№ 3527
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100504895 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20209347 от 09.11.2021 г., постановено по гр. д. № 34731/2020 г. по
описа на СРС, I ГО, 159 с-в е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - София, с адрес гр. София, бул. *******
обратен иск за осъждане на „Х.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******, да му заплати
следните суми: сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2016г., около 19.00 ч. в гр. София, Северна
скоростна тангента /част от републиканската пътна мрежа/, при управление от страна на К.
И. А. на л.а. „Опел“, с peг. № *******, при сблъскване с насип на пътя, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.03.2017г., до
окончателното и изплащане, както и сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2017г., до
окончателното и изплащане.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София /ищец в
първоинстанционното производство/, подадена чрез пълномощника му юрск. Г.Н., в която
същото се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа
обстановка и без наличие на безспорни доказателства относно механизма на настъпване на
ПТП. Поддържат се доводи, че направените констатации и изводи на съда са неправилни
като се излагат подробни съображения в тази насока. В тази връзка се излага, че
предявеният обратен иск е във връзка с подаден иск по чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД от
1
К. И. А. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно съгласно Решение № 29781 от
19.12.2017 г. СРС, ГО, 32 с-в, постановено по гр. дело № 5911/2017 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Агенция ”Пътна инфраструктура” обратен иск срещу “Х.” АД за
сумите: 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 27.11.2016
г., около 19:00 часа, в гр.София, Северна скоростна тангента /част от републиканската пътна
мрежа/, при управление от страна на К. И. А., л.а. Опел, с рег. № *******, както и 2000 лева
- обезщетение за имуществени вреди, настъпили от същото ПТП, представляващи повреди
по МПС. Излагат се съображения, че в подадената искова молба от К. И. А. срещу Агенция
„Пътна инфраструктура” е била обективирана претенция относно настъпило ПТП на
27.11.2016 г., в гр.София, на Северна Тангента на разклона за Чепинци, от Чепинци към
бул.”Вл. Вазов”, при което с автомобил марка “Опел”, peг. № *******, собственост на К. А.,
управляван от същия е осъществено ПТП, а като причина за настъпването му е било
посочено, че внезапно на пътя на водача се е изпречила огромна земна маса, а като
настъпила щета е била посочено, че колата му е негодна за управление.
В жалбата се сочи, че съгласно Договор за обществена поръчка № РД-33-3 от
17.02.2014 г., сключен между Агенция “Пътна инфраструктура”, в качеството на
„Възложител“ и Консорциум „ХПВС-ССТ”, образувано от „Х.”АД; „Пътни строежи” -
Велико Търново”АД; „П. - Т” ЕАД „П.Б.” ЕООД; „В. 98” АД – в качеството на
„Изпълнител“, с предмет: „Строителство на обект: Северна скоростна тангента от км. 0+000
до км. 16+540” с извършване на изрично посочени в договора дейности. На следващо място
се сочи, че в чл. 28, чл. 30, чл. 32, чл. 37, чл. 44 от Договорът за обществена поръчка № РД-
33-3 от 17.02.2014 г. е предвидено, че Изпълнителят се задължава да не допуска
увреждането на трети лица и имоти в следствие на изпълнението на Строежа. Излага се, че
независимо от отговорностите на Консултанта към Възложителя по Договора или по
договора между Консултанта и Възложителя е предвидено, че Изпълнителят ще бъде
безусловно и неограничено отговорен за изпълнението, проектирането и СМР по този
Договор, като Изпълнителят поема пълна отговорност за опазване на пътищата, ползвани от
него по време на строителството и за сигурността на съществуващия пътен трафик.
Предвидено е също така, че СМР следва да са извършени по такъв начин, че да не създават
пречки за достъпа до или за ползване на пътища, тротоари или имоти, собственост на
Възложителя или трети лица. В жалбата се сочи, че в договора е било предвидено, че всички
разноски във връзка с изпълнението на посоченото задължение са за сметка на Изпълнителя,
както и че при изпълнение на строителството Изпълнителят е длъжен да поддържа
Строителна площадка и частите от Строежа - чисти, като ги почиства от строителни
отпадъци и организира тяхното извозване до съответните сметища.
В жалбата се излагат съображения, че съгласно така предвидените в договора
задължения следва, че е изрично обективира отговорност/задължение от страна на
Изпълнителя да осъществява надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД, за състоянието на пътя или
др.. Поддържа се, че настъпилите евентуално вреди, са вследствие от неизпълнение от
страна на Изпълнителя контрол (надзор по смисъла на чл. 50 от ЗЗД) за поддържане
състояние на пътното платно или др. (като посочената дейност се извършва от „Х.”АД), по
такъв начин, че да осигури безопасността на движещите се по него автомобили. Навеждат се
доводи, че по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ППЗП, освен дейностите по поддържането на
процесния участък е следвало Изпълнителят да го означи със съответните пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо
препятствие, съобразно разпоредбата на чл. 13 от ЗДвП. Поддържа се, че ответното
2
дружество като юридическо лице осъществява дейности съгласно процесния Договор и чл.
13 от ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложило изпълнението.
Излага се, че в конкретния случай именно бездействието на служителите във връзка с
обозначаване на “препятствието”, както и самото му поддържане - несъответстващо на
обстановката е довело до изпълнение-несъответстващо на задължението по посочения
Договор за обществена поръчка от РД-33-3 от 17.02.2014 г. и чл. 13 от ЗДвП. В тази връзка
се поддържа, че Изпълнителят следва да носи отговорност за евентуално причинените вреди,
настъпили при процесното ПТП. В жалбата се релевират доводи, че процесният участък, при
който е настъпило ПТП е затворен, респ. не е изграден, като водачът на МПС е осъществил
навлизане в същия в нарушение на ЗДвП. Навеждат се доводи, че в чл. 37, ал. 2 от Договора
е предвидено изрично, че Изпълнителят е длъжен преди започване на каквито и да било
работи по Строежа, до неговото приключване, да вземе необходимите мерки за осигуряване
безопасността на гражданите, от което следвал извод, че общото задължение, поето с
Договора от страна на Изпълнителя е да изгради пътя в състояние и по начин, който да
осигури безопасното предвижване по него. Поддържа се, че след като, в процесния случай е
налице ПТП и не са кредитирани неправомерните действия на водачът на МПС, в
нарушение на ЗДвП, то следва, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника
по обратния иск „Х.”АД по Договора за обществена поръчка.
Поради изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени изцяло
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна по делото „Х.“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. С. С.,
в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите
въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания.
При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като
фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния
съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната
3
жалба доводи следва да се добави следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът Агенция ,,Пътна инфраструктура”- гр. София основава претенцията си
срещу привлеченото трето лице-помагач ,,Х.”АД на сключен между страните договор за
обществена поръчка с предмет строителство на обект: Северна скоростна тангента от км.
0+000 до км. 16+540”, респ. път, който е част от Републиканската пътна мрежа на
територията на Областно пътно управление – София от 17.02.2014 г. и твърдения за
неизпълнение от страна на посоченото дружество, в качеството му на Изпълнител по
договора.
Успешното провеждане на предявения обратен иск, предвид сочените от ищеца по
него обстоятелства, съставляващи основание на иска, се обуславя от установяването на
следните предпоставки, релевантни за възникване на съдебно предявеното вземане срещу
подпомагащата страна: 1/ наличие на валидно и действащо към датата на процесното ПТП
договорно правоотношение с третото лице помагач, по силата на което последното се е
задължило да изпълнява необходимите дейности по строителство и поддържане на пътния
участък, където е настъпило ПТП; 2/ неизпълнение или некачествено изпълнение от страна
на третото лице помагач на възложената му работа по поддържане на този участък от пътя;
3/ понесени от ищеца по обратния иск в резултат на това неизпълнение вреди; 4/
претендирания размер на вредите.
По делото не е спорно, а и от представения Договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-33-3 от 17.02.2014 г., сключен между АПИ и Консорциум „ХПВС-ССТ“,
образуван от „Х.“ АД, „Пътни строежи- велико Търново“ АД, „П.-Т“ ЕАД, „П.Б.“ ЕООД и
„В. 98“ АД, се установява, че страните са били обвързани от същия във връзка с изграждане
на пътната инфраструктура, където се е случило процесното ПТП.
По делото са представени 11 бр. констативни акта от м. 12.2015г. за установяване на
годността за приемане на строеж „Северна скоростна тангента“ от км 0+000 до км 16+540
във връзка с изпълнението на договора, сключен между страните.
С разрешение за ползване от 30.12.2015г. пътния участък е бил въведен в
експлоатация, в частта от км 0+000 до км 2+600 и от км 5+687 до км 16+540. За останалата
част от пътния участък от км 2+600 до км 5+687 е издадено Разрешение за ползване на
28.09.2016г.
С Решение от 19.12.2017г. постановено по гр.д. №5911/2017г. по описа на СРС,
потвърдено с Решение №1658/08.03.19г., постановено по гр.д. №2719/2018г. по описа на
СРС, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на К. И. А., сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2000 лева –
имуществени вреди от претърпяно ПТП, настъпило на 27.11.2016г., около 19.00 ч. в гр.
София, Северна скоростна тангента /част от републиканската пътна мрежа/, при управление
на л.а. Опел с per. № *******, при сблъскване с насип на пътя.
Основният спорен по делото въпрос във въззивната инстанция е дали процесният
пътен участък, на който е настъпило ПТП е следвало да се поддържа от ответника по
обратния иск „Х.“ АД, както и дали е налице договорно неизпълнение на дружеството-
изпълнител по Договора за обществена поръчка.
Въззивната инстанция намира, че безспорно по силата на сключения Договор за
обществена поръчка от 17.02.2014 г. между АПИ и Консорциум „ХПВС-ССТ“, образуван от
4
„Х.“ АД, „Пътни строежи- велико Търново“ АД, „П.-Т“ ЕАД, „П.Б.“ ЕООД и „В. 98“ АД,
изпълнителят „Х.“ АД е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за
осигуряване безопасните условия на движение, както и опазване на пътищата и пътните
принадлежности, както и да започне работа веднага, щом има нужда от това и да поддържа
пътя в добро състояние по време на извършване на строителството.
Съгласно клаузата на чл. 37, ал. 2 от Договорът за обществена поръчка, страните са
постигнали съгласие, че изпълнителят е длъжен преди започване на каквито и да било
работи по Строежа до неговото приключване, да вземе необходимите мерки за осигуряване
безопасността на гражданите, като постави предупредителни знаци, указания за отбиване на
движението, подходящо осветление и др. съгласно изискванията на закона.
Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
строежът на процесния участък, на който е настъпило твърдяното ПТП е приключил на
28.09.2016г., когато е издадено последното разрешение за ползване на обекта, с въвеждането
му в експлоатация, а твърдяното ПТП е настъпило на 27.11.2016г., т.е. два месеца по-късно
след момента на приключване на строежа.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че след датата на
приключване на строежа - 28.09.2016г. не може да бъде ангажирана отговорността на
строителя - Изпълнител по посочената разпоредба на договора, доколкото в същата изрично
е посочено, че задължението на строителя е до приключване на строежа. Противно на
изложеното в жалбата, от ищеца по обратния иск – АПИ по делото на са представени
доказателства, от които да се установява, че процесното ПТП е било причинено вследствие
на някакъв гаранционен дефект на строежа след неговото завършване, поради което и не
следва да бъде реализирана отговорността на ответника.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че ищецът по обратния иск Агенция
„Пътна Инфраструктура“ – въззивник в настоящото производство не е установил при
условията на пълно и главно доказване съгласно правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК всички
материалноправни предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на третото лице
помагач ,,Х.” АД по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, поради което искът следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изложените правни изводи, поради съвпадането на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемата страна, но предвид факта, че от същата не е заявена претенция за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива не следва да се присъждат във въззивното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20209347 от 09.11.2021 г., постановено по гр. д. №
34731/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 159 с-в.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по арг. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6