Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 5171/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
306970/05.01.2018 г., постановено по гр. д. № 3803/2015 г. на СРС, II ГО, 67
състав, са отхвърлени предявените от „Е.Б.Е.“ ЕАД срещу Н.П. Я.положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
774, 21 лв., представляваща стойността на ползваната за периода 12.11.2010 г. –
11.04.2011 г. електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата
от 24.03.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 236,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 26.01.2011 г. - 19.03.2014 г., за които суми по гр. д. № 15596/2014
г. на СРС, II ГО, 67 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Недоволен от
постановеното решение ищецът е подал въззивна жалба срещу него от 15.02.2018
г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Твърди, че по делото била установена собствеността на ответника
върху имота, находящ се в село Иван Вазово, в който била доставяна електрическа
енергия за битови нужди. По този начин Н. Я.се явявала битов клиент и
потребител на ел. енергия за процесния имот съгласно публично известни ОУ за
продажба на електрическа енергия, публикувани на сайта на ищеца. Съгласно
изготвената и приета по делото СТЕ, електромерът на имота бил годен да отчита
консумираната ел. енергия. Въпреки това районният съд приел, че експертизата,
която била единственото допустимо доказателство, била недостатъчна за доказване
на доставеното количество ел. енергия. Моли за отмяна на обжалваното решение,
уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.
От страна на ответника е постъпил
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се посочва,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че е
доставил на ответника количеството електроенергия, чието заплащане претендира. Нямало
доказателства за валидно сключен договор за доставка при конкретни цени и
условия. Вещото лице по СТЕ е изготвило заключението си единствено на база
съставените от ищеца фактури без да става ясно как е отчетена електроенергията
и без да извърши оглед на мястото на електромера, като по тази причина съдът
правилно не е кредитирал това заключение. Заключението на приетата по делото
ССчЕ също било основано единствено на съставени от ищеца копия на счетоводни
документи, които не могли да бъдат проверени. Ищецът не бил предоставил
документи за проверка изправността на
измервателните си уреди като такива документи не били предоставени и на вещото
лице по СТЕ. Ищецът подал заявлението по чл. 410 ЗЗД на 20.03.2014 г., поради
което претенцията му за четири от петте месеца, по-конкретно за периода
12.11.2010 г. – 19.03.2011 г. била погасена по давност. Твърди, че на
16.03.2011 г. ищцовото дружество прекъснало подаването на електроенергия до
процесния имот, поради което не можело да претендира заплащане стойността ѝ след тази дата. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
С разпореждане от 23.04.2018 г. по
реда на чл. 267 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е констатирал, че не са заявени доказателствени искания на
страните във въззивното производство.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да отхвърли предявените
установителни искове, районният съд е приел че ищецът не е доказал реалната
доставка до ответницата на претендираните с иска количества електрическа
енергия за обект в село Иван Вазово и ИТН 1109700 въпреки, че за процесния
период между страните е съществувало облигационно правоотношение. Вещото лице
по СТЕ изготвило заключението си, като проверило единствено съдържанието на
съставените от ищеца фактури. По същия начин било изготвено и заключението на
ССчЕ. Поради неустановяване съществуването на главното вземане акцесорната
претенция също е била отхвърлена.
По отношение правилността на
решението, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по
съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
С изготвения с определението от
19.10.2015 г. проект за доклад по делото районният съд е указал на ищеца,
че не сочи доказателства за
възложения му съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест факт на доставянето до ответника на
претендираното количество електроенергия. По тази причина ищецът е поискал
назначаването на СТЕ и ССчЕ и е формулирал въпроси към експертизите, които са
били допуснати от съда с протоколно определение от 20.04.2017 г. Видно от
посоченото в експертизата и от отговорите на въпросите в съдебно заседание, вещото
лице по СТЕ е изготвило заключението си единствено на базата на представените
от ищеца по делото доказателства, без да извърши проверка дали до обекта е доставена електрическа
енергия в претендираното количество и дали тя е измервана от изправно средство
за търговско измерване, в каквато насока са налице възражения от страна на
процесуалния представител на ответника. По тази причина районният съд правилно
е приел, че единствено въз основа на тази експертиза не може да бъде извършен еднозначен
положителен извод за факта на доставянето на енергията. От друга страна
представените от ищеца по делото фактури и експертното заключение по ССчЕ
установяват единствено фактите, че между страните е било налице правоотношение,
по силата на което ищецът е фактурирал и завеждал в редовно водените си
счетоводни книги стойности на електрическа енергия за процесния период. От тези
доказателства и доказателствени средства обаче, не може да бъде установено
извършването на реална доставка на електрическа енергия до обекта на ответника в
съответните количества, което обстоятелство е следвало да бъде установено от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът няма право на разноски
във въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306970/05.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 3803/2015 г. на СРС, II ГО, 67 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.