РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
170
гр. Пловдив,27 януари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет и осми
октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2621 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на Р.И.Е., ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-15-218 от 05.08.2019г. на
директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-252
от 16.07.2019г. против Разпореждане № ********** Протокол № 01216 от 04.06.2019г.
на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
гр. Пловдив.
Жалбоподателят,
в жалбата си до съда моли за отмяна на оспореното решение, като излага
съображения относно това, че пенсията и е определена в размер, по-малък от
дължимия, поради неправилно определяне на категорията труд и размер на признатия
стаж, положен както в България, така и в чужбина. В писмено становище от адв.Т.Б.
поддържа жалбата. В допълнителна молба заявява, че, желае да се ползва от
приетата без възражения и кредитирана от съда съдебна експертиза на вещото лице
Х. по отношение на стажа за времето от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от
01.10.1980 до 31.12.1980 г. на длъжност „работник-ученик-шлосер монтьор”, удостоверен
с у-ние № 8179/20.10.2010 г., който следва да се зачете от първа категория. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът
Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт С., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора на изложени в
депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото отхвърля
предходна жалба на лицето срещу разпореждане, с което пенсията му е спряна.
Същата е депозирана по пощата в законоустановения срок и срещу акт, който
подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното: със
Заявление вх. № 2113-15-1406/26.04.2017 г. Р.Е. е направила искане за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 ал. 1 от ПЗР на
КСО, в което декларира, че има положен стаж на територията на Гърция до
01.11.2010 г. и на територията на Кипър до 2002 г. Посочено е, че осигуряването
на територията на България е прекратено на 21.04.2010 г. Във връзка със
заявеното е зачетен осигурителен стаж, по представените документи към
заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица, придобит
в България за периода от 01.10.1979 г. до 25.04.2017 г. с прекъсване е както
следва: по условията на първа категория труд — 17 г. 02 м. 03 дни и
осигурителен стаж от трета категория труд — 08 г. 08 м. 21 дни, или общ
осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд —
37 г. 04 м. 06 дни. Във връзка с деклариран стаж от лицето в Гърция и Кипър и
приложени документи е започната процедура. На 09.10.2012 г. е получен формуляр
Е 205 СУ (вх. N2 МП-9547-15/09.10.2012 г.), с който се потвърждава стажа на
територията на Кипър за периода от 25.05.2001 г. до 23.05.2002 г. (9 м. и 24
дни). На 14.08.2015 г., при преценка правото на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, е получен формуляр Е 205 СУ окончателен (вх. N2
2215-15-73/14.08.2015 г.), с който се потвърждава стажа на територията на Кипър
за периода от 25.05.2001 г. до 23.07.2001 г. (8 м. и 12 дни). За времето от
25.05.2001 г. до 31.07.2001 г. е установено дублиране на български и кипърски
осигурителен стаж. На 20.06.2013 г. е получен и формуляр Е 205 GR вх. №
МП-35479-9/20.06.2013 г. с потвърдени периоди на осигуряване на територията на
Гърция за времето от м.01.2005 г. до м.06.2005 г., от м.11.2005 г. до 2010 г.,
общо 1455 дни, с продължителност както следва:
-
от м.01.2005
- до м.06.2005 продължителност 150 дни;
-
от м.11.2005
- до м.12.2005 продължителност 27 дни;
-
за 2006г. –
продължителност 300 дни;
-
за 2007г. –
продължителност 238 дни;
-
за 2008г. –
продължителност 216 дни;
-
за 2009г. –
продължителност 291 дни;
-
за 2010г. –
продължителност 233 дни;
Прехвърлени
към години, месеци и дни по българското законодателство се равняват на 04 г.09
м. и 10 дни.
Посочено е,
че изброените периоди, зачетени по приложените от лицето документи за български
стаж, същият се дублира частично с периодите на осигуряване в Гърция и Кипър. Относно
периодите на дублиране на български и гръцки, с оглед уточняване на
обстоятелството къде е положен стажът е извършена проверка на осигурител
”Акаунт 2003” ООД гр. Пловдив от контролен орган на ТП на НОИ — Пловдив (във
връзка с предходно заявление на жалбоподателката). Съставен е Констативен
протокол № 10/01.08.2013 г., съгласно който за времето 29.03.2004 г. до
20.04.2010 г. Е. е работила ”дистанционно” извън офиса на фирмата при различна
продължителност на работния ден. Посочва се, че в случая трудовата дейност за
периода е извършвана физически в Гърция, с оглед на което осигурителният стаж
за времето от 01.01.2007 г. до 20.04.2010 г. следва да се извади от българския
осигурителен стаж, тъй като по отношение на лицето е било приложимо гръцкото
законодателство. Гръцкият стаж до 31.01.2006 г. за преценка на право е намален
и допълнен с българския до 8 часов, като съответно по периоди е зачетен както
следва: от 01.01.2005 г. до 30.06.2005 г. за право гръцки стаж 05 м. и 07 дни; от
28.11.2005 г. до 31.12.2005 г. за право гръцки стаж 01 г. и 18 дни; от 01.01.2006
г. до 31.01.2006 г. за право гръцки стаж 26дни. За периода от 01.02.2006 г. до
31.12.2006 г. за преценка на право на пенсия не се включва гръцки стаж, а само
български с продължителност 11 месеца при осемчасов работен ден. Стажът в
Гърция след 01.01.2007 г., посочен и участващ при преценка на право на пенсия,
по периоди е с продължителност както следва : за 2007 г. - 09 г. и 13 дни; за
2008 г. - 08 м. и 16 дни; за 2009 г. - 11 м. и 16 дни; за 2010 г.- 09 м. и 18
дни. На база горното, при преценка право на пенсия участва стаж в Гърция с
продължителност 03 г. 03 м. и 03 дни (изчистено дублиране), български стаж,
превърнат към трета категория труд - 37 г. 04 м. и 06 дни и стаж в Кипър - 06
м. и 06 дни, като сборът от възрастта на Е. и осигурителният стаж е 95.
В срока за
обжалване, е подадена жалба от Р.Е. срещу Разпореждане № ********** Протокол № 01216
от 04.06.2019г. на за ръководителя на ПО
при ТП на НОИ – гр. Пловдив с искане да бъде отменено.
С Решение №
2153-15-218 от 05.08.2019г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е отхвърлил
жалбата и е потвърдил Разпореждане № ********** Протокол № 01216 от 04.06.2019г.,
като е приел, че:
Съгласно принципите на Регламент /ЕИО/ № 1408/71г., Регламент /ЕИО/ №
574/72г. и нови Регламент /EO/ № 883/2004г., и Регламент /ЕО/ № 987/2009г. г.,
които България прилага като равноправен член на Европейския съюз, при съвпадане
на осигурителни периоди до 01.01.2007 г., завършени съгласно законодателство на
държава, с която България няма двустранен международен договор в областта на
социалното осигуряване, няма пречка България да зачете като свой осигурителния
период при определяне на размера на българската пенсия. При преценяване на
право на българска пенсия се взема предвид съвпадащият период календарно само
един път, като зачетен от една държава, но при изчисляване на пропорционален
размер на пенсията, съвпадащият чужд стаж се включва в общия стаж, така както е
посочен от съответната държава членка и участва два пъти, както в теоретичния,
така и в пропорционалния размер.
При съвпадане на
периоди на осигуряване след 01.01.2007 г. с еднакъв характер (например
задължително осигуряване в двете държави) българският стаж, който съвпада с
потвърден от Компетентната институция (КИ) на другата държава членка, се изключва
от българските осигурителни периоди, когато се установи, че за съвпадащия
период е било приложимо чуждото законодателство (лицето физически е пребивавало
на територията на другата държава).
В хода на съдебното
производство е допуснато и прието заключение по допуснатата ССЕ, с вещо лице М.М.,
прието от страните без възражения. Според вещото лице съгласно регламенти на
Съвета /ЕО/ № 883/2004г. и № 987/2009г. пенсията на Е. следва да се изплаща
както следва:
-
От
01.05.2019г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст / 100% от 429,92 лв.
за сметка на Р.България 479/538 от 429,92 лв. 382,77 лв.
-
От
01.07.2019г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 454,42 лв. за
сметка на Р.България 479/538 от 454,42 лв. 404,58 лв.
От направените изчисления и във връзка със зачетения осигурителен стаж на Е.
са посочени разликите в количеството признат стаж:
На 08.02.2011г. по Разпореждане № Разпореждане № ********** Протокол № 1548
от 17.09.2013 г.:
-
17г. 02м. 03 дни стаж от първа категория;
- 05г. 03м. 20
дни стаж от трета категория;
- 00г. 09м. 24
дни стаж в чужбина - Кипър за право на пенсия;
- 03г. 10 м.
14 дни стаж в чужбина - Гърция за право на пенсия;
-
04г. 09м. 10 дни стаж в чужбина за определяне размера
на пенсията;
На
26.04.2017г. по Разпореждане № ********** /№110/ Протокол № 01216 от 13.06.2019
г.:
- 17г. 02м. 03
дни стаж от първа категория;
- 09г. 04м. 04
дни стаж от трета категория;
- 03г. 09м. 09
дни стаж в чужбина за право на пенсия;
- 04г. 10м. 09
дни стаж в чужбина за определяне размера на пенсията.
Според
вещото лице разликите се дължат на отразеното дублиране на осигурителния стаж
положен на територията на Р Гърция и Р България. Същото се отнася и за стажа в
Р Кипър.
В първия случай стажа положен в Р Гърция е зачетен по българското
законодателство до 30.09.2010 г. , а във втория случай до 31.10.2010 г. Всичкият
осигурителен стаж положен от жалбоподателката по периоди и във връзка с
подадените Заявления е подробно описан в Таблици № 1 и № 3 на раздел 3-ти от заключението.
В хода на съдебното производство е допуснато и прието заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице Т., оспорено от юриск.С..
Според заключението трудът, положен от жалбоподателката за периоди от
01.10.1979 г. до 01.07.1980г., от 01.11.1980 до 31.12.1980г. и от 01.01.1981г.-
3.03.1998г. е положен във военен завод с предмет на дейност ремонт на
авиационна техника - самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за
тях. Работната
среда [мястото на упражняване на трудовата дейност/ на длъжности
„работник-ученик-шлосер-монтьор” „работник-монтьор'% „монтьор по ремонт на
авиационна техника” при ремонта на специалното оборудване на военни самолети и
вертолети е едно и също - „Цех за ремонт на възли и агрегати от специалното
оборудване на самолета". В него се извършват всички етапи и процеси по
демонтаж, разглобяване, измиване, ремонт, сглобяване и изпитание на агрегатите.
При изпълнение на задълженията си заемащия длъжност „работник-ученик”, шлосер-монтьор”,
„работник-монтьор”, „монтьор по ремонт на авиационна техника” при ремонта на
специалното оборудване на военни самолети и вертолети са подложени в равна
степен на вредното въздействие на работната среда. Експертизата
прави извод, че заеманите от жалбоподателя длъжности попадат в обхвата на т.66 ”б”
от ПКТП по отношение мястото на полагане на труда, характера и вредността на
полагания труд, при съобразяване с т.67 от ПКТП. Мястото на осъществяване на
трудовата дейност на „работник-ученик-шлосермонтьор в цех „А”, бригада
приборно” се намира в помещенията на цех А-2 за ремонт на авиационно
електрооборудване и попада в обхвата на вредните въздействия, характерни за
осъществяваните в него дейности. Направен е извод и, че длъжност
„работник-ученик-шлосер-монтьор в цех 
А“
бригада приборно” съответства на длъжността „монтьор по ремонт на авиационна
техника“.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав
намира следното:
По отношение
възражението на жалбоподателката относно размера на признатия стаж, положен
както в България, така и в чужбина следва да се посочи следното:
Съгласно
принципите на Регламент /ЕИО/ № 1408/71 г., Регламент /ЕИО/ № 574/72 г. и
Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., при съвпадане на
осигурителни периоди до 01.01.2007 г., завършени съгласно законодателство на
държава, с която България няма двустранен международен договор в областта на
социалното осигуряване, няма пречка България да зачете като свой осигурителния
период при определяне на размера на българската пенсия. При преценяване на
право на българска пенсия се взема предвид съвпадащият период календарно само
един път, като зачетен от една държава, но при изчисляване на пропорционален
размер на пенсията, съвпадащият чужд стаж се включва в общия стаж, така както е
посочен от съответната държава членка и участва два пъти, както в теоритичния,
така и в пропорционалния размер.
При
съвпадане на периоди на осигуряване след 01.01.2007 г. с еднакъв характер
българският стаж, който съвпада с потвърден от компетентната институция на
другата държава членка, се изключва от българските осигурителни периоди, когато
се установи, че за съвпадащия период е било приложимо чуждото законодателство
(лицето физически е пребивавало на територията на другата държава). При
преценката на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското
законодателство кипърският стаж участва с общата продължителност 06 м. и 06
дни, като удостоверената продължителност 08 м. и 12 дни с формуляр Е 205 СУ,
получен на 14.08.2015г. се изчиства дублирането с българския стаж 02 м. и 06
дни за периода от 25.05.2001 г. до 31.07.2001 г. Съгласно общото правило
относно определяне на приложимото законодателство, установено в чл. 13, ал. 2,
т.”а” от Регламент 1408/71 лице, наето на работа на територията на една държава
членка, е подчинено на законодателството на тази държава членка, а
социалноосигурителните вноски се внасят в съответствие със законодателството на
тази държава. Когато дадено лице изпълнява своята работа в държава, различна от
тази, в която се намира неговият работодател, също се прилага основното правило
за законодателството на държавата по трудова заетост. В тези случаи на
дистанционна работа основно значение има обстоятелството коя е държавата, в
която действително се върши работа. Когато осигурителните периоди или периоди
на пребиваване са с продължителност под една година, на основание разпоредбата
на чл. 57 от Р 883/2004 г., те не се вземат предвид при изчисляване на пенсията
от КИ, съгласно чието законодателство са придобити, освен ако само въз основа
на тези периоди възниква право на пенсия според разпоредбите на това
законодателство. В този случай, стажът, по-малък от 12 месеца следва да се
вземе предвид от другата страна-членка или, когато участват повече от две
държави-членки, те разпределят помежду си пропорционално осигурителния стаж по-малък
от 12 месеца, в зависимост от придобития съгласно техните законодателства стаж.
По отношение
възражението за стажа на Е.
за периода от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от 01.11.1980 г. до 31.12.1980
г., който следва да бъде приет за такъв при условията на първа категория труд,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено от фактическа
страна в какво се е изразявала трудовата функция на Р.Е. на длъжността „работник-ученик-шлосер-монтьор”.
Факт е, че длъжността „работник-ученик-шлосер-монтьор” не е изрично посочен в
разпоредбите на ПКТП /отм./ и НКТП, но спорен се явява въпросът относно
степента на вредности в условията на труд дава ли основание да се приеме, че те
са такива за да бъде определен трудът ѝ като такъв от първа категория. В
случая вредностите са установени с писмени доказателства и с експертното
заключение. Категорията труд е правен извод в хипотезата на закона, а условията
на труд, въз основа на които се прави този извод, е анализ на установени факти
в хода на административното и съдебното производство. Установените в хода на
съдебното производство условия на труд, при които е работила жалбоподателката в
спорните периоди от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от 01.11.1980 г. до
31.12.1980 г., следва да се преценят в хипотезата на чл. 67 от ПКТП /отм./, според
която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на
правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл
на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. С тази разпоредба законодателят е установил като легален
критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на
извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на предприятието и
преценката дали този критерий е налице, е винаги задължителна. Пенсионните
органи са били длъжни служебно да издирят и съберат доказателства за характера
на трудовите функции на длъжността „работник-ученик-шлосер-монтьор”, въз основа
на които да направят извод дали в случая са били налице условията за
прилагането на правилото на т.66 б от ПКТП /отм./. Ето защо е следвало
административните органи да съберат служебно доказателства, върху които да
направят обоснован извод за приложимостта на правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП
/отм./. Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, а
според чл. 35 от АПК административният акт се издава след като изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата според чл. 36 от АПК
се събират служебно и се проверяват и преценяват от административният орган. В
случая в процесното решение не се съдържа констатация за приложимост или не на чл.
67, ал. 1 от ПКТП /отм./.
Налага се
изводът, че длъжността, която е изпълнявала жалбоподателката за периодите: от 01.10.1979 г. до 01.07.1980 г. и от 01.11.1980 г.
до 31.12.1980 г., попадат в записа по т. 66 б ПКТП (отм.) и неправилно не са зачетени като такива от
пенсионния орган, поради което издаденият акт се явява незаконосъобразен.
По тази
причина Съдът, намира, че до 01.01.2000 г., когато е отменен ПКТП, трудът на Е.,
положен при осигурителя ”ТЕРЕМ - ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ” ООД гр.Пловдив, следва да се
зачита като такъв от І категория и правото и на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст следва да бъде преценено на тази плоскост. Горното налага
процесното решение да бъде отменено, преписката да се върне на административния
орган за ново произнасяне, като стажът на Е. се преизчисли.
Предвид
изложеното, обжалваното решение се явява незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и подлежи на отмяна.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 950. 00 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи
– 200.00 лв. депозит за вещо лице по изготвената ССЕ, 300.00 лв. депозит за
вещо лице по изготвената СТЕ и 450.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-218 от 05.08.2019г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. №
1012-15-252 от 16.07.2019г. против Разпореждане № ********** Протокол № 01216
от 04.06.2019г. на за ръководителя на ПО
при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП
на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-1406/26.04.2017 г. по
описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Р.И.Е., при съблюдаване на дадените
с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт гр. София да заплати на Р.И.Е., ЕГН: **********,*** сума в размер на 950(деветстотин и петдесет)лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/