РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 01.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 19 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 290 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.М.М. ***, чрез адвокат-пълномощник
А. Е. ***, против Решение № 405 от 28.07.2021 г., постановено по АНД № 1251/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002523 от 13.08.2020 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от с. з. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца. Като
касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния
и материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на
делото по същество чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба не взема становище по нея.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като
въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната
инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и всички, наведени
от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.
Видно от съдържанието
на обжалваното наказателно постановление, същото е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, на основание постановлението на Районна прокуратура - Русе,
с което е прекратено образувано досъдебно наказателно производство. Не са
налице съществени процесуални нарушения в тази насока, спазена е
регламентираната в ЗАНН процедура.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, поради липса на елемент от обективна страна, а именно предвид
факта, че в показанията си св. М. М. не бил конкретизирал кой точно на
процесната дата е управлявал автомобила – той, брат му или баща му
/жалбоподателят/, не било и безспорно установено и авторството на нарушението.
В тази насока контролираната инстанция подробно и изчерпателно е дала обяснение
защо показанията на водения от жалбоподателя свидетел по отношение на този
релевантен факт не будят абсолютно никакво съмнение в това кой е извършител на
процесното деяние. Правилни и напълно обосновани са изводите на РС – Русе, че
авторството на нарушението се установява по несъмнен начин, както от
собственоръчно попълнената от М. декларация по чл. 188 от ЗДвП, така и от
писмените обяснения, които жалбоподателят е дал пред полицейски служител при
извършената предварителна полицейска проверка.
Неоснователен е и доводът на касатора
за несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, поради липса и на субективна страна, тъй като той не е
знаел за прекратяване на регистрацията на автомобила. Служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от
неизпълнението на задължението да се регистрира придобитият автомобил в
предвидените законови срокове. Администрацията няма задължение за уведомяване
на собственика по аргумент на противното от чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б,
ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. Наказаното лице, като
собственик на МПС, е бил длъжен да изпълни законовото си задължение за
пререгистрация на МПС и като не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл следва
да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото
основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното
поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 405 от 28.07.2021 г., постановено по
АНД № 1251/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.