи ЕФ и е провел
с нея телефонен разговор, при който е поканил лицето да се яви в полицейска
приемна за връчването му, но до момента на изготвяне на справката В. не се е
явила да получи ЕФ. Тази преписката с посочената докладна записка е
върната в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново. По делото няма
никакви други доказателства за връчването на ЕФ серия К № 5798743 на Р. Р.
В.. В жалбата си В. сочи, че процесния ЕФ й е бил връчен на 22.10.2023 год.
при преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“. С оглед на така
установеното настоящия съдебен състав намира в полза на жалбоподателката,
че жалбата срещу процесния ЕФ е подадена в законоустановения 14-дневен
срок (02.11.2023 год.), поради което се явява допустима. Разгледана по
същество обаче съдът приема, че същата е неоснователна.
Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от приложения към АНП
екземпляр от процесния ЕФ е видно, че в същия достатъчно подробно и
конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението - на
Първокласен път І-4, км. 133+490, в посока Варна.
На следващо място от приложената към АНП разпечатка от снимков
материал (л. 13 и л. 14 от делото), се установява, че засечената от АТСС
скорост на процесния автомобил е 87 км/ч (след приспаднат толерант от -3
км/ч) и превишението е 27 км/ч над разрешената скорост за движение в този
участък. В процесния ЕФ е отразено и е видно, че от засечената скорост е
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч и посоченото превишение не е от 27
км/ч. По този начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В самия ЕФ е отразен вида и номера на автоматизираното техническо
средство, а именно „ERS 400“, което е стационарна камера. Към АНП са
приложени писмени доказателства относно типа и вида на конкретното
АТСС, както и доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване
3
и към датата на констатираното нарушение е било годно техническо средство
за измерване. Вярно е, че приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 е със срок на валидност до 06.10.2019
год., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Поради това и съобразно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за измерванията, посоченото средство за измерване, което се намира в
употреба и което подлежи на контрол по този закон, може да бъде използвано
от лицата, които го притежават (в случая ОД на МВВР – В. Търново), ако
изпълнява предвиденото си предназначение и при последваща проверка се
установява съответствие на метрологичните му характеристики с
изискванията към тях. От материалите по приложената административно-
наказателна преписка съдържаща и протокол № 30-С-ИСИС от 07.09.2021
год. от проверка на стационарна видео-радарна система за видеоконтрол
„SITRAFIC ERS 400“, се установява че конкретното автоматизирано
техническо средство с № 1062569А01080078, е преминало проверка на
07.09.2021 год., при което е установено, че същото е технически изправно.
Срокът на тази проверка е една година и реално до 07.09.2022 год.
конкретното техническо средство се счита за технически изправно до тази
дата. Конкретното нарушение е установено с това техническо средство на
19.01.2022 година.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за допуснато
нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Същата разпоредба гласи и че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Настоящия съдебен състав намира, на първо място, че разпоредбата на
4
чл. 34 от ЗАНН е неприложима при издаването на електронен фиш. На
следващо място дори и да се приеме, че тази разпоредба е приложима, то
съдът намира, че в конкретния случай не са налице нито една от посочените в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предпоставки. По делото няма данни и доказателства
нарушителят да е починал, да е изпаднал в постоянно разстройство на
съзнанието или в друг закон да е предвидено да не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното да се прекратява.
Не е изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, като видно от
приложените по делото доказателства, процесния ЕФ е издаден на 18.04.2022
год. (видно от разпечатка за преглед на ЕФ – л. 21 от делото), т.е. в
тримесечния срок от констатиране на нарушението. Обстоятелството, че
процесния ЕФ е връчен доста време след това не води до
незаконосъобразност на същия.
Предвид горното съдът намира, че от обективна страна по делото се
установява, е осъществен състав на административно нарушение по смисъла
на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката. По делото
не се представят доказателства и не се навеждат доводи с които да се оспорва
авторството на деянието, поради което съдът приема, че деянието е
извършено от жалбоподателката Р. Р. В.. Именно спрямо нея е реализирана
административнонаказателна отговорност затова, че на 19.01.2022 год., в
17:25 ч., в общ. В. Търново, на път ПП І-4, км. 133+490, в посока Варна,
управлява МПС – л.а. "Шевролет Авео" с регистрационен номер *****, със
скорост от 87 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.). Нарушението е
установено с АТСС, тип стационарна система, при което е фиксирано
превишение на разрешената скорост с 27 км/ч.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил
издаден електронен фиш на собственичката на автомобила. От нея не е
посочено друго лице, което да е управлявало автомобила, а директно е
подадена жалба срещу електронния фиш. Наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма относима към случая, тъй като е налице
превишаване на скоростта извън населено място с 27 км в час, т.е. в рамките,
определени в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване над 20 km/h - с глоба 100 лева. На жалбоподателката е наложена
глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице
5
основания за нейното изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5798743, издаден от ОД
на МВР – В. Търново, с който на Р. Р. В. с ЕГН **********, с адрес в ******,
за извършено на 19.01`.2022 год. нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 (сто) лева –
като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. В. Търново в 14 дневен срок от получаване на съобщението до
страните че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6