№ 748
гр. Варна, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500864 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261275/18.03.2024г./вх. No на ВРС/, подадена
от „Сочи Стар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев“ 71, представлявано от М. А. – управител, срещу Решение № 260 007/
15.02.2024г., постановено по гр.д. № 1536 / 2022г. по описа на РС – Варна, 7 –ми състав, с
което са отхвърлени предявените от „Сочи стар“ ЕООД срещу „Златна палма“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Софроний
Врачански“ № 6, ет.2, ап.2, обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника на престъпни
обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на
неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за
установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК,
изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№
4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:
- договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от
15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К. за апартамент 13 с площ от 143, 32
кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен
превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. с
1
придружен превод на немски език, разписка от 02.07.2010г.;
- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД и И. Д. Л. за апартамент № 59 с площ от 80.54
кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик, резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И. Д. Л.,
относно същия апартамент, разписка от 28.06.2010г.;
- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ
от 46.03 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“ в гр. Балчик,
резервационно споразумение от 23.07.2010г. и разписка от 10.08.2010г., които престъпни
обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по
описа на ВРС, 14 състав, в случай когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, доколкото ВРС се бил произнесъл
по непредявени искове – не бил съобразил направеното изменение на исковата претенция с
молбата от 29.03.2022г. Решението било неправилно, като при постановяването му били
допуснати множество и съществени процесуални нарушения. Неправилно бил приложен чл.
158 ал.1 от ГПК и спорът бил разрешен преди разпита на свидетеля чрез изпратената
съдебна поръчка. Неоснователно било отклонено и доказателственото искане за
приобщаване на показанията на К., дадени по реда на Международната правна помощ по
Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела, намиращи се в кориците на
НАХД 5330 / 2015г. на ВРС. Не било обсъдено заключението на в.л. Ц. наред с останалите,
както и не били обсъдени и други гласни и писмени доказателства, събрани по приобщеното
наказателно производство. Неправилен бил и изводът на съда, че по делото не било
доказано, че твърдяните за неистински документи са били използвани. Отправя
доказателствени искания. Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост и да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по делото. Същият сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба
неоснователна и недоказана. Поддържа, че наведените в жалбата оплаквания са
несъстоятелни и неверни. Първоинстанционното решение било съобразено с волята на
ищеца, кореспондирало със заявеното изменение. Правилно ВРС приложил и чл. 158 от ГПК
и продължил разглеждане на производството. Показанията на К. от наказателното
производство не били годно доказателствено средство в настоящото. Като същото важало и
за заключенията на вещите лица, изготвени в същото НАХД. ВРС бил обсъдил всички годни
доказателства и нямало нарушения в тази насока. Твърди, че производството е недопустимо,
предвид че страната не била оспорила и документите в гражданското производство, в което
са представени и губела право да оспорва истинността в друго производство. Моли съда да
отхвърли всички доказателствени искания, като потвърди решението и присъди разноски за
въззивна инстанция.
В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални
2
представители, които поддържат респ. депозираните въззивна жалба и отговор на въззивна
жалба. Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на
претенциите, а въззиваемата страна желае решението да бъде потвърдено, като представя
списък с разноски и моли за присъждането им.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Сочи стар“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.
„Ангел Кънчев“ № 71, представлявано от управителя М. Д. А. срещу „Златна палма“ ООД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул.
„Софроний Врачански“ № 6, ет.2, ап.2, обективно кумулативно и евентуално съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника
на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно
ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на
евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по
чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по
гр.д.№ 4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав:
- договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от
15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К. за апартамент 13 с площ от 143, 32
кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен
превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. с
придружен превод на немски език, разписка от 02.07.2010г.;
- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
09.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ООД и И. Д. Л. за апартамент № 59 с площ от 80.54
кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик, резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И. Д. Л.,
относно същия апартамент, разписка от 28.06.2010г.;
- договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
20.07.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Б. Г. за апартамент (студио) № 44 с площ
от 46.03 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“ в гр. Балчик,
резервационно споразумение от 23.07.2010г. и разписка от 10.08.2010г., които престъпни
обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по
описа на ВРС, 14 състав, в случай когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Въпросът относно допустимостта на производството, включително и за
съществуване на правен интерес у ищеца за установяване на въведените в предмета на
делото престъпни обстоятелства спрямо ответника е окончателно разрешен с
неподлежащото на обжалване Определение № 60261/23.09.2021 г. по ч.гр. дело № 3021/2021
г. на ВКС, с което е отменено прекратителното определение, постановено от
първоинстанционния съд. ВРС се е съобразил с указанията на касационната инстанция
3
относно приложението на закона, и в частност за допустимост на производството,
доколкото същите се явяват задължителни и не подлежат на допълнителна преценка,
включително и за наличие на други основания за недопустимост на същото, в какъвто
смисъл е обосновала становището си ответната страна. Указанията на ВКС по отношение на
допустимостта на производството и за съществуване на правен интерес у ищеца за
установяване на въведените в предмета на делото престъпни обстоятелства спрямо
ответника, са задължителни и за въззивната инстанция, която следва да се съобрази с тях.
В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила решение 3860/03.09.2012г.
по гр.д. 4959/2011г. на ВРС, потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. 2634/2012г. на
Окръжен съд - Варна, „СОЧИ СТАР“ ЕООД било осъдено да заплати на „ИСКРА 1“ ЕООД
сумата от 21 816.87 лв. -левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно търговско
посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки - покупко -продажби на
недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с идентификатор №
02508.87.82.13 21 и № 02508 87.82. 13.22, представляващи апартаменти в хотел „Принцес
Резиденс" на ул. „Залез" в гр. Балчик, Област Добрич, с ДДС и сумата 9090.37 лв. - левова
равностойност на 4 647.83 евро, представляваща уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от
договора за сключване на сделка с посочените имоти, от възложителя, без участието на
посредника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл. 92,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. Дружеството „Златна палма“ ООД било правно легитимирано да бъде
ответник по предявените искове, тъй като то било притежател на притезанието на „Искра 1“
ЕООД /на вземането срещу „Сочи стар“ ООД по Решението по гр.д. № 4959/2011г./ по
силата на договор за цесия от 08.02.2013г., като ответното дружество насочило
принудително изпълнение срещу имуществото на ищеца за събиране на това вземане по и.д.
№ 290/2016г. по описа на ЧСИ Слави Сербезов. Решението по гр.д. 4959/2011г. на ВРС се
основавало на възникнало между „Сочи стар“ ЕООД и „Искра 1“ ЕООД облигационно
отношение по силата на договор за ексклузивно търговско посредничество, сключен на
25.05.2009г. За да обоснове привидно изправността си по този договор, ищецът по делото
„Искра 1“ ЕООД представил три броя договори за посредничество и три броя
резервационни споразумения, сключени между него и трети лица – Х. Б. Г. от гр. Силистра,
Х. Р. К. – немски гражданин и И. Д. Л. – живуща във Франция. Задължението на „Искра 1“
ЕООД по договора за ексклузивно търговско посредничество и анекс № 1 от 10.04.2010г.
било да осигури посредничество за минимум три апартамента от построената от
възложителя сграда, с обща площ не по-малко от 200 кв.м., което задължение в
действителност не било изпълнено. Посочените документи били неистински и съставени за
нуждите на процеса. Площта на имотите била описана съгласно таблица за площообразуване
на обекта от м. март 2011г., а договорите и резервационните споразумения били с поставени
дати от м. юни и м. юли 2010г., което означавало, че във всички случаи тези договори били
изготвяни след м. март 2011г. Цената в договорите не отговаряла на одобрената от
възложителя ценова листа, приложение към договора за ексклузивно търговско
4
посредничество, като смущаваща била и схемата на плащания – една и съща за трите
резервационни споразумения, с посочване, че 30% се дължат при издаване на акт 14 на
сградата, който документ бил издаден през 2009г. В данни на продавача се съдържали
неверни данни, като в нито едно от тях нямало подпис от страната на „продавач“.
Самостоятелните обекти в сградата имали кадастрални номера от 2011г. и до тази дата
нямало как да бъдат записани кадастралните им номера, каквито фигурирали в
представените договори за посредничество. Ищецът излага допълнителни доводи в
подкрепа на твърдението си, че договорите за посредничество и резервационните
споразумения към тях били съставени впоследствие и за нуждите на процеса, като зад тях не
стояли реални клиенти и интерес от закупуване на имоти.
С решение 94/26.01.2016г. по НАХД 5330/2015г. на Районен съд - Варна К. Б. Н. е
призната за невиновна за това, че през месец февруари 2012г. в гр. Варна, в съдебно
заседание по гражданско дело № 4959/2011 г. по описа на Районен съд -гр.Варна - XIV
състав, съзнателно да се е ползвала от неистински частни документи, а именно договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х. Р. К. и
„Искра 1" ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел
„Принцес Резиденс“ гр.Балчик с придружен превод на немски език на този договор и
резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „Сочи стар“ ООД и И. Д. Л. за ап.№ 59 с
площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Резиденс“ гр.Балчик, като от
нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по
чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението на наказателния съд било потвърдено с решение по
ВНАХД 366/2016г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила в деня на неговото
постановяване.
Ищецът твърди, че съобразно мотивите на постановените от наказателния съд
решения, документите са неистински, т.е. не носят подписите на лицата, които се сочат за
техни автори, а извършителят на тези престъпления, е останал неразкрит. Поддържа се още,
че след като деянието -ползване на неистински документи съставлява престъпление, но
подсъдимият К. Н. е признат за невиновен, то извършителят му е останал неразкрит. Сочи,
че с влязло в сила Постановление от 04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува
наказателно производство срещу неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1, т.З НПК
- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Излага, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде противопоставено установеното
престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP № 5 по т.д № 5/2012г. на ОСГТК
разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК и изключения
наказателноправен процесуален способ за установяване на престъпление с влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК, то за ищеца е налице правен интерес от
установителните искове за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. Моли в тази
връзка за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като
5
неоснователни. Подадената от ищеца молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на
чл.303, ал.1, т.2 ГПК била оставена без уважение с Решение № 93 от 01.06.2017г. по т.д. №
2243/2016г. по описа на ВКС. По повод предходни искови молби с правно основание чл.124,
ал.5 ГПК били образувани гр.д. №№ 13875/2017г. и 2395/2018г. по описа на ВРС, които
завършили с прекратяване на производството като недопустимо. Решението по гр.д. №
2395/2018г. по описа на ВРС било обезсилено с решение по в.гр.д. № 1127/2019г. по описа
на ВОС, което не било допуснато до касация с определение № 692/09.12.2020г. по т.д. №
161/2020г. по описа на ВКС.
Навежда доводи, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, доколкото
посочените документи не са послужили за изграждането на мотивите на съда по гр.д. №
4959/2011 г. на ВРС по осъдителната претенция за заплащане на дължимото възнаграждение
по договор за посредничество от 25.05.2009г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от
значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение по
чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Искът за установяване неистинността на документите бил недопустим,
тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на чл.193 ГПК в исковото производство.
Навежда доводи, че не е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото като
юридическото лице не може да носи лична отговорност, като не може да е извършител на
престъпление. Доказателствата по гр.д.№4959/2011г. на ВРС били представени от
процесуалния представител на дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на
„Искра 1" ЕООД - К. Н. Н. наказателно производство за престъпление по чл.316, във с
вр.чл.309, ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. Ответното дружество никога не е
твърдяло, че е наясно с авторството на подписите под документите, мястото и времето на
тяхното полагане. Моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С молба от 29.03.2022г., депозирана от ищеца преди насроченото първо осз пред
първата инстанция, ищецът е отправил изявление, с което е обективирал воля, че съдът не
следва да се произнася по въведените от ищеца общо девет писмени документа, а
претенцията му касае само три от тях – 1/ договор за посредничество при покупко -
продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К. за
апартамент 13 с площ от 143, 32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес
Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор; 2/резервационно
споразумение от 15.06.2010г. с придружен превод на немски език, подписано между същите
страни- „Искра 1“ ЕООД и Х. Р. К., както и 3/ резервационно споразумение от 11.06.2010г.
с посочени по него страни „Сочи стар“ ЕООД и И. Д. Л., относно апартамент № 59 с площ
от 80.54 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс“, гр. Балчик.
Заявено е изрично в молбата, че предявените искове се основават само на изрично
изброените три документа, като е отправено и искане да бъде променено и съотношението
на предявените искове – като главен иск се предявява този за установяване на престъпното
обстоятелство – съставяне на неистинските документи и тяхната употреба в съдебно
заседания, а в условията на евентуалност – за употребата на документите, когато не може да
6
се търси отговорност за тяхното съставяне.
В рамките на първото осз, проведено по делото ВРС е допуснал изменение на
предявените искове по отношение на съотношението – главен и евентуален, като не е
отразил, не е поискал уточнения на изявление, че претенцията не се поддържа по отношение
на шест от въведените като основания писмени документи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно, но същото е
недопустимо.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР №
1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако
съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен
иск.
Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на
постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
/решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение №
539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009
г., двете на ВКС, ІV-то г. о./.
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и
пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез
изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основава своето
право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията,
на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно
обстоятелствата, на които същият основава претенциите си и в този смисъл недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).
Както се посочи по-горе, въпросът относно допустимостта на производството,
включително и за съществуване на правен интерес у ищеца за установяване на въведените в
предмета на делото престъпни обстоятелства спрямо ответника е окончателно разрешен с
неподлежащото на обжалване Определение № 60261/23.09.2021 г. по ч.гр. дело № 3021/2021
г. на ВКС, с което е отменено прекратителното определение, постановено от
първоинстанционния съд.
7
Първоинстанционният съд, обаче, се е произнесъл извън поддържаните от ищеца
основания, съобразно молбата му от 29.03.2022г. Със същата ищецът е десезирал съда по
отношение на исковете предявени във връзка с шест от писмените документи, за които
твърди, че са неистински. Съдът не е изяснил докрай волята на ищеца, който е следвало да
посочи дали в тази част оттегля или се отказва от претенцията си, но така или иначе волята
на страната е ясна, а именно, че претенцията се поддържа единствено по отношение на част
/три/ от писмените документи. Произнасяйки се по всички девет документа, ВРС в
нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който
съдът е частично десезиран.
Отделно, първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи
чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с
една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът
дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по
почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а
алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе
по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за
определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са
предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго,
както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Когато
ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на
евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно
съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от
исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при
уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по
останалите евентуални искове. Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е
сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – неуважаването на главния иск, а
ако се е произнесъл по същество по този иск, то в тази част решението му се явява
процесуално недопустимо.
В процесния случай, ВРС се е произнесъл като не е съобразил волята на ищеца за
съотношението на исковете, а изменението е допуснато и с нарочно определение на
първоинстанционния съд, постановено в осз, проведено на 11.04.2022г.
С оглед на гореизложеното и решението на ВРС следва да бъде обезсилено изцяло и
делото върнато за разглеждане от друг състав на съда по предявените искове в
съотношението, в което се заявяват от ищеца, съобразно молбата му от 29.03.2022г. Съдът
следва да уточни и волята на страната във връзка с направеното изявление, че не се
поддържат претенциите по отношения на част от писмените документи, като предприеме
надлежни процесуални действия и в тази насока.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да се произнесе
и по направените разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 007 / 15.02.2024г., постановено по гр.д. № 1536 /
2021г. на Районен съд - Варна, 7 ми- съдебен състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове в
съотношението съобразно посоченото в молбата на ищеца от 29.03.2022г. и допуснатото
изменение, както и в частта, в която същите се поддържат /след като се изясни волята на
страната по отношение на останалата част от претенцията/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9