№ 400
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
С решение № 60153 от 04.02.2021г., по т.д. 686/2020г., по описа на ВКС,
ІІ т.о., е отменено решение № 2831 от 17.12.2019г., допълнено с определение
№ 566 от 20.02.2022г., по т.д. № 3110/2019г. по описа на Софийски
апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
САС. Дадени са указания от ВКС, въззивният съд да се произнесе по
претенциите на страните за разноски за касационното производство,
съобразно изхода на правния спор.
Предмет на делото е въззивна жалба от ответника – Сдружение
„Младежка акадамична инициатива“, Булстат *********, чрез адв. М. срещу
решение № 7724 от 07.12.2018г., по гр.д. 11392/2016г. по описа на Софийски
градски съд с което е осъден да заплати на „Център за развитие на човешките
ресурси“, Булстат *********, сумата от 26 520 евро, авансово получена и
подлежаща на връщане поради отпаднало основание, ведно със законната
лихва считано от 16.09.2016г. до окончателното изплащане на главницата,
сумата от 1 160,34 евро, обезщетение за забавено изпълнение, считано от
12.04.2016г. до 15.09.2016г., както и сумата от 4 720,65 лева разноски за
1
първоинстанционното производство.
Въззивникът/ответникът – Сдружение „Младежка академична
инициатива“ счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че договорът за финансова подкрепа не е
развален и няма основания за връщане на авансово платените суми по него.
По делото не били представени доказателства за изпълнение от страна на
„Център за развитие на човешките ресурси“ на задължението по чл.11, ал.3,
т.1 от ОУ. Нямало доказателства за достигане на уведомлението за
прекратяване на договора до представляващия бенефициента – П. Р. или
друго лице свързано със сдружението. Още повече, че от приетата и
неоспорена от страните графологическа експертиза било установено, че
подписът на получател в известие за доставяне с баркод ИД PS 1040 03 GОQE
X не бил положен от П. Р.. „Център за развитие на човешките ресурси“ не
предоставило на бенефициента възможност да вземе всички необходими
мерки и в 30-дневен срок да отстрани допуснатите нарушения. На следващо
място твърди, че точното изпълнение на проекта било установено с гласни и
писмени доказателства по делото, които доказвали изпълнението на
задълженията на бенефициента по процесния договор. Отношенията между
страните следвало да се уредят не на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а във връзка с изпълнение на договорни задължения, тъй като
наличието на договорна връзка изключвало приложението на този институт.
По делото не било установено осъществяването на хипотезата на чл. 55, ал. 1,
пр.3 от ЗЗД, тъй като разместването на имуществото било вследствие
изпълнение на договора между страните. Налице били и формажорни
обстоятелства по чл. 8, ал. 3 от ОУ към договора – високо рискова
бременност на съпругата на П. Р., който през 2016г. двукратно е подавал
искания за продължаване на срока за представянето на краен отчет. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира направените по
делото разноски.
Въззиваемият/ищецът - „Център за развитие на човешките ресурси“, е
представил в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. З.. Излага
подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат
разгледани по същество при обсъждане доводите във въззивната жалба. Моли
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
2
обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба от ищеца -
„Център за развитие на човешките ресурси“ срещу определение от
05.03.2019г., по гр.д. 11392/2016г. по описа на СГС, с което е оставена без
уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение
до целия претендиран размер от 2 743,97 лева.
Насрещната страна по частната жалба/ответникът - Сдружение
„Младежка акадамична инициатива“ е получил препис от частната жалба, но
не е подал писмен отговор.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени от легитимирани лица,
срещу подлежащо на въззивно обжалване решение и определение на СГС, в
законоустановения срок и са процесуално допустими, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че
между тях е възникнало валидно правоотношение по Договор за финансова
подкрепа на проект по програма „Младежта в действие“ № 11-00-
270/04.12.2013г. Национален център „Европейски младежки програми и
инициативи“ към Министерство на младежта и спорта е предоставил на
Сдружение „Младежка академична инициатива“, финансова подкрепа в
размер на максимум 33 150 евро за реализация на проект № BG13/А2/536/R3
с наименование „Доброволчеството, врата към всички пътища на Европа“ за
осъществяване на описаните в Анекс I дейности. Съгласно чл. 2 от договора,
дейностите следвало да се реализират в периода 01.05.2014г. - 31.12.2014г. и
при дати на провеждане от 01.09.2014 г. до 01.11.2014г. Съгласно чл. 4, ал. 1
възложителят заплаща авансово 26 520 евро, съставляваща 80% от общата
максимална сума. В чл. 4, ал. 4 е уговорено, че остатъкът от сумата ще се
заплати след представяне на окончателния доклад за изпълнение на проекта.
В чл. 5, ал. 2 са определени крайните срокове за внасяне на финансови отчети
и други документи - в рамките на два месеца от приключване на дейността,
определена в чл. 2, ал. 2. В чл. 21 страните са уговорили адреси за
кореспонденция и начини за получаването й.
В чл.11, ал. 2, т. 2 от Общите условия на договора, е уредено правото на
възложителя да прекрати договора, ако бенифициентът не изпълни
3
задълженията си съгласно условията на договора. В хипотезата на чл. 11, ал.
2, т. 1, 2 и 4 бенефициентът разполага с 30 дни да предостави събраната от
него информация и да вземе всички необходими мерки, за да осигури
изпълнението на задълженията си по договора. Съгласно чл. 11, ал. 3
процедурата по прекратяване започва чрез изпращане на писмено
предизвестие с обратна разписка или подобен документ. Когато е изпратено
предизвестие, прекратяването влиза в сила в края на периода на неговото
получаване. Съгласно чл.14, ал. 2 финансирането на приемливите разходи
чрез финансовата подкрепа на Европейския съюз, може да е под формата на
единни ставки – фиксирани суми на ден на човек. В ал. 3 е посочено, че
приемливи разходи са разходи за персонала, на който е възложена дейността;
пътните и дневните пари на персонала и др. Съгласно чл. 15, ал. 4 до
съответния краен срок по чл.э5 от Специалните условия на договора,
бенефициентът следва да внесе заявление за плащане, придружено от
окончателен доклад за изпълнението на дейността, окончателен подробен
финансов отчет на действително направени, приемливи разходи, който
оправдава исканото финансиране, количествена и качествена информация,
необходима да определи и оправдае исканото финансиране, пълен отчет на
действителните приходи и разходи. Сдружение „Младежка академична
инициатива“ с молба от 02.10.2014г., поради лоши метереологични условия е
поискало промяна на датите за извършване на дейностите от 15.07.2015г. до
15.08.2015г., тъй като дейностите се извършвали на открито. С допълнително
споразумение № 2/21.11.2014г., страните са уговорили, че извършването на
дейностите по договора и срокът, в който разходите ще бъдат считани за
приемливи започва от 01.05.2015г. и завършва на 15.10.2015 г., както и
промяна на датите за провеждане на дейностите от 01.07.2015г. до
15.08.2015г. С писмо изх. № 02-ОА-01/6.01.2016г. „Център за развитие на
човешките ресурси“ е поискало Сдружение „Младежка академична
инициатива“ да представи краен отчет и приложение в срок от 30 дни от
получаване на писмото. Посочено е, че при неизпълнение договорът може да
бъде прекратен и да се изиска възстановяване в пълен размер на
осъществените авансови плащания по договора. С писмо изх. № 0200А-01
#1/09.03.2016г. Сдружение „Младежка академична инициатива“ отново е
поканен да представи крайни отчети в 30-дневен срок от получаването на
писмото, като е посочено, че при неизпълнение договорът ще се счита
4
прекратен. С писмо от 04.05.2016г. Сдружение „Младежка академична
инициатива“ е поискало допълнителен 60-дневен срок. С писмо от
17.05.2016г. „Център за развитие на човешките ресурси“ е отказало
предоставяне на допълнителен срок.
С отговора на исковата молба ответникът е представил краен отчет от
04.01.2017г. по проекта, 90 броя разходни касови ордери с приложени към тях
декларации, всичките от дата 17.07.2015г. и 28 имейла от доброволците в
проекта. Представено е удостоверение за граждански брак с А. П. от
01.06.2013г., която е съпруга на П. Р. и удостоверение за раждане на дъщеря
му Г., която е родена на *** г.
От обстоятелствената част на заключението на вещото лице В.,
изготвило заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че според уговореното между страните, предвидените пътни разходи за 30
доброволци били 16 200 евро, разходите им за дейността 15 000
евро/30Х1месецХ500/ и разходите им за джобни пари 1 950 евро
/30Х1месецХ65/. Вещото лице е установило, че ответникът не е подал
данъчни и осигурителни декларации и съответно не е плащал данъчни и
осигурителни задължения, тъй като такива не са били събирани от
доброволците. Процесуалните представители на страните са присъствали в
откритото съдебно заседание за приемането на това заключение и не са го
оспорили.
Видно от известие за доставяне на пратка с баркод ИД PS 1040 03GOQE
X от 18.03.2016г., с посочен номер № 02-ОА-01 #1, се установява, че за
получател е положен подпис от името на П. Р.. Ответникът своевременно е
оспорил автентичността на този подпис. От заключението на вещото лице И.,
изготвило заключението на съдебно-графологическа експертиза се
установява, че подписът за получател в това известие за доставяне не е
положен от П. П. Р.. Процесуалните представители на страните са
присъствали в откритото съдебно заседание за приемането на това
заключение и не са го оспорили.
Видно от показанията на свидетеля - Д. В. Т.-Д./служител на ищеца/, се
установява, че при изготвяне на писма се води входяща и изходяща книга,
поставя се изходящ номер, който се вписва и в обратната разписка.
Видно от показанията на свидетеля - С. Т., се установява, че познава П.
5
Р. и знае за процесния проект, в изпълнението на който е присъствал в
качеството си на ментор и в периода от 15.07.2015г. до 15.08.2015г. се
събрали доброволци от различни държави.
За да уважи предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че поради съществено неизпълнение на
задължението на ответника да представи в срок краен отчет за разходваните
суми по проекта, ищецът надлежно е упражнил правото си да развали
процесния договор. Счел за ирелевантни твърденията на ответника за
наличието на форсмажорни обстоятелства, тъй като изпълнението на
задължението по договора било на юридическо лице, а не с оглед личността
на неговия законен представител. Приел, че било без значение
обстоятелството дали изявлението за разваляне на договора е получено от П.
Р., тъй като писмото било получено от лице на адреса и е достигнало до
знанието на адресата. Изложил е решаващи мотиви, че развалянето на
договора има обратно действие и е възникнало правото на ищеца да иска
връщане на сумите на отпаднало основание. Предвид основателността на иска
за главница, основателен бил и искът за законна лихва за забава в размер на
1 160,43 евро, считано от 12.04.2016г. до 16.09.2016г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, следното:
1. По иска за главница за връщане на авансово платената сума от 26 520
евро:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната
квалификация на иска за главница по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – който е
получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Не се спори между страните и от представените по делото
доказателства се установява, че с процесния договор ищецът е предоставил на
ответника финансова подкрепа за осъществяване на проект
“Доброволчеството - врата към всички пътища в Европа“ по програма
„Младежта в действие“, който проект бил свързан с изграждането на
екопътека в с. ***. Няма спор, че ответникът авансово е получил сумата от 26
250 евро за реализиране на дейности по проекта, както и че ответникът се е
задължил да внесе крайните отчети в рамките на 2 месеца от приключване на
дейността, което задължение не е било изпълниено в уговорения срок до
6
15.12.2015г.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е доказал
достигане на уведомлението за прекратяване на договора до представляващия
бенефициента – П. Р. или друго лице свързано със сдружението.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е без значение
обстоятелството дали изявлението за разваляне на договора е получено от П.
Р., тъй като писмото било получено от лице на адреса и е достигнало до
знанието на адресата. За да е надлежно връчена пратката на адресата, следва
да се установи авторството на подписа на лицето посочено като неин
получател в обратната разписка. От приетата и неоспорена от страните
графологическа експертиза се установява, че подписът на получател в
известие за доставяне с баркод ИД PS 1040 03 GОQE X не бил положен от П.
Р.. Следователно изявлението на ищеца за разваляне на договора не е
надлежно връчена на ответника на 18.03.2016г.
Уведомлението за разваляне на договора е връчено на ответника, с
връчване на препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства на 05.12.2016г., чрез адв. А./л. 46 от гр.д. 11392/2016г. по описа
на СГС/. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от Общите условия към договора,
ответникът е трябвало в 30 дневен срок да предостави краен отчет, който е
изтекъл на 04.01.2017г. С исковата молба е отправено искане за
възстановяване на сумите, дадени от ищеца по договора, което представлява и
волеизявление за неговото разваляне. Краиният отчет е представен с отговора
на исковата молба на 05.01.2017г., поради което същият е извън договорения
срок. Следователно договорът е развален считано от 04.01.2017г.
Освен това, ответникът не е доказал реално извършване на разходите
описани в крайния отчет. Представените 90 броя разходни касови ордери с
приложени към тях декларации, всички от 17.07.2015г., са частни
свидетелстващи документи, които своевременно са били оспорени от ищеца,
досежно тяхното авторство и съдът е открил производство по чл. 193, ал. 2
ГПК. Тези документи са представени от ответника, поради което
доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност и
автентичност е върху него, на основание чл. 193, ал. 3 изр. второ, пр.
последно ГПК. Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване
авторството на подписите в горепосочените документи, поради което същите
7
не са доказателствени средства и нямат доказателствена стойност, въпреки
липсата на нарочно определение по чл. 194, ал. 2 ГПК. Не са доказателствено
средство представените в препис и превод на български език 28 имейла от
доброволците участвали в проекта. Това представляват свидетелски
показания за факти, които не са събрани по надлежния съдопроизводствен
ред, съгласно чл. 163, ал. 1 ГПК. Още повече, че в случая по делото не е
доказано дори и съществуването на физически лица, за които се твърди, че са
участвали в проекта като се представи копие от документ за самоличност.
Освен това, направени разходи от участниците в проекта за самолетни
билети, лесно могат да се установят чрез представяне на препис от ответника.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
въззивника, че отношенията между страните следвало да се уредят не на
плоскостта на неоснователното обогатяване, а във връзка с изпълнение на
договорни задължения, тъй като наличието на договорна връзка изключвало
приложението на този институт. Според настоящия съдебен състав, правото
на страна по договора да иска връщане на авансово платени суми по договора
на уговорено в него основание, е само една правна възможност за ищеца, но
не и задължение да упражни именно това си право. Правото на възложителя
да развали договора при съществено неизпълнение от страна на
бенефициента, следва от изрична разпоредба на закона – чл. 87, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и не може да бъде дерогирано от уговорка между страните. Следователно
правото на избор за реда на защита на своите права и законни интереси,
принадлежи единствено и само на възложителя. С развалянето на договора
между страните, с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът
е получил авансово сумата от 26 520 евро, поради което е длъжен да я върне
на ищецът.
Предвид гореизложените съображения, ирелевантно е твърдението на
ответника, че били налице форсмажорни обстоятелства по чл. 8, ал. 3 от ОУ
към договора – високо рискова бременност на съпругата на П. Р.. Още повече,
че тези обстоятелства трябва да са се осъществили по отношение на
юридическо лице, а не с оглед личността на неговия законен представител.
Въз основа на изложените съображения настоящият състав приема, че
процесният договор е законосъобразно развален от ищеца, считано от
8
05.01.2017г., поради което е отпаднало основанието за получаване на
авансово получената от ответника сума в размер на 26 520 лева и дължи
нейното връщане в пълен размер. Следователно ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване, наличието на всички релевантни и
кумулативно дадени елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр.
трето ЗЗД, поради което предявеният иск за главница е доказан по основание
и размер, и като краен резултат правилно е уважен от първоинстанционния
съд.
2. По иска за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
26 520 евро, за сумата 1 160,34 евро и за периода от 12.04.2016г. до
15.09.2016г., с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с ТР 5/2017
от 21.11.2019г. по тълкувателно дело № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС: „При
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни.“ Това разрешение следва да намери приложение и в хипотезата на
връщане на дадено при отпаднало основание.
Както вече беше посочено, договорът е развален на 05.01.2017г., поради
което този иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а обжалваното
решение в тази част следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
3. Досежно своята акцесорност и по същите съображения е основателен
искът за законна лихва върху главницата от 26 520 евро, считано от датата на
разваляне на договора - 05.01.2017г. до окончателното й плащане.
4. По разноските на страните по делото:
Предвид необходимостта от преизчисляване на сторените от страните
разноски за всички инстанции, поради частичното уважаване и отхвърляне на
исковете, както и по съображения за изчерпателност и яснота на решението в
частта за разноските, решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени изцяло в тази част и въззивният съд да присъди направените разноски
за всички инстанции, включително и за производството пред ВКС.
Ищецът е направил разноски за първоинстанционното производство в
общ размер на 5 364,49 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 4 720,65
лева, като по възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил
9
заплатеното адв. възнаграждение от 2 743,97 лева на 2 100,13 лева.
Основателни са доводите на ищеца в частната жалба, че делото представлява
фактическа и правна сложност, делото е с обем от почти 800 страници,
ангажирани са множество доказателства и са оспорени много
доказателствени средства, назначени са две експертизи, наведени са
множество правни и фактически доводи, както и са проведени четири
съдебни заседания. Ето защо, заплатеният адв. възнаграждение от 2 743,97
лева, при нормативно установен минимум от 2 156,10 лева не е прекомерен и
неправилно е намален от първоинстанционния съд. Ищецът е направил
разноски за първото въззивно производство в общ размер на 2 520,62 лева, от
които 2 505,62 лева адв. възнаграждение, което е уговорено в договора за
правна защита и съдействие, и е реално платено по банков път и 15 лева
държавна такса за частната жалба. По вече изложените съображения е
неоснователно възражението на ответника, че заплатеното адв.
възнаграждение е прекомерно и не следва да се намалява. Ищецът е направил
разноски за производството пред ВКС в общ размер на 3 570,63 лева, от
които 2 503,26 лева адв. възнаграждение, което е уговорено в договора за
правна защита и съдействие, и е реално платено по банков път и 1 067,37 лева
държавна такса за касационното производство. По вече изложените
съображения е неоснователно възражението на ответника, че заплатеното адв.
възнаграждение е прекомерно и не следва да се намалява. Ищецът не
претендира разноски за второто въззивно производство, поради което
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение е безпредметно. Общият размер на разноските на ищеца за
всички инстанции е 11 455,74 лева. Предмет на делото е уважена искова
претенция за 26 520 евро и е отхвърлена искова претенция за 1 160,34 евро.
Съобразно уважената част от исковите претенции, ответникът дължи на
ищеца разноски за всички инстанции в общ размер на 10 975,93 лева.
Въззивникът/ответникът претендира разноски за първата инстанция от
2 000 лева - депозит за вещи лица в общ размер на 500 лева и адв.
възнаграждение в размер на 1 500 лева, което е реално платено в брой. По
вече изложените съображения е неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение. Още повече,
че при претендирано адв. възнаграждение от 2 743,97 лева, е некоректно да
възразяваш срещу заплатеното такова от другата страна в размер на 1 500
10
лева. Общият размер на разноските на ответника за първата инстанция е 2 000
лева. Ответникът е направил разноски за първото въззивно производство за
държавна такса в размер на 1 082,76 лева и не претендира адв.
възнаграждение. Ответникът е направил разноски за производството пред
ВКС в размер на 1 500 лева, представляващо адв. възнаграждение, което е
уговорено в договора за правна защита и съдействие, и е реално платено в
брой. По вече изложените съображения е неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за
производството пред ВКС. Ответникът не претендира разноски за второто
въззивно производство, поради което възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение е безпредметно. Общият
размер на разноските на ответника за всички инстанции е 4 582,76 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковите претенции, ищецът дължи на
ответника разноски за всички инстанции в общ размер на 65,67 лева.
Следователно ответникът дължи на ищеца, при условията на
компенсация на сторените разноски от страните за всички инстанции, сума в
общ размер на 10 910,26 лева.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7724/07.12.2018г., по гр.д. 11392/2016г. по описа на по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която Сдружение „Младежка
академична инициатива“, Булстат ********* е осъден да заплати на „Център
за развитие на човешките ресурси“, Булстат *********, сумата от 1 160,34
евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 26 520 евро, считано от 12.04.2016г. до 15.09.2016г., както и в частта за
законната лихва върху главницата от 26 520 евро, считано от 16.09.2016г. до
05.01.2017г., както и за сумата от 4 720,65 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Център за развитие на човешките ресурси“,
Булстат ********* срещу Сдружение „Младежка академична инициатива“,
Булстат ********* за сумата от 1 160,34 евро, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 26 520 евро, считано от 12.04.2016г.
до 15.09.2016г., както и искането за законната лихва върху главницата от
11
26 520 евро, считано от 16.09.2016г. до 05.01.2017г.
ОТМЕНЯ определение от 05.03.2019г., по гр.д. 11392/2016г. по описа
на СГС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК от
„Център за развитие на човешките ресурси“, Булстат *********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7724 от 07.12.2018г., по гр.д.
11392/2016г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която Сдружение
„Младежка академична инициатива“, Булстат *********, е осъден да заплати
на „Център за развитие на човешките ресурси“, Булстат *********, сумата от
26 520 евро, представляваща авансово получена и подлежаща на връщане
поради отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.01.2017г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Младежка академична инициатива“, Булстат
********* да заплати на „Център за развитие на човешките ресурси“, Булстат
********* сумата от 10 910,26 лева, представляваща разноски на ищеца за
всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12