РЕШЕНИЕ
№232
03.06.2021г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Дорета Атанасова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 44 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.С.З. ***, подадена чрез процесуален представител против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1442 от 29.12.2020г Младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР- Хасково (А. К. А.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Сочи се, жалбоподателят бил правоспособен водач, притежаващ валидно СУМПС № **********, издадено от държава членка на ЕС. Това СУМПС неоснователно и без правно основание му било отнето в момента на проверката от контролния орган, с протокол за доброволно предаване, като му бил съставен и АУАН за това, че бил неправоспособен водач. Посочените в заповедта фактически обстоятелства били недостатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налагала тя. Напълно незаконосъобразно административният орган приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява м.п.с., при положение, че същият притежавал свидетелство за управлениe, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Твърди се, че изложеното в ЗППАМ фактическо описание било напълно недостатъчно да обоснове налагането на ПАМ на собственика на управляваното пътно превозно средство и изцяло не кореспондирало с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителна мярка.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът - Младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР- Хасково (А. К. А.). редовно призован, моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед потвърдена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2020г. мл.автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково съставил по отношение на С.С.З. *** Акт за установяване на административно нарушение, сер. GA, с бл. № 3******. В акта било посочено, че на 29.12.2020г. около 20.55ч. в гр.Х. по бул.Б.(Г.Д.), до бистро „Българе“ е управлявал собственият си л.а. Ауди А 6, с рег. № Х 9*** КС, като не притежава СУМПС.
С акта не били иззети доказателства, като същия бил предявен и връчен на адресата си на 29.12.2020г.
На база съставения АУАН, младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, приложил по отношение на С.С.З. с оспорената заповед принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Заповедта била връчена на оспорващия на 29.12.2020г., а жалбата срещу нея е била подадена в АдмС-Хасково на 12.01.2021г., и заведена с вх. № 234 от същата дата.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, както и справка за собственост на автомобил и други документи удостоверяващи релевантни за спора обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на основание чл. 155 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за служебно известен и ненуждаещ се от доказване е обявен факта, че със Заповед №1253з-479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Пътна полиция“ в РУ към ОДМВР-Хасково –полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Издателят на акта заема длъжността младши автоконтрольор и осъществява дейността си към ОДМВР-Хасково , именно в сектор “Пътна полиция“.
Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН и останалите подготвителни документи съставляващи част от административната преписка.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният
акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане
на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е
обективирано, че е налице управление на м.п.с. от собственик, който не притежава СУМПС. Макар и не съвсем
прецизно посочено, изложените в
заповедта фактически съображения позволяват да се установи, че същата е приложена
поради това че жалбоподателя е неправоспособен водач на м.п.с.
В конкретният случай
между страните по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят
е собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед моторно превозно средство, като същото е видно и от удостовереното в приложената по делото справка за собственост на същия автомобил .
Жалбоподателят не
оспорва и факта, че на датата и мястото посочени в обжалваната заповед е
управлявал посоченото моторно превозно средство. Това обстоятелство се
установява и от приетият, като писмено доказателство по делото АУАН № сер. GA, с бл. № 317632, съставен на 29.12.2020г.,
поради което съдът приема този факт за
доказан. В тази връзка следва да се посочи, че в производствата по реда на АПК, АУАН има
характер на официален писмен удостоверителен документ, по смисъла на чл.
179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила, по отношение на така констатираният факт, а именно да приеме за доказано
удостовереното в него, че на 29.12.2020г. в гр.Х. оспорващия
С.С.З. е бил водач на описаното в същия
акт моторно превозно средство.
По делото са приложени справка рег. № 1970р-1591 от 15.01.2021г. изготвена от полицейски инспектор при РУ
–Хасково, и докладна записка рег. № 1253р-13399 от 31.12.2020г. в която
изготвилите я длъжностни лице са удостоверили, че от извършвана проверка в масивите на МВР е
установено, че жалбоподателя не притежава свидетелство за управление на м.п.с.
Приложено по делото е и разпореждане от 29.12.2020г., с което и на основание чл. 64, ал.1 от ЗМВР, с
което на жалбоподателя е разпоредено да не управлява м.п.с. до придобиване на
правоспособност. Обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя не е било
издавано СУМПС от компетентните български власти не е и спорен по делото. Спорният по делото въпрос
е притежава ли същия валидно СУМПС надлежно издадено от Република Нидерландия, в каквато насока са
твърденията му. Доколкото от тези си твърдения жалбоподателя черпи положителни
за себе си правни последици, то доказателствената тежест за установяването им тежи върху него, в
каквато насока са дадените от съда указания
с определението за насрочване на делото в о.с.з. В случая жалбоподателят
не успя да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване това сочено от него обстоятелство.
Съображенията за това са следните:
По делото се установява, че при извършване на проверката на
жалбоподателя на 29.12.2020г. същият е представил на проверяващите го
длъжностни лица СУМПС издадено от Република Нидерландия, което поради
възникнали от проверяващите съмнения за
неистинност на документа, е било предадено от С.З. с протокол за доброволно
предаване. Това е видно и от цитираните
по – горе докладна записка и справка на длъжностни лица при РУ- Хасково.
За удостоверяване сочения от оспорващия факт за притежание
на валидно издаден СУМПС от РНидерландия, към жалбата са били приложени във вид
на заверен препис: удостоверение за
завършен шофьорски курс издаден от Учебен център Лима и документ
от отдел“Автомобилно движение“Амстердам“, удостоверяващо притежание
на СУМПС - на чужд език, придружени с
превод на български език. Тези писмени
доказателства съдът счита, че не следва да кредитира, тъй като
доказателствената им сила е опровергана от
писмо рег. № 3286р-5013 от 02.02.2021г. на Началника на отдел“Пътна
полиция“ при ГД“Национална полиция“ при МВР, в което е удостоверено, че при
извършена проверка в системата за обмен на данни за СУМПС РЕСПЕР(RESPER) не са открити данни за нидерландско СУМПС издавано на
жалбоподателя, а с писмо от 25.01.2021г. на холандските власти, българските власти са
уведомени, че С.С.З. не е регистриран в регистъра на водачите на м.п.с. в
Нидерландия. Същевременно от писмо
рег. № А- 7157 от 11.03.2021г. на
Началник отдел „Интерпол и ММО“ при Дирекция Международно оперативно
сътрудничество, което е изискано по делото по искане на оспорващата страна, се
установява, че в ДМОС е получено съобщение от Интерпол –Хага, с информация, че
С.З. не притежава нидерланско СУМПС,
като по СУМПС са налични белези за
фалшификация. Други доказателства и доказателствени искания за установяване на
твърденията на жалбоподателя, че притежава валидно свидетелство за управление на м.п.с. от
Република Нидерландия не се ангажирани по делото. Съответно и съобразно гореизложеното съдът
намира същите за недоказани. Недоказаният факт е неосъществил се факт. Следователно,
административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в акта и съставляващи фактически
основания за налагане на процесната ПАМ .
При наличие
на предпоставките на чл.171, т.2а, б.“а“от ЗДвП административният орган действа
при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант, с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП и с оглед събраните по делото писмени доказателства същият се явява обоснован.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.С.З. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-1442 от 29.12.2020г Младши автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР- Хасково(А. К. А.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: