РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500740 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР Пловдив, чрез
гл.юрисконсулт И.П. срещу решение № 250/24.01.2022г. по гр.д. №
15564/2021г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с., с което е осъдена ОД на
МВР Пловдив да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен
адрес: гр. ***, Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“, адв. Р.Г. - партер,
сумата 1 482,20 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1
450,4 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143
положен през периода 01.09.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо
число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил
полаган нощният труд, до 29.09.2021г. в размер общо на 275,02 лева, заедно
със законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2021 г., до
окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, тъй като е неправилно
1
приложен материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че трудовото
възнаграждение на служителите е изрично регламентирано в ЗМВР и горната
разпоредба не е приложима. На второ място се сочи, че става дума за положен
нощен труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение
за него, което касае дневен труд, т.е. основно възнаграждение и на трето
място се сочи, че не е взето предвид последното изменение на чл.187, ал. от
ЗМВР обнародвано с ДВ бр. 60/07.07.2020 г. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание
пълномощника на Д.Г. адв.Р.Г. иска потвърждение на решението, претендира
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 01.09.2018 г.
до 30.09.2020 г., ищеца Д.Г. е заемал длъжността „***“ в РУ *** към ОД на
МВР Пловдив. От ССЕ се установява, че за горния период ищеца е положил
1450,40 часа нощен труд. Вещото лице е установило, че положените часове
нощен труд, преизчислени с коефицент 1.143%, се равняват на недоплатени
още 181,4 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от
1482,20 лв. и обезщетение за забава върху главницата от 275,02 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението
неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на
извънреден труд в системата на МВР, която се регулира от подзаконови
нормативни актове, които определят общия механизъм за изчисляване на
извънредния труд по КТ, като специалните закони - ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове не предвиждат приложеното от районния съд
2
преизчисление на положения нощен извънреден труд от служители на МВР.
По нормата на чл.140 ал.1 КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-
кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи
нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална
работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в
чл.136 ал.1- 3 КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно
време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния
ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на
чл.140 ал.1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални
работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане
положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40
часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма
законова пречка обаче, установеното за работника нормално работно време от
осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време,
като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч.
до 06,00 часа. При сумарното работно време, както е изтъкнато, от значение
за продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично
отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от
значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем
астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат
отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на
нощния труд в дневен по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството
оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага
труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като
дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице
извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
В Наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициентът
за отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е
въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че посоченият в чл.9
3
ал.2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в
дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл.140 КТ принцип,
а именно, че нощният труд като продължителност не съвпада с
астрономически отработеното време. Това съставлява една от най-
съществените правни последици от полагането на нощен труд. Престирането
на нощен труд е свързано с настъпване на определени благоприятни за
работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните
последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и
дневен труд.
Във връзка с законовите промени направени с ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.
в сила от 11.07.2020г. са налични изменения в чл.187 ЗМВР. След внесените
промени, ал.4 на чл. 187 ЗМВР гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1. Тоест, законодателно е въведено правилото, че положеният нощен труд
не следва да се преизчислява с коефициент 1.143, а с коефициент „1“ / едно/.
Нормата на чл.187 ал. 4 ЗМВР е с материалноправен характер и същото
следва да намери приложение занапред (след дата 07.07.2020г., когато
разпоредбата е обнародвана). Доколкото извънредният труд, полаган от
ищеца се изчислява на тримесечие (арг. чл.187 ал.3 ЗМВР ), то от това следва,
че законодателното изменение ще рефлектира върху изчисляването на
възнаграждението за положения труд от ищеца за периода считано от
последното тримесечие на 2020г. (тоест, за периода от м.10.2020г. напред).
Горните правни изводи с нищо не се променят от приетото решение от
24.02.2022г. по дело С-262/20г. на СЕС. Приетото в това решение, че член 8 и
член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Както и тълкуването на СЕС, че членове
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
4
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Тези правни изводи на СЕС не помагат за решаването на настоящия
казус възникнал преди промяната на ЗМВР с ДВ, бр.60 от 07.07.2020г.,
обусловен изцяло от вътрешното законодателство. Доколкото по нашето
законодателство има само един кодифициран общ закон за трудовите
провоотношения /кодекс на труда - КТ/, прилагащ се на общо основание за
работниците и служителите работещи както в частния, така и в публичния
сектор, то отговорите на СЕС имат по-скоро теоретичен, а не практичен
смисъл. Възможността при празноти в специалния закон /ЗМВР/ по
отношение на служителите на МВР да се прилага субсидиарно общия
кодифициран закон /КТ/ е безспорно и ясно отразено в чл.188 и чл.190 от КТ.
По тълкуването на специалния закон ЗМВР по отношение на общия закон КТ
в сферата на трудовите правоотношения на служителите на МВР, съдът се е
произнесъл по-горе. Поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемият Д.Г. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в
размер на сумата 425 лв. за адвокатски хонорар /л.19/. Възражението за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото
същият е твърде близо до минимума на предвиденото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/24.01.2022г. по гр.д. №
15564/2021г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. Княз Богориди №7 да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, от
5
гр. *** сумата от 425 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6